1. САЩ - двойните стандарти на хегемонията

ЛЮБА МАНОЛОВА
12 декември 2007

В предговора към първото издание на своя поредна книга, проф. д-р Ноам Чомски цитира историята на един пират, пленен от Александър Велики, която свети Августин разказва: "Александър Велики попитал пирата как се осмелява да тормози хората в морето, на което пиратът отговорил, "А вие как се осмелявате да тормозите целия свят? Мен ме наричат крадец, защото го правя с един малък кораб, а вас - император, защото го вършите с огромна флота".
Припомних си този епизод на фона на последните събития около Русия, Косово и Иран.
По повод последните избори за държавната Дума в Русия, в много печатни издания и електронни медии се появиха критични материали за руския президент Владимир Путин и контрола, който бил упражнен по време на изборите, като не било допуснато да присъстват наблюдатели за вота.

Неоспорим факт е, че партията на Путин спечели конституционно мнозинство, а Западът не призна изборите за честни.

Наблюдателите от ОССЕ и Съвета на Европа обявиха на следващия ден след като станаха известни изборните резултати, че проведените преди ден парламентарни избори в Русия, спечелени убедително от партията на президента Владимир Путин "Единна Русия", не са били честни, предаде Ройтерс.
Официалните резултати показаха, че "Единна Русия" взе 64.18 на сто, други две пропрезидентски партии получиха общо 16 на сто, а прозападните либерални партии не успяха да вкарат нито един депутат, съобщи агенция "Фокус".
Резултатите веднага станаха повод да се спекулира с това, че Путин е направил всичко възможно да се задържи на власт. Даже Ройтрес посочи няколко варианта за задържането на Путин на власт и това бе достатъчно много раздухвано до момента, в който Путин обяви своя приемник - Дмитрий Медведев. В съвместното изявление на ОССЕ и Съвета на Европа бе казано, че проведеният вот не отговаря на стандартите за демократични избори. Макар да са били добре организирани, "изборите са проведени в атмосфера, която сериозно ограничава политическата конкуренция".
"Липсва реално разделение между отделните власти и вотът приличаше повече на референдум за политиката на Путин, отколкото на парламентарни избори", заяви ръководителят на делегацията на ПАСЕ Люк ван ден Бранде, който потвърди, че несъмнено са извършени злоупотреби с административните ресурси, за да се повлияе на резултатите.

"В подготовката на изборите в Русия имаше нарушения на основните права, особено на свободата на словото и събиранията", заяви комисарят на ЕС по външните отношения Бенита Фереро-Валднер, цитирана от Ройтерс. Тя изрази съжаление, че Бюрото за демократични институции и човешки права /БДИЧП/, специализираният орган на ОССЕ за наблюдение на избори, не прати свои представители заради наложени ограничения от руска страна за визите.
В същото време председателят на руската ЦИК Владимир Чуров отхвърли оценките на ОССЕ и ПАСЕ като заяви, че не е имало сериозни изборни нарушения. Освен това наблюдателите от ОНД признаха изборите за свободни и честни.
Белият дом призова руските власти да започнат разследване на данните за манипулации на изборите. Британското външно министерство изрази "безпокойство" от твърденията за изборни нарушения, както и "крайно разочарование" от недопускането на наблюдатели от БДИЧП, "което щеше да гарантира независим и експертен надзор".
Париж поиска Москва да даде пълна яснота по обвиненията в измама, посочи АФП, но по-късно замълча. "В течение сме на твърденията за нарушения. Те трябва да бъдат проучени от компетентните органи в Русия, което ние ще следим отблизо", добави говорителят на Европейската комисия Йоханес Лайтенбергер. Американският президент Джордж Буш не поздрави руския си колега Владимир Путин за победата, което вече се оказа прецедент в двустранните отношения. Лидерът на движението "Другата Русия" Гари Каспаров заяви, че изборите са били фалшифицирани, защото резултатът им е бил предрешен. Според него Путин искал да управлява като Сталин и да живее като Абрамович. "В Русия зрее опасност от завой към диктатура", предупреди бившият световен шампион по шах, за когото не е тайна, че се използват американски финансови средства в пробива му в политиката.
Саймън Дженкинс, отбеляза в британския The Guardian още на 6 юли 2007 г., месеци преди изборите за държавната Дума интересна позиция в статията "Недооценката на Русия може за засенчи даже провала в Ирак".

