Хак им е на американците!
ЛЮБА МАНОЛОВА6 юни 2008 г.
Тези дни се потвърди слухът, че Филип Димитров напускал политиката и отивал да преподава в САЩ. "Хак им е на американците!" - казваше моята баба, която имаше блестящо чувство за хумор.
За първи път чух този неин израз, когато един от махалата, който нищо не правеше по цял ден, защото се беше зарекъл, че няма да работи на тази държава, се чу, че заминал за Щатите! Това научихме с баба, каза ни го кварталният, който се разхождаше тревожно по улицата пред кооперацията, където живеехме. Та като чу баба кой е избягал, рече : "Хак им е на американците! Нека и те да видят за какво става дума!" Колкото до кварталния - на него при всяко бягство му даваха по една нашивка, така че посрещна демокрацията като подполковник.
Но да се върна на Филип Димитров и неговото оттегляне от политиката - не, че досега бе присъствал кой знае колко в нея!
Ако не беше тръгнал за Америка, така и нямаше да разберем, че той бил причината депутатите да премахнат военната служба, и че влязъл в парламента, за да направи невъзможно да се гласува с чужди карти. Това последното май Димитров не успя да го стори. Важното е, че е имал желание.
Така казваше една наша учителка, когато поредното дете с родители от висшата партийна номенклатура се провалеше на контролно: "Важното е, че е имал желание!"
Ако сложа ръка на сърцето си, не мога да кажа, че името на Димитров го свързвам с някакви мрачни месеци от така наречения демократичен преход. Напротив! Помня, два епизода, свързани с него, докато работех във в. "Демокрация":
Първият епизод бе свързан с едно мое изследване за вредата, която нанася Желю Желев на СДС.Написах го още преди в СДС и да подозират, че Желев ще им извърти най-различни номера, които ще доведат до сваляне на правителството на СДС. За целта, с разрешение, взех да прегледам стенографските протоколи от заседанията на СДС. И на другия ден в синята централа настана вой! Веднага ми бе наредено да върна папките, самият гуру Димитър Коруджиев доста разтревожен ми звъня, за да ме разпитва какво съм прочела и какво впечатление имам от документите!
А папките със стенографските протоколи бяха нещо много кратко и безобидно: страници с ден и дата на заседание, точки от дневния ред, гласуване - без никаква конкретика!
Впоследствие се оказа, че точно това не трябвало да става достояние на никого, фактът, че СДС няма истински Стенографски протоколи! Всъщност СДС имаше Стенографски протоколи, и стенограф, който ги водеше, но те не бяха разчетени и стенографът си ги беше закарал на село и закопал под крушата, като искаше предварително да му платят за труда по разчитането!
Вторият епизод, който свързвам с Филип Димитров бе, когато той обяви, че ще иска вот на доверие за кабинета си. Случаят се бе разиграл в стаята на парламентарната група на СДС и думите на Филип Димитров толкова бяха вбесили Венци Димитров, че той беше свалил очилата му и ги беше стъпкал на земята! Тогава в редакцията дойде човек от парламента и поискаха да се организира нещо, за да се осигурят спешно очила на премиера Димитров!
Вярно е, че Филип Димитров бе действал под давлението на Иван Костов, който преди това се беше явил пред Координационния съвет на СДС и беше заявил: "Аз не мога да работя повече, ако не се гласува вот на доверие на това правителство, защото имам да водя важни международни разговори!"*
По-късно, когато коментирах Филип Димитров като премиер с моята адвокатка, тя ме погледна, замълча и каза: "Знам го, знам го, навремето му давах да ми преписва нотариални актове, да изкара някой лев!"
Истината е, че човек като Филип Димитров не ставаше за министър-председател на държава, но кой бе в състояние да спре тогава устрема на някои хора в сянка да поставят на този пост човек, който предполагаха, че ще ги слуша и лесно ще му дърпат конците!
