2.Контрабандата в зората на криминалния преход
ЛЮБА МАНОЛОВА4 март 2008
Продължение от 29 февруари
ТИР-ове с фалшиви документи за влизане в страната, разтоварват в Илиянци, вместо да регистрират на митница своето влизане и внос на стоки. В Складовата база някой бие печат в документите и печатът е на митница "Аерогара София". Полицията случайно разбира за тази схема на легитимиране на вноса, като прави експертиза на ударения печат и разпитва шофьор на такъв ТИР. Много от получените по този начин цигари в Складова база Илияници са пуснати на пазара и продадени, на нелогично ниски цени! Продавачите могат да си позволят ниските цени, тъй като схемата на внос на въпросните цигари изключва плащането на данъци, мита, такси и акцизи. Държавната хазна е ударена чувствително, тъй като се оказва, че подобен внос не е единствен за страната. Много е доставено, много е продадено, установяват полиция и митничари. Данните са за 777 000 щатски долара, докато само двата тира, за които разказах са носили цигари съответно за 219 и 216 хиляди щатски долара! Но освен цигари, така се вкарват в страната и алкохол и кафе, бяла и черна техника.
В хода на проверката, която направи полицията по случая с блуждаещите тирове и ничиите цигари, нещата ставаха все по-объркани. Следствието се удряше в стена от невъзможност за събиране на доказателства. Липсваха данни за каквито и да било документални следи в страната за банково разплащане по тези удари на получателя - фирма "Фивепи", приела внесените така цигари. Плащане на акцизи, такси, мита по вноса на цигарите не бе извършено! Реално нямаше и каквито и да било попълнени митнически декларации за внасянето на стоката! С наличието на един фалшив печат от митница - тези всички задължителни за закона документи се оказваха ненужни! Стока имаше - без собственик и без документи. Липсата на документи не попречи на служителите на фирмата получател да пусне на пазара цигарите. За това действие не се изискваше собственик, юридически субект платил за закупуването и превоза на цигарите. Поне в 1992 година.
Така с всеки изминал ден за хазната се трупаха загубите от неплатени акцизи, данъци, такси и мита, минали в бръснещ полет покрай финансовите ни инстанции. Летейки, те бяха кацнали спокойно в нечий джоб, в размер на милиони долари.
Поредният канал за контрабандно вкарване на цигари бе налице. Тук обаче започна и голямото раздвоение: за митническите разбирания цигарите не бяха съвсем контрабанда, защото са обявени на границата!? Но как бяха обявени - като влизащи и запътили се към съответната митница. Коя всъщност бе границата за подобна контрабанда: реалната държавна граница или мястото, където ЗАКОННО, с документи за платени такси и мита, стоката стъпва на територията на страната...
И докато юристите и законодателите в парламента се суетяха как да попълнят тази голяма празнина в законодателството, остана без отговор въпросът: КОЙ Е КУПУВАЛ, НАЕМАЛ ТРАНСПОРТ И ИЗПРАЩАЛ по този тарикатски канал цигари за "Фивепи"? Защото в документите на "Фивепи", фирмата поела товара от тировете в Илиянци, цигарите се водеха получени от Стоян, Геле, Нане, Петкан, и - продадени на Мирослав, Тошо и Пешо.
В резултат, българите си пушеха евтини, безакцизни и безмитни цигари в условията на демокрация -пеликани поддържаха пълна гуша. Контрабандата вървеше - законът - не съвсем.
Кафето няма да е "Ринер"
|
||||
| Писмо до министъра на вътрешните работи от Янка Ринер | ||||
На 22 януари 1993 г. столично управление "Данъци" научава, че на Столичната митница се намират немалки количества: долари, германски марки, австрийски шилинги и прочие на името на г-жа Янка Ринер. Според данъчнооблагателен акт № 54 от 1 ноември 1992 г. госпожа Ринер се бе оказала длъжница на "скромната" сума от 30 599 507 лв. Тези 30 милиона и половина бяха не какво да е, а неплатени данъци, които г-жа Ринер самоотвержено се бореше да не плаща: било с факсове до Главния прокурор Татарчев, било с други факсове, до президента на Република България тогава, Желю Желев.
Как постъпи Столична данъчна дирекция тогава? Във връзка с неплатени данъци, на основание чл. 14 от Закона за сделки с валутни ценности, във връзка с други текстове от други закони - данъчните наложиха запор върху: 34 876 щ. д., 23 180 герм. марки, 500 датски крони, 12 500 австр. шилинга, 1050 фр. франка, 170 англ. лири, 700 швейцарски франка, 200 000 италиански лири, 410 шведски крони.