"Няма ли да ни нарече историята глупаци? Ние влязохме във война, в която не трябваше да влизаме и се скарахме с тези, с които не трябваше да се караме. В първото десетилетие на 21-ви век лидерите на Америка и Великобритания позволиха на група ислямисти-самоубийци, да ги измамят и да се скрият от тях в първото убежище, което винаги ти идва в главата - в политиката на страха. Но зад всичко това нашите лидери пропуснаха най-стратегически важния въпрос, който е последствие от "Студената война" - съдбата на Русия. Съдбата на нейните огромни стратегически арсенали, съдбата на нейната душа, разкъсана на части от разрухата в армията и политическата система, нейната гордост, от която нищо не бе останало. Те накараха нейните днешни лидери да установяват енергийна хегемония и да търсят нови съюзници на юг и изток. Резултат - нова гонка на въоръженията, преврат в Кремъл, нова война - ние, какво, това ли търсехме?"
Да си припомним трите мандата на управление на Тони Блеър, които не впечатлиха никого в Европа и САЩ.
Да си припомним как Джордж Буш спечели изборите за последния си мандат, което също не впечатли нито Европа, нито САЩ.
Да си припомним стройната организация от роднински връзки, елиминиране на десетки хиляди гласоподаватели и накрая - кой да е президент реши Върховният съд, а не избирателите на Съединените щати. Тези факти не впечатлиха Европа, Съвета на Европа - никого.
А това бе документирано от известния режисьор Майкъл Мур в негов филм, който на всичкото отгоре е забранен за прожекции в САЩ!
Да си спомним как в нощта на изборите 2000 година всичко изглеждаше ясно, а в Ню Йорк Ал Гор бе най-вероятният победител и как щатът Ню Джърси даде предимство на Гор, а прогнозите на наблюдателите бяха, че Ал Гор ще победи в Делауеър. Тогава Си Би Ес Нюз прекъсна програмата си, за да съобщи нещо много важно - щатът Флорида е гласувал за Ал Гор! Си Ен Ен също съобщи, че Ал Гор е победил и във Флорида, след което по Фокс Нюз обявиха най-неочаквано за победител в надпреварата за президент другия кандидат - Джордж У. Буш. И то във Флорида, което означаваше, че той ще е новият президент...
Как тогава Западът не скочи, нито Европейския съюз, нито която и да било държава?
Как на тези избори не бяха пратени наблюдатели? Как така нареченият демократичен печат не заля страниците си с публикации на неодобрение за елиминирани десетки хиляди гласоподаватели и то на афроамериканци?
Нима не беше известно? Беше, но също така бе известно е, че предстои война, а война не се отлага и пропуска, когато в целите й са заложени милиарди печалби.
Война, въпреки че на всеки митинг за мир се чува лозунг "Нито капка кръв за петрол!", както припомни д-р Ноам Чомски в едно от интервютата си за хегемонията и имперските амбиции на САЩ.
Пропагандната машина в САЩ е изкривила дотам понятията на голяма част от американците, че те се вълнуват повече от факта, че по време на Суперкупата телевизията е показала част от гърдите на Джанет Джексън, а не от факта, че 45 милиона американци нямат абсолютно никакви осигуровки - припомни Чомски и поясни: "Тиранията обръща понятията наопъки - тиранинът е жертвата, която се самоотбранява." Чомски прави една интересна аналогия: "Помните ли руските атаки над Грозни в Чечня през 1999 г.? Грозни е голям приблизително колкото Фалуджа /иракски град, който US частите нападнаха с масиран удар по земя и въздух, малко след като правителството в Багдад поиска жителите на града да предадат Абу Мусаб ал Заркауи. - бел. Л. М./. Американците го бомбардираха, докато го сринаха със земята. Руското нападение над Гронзи е смятано за основно военно престъпление, и правилно - отбелязва Чомски. - Но докато ние правим същото във Фалуджа, това е освобождение."
Или примерът с Афганистан. Муджахидините бяха въоръжавани, тренирани и ръководени главно от пакистанското разузнаване, но под наблюдението и контрола на ЦРУ, с подкрепата на британските и други власти.