Често казват, че Филип Димитров не успял да се противопостави на тайните служби, на все още влиятелната бивша комунистическа номенклатура и на стачките, с които го бламираха синдикатите. Вярно е, както е вярно, че и президентът Желев изигра важна роля, за да бъде свалено това правителство. Но ето още един факт: в деня на провеждането на Боянските ливади, 30 август 1992 г., доколкото си спомням, вечерта бях дежурна във вестника. Колегата ми от международния отдел, Михаил Ноев се качи в дежурната стая и съобщи за изявлението на президента Желев против правителството на СДС. Започна бясно търсене на Филип Димитров. Оказа се, че той и главният ни редактор тогава, Енчо Мутафов са отишли на кино да гледат филма "Хук"! И трябваше да свърши филма, за да успеем да уведомим премиера за случилото се...
Може да ти готвят номера уволнени служители от специалните служби, може да ти нанасят удари в гърба номенклатурни комунистически кадри, но да изтървеш нещата дотам, че да не знаеш какво ти се готви от президента и да пропуснеш критичното му изявление, което ще те свали от власт, заради някакъв филм! Това не може.
Както не може и друго. Да заявиш в парламента, че Доган е корумпиран, а след това да търсиш доказателства! Този случай е известен, но пак ще го припомня. 1992 година, някъде в началото на лятото, Филип Димитров се изцепи и обвини Доган в корупция - не, че нямаше защо! Но Димитров го обвини без да има черно на бяло нищо! След това бях извикана и ми бе наредено от името на Ф. Димитров да напиша и изброя с документи случаи с корупция на Доган!
Взех си няколко дни със съгласието на главния редактор и отидох у дома да пиша. Подредих документите, описах всичко черно на бяло, направих копие на хартия и дискета и хукнах да ги нося на Филип Димитров, който трябваше да докладва въпросните случаи пред депутатите от Комисията по корупция. Спомням си, че този ден валеше проливен дъжд, таксито едвам пълзеше и най-накрая стигнах до мястото, където заседаваше Комисията! С малко закъснение!
Пред вратата на Комисията нямаше никой - явно Димитров бе влязъл току що! Почуках и влязох в стаята, където се бяха събрали депутатите. Извиних се с лошото време и закъснението си, че чак сега съм успяла да разпечатам материалите на Филип Димитров. Подадох му текста и дискетата и излязох.
Мина повече от половин час. По едно време Филип Димитров излезе, мина покрай мен, кимна ми и продължи без да спре и каже поне свършили ли са му работа текста и дискетата!
С него вървеше някакво голобрадо момче, което му носеше чантата. В края на коридора, момчето се завъртя и се върна, дойде при мен и ми подаде текста и дискетата с обяснението, че повече нямало да трябват на Филип Димитров! Бях изумена, не вярвах на ушите си, няколко дни работа, събиране на документи и доказателства, няколко дни труд, текст и дискета, които току що бяха измъкнали Димитров от неловката ситуация да говори, без да има доказателства! И той да ги върне като ненужни!?
Поне да ги беше задържал, от кумова срама! И да намери половин час да ги прочете и разгледа! Но, не - той нямаше вече нужда от документите и фактите!
След десетина минути от стаята започнаха да излизат и другите депутати, спрях една народна представителка, с която имах приказка и я попитах как е минал разговорът с Филип Димитров.
Жената ми обясни, че в началото той мрънкал и говорел несвързани и общи фрази, без да казва нищо съществено, но след като получил текста - нещата се оправили. Той зачел написаното и така депутатите успели да чуят конкретни факти и детайли.
Това бе вторият епизод с Филип Димитров, от който окончателно се убедих, че не става за ролята, с която се бе нагърбил и че той просто пребивава в политиката.
Вчера следобяд, в предаването "Часът на Милен Цветков" Филип Димитров обясни как са свалили правителството му, защото се противопоставил на мафията! Каква мафия го гони Димитров не мога за разбера?
