5.За партията и живота на един Луканов
ЛЮБА МАНОЛОВА
11 октомври 2006 година
Продължение от 10 октомври 2006 година
"Зло - добро, добро и зло,
все едно са потекло..."
"Макбет", У. Шекспир
"В началото на април стана провал, и беше нанесен жесток удар на хората на Горуня, а самият той е убит в дома му, през нощта на седми срещу осми" - разказа генерал Любен Динов, в разговор с журналисти през 1990 година. Генерал Динов поясни как започнал ударът върху конспираторите от групата на "Горуня". - Протоколът за самоубийството на Иван Тодоров е фалшив - смята Динов. - Убийците на Горуня са двама, единият почина, а другият е жив и това трябва бързо да се разясни и проучи от съответните органи - спомена оцелелият съратник на Иван Тодоров." Това разкритие, както и другите, които се появиха по заговора остана без отговор и потъна в мълчание - като че ли никога не е правено.
Борис Темков - друг от подсъдимите в процеса "Горуня" разказа на 2 март 1990, няколко месеца след падането на Тодор Живков следното: "В един зловещ ден на онзи паметен месец април /утрото на 8, 1965 г.,/ се пръсна мълниеносен слух, че при опит да бъде арестуван Иван Тодоров - Горуня се е самоубил. Днес вече се знае, че той е бил убит по нареждане на Тодор Живков." И това признание остана без последствие.
Синът на Горуня се върна към спомените си и продължи да задава въпроси
За внимателните читатели, нещо твърде любопитно изрича вероятно неволно, /след десетилетия мълчание - бел. моя/ генерал Цвятко Анев в интервю за многотиражен ежедневник: "Още преди 10 ноември, случайно се срещнах с една медицинска сестра, която е приела Горуня, като го докарват в "Пирогов". Тя ми разказа в какво състояние е бил, какви са раните му. Не е имало 5 куршума, както казват някои. След 10 ноември аз предизвиках дело, за да се установи дали Горуня е убит. Запознах се с материалите, експертизите. Няма база, на която да твърдя, че е бил убит. Но каквото е да е станало, той е бил принуден да умре. Той е жертва."По повод това признание на Анев, синът на убития Горуня Тодор Тодоров веднага ми позвъни в дома ми и развълнуван от думите на бившия съратник на баща му допълни думите си като повдигна завесата и за други премълчавани досега истини: "Знаете ли, че генерал Анев никога не дойде да говори с нас, синовете на Горуня, с майка ни. Нито той, нито който и да било от групата не изрази даже съчувствие през цялото това време за случилото се с баща ми. Майка ми загина трагично в 1974, останахме ние двамата с брат ми.
Колкото до приказките на генерала, разпространени в пресата, бих попитал веднага: "Кога и как точно Анев я срещна тази сестра - преди или след присъдата си и затвора? Как се случи така, че генералът веднага я е намерил и тя се е оказала толкова словоохотлива пред него? Аз също търсих сестрата, приела баща ми, но нямах "късмета" на генерал Анев! Какво може да каже тази медицинска сестра всъщност, какво може да каже? Тази медицинска сестра, ако е имала нещо да сподели, то тя би трябвало да предаде пижамата на баща ни например, тази, с която го убиха и същата, с която са го приели в "Пирогов"... На тази дреха е можело да проличи много ясно, как моят баща, след като е бил застрелян с един куршум в главата и не е умрял от него, се е появило голямото количество кръв върху дюшека на леглото - кръв, която аз лично видях. Точно от тази изчезнала пижама може да се разбере защо баща ми бе превързан плътно от горе до долу, и върху бинтовете имаше избили петна кръв в коремната област. Това ми го каза брат ми, защото го е видял, видях го и аз самият в Горна Кремена, в нощта преди погребението. За да бъде по-скоро умъртвен, баща ми е бил довършен с нож, и пижамата, с която бе облечен по време на убийството изчезна от "Пирогов", след като го откараха от дома.
Най-важното, което трябва да се знае по заговора "Горуня", това е фактът, че баща ми е бил зверски убит!
Предателството - какво разказаха съвременници, свидетели и близки на убития Горуня?
