2.Десет години продължава съдебният процес
за единственото разкрито поръчково убийство в България
ЛЮБА МАНОЛОВА11 юни 2008 г.
Продължение от 9 юни
Имало ли е някаква зависимост между това, което се случва по делото за убийството на Валентин Алексиев -Лисицата и това, което се случва със съдии и прокурори по това дело? Странно се подреждат събитията по делото срещу Валтер Папазки, странно и предимно в негова полза и в полза на останалите подсъдими. Ето фактите:
- Съдия Антон Станков изменя мярката за неотклонение на подсъдимите и след това е избран за министър на правосъдието.
- Съдия Даниела Атанасова пусна трима обвиняеми по делото и след това бе назначена за зам.-министър на правосъдието.
- Съдия Бисер Троянов, който си направи самоотвод беше член на ЦИК. Преди това обаче на 23 февруари 2000 година той върна делото на прокурора за допрецизиране, за да бъдат изправени пропуски, непълноти и процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. На 2 юни 2001 година делото бе поето от Антон Станков като съдия, поради направения самоотвод от страна на съдия Бисер Троянов. Като причина за самоотвода и отказа от делото от страна на Троянов бе посочено, че съдията е бил заплашен с дисциплинарно наказание, задето заменил домашния арест на Папазки с гаранция от 3 000 лв.
- На 12 юли 1999 г. следователят Емил Иванов приключва разследването с мнение за съд на петимата обвиняеми.
- На 2 август 1999 г. прокурорът от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев внася обвинителен акт срещу Стефан Рангелов, Валентин Добрев, Емилиян Цонев, Валтер Папазки и Георги Петров Георгиев - Културиста за това, че на 12 февруари 1996 г. в гр. София умишлено са умъртвили Валентин Алексиев от Враца.
- На 20 октомври с. г. следователят Емил Иванов, след като е изпълнил отнасящите се до него указания от съдия Христина Михова, отново изпраща делото в прокуратурата.
- На 18 януари 2000 г. следователят за трети път изпраща делото на прокуратурата, след като е изпълнил и новото указание. Същият следовател снема обвиненията срещу Папазки за поръчител на убийството на Искрен Ценов, сочен като посредник по поръчковия разстрел на Лисицата.
На 18 май 2000 г. прокурорът Пламен Христов отново внася в съда обвинителния акт, а няколко месеца по-късно то се поема от градския прокурор Нестор Несторов. На 14 февруари 2001 г., по предложение на главния прокурор Никола Филчев, Висшият съдебен съвет понижава Несторов в длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура за срок от три години. Мотивът за дисциплинарното наказание е, че той е забавил произнасянето си по делото срещу врачанския хазартен бос Валтер Папазки, съден като поръчител на убийството на Валентин Алексиев.
Арестуваните по делото правят пълни самопризнания в Националното следствие. Това не пречи в хода на съдебното дирене съдия Троянов да замени домашния арест на Папазки с гаранция от 3000 лева.
Стефан Рангелов също първоначално е с променена мярка за неотклонение, въпреки самопризнанията му пред следствието, а в последствие е пуснат на свобода и на последното заседание от миналата седмица се разхождаше необезпокояван из кулоарите на съда. Рангелов като Велин Добрев бе също подсъдим и по делото срещу братята Маргини.
Емилиян Цонев - когато съдът дава за втори път ход на делото, адвокатите му представят медицинско свидетелство, че той е с шизофренно разстройство. Назначена е тройна психиатрична експертиза. Впоследствие бе пуснат да си лекува шизофренията.
Велин Добрев, бе обявен обявен за защитен свидетел по делото срещу Красимир и Николай Маринови /братя Маргини/. Той бе пуснат от съдия Даниела Атанасова да се лекува в специализирана белодробна клиника. Заради него на две заседания - 3 ноември и 14 декември, делото се гледа при закрити врати.
Посредникът на сделката за убийството, 24-годишният Искрен Ценов бе застрелян през нощта на 22 януари 1998 г. в центъра на Враца. Преди смъртта да го застигне той е бил един от доверените хора на Папазки. След като двамата извършители на убийството на Лисицата се предават, става ясно, че Искрен Ценов е посредничил между тях и Папазки. Пусна се и слух, че Ценов е ликвидиран по поръчка на Папазки. Но това останаха само предположения, тъй като следователят обяви Папазки по това убийство за "невинен".
