1961 година - ударът срещу клуб "Петьофи"
17 години след излизането си от нелегалност, управляващата българска комунистическа партия провежда нелегален пленум на своя Централен комитет. Датата е 3 март 1961, а заседанието е в заседателната зала на Народното събрание в столицата София.
ЛЮБА МАНОЛОВА13 август 2006
Вчера бе проведена конференция за проблемите и перспективите пред БСП, която излезе с манифест за левица в левицата. Членът на Висшия съвет на БСП Александър Лилов съобщи за създаване на ляво крило в социалистическата партия. "Против сме съдбата на управляващата коалиция да зависи от сделка за царските имоти - заяви депутатът Янаки Стоилов. "Смисълът на БСП е да бъде лява партия" - припомни Красимир Премянов, лидер на федерация "Открит форум". Генерал Любен Петров, напусна партията и учреди организация "Народно патриотично обединение". "Няма да цепим, а ще консолидираме - уточни Премянов случващото се пред журналисти. На 11 май т. г., в тази електронна страница излезе анализ със заглавие "Ще спасяват партията на социалистите с партийно строителство" - нито една друга медия не прозря какво се мъти и предстои да се случва в БСП. Вчерашните събития потвърдиха тази моя прогноза.
В тази 115-годишна партия, в която привидно всичко е спокойно, в годините, събития и личности са подкопавали лицемерието на върхушката. Случилото се вчера ме накара да се върна 45 години назад, за да разкажа събития, които липсват в историята на БСП и които навремето разследвах с големи усилия. За публикация преди свалянето на Живков бе немислимо да се правят усилия...
От къде започва историята?
На Априлския пленум, по повод зараждащия се култ към личността на Първия /Т. Ж. - бел. а./Йонко Панов заявява на всеослушание: "Хора като Живков в партията има хиляди!" Добри Терпешев пък иронизира опитите на приспособленците да изтъкват заслугите на Живков в борбата на партията, а за самия него споделя: "Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България"...Кои и какви са били Йонко Панов и Добри Терпешев - та липсват в издаваните по комунистическо време енциклопедии и учебници? Справка за тези двама души не намерих и с много усилия, срещи и разговори с хора, които са ги познавали стигнах до следното:
Йонко Панов е бил политкомисар в Рило-Пиринския отряд, лежал по затворите. След девети септември 1944 година е зам.-министър на народната отбрана, генерал лейтенант... Умира година след като го изселват.. "Даже жена му която беше лекарка не допуснаха до него да му помогне и го лекува" - разказа ми близък приятел на Панов.
"Добри Терпешев се оказа участник в Септемврийското въстание /"...от 1923, година, в която Т. Живков е бил хлапак" - направи сравнение съратник на Терпешев./, Терпешев прекарва 17 години по затворите, откъдето успява да избяга, по-късно ръководи военния център и е основна фигура при завладяването на София - разказа човек, познаващ Терпешев отблизо. - След това беше министър, а когато го изселиха "другарите" от София беше на 80 години.
"Разгромът започна със секретния пленум...
и продължи с разразилите се разпити, изселвания, въдворявания" - започна споменът си участник в събитията на самия пленум./В нито един учебник по история на БКП или история на България не намерих и ред за този пленум и събитията след него./ Това, което ставаше в партията, хвърляше своя отпечатък върху случващото се в държавата. Когато започнах да разучавам какво се е случило установих, че от 7 души ядро на антипартийната група към датата на моите разследвания бяха живи само трима. Ето имената на седемте недоволни от Тодор Живков: Никола Кофарджиев, Георги Милев, Бенджамен Варон, Иван Дионисиев, Веселин Дашин, Христо Проданов и Илия Гатев.
Никола Кофарджиев бе тежко болен и разговорът с него така и не се състоя. Варон ме прие в службата си, която се намираше на една столична централна улица и изложи своите лични съображения за нелегалния пленум, като изрази становището си, че темата е по-скоро приоритет на в. "Дума" /социалистически всекидневник/.
Най-подробно разяснение на събитията около клуб "Петьофи" /така се е наричала групата на седемте/ всъщност ми даде последният, трети жив участник /тогава/ Иван Дионисиев.
- За арестуването на Кофарджиев разбрахме от двама служители на МВР, които отиват и казват на Йонко Панов. Съпругата му е била уведомена, че е изпратен на работа в чужбина. Живков потвърди, че ще се справи с политически средства с нас, но беше явно, че се готви шумен процес, и то по време, когато сам Хрушчов беше казал :"Вече никакви процеси!"
