2.Пак ли Красимир Петров?
ЛЮБА МАНОЛОВА2 юни 2008 г.
Продължение от 30 май
Защо Военна прокуратура не повдигна обвинение срещу днешния шеф на Дирекция на националната полиция, Красимир Петров за убийствата на барети в "Белите брези"? Причини за такова обвинение имаше достатъчно, но прокурорите под пагон се правеха оглушки и оставиха Красимир Петров свободен и без наказание! При две разстреляни барети и нито един виновен!
Ето подробностите, по които всяка прокуратура в друга държава би пратила веднага след трагедията в "Белите брези" шефа на антитерористичния отряд в следствения арест...
На делото по трагедията в ж. к. "Белите брези", един от виновните за убийството на двамата командоси, МВР-министърът Виктор Михайлов обясняваше каквото му дойде и се държеше доста безпардонно с журналистите. Цинизмът на министър Михайлов стига дотам, че на делото той се провикна: "Айде стига бе, вие ме накарахте да повтарям като малоумен едни и същи работи две години!" Не по-малко арогантен бе главният секретар на МВР от времето на трагедията, Коста Богацевски, който заявява: "Задавайте си въпросите сами и си отговаряйте! Нищо няма да ви кажа!" Гротескно и абсурдно звучаха думите и на "големия" полицай Ботьо Ботев: "Отидохме при Иван Иванов, за да успокоим приятелите на Карамански".
Всъщност Карамански е прибран в ареста, за да не бъде убит, потвърдиха запознати с неговото минало от средите на МВР. Карамански се бе върнал от Чехия, където е имало дело срещу него. В България обвиненията от Чехия отпаднаха и Карамански се озова на свобода! Причината за всичко това бе една-единствена: полицаи от СДВР признаха, че така нареченият Кръстник е бил информатор на полицията и като такъв бил много ценен. Т. е. не Карамански е бил застрашен, а той и хората му са застрашавали реда и спокойствието в столицата в навечерието на ареста, тъй като имали навика да ходят и стрелят безнаказано.
По време на следствието непрекъснато се пускаха слухове, че фатални недоразумения са станали причина за трагедията в "Белите брези". Недоразуменията действително бяха много, но дали бяха случайни?
Първото разминаване в нощта на убийствата идва, когато сменящите се екипи на СПБМБ пред блока на Иван Иванов не се засичат с влизащите във входа барети, отправящи се да охраняват на площадката пред апартамента на съдружника на Карамански.
Недоразумение бе и фактът, че нито баретите, нито полицаите са били уведомени от началниците си за наличието на другия екип около жилището на Иван Иванов. На 16-а писта, която записва разговорите на патрулите в Центъра след трагедията се оказа, че няма нищо записано! Изчезването на този запис напомни на един от полицаите от СПБМБ, че същото се било случило и в нощта на пожара на партийния дом.
Друго несъответствие бе и фактът, че изпратените от Красимир Петров Марин Чанев и Георги Георгиев не са били на работа в нощта на 14 януари, а са били извикани специално за предстоящата задача. По съвпадение Георги Георгиев е бил с приятеля си следователя Александър Пейчев и двамата с него празнували нещо, когато го извикват за акцията.
Неизяснено остана в годините и обстоятелството как на горната площадка, където е бил позициониран третият командос, Христо Билев е имало кръв, която не е била негова, въпреки че от простреляния му крак имало силно кървене.
Необяснимо остана през годините и защо след стрелбата, Иван Иванов, който е бивш полицай, излиза с кофа и парцал и започва да мие следите от кръвта пред апартамента си.
В това време, долу пред блока, докато отцепва района след убийствата, старшина Димитър Илиев от Специализираното поделение на БМБ чува как шефът на поделението на баретите Красимир Петров, който е дошъл току що пита: "Какво правят тук мойте?" Той, който праща Чанев и Георгиев на пост като охрана стига до там да се прави на луд след разстрела! А и защо Марин Чанев, зам.-шеф на поделението е пратен да охранява, което е несвойствено за такъв пост в антитерористичния отряд - това също никой не си направи труда да разследва!
Така стигам до една основна причина, която според приятели и колеги на Чанев и Георгиев ги е превърнала в мишени. Това бе обстоятелството, че в поделението на баретите във Враня в периодна преди злощастната охрана в "Белите брези" са влизали непрекъснато камиони с контрабандни акцизни стоки, разхождали са се свободно хора, свързани с тези товари. Това обстоятелство възмущавало Марин Чанев и той неведнъж изразявал несъгласие с присъствието на тези стоки и товари пред Красимир Петров, тъй като нерегламентираното присъствие и влизане в поделението разсекретявало самите командоси. Точно това несъгласие и възмущение обтегнало доста отношенията между двамата преди трагедията, потвърдиха пред мен колеги на двете жертви.