Запорното съобщение бе съставено въз основа на преписка № 155/1991 г. и след получаването му Столична митница вече нямаше право да предаде посочените суми на г-жа Ринер.
Така започна борбата на гражданката Янка Ринер срещу данъчните задължения, борба, която не бе лека за нито една от двете страни. Но - законът го позволяваше. Документите, които Янка Ринер, българката, с постоянно местоживеене в Република Австрия, всекидневно внасяше, завеждаше, подаваше в различни инстанции - само и само, за да не плати дължимите данъци - образуваха трайна разкъсана облачност над столицата!
Президентът, главният прокурор, министърът на вътрешните работи и парламентът бяха подложени на атака с уведомления за нарушения на закона от страна на държавни служители. В уведомленията неуморната Янка Ринер се оплакваше как митнически служители проверяват тенденциозно колата и стоката й, запечатват складове с нейна стока, нарушават неприкосновеността на фирмената й тайна, оформят таксите при преминаване на границата като за български гражданин - стигна се дотам, че след проверка в офиса на бизнесдамата, данъчните съставиха документ за... ДЪЛЖИМИ В МИЛИОНИ НЕПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ!
"Фирма "Ринер" не може да бъде контролирана по Закона за финансовия контрол! - твърдеше българо-австрийката. - Фирма "Ринер" заплаща за всеки тир по 45 000 лв. мито, митническа и импортна такса, докато разни фондации и фирми дават не повече от 14 000 лв... - отваряше очите на хората по върховете на властта г-жа Ринер. - Фактурира се алкохол за износ, за да се избегнат акцизите, а стоката се пласира в страната!"
Вследствие на упоритостта на Янка Ринер, незабавно бе разпоредено от Главна прокуратура и министъра на финансите тогава, Иван Костов, да се проверят цитираните във факсовете на г-жата данни! Още повече че тя декларира: "От началото на дейността си в България фирма "Ринер" не е укрила нито грам кафе от вноса си и е внесла в републиканския бюджет суми, неколкократно надвишаващи вноските на ползващите се с предимства фондации, студентски кооперации и прочие!"
|
||||
| Писмото с резолюция от Иван Костов, министър на финансите тогава | ||||
"В Главна прокуратура постъпиха сигнали за внос в Република България на големи количества кафе от гражданката Янка Ринер, през граничните пунктове Калотина и София. Данните са, че не се обмитяват и събират съответстващите акцизи и мита за всички внесени количества. По този начин държавата се ощетява, а Ринер се облагодетелства с огромни суми... съставени са протоколи и актове... Ангел Ганев. 15... 1992 година" При първата данъчна проверка, която данъчни и полиция извършват на австро-българката е съставен акт № 54/92 г. и се установяват 26 494 582 лв. акциз за внесено и реализирано кафе "Алворадо". Актът е съставен само по митническите документи от "Аерогара - София! Чрез Главно управление "Митници" при Министерство на финансите се извършва и пълна данъчна проверка на фирмата на Янка Ринер. Новият акт за данъчно облагане е с 4 милиона повече: 30 246 240. Така двата акта към фирма "Ринер" стават: 54 740 822 лв. акциз и 7 492 660 лв. лихви. И двата акта г-жа Ринер отказва да подпише, което се документира!
За събиране на задълженията от над 62 милиона лева е блокирана банковата сметка на Ринер в Стопанска банка АД и ДСК. клон 2, които тутакси превеждат 447 140 лв. Какво се оказва: за 1991 г. фирма "Ринер" не е декларирала годишния си доход в данъчната служба в "Слатина". В същото време фирми, клиенти на "Ринер", потвърждават пред полицията, че фирмата внася и продава кафе. При съставянето на акта данъчните служители използват митнически декларации за внос и фактури за закупуване на кафе от "Ринер"! От деня на регистрацията си, чуждестранното лице с двойно гражданство Янка Ринер не е проверявано от данъчните власти - милионите, които се констатира, че Ринер дължи на Република България, са резултат от ЧАСТИЧНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ! Достъп до всички документи на фирма "Ринер" така и не е осигурен!
В хода на проверката, която самата Ринер е поискала се оказват и други интересни подробности. Така например при вноса се декларира, че кафето струва 0,90 цента., а при останалите фирми вносителки, кафе "Алворадо" е с цена 2,05 щ. д.!