1992 година организираната престъпност бе в ембрионално състояние, наркотиците нямаха все още пазар в България и само минаваха транзит през територията на страната. На границата вървеше кротка контрабанда, и то не със силови методи, а с документални фалшификации. Дето се казва - борческите бригади тепърва се организираха за действие, групировки все още нямаше.
Това твърди и Центърът за изследване на демокрацията на Тихомир Безлов в своите пространни годишни изследвания за наркотрафик, трафик на хора, контрабанда, организирана престъпност.
1992 година, времето, в което управлява СДС, Филип Димитров не успя да се противопостави на игричките на президента Желев, на интригите на негови хора в СДС, на постановките на хора от бившите служби в сянка и най вече на бившата комунистическа номенклатура. Това го направи безпомощен и слаб премиер.
Абсурдът, в който управляваше Филип Димитров си проличава от признанието на Желю Желев в неговата мемоарна книга: "Най-напред снехме разузнаването на САЩ и страните от Европейския съюз. Не можехме да разузнаваме тези страни като вражески държави, както е било през периода на Студената война. Не може да искаш да станеш член на НАТО и ЕС и да ги разузнаваш като врагове....
Второто нещо, което трябваше да направим, беше премахването на т. нар. Икономическо разузнаване, което при комунизма си е било чист стопански шпионаж и кражба на високи технологии от развитите западни държави..."
Освен, че управляваше в условията на силни президентски властови амбиции, под силен натиск Филип Димитров закри цяло действащо министерство на външната търговия и да подари износа на бившите му служители.
Ето защо днес разбирам нескритата радост на сегашното ръководство на СДС от оттеглянето на Филип Димитров, която се изля в изявление на НИС на СДС, изпратено до медиите. Но да се твърди, че "С неговото име са свързани някои от най-големите успехи на България и Съюза на демократичните сили по пътя на историческата промяна в нашата страна" е меко казано прекалено!
Какво промени "исторически" Филип Димитров? Земеделието, което с калпаво изработените закони тръгна назад - рушаха се цели стопанства, земята много трудно се връщаше на собствениците, земеделска техника се продаваше на безценица, изнесоха се елитни стада, в България започна да нахлува безпрецедентен внос на храни от Турция, Македония, Полша.
По време на Филип Димитров бе приет Закона за реституцията, но реалното връщане на заграбени имоти бе съпроводено с редица непреодолими бюрократични пречки. Стигна се дотам, че когато Иван Костов деноминира парите, пет години по-късно, бяха деноминирани и парите от имоти! И хората, изплатили тристайно жилище, върнато по реституция, получаваха остатъкът от стойността му в жалки стотинки. Вместо 13 000 лева, цена на тристаен апартамент в столицата - 13 лева!
Днес малцина си спомнят, че през април 1992 година бе приет Законът за приватизацията, но до реална приватизация по време на управлението на СДС така и не се стигна.
Да не отварям дума за нахлулите без проблем секти в страната...
По време на управлението на Филип Димитров мафия реално не съществуваше, но това управление създаде условия мафията да се появи и разгърне при следващия кабинет - този с мандата на ДПС, кабинетът на Беров. Тогава се пръкнаха групировките, тогава започнаха убийствата и уличните стрелби.
И най-накрая още веднъж ще припомня: по време на управлението на Филип Димитров, външната политика бе в ръцете на президента Желев, специалните служби бяха в ръцете на Желев, а самият Желев бе доверен човек на Андрей Луканов и перестройчиците от бившата компартия. Затова Филип Димитров бе начело на едно слабо правителство с вързани ръце, на което се съобщаваха решенията от президентството. Колкото и неприятно да беше това.
Филип Димитров обяви, че се оттегля от политиката. Вероятно е щастлив да започне един следващ етап в живота си.
Философът Имануел Кант има една блестяща мисъл по този повод: "Щастието е идеал не на разума, а на въображението."
* Епизодът бе разказан от Венцислав Димитров на 4 декември 1995 година във вестник "168 часа" - бел. Л. М.
