1. ПАСЕ се тревожи за медиците ни - родните политици - не

Една сюрия политици кротко са загърбили съдбата на медиците ни в Либия

ЛЮБА МАНОЛОВА
12 септември 2006

За днес Наказателният съд в Триполи е насрочил заседание за изслушване на пледоарии на страните по СПИН-делото в Бенгази. На последното заседание на 5 септември не се яви защитникът на обвиняемия палестинец Ашраф ал-Хаджудж. В случай, че защитата на Ашраф не се яви отново, ще бъде назначен служебен защитник уточни съдията по делото Хуейса. Съществува вариант и адвокатът на българките Осман Бизанти да поеме да представлява интересите на Ашраф, ако получи от него пълномощно.

Според Наказателния кодекс на Либия, след изслушването на пледоариите, съдът в срок от 30 дни трябва да произнесе решението си.

Преди три години - "Никой не искаше да влиза в първата делегация..."

Откъсите от дебати са от Стенографски протокол /с известни съкращения - бел. Л. М./ на проведено редовно заседание на Комисията по здравеопазване към 39-ото Народно събрание от 14 януари 2003 г.. На това заседание се дебатира проблемът със съдбата на делото на българските медици в Либия. Ето какво казват депутатите, участвали в заседанието:

ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Уважаеми колеги, аз съм съвносител на предложението за извънредно заседание по време на ваканцията на парламентарната Комисия по здравеопазване. Мотивите бяха следните: Максимално бързо беше насрочено делото срещу нашите медици в Либия. Ние искахме да имаме едно становище на Комисията по здравеопазване. За това поискахме да има извънредно заседание по време на парламентарната ваканция.
Нашата идея беше за провеждане на извънредно заседание. Ако това заседание е в рамките на парламентарната година считам, че не е необходимо да има извънредно заседание, а планово, което да се проведе между двете комисии и Междуведомствената комисия, да бъде свикана по въпросите за СПИН. Какви са били нашите мотиви за искане за насрочване на извънредно заседание.
Виждаме, че в продължение на година и половина, дори повече от две години по този проблем се говори изключително много. Има медицинско, правно и политическо звучене. Виждаме, че нашите колеги в Либия са затворени и обвинени в умишлено престъпление в заразяване със СПИН...
Нашата идея беше да обърнем сериозно внимание върху световната общественост, а не само на Либийския съд... Идеята беше, ние като лекари да представим научно-медицинския факт, а оттук нататък съдебната система и съда в Либия да има още едно мнение на група експерти.
Мисля, че в нашата комисия освен политици сме и експерти. Тази идея ни даваше възможност да се обърнем към българското общество и то да бъде още по-информирано. Комисията по здравеопазване да бъде по-информирана по този процес, тъй като, ако това е процес, по който все още не знаем каква ще бъде развръзката в бъдеще може да има подобни явления и в други държави.
Според мен, нашият опит като кандидати за членове на Европейския съюз беше нормално да заседава и да даде своето становище от чисто медицинска гледна точка като факти. Оттук нататък правистите и дипломатите да се занимават с този процес. Благодаря ви.

АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Искам да взема отношение по два въпроса.
Първият въпрос, за възможното време, в което може да се проведе съвместно заседание на двете парламентарни комисии. Може би е добре да се знае, че тази седмица Комисията по външна политика, отбрана и сигурност има едно редовно и две извънредни заседания.
В момента протича извънредно заседание съвместно с министъра на отбраната и министъра на външните работи по въпросите, които са свързани с председателството ни в ОСС и за случая в Кербала. Утре е редовното заседание на комисията, което означава, че единствената физическа възможност е съвместното заседание между двете комисии да се проведе в петък. За тогава е насрочено и заседанието на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по случая с Либия, което е поредно по същата тема.
Вторият въпрос, до колко е целесъобразно и навременно включването на такъв дебат в нашата комисия. Ние сме много закъснели сега да правим дебат за медиците в Либия. Делото от много време е в съда. Минал е периодът на следствието, когато бихме могли по някакъв начин да окажем възбуждането на експертни оценки. Делото е в много крайна фаза. Комисията по здравеопазване не разполага с юридическа и експертна възможност да окаже каквото и да било въздействие върху либийския съд. Независимо от политическите измерения на всички възможни тези, дали е независим или не е независим либийският съд, той се води в страната Либия като независим. Мнението на нашата комисия не може да бъде самостоятелно под формата на декларация или каквато и да била друга форма, изпратено до либийския съд. Това ще се счете като намеса във вътрешните работи и ще доведе до дипломатически скандал.
В Министерството на външните работи има специален ресор, отделна дирекция, която се занимава с този въпрос. Има изработена стратегия и процедура, по която се водят контактите. Изискват се експертните становища. Две са възможностите от либийска страна. Либийският съд и либийското правителство било в следствие на дипломатическите канали и преговори да поискат такава експертиза. Другата възможност е българската държава, която по международното право е страна, а не българският парламент или здравната комисия, да поискат такава експертиза. След като този процес се провежда от Министерството на външните работи през последните години, резонно е нашата комисия да проведе съвместно заседание с представители на министерството от съответната ресорна дирекция и с Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която има няколко заседания. Следващото заседание ще се проведе в петък.
Според мен, не е подготвено ние още повече да правим извънредно заседание по време на ваканция на парламента, още повече не се знае какво ще доведе едно такова заседание. Нашата комисия няма съответните компетенции и ресурси да контактува директно и да оказва каквото и да било въздействие. Вярно, че е късно, но да сме се сетили по-рано.

ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов иска да направи реплика.................

