3.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен
Оценката на слотове, СИТА-акции и имоти на приватизираната АК "Балкан" надхвърлиха в десетки пъти цената, платена при продажбата й на "Зееви" * Правителството на Иван Костов - за Зееви беше майка, за националния превозвач - мащеха
ЛЮБА МАНОЛОВА11 септември 2006
Продължение от 10 септември 2006 година
"Няма проблем да се ликвидира
"Балкан"...
Изказване на министри от кабинета "Костов",
цитирано в медиите
Ще започна с примера на кредитиране от страна на Ръководство на въздушното движение към националния авиопревозвач "Балкан". Кредитиране, което е било разрешено от министър в кабинета на премиера Иван Костов и е било насочено към набелязаната за бъдещ процес на приватизация АК "Балкан". Преводът на парите е извършен, според финансисти и проверки на експерти от РВД в периода: 28 април -15 юни, 1999 година, като размерът е 4,9 млн долара. За справка ще припомня, че продажбата на АК бе решена от кабинета на министрите на 29 юни 1999 година, т. е. две седмици след приключване на въпросното кредитиране. Няма законово обяснение за причината държавно предприятие, каквото е РВД да прави подобна финансова инжекция на друга фирма, която всеки момент предстои да бъде продадена на чуждестранна частна групировка. Затова пък нарушението в този случай е повече от очебийно и в случая няма колективно наложено решение, а еднолично положени подписи на висши държавни служители.
Правителството на Костов - за "Зееви" майка, за "Балкан" - мащеха
За да не си помисли някой от читателите, че гореспоменатото кредитиране е единичен случай, който аз използвам субективно, за да хуля един политик като Иван Костов, ще дам и други подобни примери, отново касаещи "Зееви груп".Най-големият парадокс в историята със злощастното съсипване на националния авиопревозвач "Балкан" е, че към самия договор е била прикачена секретна документация, чрез която на практика са се предоговаряли, при облекчени условия задълженията на купувача към кредиторите на БГА "Балкан", както и последвалите продажбата опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22 юни 1999 г., в което държавата отново поема задължения да покрие различни задължения на БГА "Балкан" в размер на около 13 млн. долара - сума към осем пъти по-голяма от цената, която "Зееви" след седмица подписва да плати. Според документи от тази секретна документация, към сделката, се е предвиждало главницата по дълга на "Балкан" от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5 процента гратисен период, при лихва 1 на сто за целия период!
![]() |
| Писмото за погасяване на задължения на "Балкан" от страна на държавата, малко преди продажбата й на "Зееви" |
Освен тази благотворителност, предшестваща продажбата на "Балкан" са опростени задължения към кредитори, както и около 5 млн. дълг към бюджета. Държавата поема задълженията на авиопревозвача към РВД, за които стана дума по-горе в текста. Дадено е било обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред Република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. "По дълг към югославската държава - е записано в Приложение на Министерство на финансите, - се обещава да бъдат отпуснати на АК "Балкан" средства, в размер на левовата равностойност на 8, 868 хил. щатски долара.... На АК "Балкан" ще бъде оказано съдействие - е записано в същия документ - пред Република Югославия за уреждане на равностойните насрещни вземания".
"По задължения към държавния бюджет - се обещава - ще бъдат уредени задължения на АК "Балкан" по временни финансови помощи в размер на 6,3 млрд лева." Обещано е и да бъдат уредени задълженията към РВД, като размера в писмото е намален със 75 на сто."
Неясно защо, по задължения към ДФРР е решено да бъде отпусната на "Балкан" левовата равностойност на 4,26 млн щ. долара натрупани лихви към май 1999 г. по главницата на дълга за погасяването им към бюджета. Подобна щедрост преди подписването на един толкова странен договор е необяснима, да не говорим, че е била в посока ощетяване на държавата от самата изпълнителна власт - в крайна сметка, част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от "Зееви" иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.
