Не трябва да Сте луд, за да живеете в България, но все пак помага!

Прокуратурата излезе с обвинителен акт, пълен с произволни и недоказани твърдения, юристи потриха ръце, доволни, че в съда вече се прилага новият НПК

ЛЮБА МАНОЛОВА

13 май 2006
Мисълта на писателя Курт Вонегът пасва на състоянието на действията на полиция, следствие и прокуратура, като шита по мярка ръкавица. На 12 май т. г. съдът даде под минималните присъди на двамата похитители Атанас Галчев и иранецът Али Дени - съответно 4 и 6 месеца и 4 години и 9 месеца по обвинение за отвличане на английски гражданин и искан откуп. Те признаха вина, но главната вина прехвърлиха на убитият от баретите Хари Милковски. Прокуратурата излезе с обвинителен акт, пълен с недоказани и непроверени в хода на следствието твърдения. И тъй като двамата обвиняеми бяха съдени по бързата процедура, за съда не остана избор, освен да им даде присъди под минималните за подобно престъпление.

И след като наказателно дело от общ характер №5802/2006 г. приключи, време е да разкажа какво се е случило в действителност с отвличането и последвалото убийство, разказ, подкрепен от документи, снимки, видеофилм, свидетели и очевидци.

Лъжи от най-високо място за 50 български и чужди медии

На пресконференция след освобождаването на заложника Кристоу Фанос, в която пресконференция участват висши полицаи, като шефа на НСБОП и прокурорът от Върховна касационна прокуратура Камен Ситнилски е обявено, че отвличането е дело на особено опасна организирана банда, че убитият Хари Милковски е открил огън срещу полицаите и по тази причина ги е принудил да го застрелят. За Милковски е било съобщено от същите тези висши полицаи и прокурор, че е имал в досието си 28 кражби. 50 български и чужди издания тиражират тези лъжи.

Първите гафове на НСБОП с лъжите

Към датата на провеждане на пресконференцията по повод освобождаването на английския гражданин от кипърски произход, 28-те обвинения в кражби са отпаднали и не са съществували в правния мир. Факт, който нито НСБОП, нито следовател или прокурор не си прави труда да изясни и съобщи по-късно.
На журналистите е съобщено и, че Хари Милковски е открил огън срещу баретите, които са го застреляли "при неизбежна самоотбрана". Това твърди и прокурорът по делото. Истината обаче е друга, според друг прокурор от Военно-окръжна прокуратура в София, капитан Емил Иванов - в Постановление, което той подписва чета, че при разбиването на входната врата, /която не е вратата на стаята със заложника и Хари Милковски - бел. моя/полицаите чули изстрел. Той идвал от стаята вляво от входа, в която били Кристоу и Милковски и в която светели фенерче и свещ. Пред вратата непосредствено, полицаите виждат мъж с пистолет в ръка, който бил насочен срещу тях - тогава единият полицай стреля в мъжа, който пада върху горящата газова печка по гръб. Т. е. няма огън срещу полицаите, има единствено чут изстрел, /ако изобщо е бил произведен такъв - бел. моя/. И още: при влизането си полицаите не са били наясно кой е стрелял, но ... застрелват мъжа, ИЗПРАВЕН пред тях, тъй като държал пистолет. Толкова по ОТКРИТИЯ ОГЪН СРЕЩУ ПОЛИЦАИТЕ.

В стаята със заложникаи похитителя по време на акцията на НСБОП е било тъмно и цяло чудо е, че полицаите не са застреляли самия Кристоу при влизането си, ако отговаря на истината, че с влизането си са стреляли. В прочетения Обвинителен акт от прокурора по делото Сарафски се чу, че полицаите са стреляли, за да защитят британския гражданин, докато в Постановлението на прокурора капитан Емил Иванов е записано, че полицаите са стреляли "при неизбежна самоотбрана"! И така: ЗАЩО СА СТРЕЛЯЛИ ПОЛИЦАИТЕ - ПРИ НЕИЗБЕЖНА САМООТБРАНА ОТ МИЛКОВСКИ ИЛИ, ЗА ДА ЗАЩИТЯТ ЗАЛОЖНИКА? Това са две различни причини за стрелба, които предполагат време за разсъждение, преценка и реакция.