Да проследим жизненият път на главния комисар Красимир Петров, който преди да влезе в МВР, е състезател и треньор по академично гребане, Контузия отказва Петров от веслата и то като майстор на спорта. В предишното поколение гребци са бъдещите полицаи Виктор Михайлов и Иван Бацаров, а след него идват Иво Карамански, Румен Николов - Пашата. Скандалът с разстрела в "Белите брези" извади наяве, както неправомерното използване на барети с височайше съгласие, така и други не по-малко скандални факти около поделението за борба с тероризма. Оказа се, че барети се използваха със заповеди на височайши служители в МВР и като охранители при превоз на петролни деривати от "Нефтохим" през страната и то в услуга на частни фирми! Така с нарушаването на член 20 от Закона за МВР още през 1994 г. на светло излязоха и се потвърдиха три факта: неправомерно използване на антитерористи със знанието на висши МВР служители, връзки на висши полицаи с подземния свят и безпрепятствено покриване на контрабанда и сливане на държавни и частни дейности в МВР, в полза на противозаконни операции.
Около трагедията бе изнесено, че в казино "Севастопол" полицаят Ботьо Ботев бе празнувал рождения си ден срещу скромната сума от 50 000 лева. Това е първият случай, в който излезе наяве връзка на висши МВР-служители с хора от сенчестия бизнес и показно пилеене на доходи, твърди високи за поста на един полицай.
Подполковник Марин Чанев бе намерен разстрелян със служебна карта в ръка, до него мъртъв бе паднал и Георги Георгиев, по тях бе стреляно с куршуми 5/45, от неизвестно от кого повикани полицаи...
Голямата кариера на Красимир Петров започва през 1992 г., когато е назначен за шеф на баретите. Това става при първото управление на СДС, с премиер Филип Димитров, вътрешен министър Йордан Соколов и главен секретар на МВР Богомил Бонев.
След срива на Туристспортбанк и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че Красимир Петров всеки ден отскачал до прокурора Михаил Дойчев /същият, който пусна по-късно Дилян Дорон от ареста, та се наложи после Интерпол да го издирва - бел. Л. М./. По каква причина е било това всекидневно виждане на Петров с прокурора Дойчев - това никога не бе уточнено нито от Петров, а още по-малко пък от прокурора Дойчев.
В мандата на управление на царедворците, в печата бе изнесено, че при арести и обиски на домовете и базите на бивши барети в ненаселени места са участвали действащи командоси. Акцията, продължила 7 дни е била под прякото ръководство и на вътрешния министър Георги Петканов и на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, както и под непосредствения надзор на главния прокурор Никола Филчев. На журналистите бе съобщено, че са били открити около 50 кг взривни вещества, включително пластичен взрив и тротилови пресовки, две самоделни взривни устройства с часовников механизъм, капсул-детонатори, 9 бутилки с взривно вещество "Молотов", 30 ръчни гранати, 2 противотанкови гранатомета, снайперски пушки "Симеонов" със заглушители и оптически прибори, самоделни пушки - също с оптика и заглушители, автомати "Щаер" и "Калашников", картечен пистолет "Скорпион", пистолети ПСМ и "Астра". Съобщено бе за иззето голямо количество боеприпаси, хладно оръжие и технически средства за отваряне на врати на жилища и автомобили. Членовете на групата, бивши барети разполагали с маскировъчни якета и маски, фалшиви полицейски карти, писмени инструкции за действие при конкретни операции.
"Не знам имената на задържаните и не мога да кажа дали са били при мен, докато бях шеф на отряда, но сигурно. Тогава имаше хора, с които се разделих, защото обслужваха силови структури - застрахователни и охранителни фирми", побърза да коментира пред ежедневник шефът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров. Бившият шеф на баретите поясни, че имало случаи, в които командоси са били подозирани в престъпления и Военна прокуратура се заемала с тях, но после нещата отивали в небитието. Припомням отново, че точно Красимир Петров оглавяваше поделението на баретите във Враня, когато на негова територия се складираха незаконно акцизни стоки, внесени нелегално. Даже тогавашният министър Виктор Михайлов призна в парламента, че те, като шефове на МВР са принуждавали баретите да конвоират тирове със стоки из страната - нещо, което далеч не бе тяхно служебно задължение.
При друг случай, запитан дали действащи барети са охранявали Алексей Петров, в деня на опита за покушение, вътрешният министър тогава Петканов отговори утвърдително. По-късно стана ясно, че две барети от действащите тренирали в "Спартак" и след това останали да гледат мач. Докато гледали мача, те чули изстрели, втурнали се и открили огън, с което спасили живота на доста хора, включително и на Алексей Петров. За тази им храбра постъпка генерал Бойко Борисов, тогава Главен секретар на МВР награди момчетата...
