Президентските избори - скучното противоборство
Няма победа за първи тур * Кандидатите за балотаж вече са трима
ЛЮБА МАНОЛОВА12 октомври, 2006 г.
Може ли политик да прави каквото си иска? Може, пуснете телевизора, слушайте радио, излезте по улиците и ще се убедите в това. И все пак политикът може да прави каквото си иска, само ако не пречи на другите - а дали им пречи решават не кои да е, а точно другите. Щом другите, да речем избирателите или колегите политици решават какво да прави един политик, то тогава той не е в състояние да решава какво да прави и как да постъпва., т. е. - излиза, че не може да прави каквото си иска, другите политици, избирателите - също не могат да си правят каквото си искат - това ни показва животът и не бива да го забравяме.
Какво показва последната изборна кампания за държавен глава: всички участници инвестираха в нападки против действащия президент Първанов и желанието му за втори мандат. Всички са и против националиста Сидеров, но Първанов и Сидеров ще отидат на балотаж. Тогава? Поне в клиповете на десните Иван Костов и Петър Стоянов са рамо до рамо - за снимката. Озвучаването е познатото: Аз не съм комунист! Има ли още комунисти някъде в държавата?
Според кандидатът на десните - Неделчо Беронов - Първанов не защитава националните интереси и затова трябва да си ходи. Пак според Беронов, Сидеров защитава националните интереси, също е вреден и не трябва да печели изборите. Според самият настоящ държавен глава ние българите сме толерантни към религия и етнос, тогава българи ли са тези, които пълнят митингите на Волен Сидеров?
Няма българи мюсюлмани - турчин съм - показват клиповете на Сидеров, министърът на екологията Джевдет Чакъров говори на митинг на турски език и големият финал е как Георги Първанов, настоящият президент и кандидат за втори мандат връчва орден "Стара планина" на Ахмед Доган, същият орден, който Доган побърза да каже, че ще го върне, защото за него е без значение.
Всички шеги и закачки вървяха някак вяло, докато десните се усетиха, че не Волен Сидеров, а Георги Марков им отнема от гласовете, но вече бе доста късно да се обръща посоката. Затова те подеха кампания против Марков и неговото досие, но не спряха да са и против Сидеров. В резултат на това объркване: Сидеров вдигна процентите, Марков вдигна процентите, а социалистът Първанов и набедения за десен Беронов - загубиха. Намериха се социолози, които подсказаха, че ако го е нямало кандидатиране на Марков, нещата са можели да станат ясни още на първи тур. Ако... Или балотажът щеше да е сигурен с двама участници: Беронов и Сидеров срещу Първанов.
Засега кандидатите за балотаж са трима, но след изненадата на последните избори за президент, нищо чудно до датата на гласуването на балотаж да отидат като класирали се първи двама Беронов и Сидеров. При избори е ясно и сигурно едно, че нищо не е ясно и сигурно. На тези избори управляващата коалиция безспорно облекчи кандидатите, тъй като от тримата партньори, само един излъчи свой кандидат. Другите двама от партньорите предизборната кампания завари с доста поочукан рейтинг. Известно е, че управляващата коалиция даже не представлява политически любовен триъгълник, а по-скоро е съчетание на политическо многоженство и непрекъснато променящи се краткотрайни бракове по сметка, неравни, но винаги по сметка. Все пак държавата все още е добра материална база за непрекъснато променящите се двустранни политически съюзи в тристранната коалиция.
Според социологическо проучване, трима са възможните кандидати за класиране за балотаж: Неделчо Беронов, Георги Марков и Волен Сидеров. Пуснаха компроматите с досиета и принадлежност към Държавна сигурност, от което спечелиха набедените. Десните показваха предпочитание към Първанов, а не към Волен Сидеров, подкрепата от ляво за Сидеров намаля. Въпреки това проф. Петър Емил-Митев подскача по време на интервюта, че във идеологията на Сидеров нямало нищо ляво!
Кое е сигурното в тези избори - сигурно е не толкова очакването за победа у болшинството от кандидатите, а по-скоро, инвестициите им в следващите - местни избори. Ето защо буди учудване проскубаната на моменти идеология, похабена от изминалите години на преход, посредствените послания към избирателите, невзрачните доводи против опонентите и още по-вялото желание да се работи за сигурна печалба. Ясно е, че на отделните кандидати и щабовете им е извънредно трудно да реанимират изборен ентусиазъм у гласоподавателите. Вече определено не се дава мило и драго за изборна победа, днес се дават пари за печалба, въпреки яснотата, че избирателите гледат и възприемат извънредно трезво реалните възможности на кандидатите за държавен глава. След първия, а и след втория тур щабове и инициативни комитети даже няма да са изумени от печалния факт на предизвестената изборна загуба, с която те са били наясно още преди кампанията. В същото време, ако някой смята, че изборната загуба ще причини на партийните централи страдание или печал - дълбоко се заблуждава. Всеки един от политиците, участници по един или друг начин в предизборната кампания е наясно, че класациите с прогнози се подреждат изключително неблагоприятно, но това едва ли ще ги спре да отидат до гласуване.
И най-накрая - прави впечатление, че още никой не се е запитал - защо се харчат милиони за тоя дето духа? Точната дума е милиони. Откровено се пропуска известната формула, че колкото и да е чудно, парите носят големи огорчения на хората. От друга страна няма и знак, че някой се впечатлява от финансовия размах на похарчените милиони по радио- и телевизионни клипове, по билбордове, по плакати и листовки, по платени интервюта във вестниците, по безсмислени обиколки из страната, по хонорари на художници, психолози, анализатори, платени социологически проучвания и прочие, и прочие. Никой не смята, никой не изчислява, а управниците ни твърдят, че се борели с прането на пари! Интересно как, кога и къде?
Ето защо кампанията за избор на държавен глава ще се запомни с това, че шестима от кандидатите са наясно с предстоящото поражение, един и сигурен в победата и въпреки това, фаворитът в крайната победа не трябва да е толкова сигурен, защото се случват и изненади. Достигналите до балотаж знаят, че няма да са първи, а останалите кандидати участват на олимпийския принцип, обърнали вече взор към следващите, местни избори.
Скучно и познато.