Обвиненият в поръчителство на убийството Валтер Папазки е на свобода от 28 март 2000 г., когато първоначално съдия Бисер Троянов промени мярката му "задържане под стража" от 5 август 1998 г. с "домашен арест". Оттогава Папазки разшири хазартния си бизнес.
Процесът
Самият процес по убийството на Валентин Алексиев - Лисицата се прочу и с натиска над свидетели, осъществен от адвокат по делото. В списание "Тема", авторът Ивайло Божанов посочва и друг абсурден факт: как още преди да приключи следствието, протоколите от разпитите на анонимни свидетели по убийството се оказват предадени на защитника, а имената им се появяват, изписани в пресата. Така свидетелите бяха не просто компрометирани, но и превърнати в потенциални мишени, а адвокатът Константин Симеонов бе арестуван на 16 февруари 1999 г., след като бе записан със специални разузнавателни средства как обработва поредни свидетели по делото да се откажат от показанията си. Според записите, на свидетелите били предлагани големи подкупи от 400 000 германски марки. Доколко е истина записаното със СРС, не можа да се докаже, защото делото срещу адвоката Симеонов бе прекратено.Друг скандален факт бе, че съдебна заседателка е била заплашена преди делото срещу Валтер Папазки, стана ясно в първите дни на ноември 2004 година. Оказа се, че заседателката е била заплашена преди поредното заседание в съдебната зала на Софийски градски съд. Съдебната заседателка Величка Жотева бе съобщила на председателя на състава, съдия Красимира Медарова, как неизвестен мъж се приближил към нея и се поинтересувал дали тя е от съдебния състав, който разглежда делото. След като получил утвърдителен отговор, мъжът й казал хубаво да си помисли какво ще преценява по делото. В деня на заплахата съдебното заседание беше отложено за 9 февруари следващата година, тъй като двама от обвиняемите - Добрев и Стефан Рангелов, не се явиха в залата. Велин Добрев се лекуваше по това време от туберкулоза, а за Рангелов нямаше сведение защо отсъства от залата.
Когато съдия Красимира Медарова обяви, че съдебните заседания по делото ще бъдат закрити, възникна основателно съмнение. Причината за това решение на Медарова бе защитеният свидетел Велин Добрев, който бе подсъдим и по делото срещу "Маргините". Съмнението около това желание за засекретяване бе, че подсъдимите Рангелов и Добрев бяха свързани с делото срещу "Маргините". При евентуално споразумение между защита и прокурори при закрити врати, имаше вероятност да се сключи сделка - срещу евентуално уличаване на Маргините, двамата подсъдими можеха да получат освобождаване от отговорност или по-лека присъди. Това коментираха експерти по НПК.
Една от причините по отлагане на делото срещу Папазки бе, че съдебен заседател получи инфаркт.
Така тежки заболявания на подсъдими, отсъствия на адвокати, заболявания на адвокати и оттегляне на едни защитници и заместването им с други - отлагаха с години съдебните заседания по това първо поръчково убийство. След четири години следствие, делото срещу Валтер Папазки влезе в съда.
На първа съдебна инстанция делото вървя едвам цели пет години.
Самото дело започна във Враца и първоначално не потръгна, което хората от града си обясняваха с братята Папазки, които също работеха в този град.
В годините, когато делото влезе в Софийски градски съд, предстоеше ли заседание - тутакси се появяваше сигнал за бомба. Това "съвпадение" бе станало нарицателно за хората, работещи в Съдебната палата.
Делото срещу Папазки, поето в края на 2005 година от съдия Медарова, на следващата година вече имаше произнесени присъди. На 23 октомври 2006 г. съдът призна за виновни всички петима подсъдими - Стефан Рангелов като физически извършител, Велин Добрев като помагач, Емилиан Цонев като подбудител и братята Валтер Папазки и Георги Георгиев - Културиста като поръчители и им определи общо 54 години затвор за групата на Папазки. 12 г. лишаване от свобода получиха Рангелов и Цонев, а братята Папазки и Велин Добрев - по 10 г..