БОРИСЛАВ КИТОВ: Позволете ми да честитя на всички Новата година. Искам да ви дам една малка предистория. Първата институция, която се намеси беше Народното събрание. Тогава беше сформирана една делегация, в която никой не искаше да влиза. Доктор Адемов присъстваше и може да каже, че първата намеса беше на Народното събрание.
В момента, в който целият български народ се интересува, ние е редно да бъдем съпричастни... ... Необходимо е да изслушаме междуведомствената комисия и да застанем зад всички български институции зад гърба на нашите колеги. Още тогава, когато посетих Либия бях убеден, че те са невинни в основното обвинение, в което ги обвиняват.
ПРЕДС. АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, смятам, че дебатът е изчерпан."

Това се случва преди три години в парламента...

В края на миналата седмица стана ясно, бе от ПАСЕ са разтревожени от развитието на процеса срещу медиците ни в Либия

Тази новина бе разпространена от информационните агенции и сайта actualno.com, вероятно във връзка с предстоящото заседание на Наказателния съд в Триполи. От Парламенарната асамблея на съвета на Европа заявиха в специално заявление, че са шокирани от факта, че все още не са изслушани свидетели на защитата, както от отхвърлянето на искането за международна експертиза. "Подобен явен отказ от правото на защита може само да засили сериозните съмнения около изхода от процеса" изтъкнаха от ПАСЕ и напомниха, че са разтревожени от последния призив на либийския прокурор по делото за потвърждаване на смъртните присъди на обвинените пет български медици и палестниския лекар Ашраф. Както е известно медиците и Ашраф са обвинени, че са заразили със СПИН над 400 деца. Бюрото на ПАСЕ припомни позицията на организацията по случая, а именно, че медиците трябва да се смятат за напълно невинни и отново изрази загрижеността си по повод мъченията и малтретирането, на което са били подложени обвиняемите българки, липсата на доказателства, които да подкрепят това, както и пропуските във воденето на следствието и делото.

Какво не бива да забравяме от случилото се по този съдебен фарс?

Вината и поведението на редица български политици. В ръцете на какви хора от 40-ото Народно събрание е поставена съдбата на медиците ни в Либия? Защо никой от политиците ни от изпълнителната, законодателната и съдебна власт не реагира след информацията от ПАСЕ преди няколко дни и предвид предстоящото дело днес?

В Комисията по външна политика на парламента, членовете й са избирани главно заради филологически познания на чужди езици и съответна партийна принадлежност. Колкото до професионалната им насоченост от образование и квалификация, то членовете на тази Комисия са: Соломон Паси - доктор по математическа логика, активист на Екогласност, член на три експедиции до остров Ливингстън, Антарктида. Отказал се от състезанието "Мъж на годината", а получил приза за политик на 2003, го посвещава на премиера Симеон!

Останалите членове на тази комисия, която не реагира на информацията от ПАСЕ са: Пламен Ранчев - юрист, Юнал Лютфи - зам.-главен редактор на сп. "Библиотекар", член на ДПС, международник, Анастасия Мозер - романски езици и литература, Ангел Найденов - инженер-корабоводител, Даринка Станчева - инженер полиграфист, Евгени Кирилов - корабна архитектура и международни отношения, Илияна Йотова - шеф на новини по БНТ, Надежда Михайлова - преводачка от испанки, шеф на пресцентъра на СДС, говорителка на Ф. Димитров, външен министър, Николай Камов - юрист, външна политика, Петя Гегова - право, регионално планиране и мениджмънт на местната власт, Пламен Панайотов - доктор по право, партийна кариера в НДСВ, Росен Владимиров - право, партийна кариера в ДПС и областен управител, Фатме Илияз - френска гимназия, бизнес администрация, зам.-екоминистър. Това са част от биографиите на повечето членове на Комисията по външна политика, която остана глуха и няма на тревожната информация, дошла от ПАСЕ за българските медици в Либия.

Да припомним някои срамни моменти на бездействие на политиците

Владимир Шейтанов, бивш адвокат на медиците в Либия, каза пред медиите, че българската дипломация и МВнР е било предупредено от британското разузнаване за предстоящи арести на чуждестранни медицински работници, работещи в либийските болници. Всички други набедени държави реагират. Изваждат от решетките и изтеглят своите хора от Бенгази и Триполи - чехи, поляци, филипинци, унгарци и др. България - не!

"Спекулация е, че имам вина за медиците!" - каза Надежда Михайлова, като поясни: "Очевидно е, че процесът е политически и може да бъде решен с политически средства. Смятам за грешка отказа на правителството на Симеон Сакскобурготски да го оцени като политически процес. Колкото до това дали изпитвам вина - имаше сериозна спекулация. Казваха, че в МВнР сме знаели, но сме премълчали обстоятелствата около арестуването на медиците. Аз само ще кажа, че българското външно министерство по времето на нашето правителство успя да освободи 20-ина души, които също така бяха задържани. Разбира се, ще дойде ден, когато всички обстоятелства ще бъдат ясни. Не бих искала да изпреварвам нещата, защото най-важното в момента е хората да се завърнат живи и здрави в България. Но идеята за премълчаването е спекулативна. Докладите на специалните служби достигат до премиера, президента и председателя на Народното събрание. Така че, дори да се приеме формално, че Външно министерство е премълчало, някак си не е логично и президентът, и премиерът и председателят на парламента, да не са знаели. Някак странно не се коментира това, каква част от информацията не е стигнала до трите ключови институции в държавата. Но ще дойде време, когато това ще бъде коментирано и доста неща ще станат ясни..."

Следва продължение, за търсене на бездействие и липса на интерес у политици по решаването на казуса "Съдбата на българските медици в Либия".