3.Пак ли Красимир Петров?
ЛЮБА МАНОЛОВА3 юни 2008 г.
Продължение от 2 юни
В случилото се в дните на януари и февруари 1997 г. има много неизяснени факти, които преобръщат представата за безредиците от площада пред парламента.
Ето какво признава без да му мигне окото Евгений Бакърджиев:
"Като председател на софийската организация на СДС и ръководител на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха няколко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."
Бакърджиев е откровен, защото е сигурен, че никой никога няма да му потърси отговорност за случилото се през януари 1997 година пред сградата на парламента. Действията на Бакърджиев не са продиктувани от неизбежна отбрана, не са и действия, извършени при крайна необходимост, за да се спасят държавни, обществени интереси. Бакърджиев, като ръководител на тези изстъпления си е давал сметка за обществено опасните последици от действията на хората, които е ръководил.
Участие или съучастие имат Бакърджиев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов в събитията от 10 януари до 4 февруари - това е следвало да установят двете следствия - от страна на Националната следствена служба и другото - от страна на Военна прокуратура. Съгласно действащото законодателство, Бакърджиев, Костов, Стоянов, Софиянски и разбира се - Красимир Петров са наказателно отговорни лица, които в състояние на вменяемост, участват активно в събитията около парламента в периода 10 януари - 4 февруари. Участие или съучастие в погрома на парламента са имали горе изброените лица - това никой не си направи труда да уточни, но вредите и последиците бяха безспорни - налице бяха и свидетели, и доказателствен материал. Само че двете следствия по събитията от зимата на 1997 година са прекратени тихомълком от прокуратурата и с това търсенето на вина приключва.
Самият Красимир Петров дава едно твърде странно за шеф на столична полиция интервю по телевизионния канал "Ефир 2". Ето по-съществената част от него, която пазя в архива си:
- Полковник Петров, как се справяте с толкова малко хора?
К. П.: Силите ни са достатъчни, но виждате, че сме търпими и толерантни. Ако действахме, както навсякъде по света, отдавна да сме овладели нещата.
- Очаквахте ли ситуацията да се развие така?
К. П.: Не, тя се взриви в момента, когато хората напънаха кордона.
- Кой даде заповед за използване на вътрешни войски и пускането на димки със сълзотворен газ?
К. П.: Вътрешни войски нямат присъствие при нас и не знам къде виждате Вие Вътрешни войски... Нито съм видял Вътрешни войски, нито нищо. Не знам да е използван сълзотворен газ. Каква е гаранцията, че ние сме пуснали сълзотворния газ, а не другите? ... виждате, че ние продължаваме да сме толерантни и да търпим безчинствата. Вижте колите, счупените прозорци. В коя страна спрямо парламента ще се предприемат такива действия?
- Кой трябва да усмири хората?
К. П.:Организаторите на митинга."
Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците така и си остана - безнаказано. Смехотворно звучаха думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е било нито в техните правомощия, нито в техните възможности. Странно е един началник на полицията в столицата на държава да се прави на ударен, когато налице са действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха около сградата на българския парламент. Странни, абсурдни събития - така може да определи всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание. Демонстранти нарушаваха закона, подстрекавани от политици - ранени бяха депутати от различни политически сили.
А ролята на шефа на Столична полиция Красимир Петров в случая къде и каква беше? На съвременен Омир, на свидетел, летописец на събития, коментатор или какво още? Той се хвали с толерантността си, вместо да намери начин да спре нападенията над парламента… Той пази Николай Добрев за снимка - щрак!
Три месеца след тези събития Николай Добрев признава пред една журналистка в интервю: "… нападението, демонстрациите и протестите през януари и февруари са тероризъм, съдебните магистрати трябваше да кажат: "Ти, Иване /за Иван Костов/ си подстрекател, ти подстрекаваш хората към беззаконие...Ти, тука, еди-кой си - да не казвам кой - който сега се занимаваш с обществен ред и сигурност, ти фактически доведе тука бандитите".
А ето какво казва за подобни случаи законът:
Наказателен кодекс на Република България:
ОСОБЕНА ЧАСТ
Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел I.
Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Тук има реални възможности да бъде потърсена отговорност от ръководителите на погрома над парламента, както и да бъде направена проверка на МВР за действията на нейните служители по време на същия този погром. В тогава действащия Наказателен кодекс е било записано:
-------------------------
Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Макар и 12 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта, а всъщност Виденов се беше отказал от нея. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. И все още е така…
Защо се случиха събитията в зимата на 1997 година? Моето обяснение е, за да вдигнат рейтинга си политиците от опозицията за предстоящите избори. А защо бе възможно да се случи това? Защото шефът на полицията в София осигури такава възможност като не обезопаси парламента.