И тук идва следващата лъжа по случилото се при акция на баретите за освобождаване на отвлечения англичанин. В полутъмната стая, в която влизат, разбивайки вратата баретите е нямало как да видят кой е заложника и да го различат от Хари Милковски, когото застрелват. Стаята, в която са се намирали Милковски и Кристоу е малка с размери 2 на 2 метра. Ето защо възниква основателно съмнение, че при нахлуването си баретите не са застреляли веднага никого, най-малко защото не са знаели кой в полутъмното е заложника и кой похитителя. С изстрели при влизането си, баретите са могли да причинят смърт на самия заложник - нещо, за което едва ли някой ги е бил инструктирал. По-вероятно е да им е казано да установят отвлеченото лице, като го запазят жив. Така че в полумрака на стая, осветена единствено от свещ и фенерче, с размери 2 на 2 метра, изстрел при нахлуването е нямало как да бъде произведен от полицаите, тъй като те са били длъжни да отворят вратата и установят, че заложникът е жив.

Как убиват Милковски?

Според прокурора, капитан Емил Иванов и записаното от него в Постановлението за прекратяване на наказателното производство Милковски е стрелял срещу един от полицаите, капитан Даскалов, "който светел през прозореца на стаята с монтирано на автомата си фенерче". При така описаните от прокурора условия, капитанът е бил в състояние да установи, че е стрелял Милковски - с фенерче, прикрепено на автомата му, надничайки през прозореца! Опитът за убийство, който направил Милковски, стреляйки срещу полицая останал недовършен, поради тъмнината, заслепяването от фенерчето на прозореца отвън и проникването на служители от НСБОП преди да бъде произведен втори изстрел, записва още прокурора Иванов. Та от една страна според полицаите Милковски се е опитвал да убие полицая капитан Даскалов, стреляйки по него в посока от стаята към прозореца, но от друга - той мигновено се обърнал към нахлуващите полицаи и става прав, за да го застрелят, изоставяйки предишната си мишена. Тук идва и друго противоречие - полицаите хем са чули изстрел от вътрешността на стаята още при нахлуването от вхоа, хем един от тях видял отвън през прозорче, с прикрепено на автомата фенерче как Милковски стреля в опит да го убие.

От цитираната съдебно-медицинска експертиза от прокурора по следствието капитан Иванов четем: "На Хари Милковски е било причинено едно транзитно огнестрелно нараняване, пронизващо лявата половина на гръдния кош, като входната рана е в областта на лявата гръдна половина отпред, на нивото на 5-то ребро, а изходната рана - областта на гърба, непосредствено вляво от 8-ми гръден прешлен." Т. е куршумът на полицая, който го е застрелял е минал косо в посока отгоре надолу, факт, който показва, че Милковски НЕ Е ПОСРЕЩНАЛ ИЗПРАВЕН НАХЛУВАЩИТЕ ПОЛИЦАИ, А СЕ Е НАМИРАЛ ПО-НИСКО ОТ ТЯХ, КОГАТО СА ГО УБИЛИ. Т. е. срещу него безспорно е стреляно от нахлулите барети, но не защото той е открил огън и не веднага при влизането на специалните части в стаята със заложника.

При направените обтривки на ръцете на Милковски, са били установени капсулни микрочастици от изстрел, но той е могло да бъде произведен и след убийството му - нещо, което е просто за осъществяване.

И още нещо, прокурорът по следствието капитан Емил Иванов е записал в Постановлението си, че "намерените на местопроизшествието гилза и куршум калибър 9Х18 мм, /като куршумът е изваден от крака на ниска масичка до прозореца, гледащ към откритата площадка пред входната врата - бел. моя/, са били изстреляни от пистолет "Макаров", калибър 9 мм". Т. е. масичката е до прозореца, но изстрелът е бил в посока към вратата, а не по надничащия отвън капитан Даскалов. Този изстрел е даден от ниско, а не от изправен човек. Така че, ако е стреляно от Милковски, то не е било към прозореца в посока навън, а към вратата, като изстрелът е произведен от лежащия на пода "похитител".