Защо се подава два пъти по-ниска цена на данъчните и митническите власти? Внесено с ниска цена, кофето ще има и начислени ниски стойности за данъци. И все пак: данъчно задължена ли е госпожа Ринер!? Разрешението й за стопанска дейност е от 18 януари 1991 г. и според него; "Данъчно задължени са юридическите и физически лица, които са производители, вносители на облагаеми с данък върху оборота и акцизи стоки и услуги на територията на Република България." Оттук нататък по ощетения с над 60 милиона лева бюджет се очаква да се произнесе съдът...
"Разполагам с финансови възможности да допринеса за развитието на страната. Имаме /Янка Ринер и съпругът й - бел. на Л. М./ сериозни намерения за инвестиции в селскостопанското производство, хранително-вкусовата промишленост, туризма и други сфери на стопанска дейност" -такива фантастични обещания четат през ден в писма и факсове министърът на вътрешните работи и главният прокурор! Година по-късно след това обещание, няма каквато и да било забележима страна за извършени инвестиции от страна на семейство Ринер в България. Реално следата, която е налице, са над 60 милиона неплатени данъци, такси и акцизи! При курс на долара тогава 18 до 20 лева за долар. С тези милиони олеква и без това мършавият държавен бюджет.
Докато вървях по следите на борбата на Янка Ринер с данъчни и митничари, в редакцията на в. "Демокрация", в която работех тогава се получи писмо от защитник на тази фирма, който ни припомни, че фирма "Ринер" е плащала реклами, публикувани в "Демокрация", и като така не било редно да пишем, че рекламодателите ни дължат данъци...
Принудени бяхме да изчакаме да излезе решение на Софийския градски съд, трето отделение, Гражданска колегия по жалбата на фирма "Ринер" за данъчното облагане. На 7 април това решение излезе и то бе следното: "Отхвърля жалбата на Янка Ринер от София, ул. "Постоянство" № 67 срещу Акт за данъчна проверка № 54 от 1 август 1992 г. на данъчна служба - Слатина, с което същата е задължена да внесе приход в републиканския бюджет, сумата 26 494 582 лв. неиздължен акциз за периода от 21 октомври 1991 г. до 8 май 1992 г. и сумата 4 104 925 лв. изтекли лихви... Решението не подлежи на обжалване." Така, докато чакахме нови данъчни закони да бъдат приети, съдът да удари едно рамо на разсеяни данъкоплатци като Янка Ринер. Що се отнася до рекламодаването в "Демокрация", този вид индулгенция през 1992 година все още не бе утвърден. /По-късно рекламодателите се превърнаха в тема табу за нападки и разследвания - бел. Л. М./.
От документите събрани по невнесените данъци в милиони от Янка Ринер попаднах на интересно писмо, с резолюция от министъра на финансите тогава - Иван Костов. Костов бе резолирал: "Ст. Александров, за спешни действия". Това явно е бил малшансът на Ринер да не се оттърве от дълговете си. Ето по-любопитното от това писмо: "Фирма "Ринер" системно не внася дължимия акциз от продажбите...
Г-жа Янка Ринер, собственичка на фирмата, след забраната за вътрешни разплащания във валута и до ден днешен публикува обяви за продажби в щатски долари в брой. Авоарите и недвижимото имущество на фирма "Ринер" са във Виена... При евентуална намеса на данъчните органи и доказване на горепосочените закононарушения, фирмата ще се окаже неплатежоспособна и дългът й към държавата няма да бъде погасен, тъй като ежедневно приходите от продажби се прехвърлят по сметки извън граница...
Собственичката на фирма "Ринер" няма дипломатически имунитет, но не разрешава проверки на личния багаж на КПП "Калотина". Не веднъж е заявявала, "ще стана държава в държавата"... Авторът е е подписал и Министерството на финансите прави цялостна проверка на случая "Ринер".
Така един от най-големите вносители на печено кафе в България, осигурява преминаването на 35 тона кафе дневно през границата, като за тези коичества не се внасят данъци, такси, мита и акцизи! По-голямата част от тези количества не се обмитяват правилно, а не рядко цели тирове не се подлагат на митническа обработка. Цените, обявени от Янка Ринер са 2 до 3 пъти по-ниски реалните, за да бъдат начислявани и по-ниски данъци, такси, мита и акцизи. Проста схема, парите ги няма, милиони не са внесени и няма как да бъдат взети. Ринер е натрупала достатъчно по схемата и се измъква от страната, заминавайки при съпруга си Гюнтер във Виена.
Пито - неплатено!
Следва продължение