- Но именно Хрушчов е този, който дава зелена улица на избора на Живков за партиен лидер на Априлския пленум - това не Ви ли беше ясно, та да разчитате на някаква помощ и подкрепа от съветска страна?
- Решихме да уведомим съветското посолство, но се сблъскахме с нежелание да бъдат предадени на Хрушчов нашите документи за дейността на групата. /По-късно разбрахме, че и в тази институция Живков е имал купени хора, които са играели двойна игра./
- И какво направихте тогава?
- След като разбрахме, че на руснаците не може да се разчита, аз преминах югославската граница и след редица перипетии предадох документите на групата ни на югославски комунисти. Те обаче, вместо да ги предадат на Хрушчов /все още вярвахме, че точно там трябва да стигне истината за Живковите безобразия/, така както искахме и бяхме говорили ги препратиха за публикуване на "Юманите" /органът на Френската компартия, който вестник се е издържал с пари на Кремъл/ и "Унита". И двете издания излизат със съобщение, че в България се готви политически процес и разправа с привържениците на ХХ конгрес на КПСС. Това стига разбира се до Хрушчов и го жегва здраво - но пък помогна и животът ни бе спасен!
Ще прекъсна за малко разговора си с Иван Дионисиев, за да цитирам какво казва на нелегалния пленум самият Тодор Живков за членовете на клуба "Петьофи":
- ...наши кадри, минали през огъня, се събират около някои кафенета и под идейното и вдъхновено ръководство на Добри Терпешев и Йонко Панов вече са успели да създадат свой клуб "Петьофи"... Йонко Панов...това е човек, пропит до мозъка на костите си с фракционна дейност... В тези кафенета той е бил един от най-важните... Когато влиза, всички му стават на крака, като на фюрер... той се отбива, сяда на една маса като горгорбашия... това са хора, изродили се политически и морално... Що значи Добри Терпешев? Той също е влязъл по погрешка в партията... съвършено безпринципен човек... Тяхното място не е в София!... да се пратят на работа, да им се отнемат големите пенсии, не можем да търпим в столицата такива разложили се елементи!"
- Как беше документирано Вашето и на другите членове на клуба "Петьофи" изселване и въдворяване? - питам събеседника си Дионисиев.
- Няма съставени официално или неофициално документи за нашето разселване или въдворяване, но затова пък имаме документни доказателства, че сме работили на различни места в страната - далеч от местоживеенето си.
- Как завърши тази история в наши дни, след падането на Живков?
- Нормално бих казал - за партийното разбиране за морал. Без да подаваме молби за реабилитиране, на нас, живите останали от групата ни връчиха решения за реабилитиране. Датата беше 9 януари 1990. Върнаха ни и като членове на партията. Аз категорично отказах да ставам отново член на тази партия, тъй като там се намираха все още тези, които участваха в нашето изселване и репресии, тези които ни бяха изхвърлили...
"От направеното от Живков ли се очистват? - ме попита Дионисиев в края на срещата ни. Не бях тази, която трябваше да му отговори.
За да се промени тази партия един ден, тя ще трябва да се раздели със старите си кадри, засвидетелствали навремето вярност към Живков. Ще трябва всички социалисти от ръководството й да спрат с интригите, със сделките и договарянията, при които губят достойнството на своите избиратели, а подкрепата им се стопява.
Странно и необяснимо е един Александър Лилов, който ползваше благата на УБО, за да се сдобие с апартамент и вила, да застава в колонката на репресираните от Живков партийни членове. Същият Лилов, оплю дейността на разузнавачите, контраразузнавачите, и се обяви за разформироване на Държавна сигурност и всички служби на МВР.
От деня на падането на Живков до днес Лилов е неизменно в ръководните органи на партията с ново име, в парламента и използва всеки миг, за да поеме нещата в БСП и започне да дърпа конците.Със придобитото имущество при Живков Лилов продължи и след неговото сваляне да работи за движението на партията по нов път. Това е примерът и разбирането за морала на бившия комунист, днешен социалист. Да му е жив и здрав на Станишев!
За написването на тази публикация се позовах на аудиоразговори с свидетели и близки на репресираните комунисти. Както и:
1. Протокол "А" 52 от заседанието на ПБ на ЦК на БКП от 2 март 1961 година, ЦПА - копие - личен архив.
2. ЦПА, ЦК на БКП, гриф "Строго секретно, подлежи на връщане", До окръжните, градските, районните и общинските комитети и първичните организации на БКП, информация за групата на клуб "Петьофи" от 3 март 1961 год., с номер 220. 15 страници . Личен архив - копие.