Още една лъжа, хвърлена в пространството

"При внимателния анализ на събраните в хода на разследването доказателства - е записал прокурорът капитан Иванов - могат да се направят следните изводи: -Заедно със съучастниците си Милковски е извършил множество престъпления, грабеж на пистолет "Макаров", незаконно изготвяне на огнестрелно оръжие и боеприпаси, незаконно притежание на двата пистолета, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, грабеж и изнудване на английския гражданин Кристоу Ф. и опит за убийство на к-п Даскалов и ст. л-т Георгиев." Според капитан Иванов:

• На 3 страница от Постановлението, подписано от него е записано, че в дървена маса до вратата, е намерена прясна пробойна и улей, от който е изваден куршум калибър 9Х18 мм. Всъщност масата е много малка масичка и не е била до вратата, а под прозореца - поне това е записано в същото Постановление, но на следващата страница 4! Освен това: в цитирана в Постановлението на прокурора капитан Иванов справка от ДНСП-МВР, пистолет "Макаров" е бил придобит от фирма "Аладин" ЕООД - София, и на 01.01 2000 г. е бил отнет чрез грабеж, извършен от неизвестни лица на служител от фирмата. Това е от стр. 4 на въпросното прокурорско Постановление.
• На същата страница, и то в следващия абзац прокурорът вече приписва на Милковски грабежа на пистолета "Макаров"!
• Приписва му и Атанас Галчев и Али Дени като съучастници в организирана и особено опасна банда - нещо, което не е доказано, не е проверено и не е бил направен и най-малък опит да се провери и докаже.

Организирана банда ли са тримата похитители Дени, Галчев и Милковски?

Това твърдение, направено още преди да е проведено каквото и да било разследване се чува на пресконференция, дадена от НСБОП прокурора от ВКП Камен Ситнилски. Преди акцията на баретите по спасяването на заложника, при ареста и задържането на двамата похитители Галчев и Дени, близо до вилата със заложника, те пътуват с куфарчето на заложника и колата на Милковски. Прокурорът по следствието Емил Иванов записва, по този арест, че на полицаите предварително им е била известна самоличността на похитителите.
Не става ясно тогава защо в дните преди освобождаването на Кристоу служители на НСБОП не извършват никакъв обиск в дома на убития Хари Милковски, където живее неговата майка. Неизяснен остава въпросът и защо щом Милковски е бил такъв голям престъпник според полицаи, прокурори и следователи, никой не претърсва дома му за оръжие за следи и доказателства за минали и бъдещи престъпления?
Всъщност майката на Милковски научава за случилото се със сина й от близки, които са го чули по новините. Той й се е обадил ден преди акцията на баретите от един от двата му мобилни апарата. Нито преди, нито по време на похищението, а още по-малко пък след освобождаването на заложника НСБОП не претърсва дома на Милковски, въпреки че са знаели кой е той - нима са нямали нужда от доказателства?

В прочетения от прокурора пред съда Обвинителен акт съдии, журналисти и обвиняеми чуха, че Галчев и Дени са отишли преди отвличането на Кристоу в дома на Хари Милковски. Това е поредната лъжа, записана в обвинението, тъй като Дени и Галчев се запознават с Милковски в квартално барче, в деня, когато Дени посреща Кристоу на аерогарата. Галчев и Дени са търсели как и къде да заведат англичанина и така се запознават с Хари Милковски, който е имал автомобил. В нито една разпечатка от разговорите от двата мобилни апарата на Хари Милковски няма и следа от разговор, който той да е провел с Дени или Галчев. От разпечатките на домашния телефон също се вижда, че той никога не е търсил другите двама, а още по-малко пък преди деня на отвличането. ТОЛКОВА ПО ОРГАНИЗИРАНАТА БАНДА.

Отвличането

В барчето някой пита Хари иска ли да изкара малко пари от една работа, като закара един човек с колата си и той се съгласява. Когато тръгват него току що са го запознали с Дени и Галчев, а Кристоу вижда в таксито, с което е бил доведен от аерогарата от Дени. Прехвърлят Кристоу в колата на Милковски и по пътя Дени и Галчев му разясняват, че този човек дължи голяма сума пари и ще се наложи да бъде отведен някъде, докато се получат парите. Така те тръгват към вилата на Милковски. От вилата е звъняно в Англия на роднини на Кристоу, но не от мобилните на Хари. Дени разговаря с близките на отвлечения за парите. Остават във вилата, която е собственост на бащата на Хари.

Какво научих в почивките на съдебното заседание по дело 5802/ 2006 г.?

