1. Случаят Куйович - следите остават

ЛЮБА МАНОЛОВА
4 април 2008

Ако в дните преди Коледа миналата 2007 година имаше наченки на някакъв скандал "Куйович", то миналата седмица /31 март-4 април/, една Временна анкетна комисия в парламента му постави точка, след като внесе свой Доклад за обсъждане. Но преди да дам фактите около тази комисия, ще се върна в началото на скандала:

В края на месец ноември 2007 година служител на МВР бе задържан с близо 100 кг субстанция амфетамини, при специализирана акция на антимафиотите и на полицията, съобщи заместник-директорът на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Калин Михов. От задържаното количество могат да се произведат около 16 милиона таблетки, които на арабския пазар струват около 320 милиона долара бе уточнен размерът на стойността на задържания наркотик. Дрогата беше открита в багажника на колата, шофирана от 35-годишния полицай Т. Д, служител на "Магистрална полиция" към областната дирекция на Пловдив. Той бил задържан на бензиностанция "Петрол", близо до София.
Тогава никой не обърна внимание на това съобщение, а още по-малко пък бе наясно, че от него ще тръгне да се разплита един скандал, отекнал в цяла България.
От информациите в пресата стана ясно, че амфетаминът е бил натоварен в Батак в дома на 35-годишния С. С., който също бе задържан. За С. С. Бе съобщено е един от лидерите на организирана престъпна група, която се е занимавала с преработката на амфетамините, съобщи Михов.
За тези, които следяха редовно криминалните хроники бе известно, че в страната вече бе практика да се режат уши, да се забиват кирки в автомобилите на хора, свързани с накотрафика, убийствата отново зачестиха.

Слух, че преди Коледа Димитър Желязков - Митьо Очите ще напусне килията съживи разпространителите на дрога в Бургас, които очакваха триумфалното завръщане на своя бос. Но то така и не се състоя. Докато от МВР твърдяха, че пътят на наркотика все по-често заобикаля България, в страната се извършваше преразпределение на наркопазара. В София хероинът се свиваше и отстъпваше на амфетамините... същите амфетамини, които бяха заловени в колата на полицая на пътя.
За нещастен случай бе обявена смъртта на 27-годишния Евгени Попов от София, който бе открит на 27 май м. г. в локва от кръв в градинката до хотел "Хилтън". При аутопсията, стана ясно, че нещастният смъртен случай се оказа резултат от множество прободни рани, нанесени с нож.
Следващият "нещастен случай" бе с така наречения Емил Черния. Дупките от нож в тялото му са били около 16, като на някои места острието е влизало по няколко пъти, даже при аутопсията патологоанатоми установяват, че забит в тялото, ножът е бил завъртан.
През нощта на 1 октомври в столичния квартал "Илинден" 32-годишният Николай Минчев остана без уши, а приятелката му е била ритана и бита...
Взривове, бомби във Враца и София, убийства, рязане на уши - всичко това чертаеше пътя на преразпределението на дрогата в София. Преразпределение заради вече убити и излезли по този повод от делата с дрогата босове, или санкции при навлизане в чужди територии - причините за убийства и наказания бяха различни.
В края на ноември, миналата 2007 г. година бе отвлечен синът на бившия министър на транспорта от кабинета "Костов", Вилхелм Краус - Михаил. По същото време, на 27 ноември, когато бяха задържани двамата мъже със 100 кг. амфетамини. Задържаният С. С. се оказа Стоян Стойчев и не се появи в съда, въпреки че бе доказано, че е един от организаторите на канала и съпричастен към заловеното количество наркотик. Това заявиха на пресконференция по случая зам.-шефът на ГДБОП Калин Михов и Станимир Флоров от отдел "Наркотици" в дирекцията. Тогава "Медияпул" публикува, че същият Стоян Стойчев е не друг, а син на началника на РПУ-Кремиковци преди 1989 г., Ангел Стойчев. Появиха се публикации за кръга "Монтерей" и членовете му. Срещу входа на заведението се оказа жилището на Валентин Петров, който предстоеше да стане новия Главен секретар на МВР.