Разсекретените съветски архиви показаха, че Москва е била готова да се изтегли от Афганистан в началото на 1980-те години. "За САЩ важното бе, не да се защити Афганистан в този период, а да се навреди на Русия - твърди Чомски. - Муджахидините провеждаха терористични акции направо в пределите й. И същите тези сили по-късно се модифицираха в това, което днес е Ал Кайда. Между другото, терористичните акции престанаха, след като Русия се изтегли от Афганистан, защото муджахидините са тренирани да вършат точно това, което казват: да защитим ислямските земи от "неверниците"." Трябва ли да припомням, че същите тези муджахидини, с които американският президент Роналд Рейгън се снимаше, по-късно се обърнаха срещу САЩ?
Един от критиците на американската политика Семюъл Хентингтън не пропуска при повод да заяви, че американската политика създава ситуация, в която голяма част от света да гледа на САЩ като на "бандитска държава", заплаха за неговото съществуване.
Навремето бе публикувана статия в "Ню Йорк Таймс" за кореспонденцията между бившия американски президент Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър, на която д-р Чомски обръща внимание в свое интервю от 11 юни 2004 г. Според тази кореспонденция, когато Никсън информира Кисинджър, че иска да се осъществи голямо нападение над Камбоджа под претекст за пренасяне на продоволствия по въздуха, той казва: "Аз искам да удрят по всичко". Заповедта, която Кисинджър предава на Пентагона е: "масирана бомбена кампания над Камбоджа. Всичко, което лети, върху всичко, което се движи."
И тук Чомски отново прави аналогия за двоен стандарт, като дава за пример изправения пред съда Слободан Милошевич, на който съд обвинителите бяха доста затруднени, защото не успяха да открият директни заповеди, свързващи Милошевич с най-големите зверства, извършени някога на територията на Босна. Чомски казва в интервюто: "Представете си да намерят изявление от Милошевич, който казва: "Бий по всичко. Всичко, което лети, върху всичко, което се движи." Процесът щеше да бъде приключен. Милошевич щеше да получи множество доживотни присъди. Но не могат да се намерят такива документи". Преди два дни във Вашингтон се разгоря скандал във връзка с унищожението от Централното разузнавателно управление на видеозаписи с разпити на лица, заподозрени в тероризъм, написа руският вестник "Коммерсант".

На 8 декември Министерството на правосъдието на САЩ съобщи за началото на "предварително разследване" по повод осъщественото през 2005 г. от ЦРУ унищожаване на видеозаписи с разпити на двама високопоставени членове на терористическата организация "Ал Кайда" Абу Зубайдах и Абдул Рахим Насири, задържани в затвора Гуантанамо. Според версията на следствието, Абу Зубайдах е бил свързан с подготовката на терористичните атентати от 11 септември 2001 г., а Абдул Рахим Насири е участвал в организацията на нападението на американския миноносец "Кол' през 2000 г. Източници на изданието, свързани с Демократическата партия, потвърдиха, че "унищожаването на записите на ЦРУ е станало част от плана за отърваването от материали, които могат да послужат като улики в случай на съдебно преследване на президента Джордж Буш и вицепрезидента Дик Чейни след напускането им на Белия дом" .
Американското министерство на правосъдието съобщи, че разследва случая с унищожените записи, а Сенатът също проведе свое разследване на скандала.
Европа - замълча за данните, че при разпитите са били прилагани мъчения. Както мълча по факта за фалшивите доводи Белият дом да започне война в Ирак заради наличие на оръжия за масово унищожение. Днес проф. д-р Ноам Чомски казва: "САЩ се страхува от силна Европа, като добави, че Западна Европа превъзхожда САЩ във всяко едно отношение". Чомски не крие, че Джордж Буш е най-лошият президент в историята на страната, тъй като управлението е реакционно.

Кой и какъв ще бъде бъдещият президент на САЩ: отново републиканец, демократ в лицето на Хилъри Клинтън или афроамериканец - засега отговорът е труден. В същото време е сигурно едно: двойните стандарти в американската външна политика ще продължат да се прилагат и по отношение на Косово, и по отношение на Русия.

Това дава основателен повод да запитаме: защо изобщо ще се проведат избори в САЩ? Заради изтеглянето на американските войски от Ирак, или, за да няма война с Иран? И за двете си струва, тъй като в 21 век да се загива от оръжие по човешка воля е недопустимо.
Следва продължение