Урок по анатомия

Столетницата се раздира от противоречия от три страни - само лидерът й и премиер не го забелязва

ЛЮБА МАНОЛОВА

10 юли 2006 година

В тази държава всеки се е захванал с каквото не трябва. Да започнем от високото - с премиера и лидер на БСП, Сергей Станишев. Не е ясно кой се пошегува с него, та го прати да агитира за президента Георги Първанов кметове социалисти. Всъщност Първанов изобщо нужда от подобна агитация в момента. Първо - защото не е обявил, че ще се кандидатира за втори мандат за президент, и второ - защото рейтингът му изобщо не е падал, освен в желанията на социолозите. Същите, които на предишните избори даже не го брояха за кандидатура - а пък гражданството взе, че го избра. Мажоритарно. Но една работа като се започне - редно е да се изкара докрай, така и със сегашния държавен глава: първо го обвиниха в агент на Държавна сигурност и то от заплетените обяснения на един ниско интелигентен и доста объркан бивш оперативен работник. Броени часове след това в новините попаднаха и усилията на Младен Червеняков да се изработва бързо закон, за да се вземат от Президента специалните служби и като капак - уличени прокурори, от проверки на Главния прокурор Борис Велчев /предложен за този пост от Георги Първанов - бел. / излязоха в бяло и с обяснения, достойни за перото на Марио Пузо. Та след всичките тези трипосочни, добре обмислени усилия да се дискредитира президента, от провинцията долетя новина, че сам Станишев тръгнал да агитира за него и да го защитава! А това вече е прекалено.

Вместо младият министър-председател да се взре, че нещата около него се разпадат, той тръгнал да прави предизборна агитация! Като капак, в края на седмицата, двама ентусиасти от монархистите, Николай Василев и Свинаров обявиха, че НДСВ било с единия крак навън от коалицията. Навън, навън! Каквото за Иван, това и за Стоян - казва народът - все пак никой не се е венчал за властта - ще излязат НДСВ от коалицията и къде ще се запътят - към ГЕРБ може би? А питали ли са там дали ги искат, защото не е сигурно, че някой ще им отвори и ще ги приеме с отворени обятия. Не са питали, но са готови - ами, прав им път! Само да не забравят, че не друг, а Миглена Кунева насади на пачи яйца политиците, като отваря и затваря преговорните глави по влизането на България в Европа в пълна тайна. А след шест месеца - тайната ще падне и тогава няма да остане политик на светло - всички ще търсят къде да се крият, от договорките на Кунева, които се оказаха по-секретни от файловете за извънземни на НАСА. Ще писнат граждани от всички страни - и откъм земеделието, и откъм търговията, и откъм социалните и здравеопазването - голяма суматоха ще настане. Я на португалците, като им изкорениха маслините, сега не правят зехтин, а само чакат на Европейските траншове. Но те поне имат ток - а ние и без ток ще се събудим - така че, да си ходи НДВС-то - накъдето и да тръгне, все ще го открият, няма как да се скрие. В имотите на Саксккобургготски може би - но те дотогава едва ли ще са все още негови. Сложно ще стане. И много гладно и безработно, и безпарично най вече - ще ни липсват лакърдиите на служителя на Външно министерство, който не връчи акредитивните си писма в Казахстан, ще ни липсват стенограмите от телефонни разговори от Италия и от Прокуратурата, които са по-интересни от програмата на Българската национална телевизия. Само шест месеца още и тогава Жанвиденовата зима ще е романтичен спомен за изкуствено предизвикана инфлация, когато Командира смени кожената тужурка с марково палто и нежно се обръщаше към тълпата пред парламента: "А сега да ви видя, господа революционери!" Ще има какво да си спомняме в пламъка на газеничетата.

В неделя социалдемократът Николай Камов каза нещо много вярно: Партията е това, което демонстрира властта. А какво ни показва властта - парламента и в Министерския съвет: показва ни непрекъснато как големи и уж умни хора могат да вършат също така големи и не толкова умни работи. В Министерски съвет Емел Етем е взела палката и дирижира уволнение на поредния недолюбен генерал - този път от Държавния резерв. И май това не й стига, ами всеки ден звъни на главния прокурор, за да го пита бърза ли с проверката по този генерал. Няма ли кой да й светне на Етем, че Прокуратурата е независима и тя няма работа да звъни на Борис Велчев като на Главен прокурор - виж ако го харесва като личност, това е друга работа, но човекът е семеен, а май и тя също.

От коя страна бие сърцето?