При обжалването в по-горна инстанция самият Папазки неочаквано се отказа от защитата на известния адвокат по наказателни дела, Илиян Василев и си нае друг. На 30 май 2007 г., на заседание на Софийският апелативен съд, Папазки поиска отлагане на делото, като изтъкна като причина, че новият му адвокат трябва да се запознае с доказателствата по делото. Делото на втората съдебна инстанция бе отложено за 26 септември 2007 г. Междувременно хазартният бос се подвизаваше из Европа с благословията на съда. Съдът разреши на Папазки да прекара десет дни във Виена.
При произнасянето на присъдите на първа инстанция съдът призна Стефан Рангелов за виновен и за оръжието, с което е убит Лисицата - автомат "Заги" с 60 патрона, придобито от Велин Добрев. Той и Стефан Рангелов бяха признати за виновни и за това, че са откраднали леката кола "Мазда", с която са извършили престъплението, а Емилиан Цонев ги е накарал да извършат.
За оръжието на престъплението обаче Стефан Рангелов - Духа, Велин Добрев - Велата и Цонев получиха смехотворните10 лв. глоба. На по 10 лв. глоба бе определено наказанието на тримата и за кражбата на леката кола "Мазда", която е била използвана при убийството. Емилиян Цонев бе признат за виновен, че е склонил Велата и Духа да откраднат автомобила от собственика му Милко Добревски, а те двамата - за това, че в съучастие са я откраднали пет дни преди планирания разстрел.
Присъдите можеха да се обжалват в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд. Прокурорът по делото Н. Неделчев обяви, че те са достатъчно тежки, но въпреки това той си запазва правото в определения му срок да реши дали да ги протестира.
След четирите години разследване и връщане за доразследване и прецизиране на обвинителния акт, самото съдебното дирене продължи повече от шест години. То беше наблюдавано от Европейската комисия, а еврокомисарите Гюнтер Ферхойген и Оли Рен го посочиха като пример за муден съдебен процес в резултат на неуспешна реформа.
Самият размер на част от присъдите показа, че в Наказателно-процесуалният кодекс все още има какво да се поправи в частта на притежаване на незаконно оръжие и кражба на лек автомобил.
Съдът постанови с решението си за всички от подсъдимите по това дело - първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Оттук започват вратичките, които е допуснал законодателят: при постановена присъда съдът реши и да се приспадне излежаният от подсъдимите арест. Това означава, че от постановените присъди - по 5 години и 7 месеца ще се приспаднат на Стефан Рангелов и Велин Добрев, а на Емилиян Цонев - близо 8 години, от които 2 години арест и 6 години изменена мярка за неотклонение - "домашен арест".
Що се отнася до поръчителя Валтер Папазки - от 10-годишната присъда, с която излезе Софийски градски съд, 1 година и 7 месеца от престоя в следствения арест и 6 години и 7 месеца домашен арест ще се приспаднат и на него му остават за излежи по-малко от две години. И тук идва друга възможност дадена от законодателя, че щом подсъдимият е изтърпял две трети от присъдата си, може да подаде молба за предсрочно освобождаване... Така Емилиян Цонев и Валтер Папазки е твърде вероятно изобщо да не влязат в затвора. Що се отнася до извършителите Рангелов и Добрев, докато те са на свобода върви обжалване в Апелативния съд. Следват още инстанции и в годините, докато вървят делата, те също може да не стигнат до влизане в затвора за това престъпление!
Така при наличие на клетвени показания и признания за извършване на убийството на Валентин Алексиев, неговите убийци са на свобода и вероятно ще останат свободни. Оказва се, че без спор доказано престъпление не е достатъчно за излежаване на ефективни присъди от извършителите му. Четири години следствие и шест години съд оставят осъдените на свобода. С вратичките в Наказателно-процесуалния кодекс. Това е родното правосъдие.
Дъщерята на убитият Валентин Алексиев, която беше бебе, когато разстреляха баща й, днес вече е на 12 години.
На първа инстанция по това дело вече са налице присъди, въпреки всички изброени от мен дотук процедурни хватки на защитата на подсъдимите. Присъдите са в процес на обжалване и по тази причина, осъдените за убийство са на свобода и след обжалване вероятно няма да стигнат изобщо до ефективно излежаване на поне част от присъдите.
Няма такава държава с подобно съдебно развитие на дело за убийство. Първото разкрито поръчково убийство се пропука тотално в съда след присъдите. Тогава какво очаква Европа от нас с такова правосъдие?