При повторното си връщане в системата на МВР като директор на РДВР-Бургас. Красимир Петров бе представен лично от тогавашния главен секретар ген. Бойко Борисов. "Необходимо е да се направят много промени в цялата система и започвам точно от Бургас, защото Георги Пенев /тогавашният директор на РДВР-Бургас - Л. М./ ми е личен приятел и знам, че няма да ми се разсърди. Решил съм да раздрусам малко хората в бургаската дирекция и затова пращам Краси Петров - той е известен с характера си и възможностите си. Бургас е неспокоен град", казва при представянето на Петров Бойко Борисов.
Бургас и регионът обаче си остават неспокойни и въпреки афишираните усилия на Петров. Все пак там интересите са огромни, а концентрацията на представители на подземния свят голяма. Няколко поръчкови разстрела и взривове наистина разтърсват района през този период, и то все емблематични. Като разстрела на боса на ВАИ холдинг Георги Илиев, убит от снайперист в Слънчев бряг.
На следващия ден, след като бе убит с няколко изстрела председателят на Общинския съвет /ОС/в Несебър Димитър Янков стана ясно, че в общината е имало скандали с оземляването, а в оземляването на не случайни хора в Несебър се спомена и името на Красимир Петров, който известно време бе директор на РДВР - Бургас. Първоначално кметът отстъпвал земя на брега на морето на посредници, от което впоследствие земята била изкупена от съпрузите Петрови.
Ще припомня този случай като се доверя на Стенографските протоколи от парламента:
Стенограма от 4 август 2006 г.
Така или иначе, след време и този период от живота на ген. Петров бе зад гърба му, защото той се върна в София и бе назначен за директор на Главна дирекция "Гранични войски". И като такъв заяви своята оферта да охранява Европа!
В сутрешно телевизионно предаване Главният комисар Красимир Петров каза.: "Ние сме добре подготвени и в състояние да пазим външната граница на ЕС. Готови сме да охраняваме границите на Европа и смятам, че по нищо не отстъпваме на западноевропейските гранични полицейски структури. От последната проверка, която бе направена, има значително подобрение на дейността ни" се похвали главният комисар Петров, като между другото спомена, че имало препоръки да се продължи противодействието срещу корупцията, която все още съществувала по границата…
Да пази Господ Европа, щом ще й се падаше точно този генерал-главен комисар да й охранява границите!
Осемнадесет години прокуратурата в България всячески избягваше три от основните изисквания, за да се пребори с корупцията и организираната престъпност:
- престъпници, които трябва да бъдат изпратени в затвора;
- пари, които трябва да се отнемат;
- връзки с политиците, които трябва да бъдат прекъснати...
Когато бившият Главен прокурор Никола Филчев бе обявен за общодържавно издирване, заради неявяването му за втори път на делото за откритите подслушвателни устройства в дома му, Софийският военен съд разпореди на СДВР да издири Филчев и да го доведе принудително в съда.
Докато Филчев го издирваха - първоначално стана ясно, че е заминал в чужбина, а по-късно се появиха съобщения, и че вече се е завърнал.
Според източници на Дарик радио тогава, бившият главен прокурор Никола Филчев бе пътувал зад граница до държава от кръга на бившите съветски републики и се бе прибрал в България още в деня, когато Военният съд го обяви за национално издирване.
Тогава директорът на "Гранична полиция" главен комисар Красимир Петров съобщи, че бившият главен прокурор се е прибрал "миналата вечер", но в "Гранична полиция" не е имало поставена задача, а още по-малко пристигнало постановление за задържането на Филчев. Красимир Петров не пожела да каже кога Никола Филчев е напуснал страната и откъде се е прибрал! А новината за обявяването му за издирване бе в централните емисии на всички телевизии! Така на гражданството стана ясно, че Красимир Петров не чете вестници, не слуша новини, и не работи към МВР!
В разстояние на няколко дни припомних кого назначи новият министър на вътрешните работи Михаил Миков за директор на националната полиция. Един човек играл винаги на правилната политическа страна, с правилните политически действия.
Тежко и горко на националната полиция - трябваше ли да бъде принуждаван досегашният шеф на ДНП Румен Стоянов да се пенсионира, за да бъде поставен на негово място не друг, а точно Красимир Петров?
Скептицизмът е началото на вярата, но дали ще стигнем дотам, министър Миков?