Дъщерята на въпросния Ангел Стойчев - Невена пък стана ясно, че е живяла на семейни начала с Филип Найденов - Малкия Фатик до убийството му през лятото на 2003 г. /Фатик бе син на на оръжейния търговец от преди 10 ноември 1989 година, Исмет Шабан. След разстрела на Малкия Фатик, Невена започва да живее на семейни начала с експулсирания от страната сърбин Будимир Куйович, който бе начело на разбита група за производство на синтетични наркотици, както и на други нарколаборатории в страната. Куйович бе задържан и експулсиран на 3 януари 2005 година от страната, със забрана да се връща за срок от 10 години.
Та точно след залавянето на наркотика и Стоян Стойчев се случи друго интересно събитие, което първоначално не се свързваше със заловения амфетамин. Генерал Илия Илиев, Главен секретар на МВР внезапно си подаде оставката като първоначално обяви, че е по болест, а след това поясни, че е бил "грозно подведен" да подпише документи за оперативна комбинация, в противоречие с нормативни документи.
Стоян Стойчев се оказа, че не е задържан и няма да е обвиняем, а свидетел по делото за задържаните 100 кг амфетамини, след като в съда се появи само полицаят Джурков.
Дали Илиев се уплаши от историята със задържането на Стоян Стойчев, или предвиди, че завърналия се преди крайния срок в страната Куйович е получил лични документи с нечие полицейско разрешение - това в първия момент, когато генералът обяви оставката си така и не стана ясно.
Появиха се догадки, че Куйович е бил вербуван и затова е бил пуснат в страната, с българска лична карта, но никой от МВР не обясни дали това предположение е вярно. И Джурков - другият полицай, и Стойчев се оказаха, че са били следени дълго време, а телефоните им са били подслушвани.
Защо обаче от двамата задържани обаче само Джурков се появи в съда, а за Стойчев се мълчеше силно - така и не стана ясно. Пресцентърът на МВР не обясни този абсурд - как един човек, задържан с такова огромно количество синтетични наркотици, изчезва от списъка на заподозрените и се превръща в свидетел за бъдещия съдебен процес. От МВР, където сам министърът разписва исканията за подслушване, мълчаха, докато накрая се измъкнаха с оправданието, че ГДБОП били друга служба, без пресцентър. Прокуратурата също мълчеше за скандалната промяна на статута на един задържан с наркотици - в свидетел.
И точно тогава се появи оставката на генерал Илиев, която министър Румен Петков радушно прие. На 30 декември м. г. самият сърбин Будимир Куйович, нарочен за наркобос, бе арестуван при операция на ГДБОП в Стара Загора, Пловдив и Хасково, при която бяха задържани и 60 килограма хероин.
Генерал Илия Илиев даде нарочна пресконференция, на която обяви, че е пресечен канал за преминаване на 4 тона хероин и изтъкна заслугите на Националната служба за сигурност /НСС/, която действала съвместно с БОП-аджиите. Чуха се даже високопарните му слова като "Падането на едни пагони срещу задържането на 60 кг хероин си заслужава".
Илия Илиев заяви, че си е подал оставката заради подписана от него оперативна разработка в Разград, с цел влизане на 4 тона хероин в страната, които да бъдат заловени и така да бъде прекъсната дейността на групата на наркотрафиканта Будимир Куйович. Куйович бе обявен за един от най-големите наркотрафиканти на Балканите и срещу него бяха повдигнати редица обвинения. Министър Румен Петков съобщи, че е научил за това няколко месеца по-късно. Тогава кой в МВР бе подписал разрешението за подслушването и проследяването на наркогрупата? Защо не е било докладвано за това на министъра - тези въпроси не намираха отговори.
В следващия момент министър Петков обяви, че за допуснато тежко дисциплинарно нарушение - превишаване на власт и използване на служебно положение за облага на трети лица се открива дисциплинарно производство срещу главен инспектор Тодор Костадинов Димов, временно назначен на длъжността заместник-директор на ОДП Разград и го отстранява от длъжност до приключване на производството, като допълни, че отстраняването от длъжност и дисциплинарното производство срещу Димов е най-малкото, което може да му се случи!
Така на сцената се появи Тодор Димов. "Страхувам се за живота си - каза пред Нова телевизия Димов и допълни в разговор с Георги Коритаров следното: ... аз защитавам себе си, професията, достойнството и офицерската си чест, честта на семейството си. Провокиран съм да давам изявления, във връзка с интервюто на министъра на вътрешните работи... На пресконференцията той посочи мен /става дума за Илия Илиев - бел. Л. М./и моите колеги, посочи ме с трите ми имена, за какво съм отстранен и срещу кого съм работил, което застрашава мен и семейството ми, застрашава колегите ми, застрашава източниците, които работят за нас. Притеснен съм за живота си и не само за моя живот, а и на източниците си, и на колегите си... Агентурата е най-много застрашена... по случая "Куйович" по-интересното не е хероинът, който преминава през страната ни за Европа, а производството на амфетамин в страната и трафикът му към Турция и Сирия... Аз няма как да знам със сигурност точно какъв е чадърът /на въпрос дали е имало политически чадър - бел. Л. М./, но бях притеснен от факта, че се прояви изключителен интерес по тази разработка, всъщност по провеждането на оперативна комбинация.