Докато всички журналисти, свидетели, вещи лица, съдебен състав, прокурор и защита чакаха да бъдат довенеи от следствения арест двамата обвиняеми - Атанас Галчев и Али Дени, потърсих адвокат Марковски с въпроса: "Адвокат Марковски, вие сте се запознали с доказателствата, събрани по време на следствието. Приложени ли са към делото личните вещи на убития Хари Милковски?"
Отговорът бе: "Не си спомням за такива вещи, трябва да потърсите по делото. Но не виждам причина, личните вещи на това момче да са приложени по това дело." Следващият, към когото се обърнах с подобен въпрос бе прокурорът по делото - Сарафски. Въпросът ми бе: "Господин Прокурор, знаете ли дали личните вещи, дрехи и документи на Хари Милковски са приложени към това дело като доказателства?" Реакцията на прокурора беше бурна :"Не ме подлагайте на разпит! Сега не мога да Ви отговоря! Питайте ме по-късно!" Делото имаше две почивки, през които прокурорът говори с кого ли не, но не и с мен, въпреки журналистическата ми карта и молбата ми. Понякога и липсата на отговор е отговор, казваше един мой колега.
В първия ден на съдебното дирене, след като доведоха в зала 21 обвиняемите, през една от почивките попитах Али Дени: "Господин Дени, добър човек ли беше Хари?" Дени подскочи, и както седеше на пейката пред мен се обърна рязко: "Вие майка му ли Сте!" Поясних, че само пиша по случая, което го накара да млъкне и повече да не проговори до края на съдебното заседание.
Със същия въпрос се обърнах, през една от почивките и към Атанас Далчев. Той се притесни, махна с ръка и отсече: "Не го познавам, аз съм го виждал за 2 минути!"
Така реагираха двамата подсъдими при споменаването на името на убития Хари Милковски. Ще припомня, че баретите ги заловиха с колата на Хари да напускат вилата, обяснявайки, че третият от тях, останал с Кристоу, е много опасен и въоръжен човек. Това сведение дава повод на баретите да атакуват, стреляйки, в следствие на което убиват Милковски.

Да е жив, че умря или още факти по случая

Едва ли друг народ има подобна поговорка, цитирам я, защото много върви на този случай. Седмица преди възобновяване на съдебното дело, бащата на Хари най-после събира сили и отива да почисти вилата във Владо Тричков, където се е разиграла трагедията с отвличането на англичанина и убийството на сина му. Подът в стаята, където е бил убит Хари бил целият в кръв... Освен това видеофилм, снимки и свидетелства на очевидци от погребението на Хари Милковски показаха, че младежът е бил жестоко пребит, тялото и лицето му бяха покрити с огромни хематоми, беше с разпрани уши, разпрано око, липсващо половин ухо и половината от кожата на лицето му също я нямаше. Дали в това състояние са го оставили двамата похитители Галчев и Дени, напускайки вилата - следствието не установи и изобщо не провери?
Побоят на Милковски е бил нанесен докато е бил жив, което е видно от следите по него. Пита се: как така Хари Милковски се е оставил да бъде пребит с пистолет в ръка? Кой и кога му нанася жестокия побой - избягалите от местопроизшествието Галчев и Дени или баретите преди да го застрелят? И в двата случая, според следствието, Хари Милковски е имал под ръка пистолет твърдят другите двама участници в отвличането. Тогава как се е оставил с оръжие в ръка да бъде пребит, част от ухото му да липсва, да му разпорят двете уши и окото и голямо парче кожа от челото му също да липсва? При тези доказателства не е ясно бил ли е изобщо изправен Милковски при влизането на баретите след побоя, нанесен неизвестно от кого и бил ли е в състояние да стреля? Траекторията на куршума, който го умъртвява сочи, че се е намирал ниско долу и баретите са го застреляли отгоре.
В обвинителния акт, прочетен от прокурора пред съда, нямаше и дума за физическото състояние, в което се е намирал Милковски при нахлуването на баретите. Нямаше и дума за това кой е пребил Милковски, за да изглежда така 20 дена след случилото се. В последната си дума пред съда Дени каза: "Аз бях преводач!" Защитата му хвърли много сили, за да омилостиви съда, че Дени е безработен, инвалид с липсващ крак и има нужда от разбиране и снизхождение. Това, което бе пропуснато и замазано около Дени, бе как е изгубил крака си. Една друга история, за която ще стане дума в по-късна, следваща публикация.
Галчев заяви, че признава вината си, но не бил участник участник в похищението, не знаел къде пътуват и защо, когато отвели англичанина във вилата във Владо Тричков.
Така съдът чу, че единият е превеждал, другият пък бил в неведение, че участва в отвличане, докато най-виновен остана вече убитият Хари Милковски, който държал пистолета и организирал всичко... Вината пое мъртвият.