Първанов съблякъл партийната униформа като станал президент, но сърцето му все още биело вляво - каза премиерът Станишев. Абе, г-н Станишев, че то и на Иван Костов бие вляво, и на Петър Стоянов бие вляво, и на Волен Сидеров бие вляво сърцето, освен ако лидерът на Атака не е някакъв анатомичен феномен с дясно биещо сърце! Ама що не отскочиш да им го кажеш от близо и да видиш какво ще се случи.

Смешното е друго - десни и център нямат кандидати за президентските избори, не успяха да се харесат никого, но затова вината трябва да поеме Георги Първанов. ДПС-то не търси кандидат за държавен глава - там няма келепир и затова си трае и гледа от първия ред. В социалистическата партия мнозина имат различни виждания от тези, които прокарва и решава кабинета, но неизвестно защо си траят. И за антисоциалните промени в данъчните закони, и за пушилката на вътрешния министър, който си мисли, че с респект и акции, ще припомня за столетницата. Всъщност антисоциалните промени в данъчните закони не се различават от тези, които прокарваха и десните в кабинета "Костов" и жълтите - в следващото правителство на Симеон Сакскобургготски. Разлика няма, но вината винаги я поема последният, този, който доминира във властта - така е в политиката. Най-добре са си ДПС - мълчат, въпреки че мандатът на този кабинет е техен, няма да предлагат кандидат за държавен глава, по обясними причини, а дали ще подкрепят Първанов - ако се кандидатира и набере проценти - сигурно. По традиция ДПС обявява, че подкрепя печелившата кандидатура - хитро и изпитано в живота.

Та като теглим чертата какво имаме:

местни структури на всички три управляващи партии, които не подкрепят действията на кабинета. На местните на БСП Станишев вече даде ултиматум да подкрепят Първанов. Местните на монархистите пък не искали вече техните министри в коалицията, колкото до местните на ДПС - те правят това, което Доган прецени за правилно. Така по места има разнобой за действията и решенията на правителството. Разнобой има и във всяка партийна структура - в БСП, в НДСВ - за ДПС не е ясно, трябва да се попита Доган. Така стигаме до абсурда - стабилно парламентарно мнозинство, което крепи кабинета и местен и партиен разнобой - където са на обратното становище. Всъщност всички чакат да стане 1 януари 2007 година и да приемат България в Европейския съюз - после ще мечтаят за обратното... Политиците мечтаят, защото става дума за пари, заради тези пари и коалицията все още е цяла - защото никой не дава пари на бивши членове на правителства. Ето защо Николай Василев да си измисли друга игра със Свинаров - тази, с излизането от кабинета не е интересна. Даже няма да ги накажат в ъгъла.

Колкото до младия Станишев - той засега има подкрепата единствено на приятелката си - безусловно. Така че, вместо да агитира за Първанов с ръка на сърцето, да се стегне и си осигури партийна подкрепа от "Позитано" и да припомни на съпартийците си думичката дисциплина. А това на прост език означава: да мълчат, когато им искат да говорят и да спрат да говорят, когато от тях се очаква и иска единствено мълчание. И на президента не е лесно: както го избраха, заради безобразното управление на Иван Костов, така сега ще го възприемат като политически представител на не особено успешно управляван кабинет. И без спор - ще му е трудно. Не защото социолозите така са го видели в неспокойните си сънища, а защото кабинетът, доминиран от БСП пое властта в много трудно време и не винаги вземаше и взема правилните решения.

Станишев потърси своеобразно алиби за властово спокойствие, но засега такова не се предвижда - даже на гърба на Георги Първанов. Още повече, че хора от кабинета не пропускат да работят против държавния глава - било по темата досиета, било по темата статут и подчинение на специалните служби, било по проблема с разчистване на прокуратурата от спрени, поръчкови, забавени и крити дела. Това е причината Сергей Станишев да се рее като Летящият Честмир между партия, кабинет и парламентарно мнозинство в търсене на отговори, тъй като електоралната мъка за оцеляване, той приема като своя. До него привидно е ДПС, която е малко желана и много употребявана - за другия коалиционен партньор не е ясно. Трудно му е на Станишев, но трудностите той трябва да отиграе по друг начин. Учтиво и спокойно - както са ни учили в отделенията, да не нагрубява. Може ли човек да прави, това, което иска - пита се непрекъснато младият лидер и ръководител на държавата - може, отговарят му книгите, чието ДДС не отмени, колкото си по-високо, толкова по-малко човек има възможност да прави това, което му се иска. С високото е така.