Водещ: Кой прояви интерес?
Тодор Димов: Валентин Петров, тогавашният директор на полицията. Още като започвахме да работим по Куйович, колеги от ГДБОП ме предупредиха да не се занимавам с Куйович, защото ще бъда изпържен, на жаргон, защото те, работейки по него, са били наказани, пратена им е била инспекторска проверка и съвета им беше въобще да не се занимавам.
Водещ: От кого са били наказани?
Тодор Димов: От Валентин Петров.
Водещ: Може ли да се прави връзка между Валентин Петров, интереса му към разработката на Куйович и амфетамините?
Тодор Димов: Такава връзка аз не смея да направя в ефир, защото има наистина много неща, които не бива да се споменават по медиите...
... Значи, аз не съм допускал, въпреки предупреждението, че може да има такива съмнения, не съм изпитвал никакви съмнения в ръководството на МВР, било то във Валентин Петров, Илия Илиев и в министъра.
Водещ: В кой момент се разклати убедеността Ви в ръководството?
Тодор Димов: В момента, в който през почивен ден Валентин Петров дойде да вземе документите... Специално за тази, да, комбинация. Абсолютно лично. През почивен ден, да. И след това, много се притесних от факта, че на базата на една оперативна комбинация се изгради друга, лична комбинация за някакви собствени цели... Разбира се, че не е обичайна практика. Можеше да бъде изискано по съответния ред или да се изпрати служител, който да провери от Главната дирекция или от Генералната дирекция.
... Според мен не е случайно. Пак Ви казвам, аз това бих го споделил пред специална комисия. Това е много чувствителна информация, касаеща сигурността на страната."

Дали историята с фалшивия паспорт на Куйович е такава, каквато се представяше? На този въпрос Димов поясни, че са прихванали опит на лица от престъпния контингент да си изготвят фалшиви документи за самоличност и точно в тази връзка е било докладвано на тогавашния Главен секретар, с цел да се продължи оперативната игра.
Димов докладва на генерал Илиев оперативната обстановка в региона и информацията, касаеща въпросния случай. Илиев му казва да изготви рапорт, с който да му разреши, да няма проблеми за Димов и колегите му от паспортна служба. Документите са подготвени за внасяне, в "Паспортна служба". Илиев му нарежда да докладва на съответните ръководители в една от главните дирекции, а сам той обещава, да запознае министъра на вътрешните работи. Но не го прави. Защо - комисията "Куйович" така и не даде отговор, както остави без отговор редица други далеч по-интересни въпроси, от това да се изброяват данните на Куйович, какви документи е ползвал, колко паспорта под какви имена е имал и как е влизал в страната, без да бъде засечен.
Естествено, че когато някой влезе в страната под чужда самоличност, той не може да бъде засечен на границата...

За края на тази история и безсмислените заседания и Доклад на комисията "Куйович" четете утре.

Вашето мнение за статията може да споделите тук