Едни от живите свидетели на разправата с Горуня проговориха, други - допълваха изнесени факти, но и оборваха някои от тях. Слушах, записвах на касетофона си, събирах и редях частите от мозайката на оставеното бяло петно в историята ни... "Чух уклончивите обяснения на Анев за това как е била разкрита групата на баща ми - контрира интервютата на генерала синът на Горуня, Тодор Тодоров. - Цвятко Анев не споменава нищо конкретно по въпроса за предателството на заговора. Смятам, че у генерал Анев има една гузна съвест, която го кара да говори всичко друго, само не и да се докосва до този важен и парлив проблем. Показателно и важно за изясняване на предателството на групата на моя баща е да се проследи: кой от участниците как е бил наказан.Един от най-способните военни учени и специалисти в групата е бил генерал Любен Динов. /Два пъти осъждан по Живково време за опит да го снеме от власт и за нелегална дейност, генералът е от така наречените комунисти идеалисти - еднакво малтретиран и преди и след 9 септември 1944 година. Почина наскоро. - бел. Т. Т./ Както знаете и сте прочели, още през 1990 генерал Динов уточни в печата, че е имало провал в групата, вследствие на което започват и арести. Като погледне внимателно човек годините на дадените присъди на участниците в заговора и срока на излежаване, стават ясни много все още неизвестни неща около предателството.
Човек неволно разсъждава и се пита: как така генерал Анев, осъден за тежко престъпление на 12 години, лежи само 2 и половина в затвора? Поне така свидетелства за наказанието на Анев приживе генерал Динов, на когото аз вярвам."
"Генерал Анев има гузна съвест, когато го питат за предателството на "Групата на Горуня" - повтори неколко пъти пред мен в началото на 1996 година синът на Иван Тодоров - Тодор.
Публикувах незабавно опровержението по генералските изявления, но ответна реакция от Анев не се получи.
След 10 ноември 1989 по случая "Горуня" в печата излязоха редица публикации и материали, в които силно се разграничаваха две версии за смъртта на члена на ЦК. Към догадките в тези версии се прибавяха с времето и: казаното от неговите съратници, генерал Анев и Любен Динов, признатото от самия Тодор Живков и негови служители на различни постове във властта - все повече се оплитаха лабиринтите на това дълго крито пристъпление.
Имената на убийците на Иван Тодоров - Горуня бяха назовани, но все още живият от тях продължи да мълчи
Името на първия убиец става известно на сина на Горуня, Тодор съвсем случайно. През 1992 година той влиза в болница за операция. Там негов лекуващ лекар е к. м. н. д-р Тодор Ангелов.- Той ми каза името на убиеца - призна след дълги терзания Тодор пред мен. Беше септември месец 1993 година.
- Как се случи това, че след толкова време узнахте името на убиеца на баща си?
- Извика ме един ден д-р Ангелов: "Убиецът на Вашия баща се казва полковник Атанас Узунов /Злото/! Той е физическият убиец на Горуня. - Атанас Узунов /Злото/ е бил пациент в отделението по коремна хирургия в МВР-болницата. След време, Злото умира от рак.
- Какви доказателства може да се намерят за това разкритие?
- За това престъпление на МВР и ДС-служителя, освен свидетелството на лекаря пред мен самия, има следа и в архивите на МВР-ДС, ако не са унищожени при чистката, която проведе генерал Атанас Семерджиев след 10 ноември 1989 г.- смята Тодор. На 15 септември 1965 /годината на убийството на Горуня/ - тогавашен празник на милицията, Узунов е получил голяма парична награда и орден "Червено знаме", за особени заслуги.
- А самият убиец, дали е признал преди края си?
- Малко преди да умре, Узунов - Злото е споделил с лекуващия си лекар в МВР-болницата д-р Ангелов как е убил баща ми! - каза синът на Горуня, Тодор.
/Това бе първото признание в българския печат, в което се цитираше името на убиеца на Горуня. Направи го по-големият син на жертвата през 1993 година, в началото на месец септември. Три години по-късно, през 1996 Тодор Тодоров добави, че е имало и друг физически убиец на 8 април в стаята на баща му, убиец, който е все още жив! Името му не съобщи, каза, че не го знае. - бел Л. М./
- Защо все пак убиха баща Ви?
