Крайно време е кметът Бойко Борисов да се поучи от предшественика си Софиянски как се намират пари
Кметът на столицата Софиянски направи за два мандата дълг за десетилетия * Кредити, заеми с гаранции от държавата, чисто държавни пари - всичко, което можеше да се вземе и тегли бе дръпнато към София
ЛЮБА МАНОЛОВА11 август 2006
Бившият кмет на българската столица Стефан Софиянски бе пионер в редица начинания. Той се оказа първият кмет от периода на псевдодемокрацията, който бе привикан, следствен и проверяван за злоупотреба със служебно положение. Софиянски бе първият градоначалник, който разшири границите на столицата до Украйна, Русия, Македония и Албания. Той бе първият кмет, който направи Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и редица други финансови институции заемодатели на малката балканска столица. От натрупаните кредити, заеми и други финансови еквилибристики на своя кмет, на няколко поколения българи ще им се плаче, защото дълговете на столицата бяха подсигурени с държавна гаранция от парламента и се прибавиха към външния дълг на родината. В това отношение Софиянски определено напомняше на Тодор Живков.
Овцата със златното руно не е била богата - казваше класикът на афоризми - Лец. София е град със силно концентрирани финансови потоци и икономически интереси. Това обясни желанието на кмета Стефан Софиянски да се кандидатира и спечели трети мандат. Градоначалникът държеше в свои ръце контрола на всички големи сделки и проекти в столицата, въпреки, че нормативно погледнато гласуването се осъществяваше от Общинския съвет. А оттук наказателна отговорност не можеше да се търси за колективно взети решения.
Истината винаги изплува на повърхността, в България тя веднага се гмурка обратно, за да не поражда напразни надежди и излюзии, че ще има правосъдие и справедливост на виновните. "Финансова стабилизация и създаване на условия за структурна реформа" прокламира в края на 1998 г. кметът Стефан Софиянски, когато ставаше дума за бъдещето на общината. Осигурени 100 млн. долара за летището, инвестиции за 50 млн. за софийското метро, общината ще излезе с еврооблигации на европейските пазари. И това не бяха празни приказки или Мюнхаузенови хвалби.
В навечерието на втория мандат, кметът Софиянски ту твърдеше по медиите, че не може да бъде независим кандидат, ту си играеше на евтин популизъм, че ще вземе за спомен камък от мавзолея, който бе смехотворно разрушен от съпартиеца му, Бакърджиев. В крайна сметка Софиянски изплю камъчето и призна, че не може да си позволи скромна кампания, защото имал сериозни конкуренти. Парите за кампанията обаче той така и не обясни откъде щяха да дойдат. В навечерието на втория му избор за кмет, Софиянски популистки се върна от вилата си, за да инспектира ремонта на софийските улици! Също така рекламно-предизборно се пусна и пробно метростанция, а за самите избори бе предвидено официално откриване на метростанцията, близо до центъра. Т. е. не му беше нужна скъпа кампания за повторния избор, тъй като с парите от заеми и кредити, той си откриваше лъскави обекти - каква по-добра и безплатна реклама и предизборна кампания от подобни мероприятия?
Заеми и кредити с гаранция за бедност и мизерия
В края на 1998 г. бе усвоен заемът, който общината бе договорила с Консорциум български банки. Когато стана дума за изплащане на този заем, стана ясно, че той може да бъде погасен с емитиране на общински еврооблигации.Как гледаше на парите градоначалникът Софиянски - Здравна каса, Москва, Македония Албания.
Ако за статуята на уж Св. София хвръкнаха 150 хил. долара, то седналите на пейка Петко и Пенчо Славейкови струваха само 20 хил. долара. За 7-8 км ремонт на Околовръстното Софиянски обяви, са нужни 20 млн. долара. В същото време износената конструкция на Централна баня, която се рушеше от природните сили, като строеж замразяван и размразяван многократно, се чакаха 6-7 млн. долара.Днес и децата знаят как Здравната каса, докато в нея дълго бе председател на Управителния съвет Стефан Софиянски, изхарчи луди пари за ненужен разкош, за купуване или ремонт на лъскави офиси, за скъпи коли и безброй назначени служители и командировки, за закупуване на скъп и неизползваем софтуер. Затова, когато Софиянски се оттегли от поста мнозина от българите си отдъхнаха, но всъщност оттеглянето на градоначалника бе, защото се задаваше проверка на прокуратурата.