* * *
Следващите стъпала в кариерата на главния комисар, пазител на границата и прясно назначен шеф на Дирекция на националната полиция, Красимир Петров лъсват в деня на безредиците в зимата на 1997 г. Красимир Петров /вече шеф на столичната полиция и кандидат за поста министър на вътрешните работи в проекта за кабинет на Николай Добрев - бел. Л. М./ съвсем откровено бездейства. Висши служители от контраразузнаването потвърдиха пред мен, че Петров е имал предварителна информация за това, което се готви около парламента, но... не е предприел нищо, за да отцепи подстъпите към сградата, както било решено, и с това да предотврати безредиците, разрухата и нахлуването на тълпата. В студените дни на януари 1997 г. се провеждат не едно и две оперативни съвещания за обстановката около българския парламент, вземат се решения за успокояване и овладяване на обстановката, но столичният МВР-началник Красимир Петров така и не предприема каквото и да било, за да въведе ред. Затова пък прави нещо много абсурдно, в нощта, когато хората започват да се разотиват, той нарежда най-неочаквано /според свидетелства на очевидци - бел. м./ да се извадят палките и да се бият намиращите се на площада пред Народното събрание!Мнозина си спомнят кадрите, в които Петров пази с тялото си тогавашния вътрешен министър Николай Добрев, но това бе поза за снимка. Снимката бе разпространена от Ройтерс като атрактивна.
Въпреки че не си бе помръднал пръста, за да отцепи и подсигури подстъпите към парламента, Петров запретва ръкави и участва "дейно" в спирането на набезите на най-агресивните нападатели на Народното събрание.
"Нека политиците не си мият ръцете с полицията!", казва тогава Петров, твърде удобно изявление за алиби от бездействието му преди нападението.
Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В тогава действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи бе дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:
Чл. 9. (1) Престъпление е това обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.Качил на раменете си Петър Стоянов, не се противопоставил на действията на Евгений Бакърджиев, Иван Костов и прочие сини политици, десет години по-късно Красимир Петров се обърна на 180 градуса и хвърли цялата вина върху опозиционните политици:
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Обществено опасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Чл. 11. (1) Обществено опасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
"Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" вече като граничен шеф и комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция." Какъв е този план, защо не е приложен - така и никой не разбра в следващите 12 години.
В януари 1997 г. Иван Костов уговаря хората от синдикат "Промяна" да водят тълпата, джипове с оръжие и червени депутати се привиждат на Евгени Бакърджиев, линейки с камъни пък съзира Красимир Петров около парламента.
Всъщност, както вече споменах Красимир Петров има голяма вина за това, че въпреки предупрежденията и сигналите за бъдещ погром, не блокира подстъпите към парламента и така дава възможност на тълпата да чупи, пали, нахлуе в Народното събрание, дава възможност и да се обръщат коли, да се скача върху коли. Всичко това си е чист състав на престъпление, тъй като е виновно бездействие от страна на този, който отговаря за реда в София.
"Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран" - признава Петров, с което сам призна, че е знаел какво предстои да се случи и не е взел необходимите мерки, излагайки народни представители от всички парламентарни групи, хора около парламента на опасност, застрашавайки живота им.
"Не искам да цитирам имена на бъдещи по това време министри от ОДС, които стоейки на прозорците на втория етаж на парламента, насъскваха множеството" - проявява завидна "смелост" Петров след 10 години с това признание! - В един последващ момент постъпи информация, че много линейки, които навлизат в площада, за да окажат бърза помощ, всъщност са докарвали камъните". Какви камъни и в какви линейки се привидяха на Красимир Петров - не беше ясно. След време това негово твърдение потъна в забрава.
Затова пък са налице догадки, като едната сочи пряка връзка на Петров с близкия до Иван Костов - Александър Божков. Не друг, а именно Петров качва на раменете си Петър Стоянов, който с мегафон подканва тълпата да не се разотива, докато Виденов не сдаде властта. Работа ли е на един избран за държавен глава да сваля правителство чрез уличен натиск! При положение, че Виденов вече си е дал оставката още в края на декември 1996 година.
2006 г., 10 години по-късно Красимир Петров излезе с версия, че даже не познавал шефовете в СДС! Не се срещал с Петър Стоянов след събитията, Костов не искал да го вижда. Само Бакърджиев след време му благодари: "Господин Петров, благодаря Ви за това, че не допуснахте да се стигне до кръвопролития"! Откъдето и да го погледне човек - Красимир Петров си бе работил не за службата, която бе оглавявал по време на януарските събития, а за хората от СДС! След отказа на мандат от Николай Добрев, и назначаване на служебно правителство по предсрочните избори, Красимир Петров тихомълком постъпва в Българо-руската инвестиционна банка, където не друг, а самият Александър Божков е в ръководството. Петров оглавява службата за сигурност в банката, с повече от добра заплата.
Следва продължение