- Истината е, органите на ДС бяха най-сигурния и свиреп защитник на тоталитарния режим на Живков. Всеки, който дръзнеше и дръзна да се противопостави с каквито и да са средства срещу този режим, та бил той и член на ЦК го очакваше жестока разправа. БКП /БСП е една тоталитарна партия, която властваше само с насилие и никога не позволяваше и на своите най-отговорни членове да изразяват друго становище, различно от общоприетите догми. Баща ми беше човек със задълбочени икономически знания, голям стопански опит и изключително сърдечни отношения с широк кръг хора. Той не само проумя, че между неговите мечти и действителността нямаше никакво покритие, но открито се противопостави на тоталитарния режим. Това стана и причина за края му.
* * * *
Потвърждение за имената на физическите убийци на члена на ЦК на БКП Горуня дойде и от генерал Цвятко Анев, /три години след като Тодор Тодоров произнесе на висок глас името на Злото и то бе публикувано в печата - 9. 09. 1993 г., в. "Демокрация"/. Това потвърждение Анев направи във "24 часа", след като шикалкави дълго и откровено по версията "самоубийство или убийство". Ето точен цитат на думите му:- Няколко години преди 10 ноември, един бивш служител на УБО, когото виждах в клуба на активните борци, ми каза: "Искаш ли да те срещна с един, дето е трябвало да те убие?" Имаше предвид един от хората на ДС, които навремето ме заловиха - полковник, по прякор Наско Злото, бивш партизанин. Той разказвал, че останал полковник, защото не изпълнил заръката да ме убие. А неговият колега Димитър Димитров убил Горуня и го произвели генерал... Когато ме поканиха да се срещна с този човек, знаех, че все още ме следят и казах само: "Може". Но седмица по-късно той починал в МВР-болница. Дали е случайно - не знам."
Версии, разследване и манипулации по убийство отпреди 30 години
За първи път, официално версията за смъртта на Горуня се появява в Прокурорското постановление за прекратяване на следствено дело 3 от 1990 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили. След 10 ноември 1989 за смъртта на Горуня се пуска версия на самоубийство, подплатена със "свидетелски" показания и предсмъртно писмо. В подкрепа на тази теза е образуваното от Военна прокуратура дело. Набързо и без съгласието на близките е направена ексхумация. По това време единият син на жертвата, Тодор е депутат от социалистическата партия, но никой не си прави труда да търси съгласието му за отварянето на гроба. Крайното заключение по прокурорската проверка е: самоубийство./В тези месеци аз все още събирах свидетелски показания и търсех документални доказателства за случая "Горуня". Често пъти слушах спомени за освидетелстването на убития в "Пирогов", събития от едно и също време ми се поднасяха в най-различни варианти като спомени. Хора, свързани с този случай настояваха да не споменявам имената им, а това блокира моето собствено разследване. Трябваше да минат още три години, докато дойде моментът за публикации.../
* * * *
През 1990 година следствието е възбудено, за да бъдат изяснени причините и условията, при които е настъпила смъртта на Горуня."Анализирайки доказателствата по делото намирам, че няма данни за извършено престъпление за смъртта на Иван Тодоров - Горуня, че се касае за самоубийство, поради което следственото дело следва да се прекрати" - написва полковник Мечков от Военна прокуратура.
Пети разговор за убийството на Горуня
- Защо след 10 ноември 1989 г. възбудената проверка по смъртта на Баща Ви не даде никакви по-различни резултати? Имаше следствено дело във Военна прокуратура за смъртта на баща Ви, непосредствено след свалянето на Живков от власт? - попитах аз при една от многото срещи със сина на Горуня, Тодор.- Да, и по това дело, без разрешение от нас, близките на Горуня направиха ексхумация! По този повод аз казах на полковник Мечков доста рязко: "Господин Мечков, Вие сте ме извикали да разследваме смъртта на баща ми или да я прикриете?
- Не са Ви питали за ексхумацията?
- Не само, че не ме попитаха - все пак аз бях по време на делото депутат! Защо сте извършили ексхумация - в гроба на баща ми ли търсите убийците! Те са навън, тези, които са още живи! - това му казах на полковник Мечков.
- А смъртния акт и диагнозата в него?
- Колкото до смъртния акт от "Пирогов", то той ни беше показан и на нас, близките на убития, но този документ няма нищо общо с истината... Ние бяхме и свидетели, и съвременници на това убийство.