Другият голям абсурд в сделката по продажбата на АК "Балкан" е, че според клаузите на договора Зееви получавали правото да променят неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването, задължения на "Балкан". Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в едно от приложенията към Договора.
Колко по-скъпо е струвала АК "Балкан" от цената, платена за 75 на сто от акциите й от "Зееви груп"?
Ето няколко цифри, взети от интервю за "24 часа" от 18 септември 1998, в което шефът на авиокомпанията, Филип Мустаков обяснява, че "Балкан" има 37 имота в чужбина и цената им е около 30 милиона долара. В медиите бе изнесено и че цената на СИТА-акциите, собственост на "Балкан" варира между 50-60 милиона щатски долара. Актив, от който държавата също се отказва доброволно и в полза на купувача-ликвидатор на "Балкан" - "Зееви груп".В авиацията има едно понятие slot time, което е свързано с часовете /графика/ за кацане на големите летища в света, в удобно време. Тези кацания са извоювани позиции, които струват скъпо и обикновено са притежание на самите авиокомпании. Какво се случи със слотовете на АК "Балкан"? "Балкан" летеше седмично 5 пъти до Лондон, като в някои от полетите си не кацаше на летище Хийтроу, както е било години наред, а самолетите й кацаха на летище "Станстед". От Лондон, както е известно тръгват презокеанските полети, Хийтроу като летище е удобно, но за много авиокомпании все още недостижимо, като място за кацане. В един момент стана ясно, че нещо се е случило с графика за кацане на Хийтроу за самолети на "Балкан" и не бе ясно той преотстъпен ли е, продаден ли е - защото цената му не бе малка. Не говоря тук за удобството на пътниците, които след една такава промяна вече едва ли щяха да потърсят услугите на "Балкан" - ставаше дума за нещо извоювано през годините с авторитета и традициите, които е имала "Балкан", и това нещо струваше много пари. Не споменавам за опасността от очаквано отдръпване на редовни клиенти на българския авиопревозвач от услугите му.
За илюстрация ще напомня, че само за слота за кацане в Ню Йорк АК "Балкан" бе платила 5 млн. долара, които след прекратяване на полетите за там се превърнаха в пари, хвърлени на вятъра!
Друго източник на печалба за купувача на АК "Балкан" - "Зееви груп" се предвиждаше да заработи от разпродажбата на огромното по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача - а при постигане на такова с парите трябваше да бъдат покривани дългове на БГА "Балкан". Трудно може да се провери с точност какви пари са били получени от продажбата на тези акции - като се има предвид, че според справка на "Балкан", компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи, като естествено продажбата на акции щеше много рязко да ограничи експлотационните й възможности. Във всеки, случай според строго секретна справка, акционерното участие на "Балкан" в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от
![]() |
| Системата СИТА - карго автоматизира всички аспекти на превоз, от контрола на капацитета на самолета и резервациите до трансфера и доставката им при крайния получател |
тези акции, е около 17 млн. долара, но това е само предположение, тъй като не може да не се доверим на съобщената от Филип Мустаков цифра за стойност на СИТА-акциите в рамките на 50-60 милиона долара. Каква е съдбата на СИТА-акциите - пилотите зорко следяха и докладваха наученото. Така стана ясно, че месеци след сделката, са продадени вече от СИТА- акциите на "Балкан", според справка, извършена в Сиатъл, САЩ. Колко от представителствата и имотите на авиокомпанията не са вече нейни и къде са парите от продажбата или ипотекирането им? Това беше загадка, тъй като от "Зееви" не съобщаваха нищо на пресата.
Въпреки това от собствени източници научих, че не по-малка сума е получил купувачът на "Балкан", "Зееви" от разпродажбата на задграничните имоти на авиокомпанията. Според справка от 21 октомври 1998 г. Компанията е притежавала 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. Някои от тях са били доста скъпи, като например имотите в Париж, чиято стойност е била 1 366 994 долара, в Мадрид стойността е 828 102 долара, в Амстердам - 949 920 долара. Стойността на тези имоти е спомената в писмо до Директора на Байерише Булгарише Ханделсбанк, София, с което писмо е искано отпускане на кредитна линия в полза на АК "Балкан" срещу ипотекиране на недвижими имоти.