В края на 2000 година Софиянски отлетя за Москва, където трябваше да довърши /по неговите думи/ сделка москвичи срещу лекарства, да се срещне с кмета Юрий Лужков /когото президентът Путин все още не бе пратил в пенсия/ и да уреди имотен проблем между двете държави. Няма да коментирам работа ли е на един кмет на община, па макар и била тя столична, да се занимава с междудържавен имотен проблем, няма да търся и следи от москвичи, заменени за лекарства. Само ще спомена, че докато Софиянски се готвеше да се качи на самолета за Москва, неговите колеги зам.-кмета Иван Гечев и секретарят Асен Дюлгеров се намираха в Япония по уреждане на заем за метрото в София. И то с правителствена гаранция. Няколко дни по-късно кметът на Москва Лужков и столичният градоначалник Софиянски сложиха подписи под договор за замяна на имоти. За сравнение ще кажа, че по време на посещението на Софиянски в Москва данните по състоянието на двете столици бяха несравними: там безработицата бе 1 на сто, обемът на чуждите инвестиции за 2001 г. - 15 млрд долара, вложени в производство и търговия и 41 на сто от московския бюджет отиваха за социална дейност, пенсионерите имаха безплатен транспорт, учениците до пети клас - безплатна храна, и бе отчетена 3 млн и 300 хил. кв м застроена площ. Срещу това София се прочуваше с нарастваща в пъти наркомания, улични поръчкови убийства, мизерия, проституция, кражби, ремонтно-строителни работи, за да падат комисионни и нулева социална дейност. Вместо да мисли за града, който бе в ръцете му, Софиянски след четири месеца отскочи до Израел и разговаря с фирмите на Лев Леваев "Аштром" и "Африка-Израел Инвестмънт" за строителство на пътища и ремонт на столичното Околовръстно. Пак по това време, току що кацнал в София Софиянски сподели, че обмисля да акумулира облигационен заем, че разчита на вече договорения заем от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ за столичния градски транспорт и търсеше трети заем, който да идва на траншове от голяма чужда банка - неизвестно с какво предназначение.
За шест години кметуване Софиянски превърна Столична община в един от основните играчи на българския финансов пазар. Това бе постигнато със създаването на Общинска банка и Общинска застрахователна компания. Столичният инвестиционен фонд "Света София" управляваше най-добрата част от някогашните общинските предприятия в София и доста провинциални градове. Така чрез банката Софиянски излезе извън територията на столицата. Само за сравнение през Общинска банка на ден минаваха 1-1,2 млн лв на столицата. През нея си плащаха сметките си и минаваха разходите си София и още седем общини: Сливен, Велико Търново, Асеновград, Стара Загора, Пещера, Варна и Пловдив. Тази кредитна институция управляваше и средствата на "Топлофикация" и ВиК в София. През нея извършваха разплащанията си всички общински фирми, които се занимаваха със строителството и ремонта на града. Без конкурс банката бе направена и партньор на френската "Париба" при емитирането на еврооблигационния заем за столицата. Заемът в размер на 50 млн. евро за срок от три години. Малцина знаят, че Общинската банка бе основен акционер в "Лизингово дружество" ООД, което бе фаворит сред кандидатите за покупката на авиокомпания "Хемус Еър", същата авиокомпания, на която се разчиташе един ден да замени съсипания от еврейския приватизатор Гад Зееви национален превозвач "Балкан". Т. е. Софиянски се целеше в перспектива в широкомащабни проекти и то извън границите на София, че и на България. Ето защо заглавия от рода на: "Софиянски обсъжда финансирането на местната власт във Вашингтон" си бяха в реда на нещата по време на мандатите му. Участие на Софиянски в семинар за финансиране на местното самоуправление и за финансиране на градските структури - това бе работата, която свърши във Вашингтон при посещението си от 24 юли 2001 година столичният кмет. Към този ангажимент на кмета ще прибавя и срещите му с президента на МБВР Джеймс Улфънсън и с главния икономист на банката Ник Стерн. Тогава във Вашингтон Софиянски договори отпускане на заеми по три основни проекта - заеми за: софийската топлофикация, по-нататъшно развитие на проекта за изработване на стратегия за развитие на столицата и информационно обезпечаване на комуналните услуги. Нямаше и грам социални мотиви в исканите заеми. "Аз отдавна имам амбиции и търся някакво решение в града да започне да се произвежда електроенергия, която ще го направи енергийно по-независим, отколкото е в момента - сподели Софиянски след завръщането си в столицата пред журналисти. - Да започна преговори за инвеститори за производство на електроенергия и за подобряване на производствените мощности на "Топлофикация" - в цифри ставаше дума за 70 мил. долара заем. Какви инвеститори, какви възможности за производство и електроенергийна независимост - година и половина по-късно не беше ясно.
