Свидетели няма да има

ЛЮБА МАНОЛОВА
8 април 2008

Прехвърлиш ли мярата,
и най-приятното става неприятно.
Демокрит

Убиха показно и поръчково на улицата, в центъра на София, посред бял ден хроникьора на книги за подземния свят. Докладът на МВР-министъра Румен Петков бе изигран на живо. В "Пирогов" хирурзите са работили върху рана, несъвместима с живота, съобщиха часове след разстрела от Института за спешна медицинска помощ.

Приживе Стоев даде поредица от интервюта в две от най-гледаните телевизии - реакцията на официалната власт бе мълчание. Ако само 40 процента от казаното и написаното от Стоев бе вярно, то полиция, Прокуратура и съд трябваше да се затрупат с дела. Но мълчанието не води към дела и проверки - то води към куршума, този, който говори и пише за нездравословни факти и събития.
Другият вариант бе съд за клевета от лицата, които бяха осветени в интервютата и книгите на Стоев. И съд не последва.
Тогава бе избран третият вариант - Стоев да спре да пише и говори. Той се случи вчера и завърши в моргата на "Пирогов".
Като по даден знак политици веднага започнаха един през друг да говорят, как Стоев е трябвало да бъде защитен след като разкрива такива истини за подземния свят и връзките му с политици. Нито един от политиците ни не обърна внимание на Стоев докато беше жив за откровенията му - приемаха се несериозно...
Прокуратурата прекрасно е знаела как ще завършат откровенията на Стоев - с летален изход. И той се състоя - благодарение на търпението на засегнатите лица, и на още по-стоическото търпение на прокуратура и полиция.

Когато Стоев пишеше и говореше политиците ни не коментираха изнесеното от него. В часовете, когато се очакваше Стоев да се отправи към Отвъдното - политиците се активизираха неочаквано - с предположения, с критики, с обвинения. Понякога и смъртта върши работа на политиците и прострелването, и очакването на края им дадоха възможност да напомнят за себе си.
Има ли виновни за смъртта на Георги Стоев? Да, виновните са в книгите и интервютата му. Виновните са тези, които след съобщението, че Стоев е починал ще си отдъхнат спокойно. За тях е неприятно, че разстрелът съвпадна с искана оставка на министъра на вътрешните работи, но далеч по-неприятно беше, когато Стоев говореше. Колкото до оставката - министърът няма да я подаде, и а никой няма да му я поиска от съпартийците му. Той беше защитен от премиера, от президента, от братя Галеви, от общественици и интелектуалци от град Плевен... Добре, че в Нова телевизия Цветанка Ризова покани Тодор Колев, който ни припомни, че Румен Петков е бил срещу назоваването на драматичния театър в града на името на поета драматург Иван Радоев. Бяхме го забравили... Но след вчерашните убийства - облаците над главата на Румен Петков се сгъстиха.

Стоев трябваше да умре, за да спрат разказите му за Младен Михалев, който му бил поръчал убийства. Сега вече никой няма да каже, че Михалев и лош, и какво върши. Всички ще мълчат и ще имат едно наум. Това е другата полза от смъртта на Георги Стоев - покрай назиданието за смелостта му, той си плати и за откровенията, докато накрая си го получи.
Жалко прозвуча часове след изстрелите признанието на прокурора Кокинов, че Стоев сам се отказал да свидетелства срещу Михалев-Маджо. А истината е, че поисканата конфиденциалност от Стоев, докато дава показания за Маджо не била спазена от прокурора Кокинов и той веднага изприпкал при шефа си Борис Велчев, който от своя страна вдигнал телефона си и съобщил на Румен Петков за бъдещите показания... При това положение Стоев сам се отказал да свидетелства... А всъщност Кокинов бе наясно, че и разговорът на Стоев в "Сеизмограф" с журналистката Светла Петрова може да бъде предмет на самосезиране. Само трябваше някой да го поиска.

В България не дай си Боже човек да опре до защита от Прокуратура и полиция. Защита от полиция - това си е самоубийство! Защита от Прокуратура - това също е самоубийство или убийство. Какъвто случай вече имахме с една свидетелка - Йорданка Запрянова. Така че по-добре мълчание, отколкото защита от българска съдебна или правораздавателна институция.
Това е причината вече 16 години родната полиция да събира и брои само гилзите от поредното убийство. Това е причината у нас никой нищо да не желае да разкрива, защото рано или късно, ако оцелее - съжалява.
Това е причината Европа да повтаря като рефрен, че борбата с организираната престъпност никаква я няма. Така и ще бъде. Защото, за да пребориш организираната престъпност означава да се самоубиеш почти ритуално, преминавайки през институционалните пречки за защита, и излизайки на светло, със сигурност рано или късно те гръмят свързаните с политици бандити.

Борецът писател Георги Стоев почина часове след разстрела. Друг едва ли ще се окопити да говори за неговите герои - животът се дава само веднъж. Дон Кихотовците в България отдавна са на свършване.
Кой го поръча това убийство, също едва ли ще бъде разкрито. Убийството не е извършено, за да бъде разкрито и както всички предишни екзекуции ще мине след месеци в архив.

Някой попита защо мълча след разстрела Главният прокурор - отговорът е: защото не е сряда. Нека не забравяме, че Борис Велчев се изказва само в сряда, след заседание на Висшия съдебен съвет, вървейки по улицата бавно, за да не го изпуснат телевизионните камери... по време на тези бавни разговори Велчев или е потресен, или е омерзен.
Познайте какъв е сега след двете убийства! Убиха поредният проговорил. Свидетели няма да има, и всичко ще си е по-старому.

Вашето мнение за статията може да споделите тук