![]() |
![]() |
| Писмото с искане за ипотека на апартаменти, собственост на "Балкан" | |
Мащабът на дейност на продадената за цената на един апартамент авиокомпания личи и от списъка на представителствата на превозвача в редица държави, към който са приложени и банковите сметки в съответните чужди банки. Тази дейност се е извършвала от представителствата по места, които са внасяли и отчитали постъпленията от продажбата на транспортни услуги, както и тези от туроператори за извършени чартърни полети по превоз на пътници и товари. От Списъка на представителствата съдим за продадените имоти в съответните държави, които включвали: градовете: Алжир, Амстердам, Атина, Бахрейн, Барселона, Бейрут, Белград, Берлин, Братислава, Брюксел, Букурещ, Кайро, Казабланка, Копенхаген, Дубай, Франкфурт, Хараре, Хелзинки, Истанбул, Йоханесбург, Киев, Кувейт, Лагос, Лисабон, Лондон, Мадрид, Малта, Милано, Москва, Мюнхен, Ню Йорк, Прага, Рим, Санкт Петербург, Скопие, Стокхолм, Тел Авив, Тирана, Торонто, Триполи, Виена, Варшава, Цюрих, Будапеща, Никозия, Акра, Дамаск, Калкута, Коломбо, Найроби, Банкок, Багдат. Това са 55-те представителства, които към 31 декември 1997 г. са собственост на "Балкан". Колко от тях са ипотекирани или продадени преди сделката със "Зееви" няма яснота в документацията, но е ясно, че поне 37 имота са останали в активите на АК, когато неин мажоритарен собственик става фирма на Гад Зееви. Докато
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
| Списък на представителствата на АК "Балкан" и банковите й сметки | |||
събирах документи, данни и свидетелства за грабежа и съсипването на националния авиопревозвач, научих, че са получени от пътуващи български пилоти данни, че всички закрити представителства на авиокомпанията са били ипотекирани за минимални суми в еврейски банки! Следяха се падежи на СИТА-акции за няколко десетки милиона долара, част от които светкавично се продаваха от мажоритарните собственици на "Балкан" /без държавата/. Трескаво се продаваха и имоти в страната и чужбина. Около сделките с прехвърляне на собствеността на хотел "Плиска" в столицата и "Космос" в Бургас избухна скандал и парите - вече съвсем легално - се преведоха на собственика на 49 на сто от акциите в Холандия, както и на пререгирстираните във фирми на "Зееви груп": "Зет Би Ай", "Зет Би Ай Ей". Така се разбра, че е започнало преливане на капитали на "Балкан" към пререгистрирани фирми с участието на Гад Зееви или негови бизнес доверени хора.
От всичко получено от тези разпродажби, нито лев не отиваше за погасяването на дълговете на АК "Балкан" - които дългове бяха и основният аргумент, националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията имаше банкови сметки в 55 държави, както споменах вече, но постъпленията от продажби, ипотеки и други дейности не отиваха в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк - Амстердам. И оттам - в джоба на Зееви. Датите на телексите с указания да се извършват задължително преводи на суми над 500 долара, извън България сочеха 8 ноември 1999 г., само четири месеца след подписване на приватизационния договор с Зееви! В същото време, в Съвета на директорите на "Балкан" собственикът на 75 на сто от акциите на "Балкан" - "Зееви" не се допускаше представител на Министерство на транспорта до документацията на компанията и сделките, които се извършваха на няколко континента, свързани с продажби, ипотеки и износ на огромни суми зад граница.
Източването и ликвидацията бяха започнали, но предстоеше продажбата на самолетния парк, уволненията на пилоти, стюардеси и инженерно-техническия състав, предстоеше създаването на фирми, в които се източваше печелившата дейност на авиокомпанията преди окончателното й закриване.
Следва продължение