София ще стане една от най-скъпите и бедни европейски столици
ако продължи и трети мандат управлението на Ст. Софиянски - това ще е бъдещето - прогнозираха експерти преди третия мандат на кмета на столицата. "Мене ме одобриха във Вашингтон - аз ще взема там да си остана, тук като ме гонят" - така се шегуваше тъпо кметът на София за проверките, които му се правеха от прокуратурата. Не мина много време и той отново бе поканен на участие в годишната среща на Световната банка /СБ/. Дотогава, без да си почива Софиянски предложи да се създаде обща кредитна линия между Международната финансова корпорация и Общинска банка - поток пари за средния и дребен бизнес, но без да се уведомяват чуждите инвеститори какви са законите и данъците в България. След преструктурирането на "Топлофикация" се предвиждаше инфраструктурата й да остане общинска, за да се изплаща вече взетия заем от СБ в размер на 70 млн долара. Не ми се гадае какви биха били цените на топлоподаването, ако и този заем беше виснал на врата на столичани.Интересен е моментът, когато два месеца след воаяжа си до Вашингтон, Софиянски отказа подписването на договор по заема за столичния транспорт, тъй като кредитният рейтинг на София можел да падне. Като причина той изтъкна кредитната задлъжнялост по няколко заема и затрудненията по тяхното изплащане. "Първо ще изплатим изцяло еврооблигационния заем, после този на японците за метрото и чак след това ще пристъпим към подписване на други два заема." - обясняваше пред журналисти, смутен неизвестно от какво Софиянски. Оказва се, че данните за кредитна задлъжнялост и натрупан дълг по взети заеми са най-секретно пазените тайни в общината.
Междувременно ЛУКойл спонсорира обновяването на пл. "Гарибалди", като инвестира 102 хил. лв. Пак пари за връщане.
Малцина са посветените, че Общинска банка обслужваше общи проекти с Белград, като за целта София взе кредит от 32 млн. EUR от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/. Стигна се дотам София да учи Белград как да си направи Общинска банка и как да кандидатства за заем от предприсъединителните фондове и Пакта за стабилност.
Едва ли столичани помнят, че за 50-годишнината си Софиянски получи почетното звание "Почетен гражданин на София" - подарък, съпроводен с произведена лично от кмета домашна ракия и подаръци. Подаръци от благодарни общински чиновници, мнозина от които уредени с жилища, някои, като говорителката му Цветина Божинова сменила четири пъти предложеното жилище. Слава богу, че замина за Париж като пресаташе в посолството - кръстеха се нейни колеги на проявените от нея апартаментни капризи. Други предположиха, че заминаването й може би е инвестиция на кмета за бъдещето.
След като усети, че няма как да се кандидатира за трети мандат, Софиянски си спретна партия, в която членовете не бяха случайни симпатизанти. В нея влязоха: бившият вицепрезидент на Черноморска банка и бивш министър на търговията и туризма Даниела Бобева, бившият шеф на ДСК Спас Димитров, работещите в "Пирогов" проф. Миланов, проф. Е. Таков и д-р Кръстьо Кръстев, проф. Димитър Шойлев, поетът Стефан Цанев, лидерката на младите атлантици Августина Цекова, директорът на Националната служба по заетостта Олег Чулев, един от изпълнителните директори на НЕК Валентин Иванов… И докато се заглавикваше да си осигури трети мандат за кмет, Софиянски отскочи до Охрид с предложение Столична община да получи 25 дка до Охридското езеро, като в замяна предлагаше да се предостави терен в българската столица. И Охрид поиска тогава от Софиянски протекции и съдействие пред Евробанката за заем от 50 млн долара. След Охрид Софиянски отпътува за Албания - но целта на това пътуване така и не бе разгласена.
Така подобно на кубинската политика от 80-те години и Столична община се разпростря отвъд океана за съвети и заеми, на Балканите /Македония и Албания/ за бизнес и сделки, до Москва за бартери и сделки - с малката отлика, че нито едно от гореизброените начинания нямаше социален елемент или програма.