Историята с отвличането, според следствие, прокурори и съучастници
/или как НСБОП освобождава заложник/

В средата на м. декември 2005 година Хари Милковски взема пистолет "Макаров" и излиза от дома си. В близко барче в квартала, където живее, той среща двама души, с които се запознава. Единият, А. Д. току що е довел от летището, в ролята си на преводач, англичанин, който дължи му пари. Другият, с когото Милковски се запознава е А. Г., двамата се мярват за секунди, а по-късно въобще не се поглеждат. След запознанството, А. Г. и А. Д. са принудени от Милковски да свалят от таксито англичанина и да го качат в неговата кола. Те се подчиняват на Милковски. Той ги отвежда на вилата на баща си, за да се обадят в Англия и се получи дълга на англичанина от близките му, дълг, който той дължи на преводача си. Преводачът А. Д. провежда разговорите с англичанина и неговите роднини.

Във времето, докато тримата са на вилата със заложника, полицаи от НСБОП установяват кои са похитителите, но не предприемат мерки и обиск в дома на Милковски, тъй като вероятно са се страхували от майката на Хари Милковски. Във вилата Милковски, който е много опасен човек и според показания на другите двама ги държи с пистолета си, тях и заложника, в очакване да пристигне от Англия дългът на преводача А. Д. В един момент на Милковски му кипва и с насочен пистолет той изгонва от вилата преводача и другият участник, за да не пострадат при евентуално нахлуване на спецчасти във вилата. При натирването на съучастниците си Милковски им дава като компенсация за причиненото неудобство златния часовник, бижутата и куфарчето на заложника, както и колата си. /Какво друго им дава Милковски ще научите, като стане възможно, засега са налице обстоятелства, които не позволяват това да бъде публикувано. - бел. моя/.

Останал сам със заложника във вилата Милковски си нанася сам жесток побой, разкъсва ушите си, част от едното направо откъсва, раздира си окото и отнася част от кожата на лицето си, след което хубаво се самопребива, докато покрие лицето и тялото си с хематоми. Вечерта на акцията на НСБОП Милковски взема пистолета и зачаква, като запалва свещ и фенерче в стаята. От прозорче от вън Милковски съзира светлина, полицай с автомат, със закачено на него фенерче. Той стреля срещу полицая, но улучва крака на масичката под прозорчето. Ядосан Милковски се изправя и открива огън срещу влизащите полицаи от НСБОП, но не улучва никого. Гилзи от куршуми от огъня, НСБОП така и не открива, вероятно, защото Милковски набързо ги прибира от пода. След открития огън той пада на пода и баретите го застрелват отгоре, въпреки че в цевта и пълнителя на пистолета му е имало още куршуми.

Това бе версията, която полиция, следствие и прокуратура поднесе на гражданите по случая с отвличането на английския заложник. Случай "твърде труден", поради което и много твърдения не са били проверени и доказани, а пък наличните по делото си противоречат. Установените по-късно истински обстоятелства полицията и прокуратурата не огласява, тъй като вече е бил налице гаф с полицейско насилие и убийство и втори случай, който да покаже непрофесионализъм на полицията не се предвижда!

След убийството на Хари Милковски - единствен виновен и мъртъв по похищението на англичанина, дрехите и личните му вещи все още се издирват от органите на реда. На кой ред - не е ясно.

Майката не получава достъп да разпознае тялото на сина си, не й се разрешава да се запознае със съдебно-медицинската експертиза и протокола от огледа на местопрестъплението. Синът й е обявен за най-големия бандит, заловен от полицията от времето на управлението на МВР-министъра Румен Петков. Полицаите, които убиват Хари Милковски светкавично са наградени. Фактите по делото се прикриват с височайше нареждане, тялото, без да е разпознато е предадено на погребална агенция.
Ще минат дни, седмици и ще дойде времето за изнасяне на още скандални факти по това престъпление. Сега е рано.

Не трябва да Сте луд, за да живеете в България, но все пак помага!