Децата са най-ранимото нещо
Само увеличени наказания и постоянен контрол могат да спрат насилието
ЛЮБА МАНОЛОВА13 ноември, 2006 г.
Миналата седмица държавата рони сълзи за едно пребито и измъчвано скотски дете. Телцето му бе покрито с рани и следи от удари, гласът му - преписпнал в плач, сълзите бяха на привършване.
Всеки възрастен може да накаже, пребие и малтретира дете - детето е беззащитно и няма как да се опази от жестокостта да налагаш наказание. За късмет, лекари поеха измъченото тяло на детето, където белезите на криворазбрана майчина жестокост бяха оставили своя отпечатък. Раните ще бъдат излекувани, видимо ще зарастнат. Другите белези и рани, тези които са най-важните и са невидими за очите - те трудно ще зарастнат и заличат. Колкото и време да мине.
Кой защитава беззащитният освен закона - поне в цивилизованите държави е така. Но една година условно, някаква глоба, временно отделяне на детето от мъчителите му, майка или баща - може ли да се нарекат адекватна защита? Отделеното дете спира притокът на детски надбавки, което повишава гнева и яростта на тези, които разчитат на тях. Гняв и ярост, които след завръщането на детето ще се изсипят върху неговата главица. Дете със счупени крайници, с фрактура на черепа, деца, родени с венерически болести, деца, обречени на жалко съществуване, тъй като са се появили на света умствено изостанали от безхаберното носене на бременност от майките им.
Каква държава сме, щом децата ни с раждането си се озовават на боклука или в някоя обществена тоалетна? Каква държава сме ние, щом още непроговорили деца лежат гипсирани и с разноцветни хематоми в спешното на някоя болница? Май не сме държава.
Каква държава сме щом невръстни деца изгарят заключени и забравени в пламъци? Каква държава сме щом новородени се закопават живи? Едва ли сме държава - поне по отношение на децата, на беззащитните, които имат нужда не само от грижи, но и от обич и внимание.
Детският писък от насилие се чува винаги надалече. Детският плач раздира често тишината. Но кой от нас, чулите писък или плач вика полиция или социални служби. Гледах как някаква служителка слушаше задъхващата се от възмущение журналистка по случая с пребитият Даниел и й отговаряше с чиновническо високомерие и убедена в личната си неприкосновеност. Страданията на малкия Даниел й бяха далечно-досадни, тя знае, че в закона не е предвидена отговорност за нейната немарливост да върне детето, без да се убеди, че ще е безопасно за него да продължи да живее с родителите си, които неведнъж са го малтретирали.
Една година условно, отнемане на родителски права, глоба - това ли ще спаси децата от домашно насилие? Едва ли. Общественополезен труд, порицание - това ли са наказанията, които ще превъзпитат родителите проявили безотговорност и жестокост?
Къде са депутатите да се съберат на извънредно заседание и завишат мерките срещу жестоки и безотговорни родители, застрашили психическото здраве, оцеляването и живота на децата си. Депутатите се задоволиха само да четат за малтретирането на деца, след което захвърлиха вестниците и се заеха със себе си.
Главният прокурор изчака три дни, зада поиска арест на майката, малтретирала малкия Даниел, а през тези три дни останалите й деца също можеше да попаднат в болница и реално бяха застрашени, оставайки при родителите си.
Чувал ли е някой българин - да бъде осъдена майка, която ражда детето си с венерическо заболяване или СПИН? Няма и да чуете.
Чували ли сте, законодателите народни представители да седнат и замислят законови санкции за мъже и жени, които раждат деца без да ги е грижа как ще бъдат отгледани или нахранени тези деца? Хората не вземат домашен любимец ако не са сигурни, че могат да се грижат за него. Дивите животни се грижат за малките си с обич и нежност, докато станат годни сами да поемат прехраната и грижата за безопасността си. Да сте чували за новородено диво животно, чиято глава или крак са счупени поради малтретиране от родителите му. Няма и да чуете - такива случаи просто в джунглата, пустинята и горите - няма. Тогава какви родители са хората, които не се грежат за новородените и малките си - поне като дивите животни? Те май не са точно родители и явно са по-лоши като хора от дивите зверове.
Има ли държавната Агенция за закрила на детето поръчани проучвания и изследвания за това кои групи от населението малтретират новородените и малките си деца. Тези без образование ли, тези, без социални ангажименти ли, тези, които са от криминогенни контингенти, или групи от определени малцинства? Има ли Държавната Агенция за закрила на детето поръчани проучвания и изследвания по какви причини родители малтретират собствените си деца? Не такива проучвания не съм чувала и срещала да се поръчват и извършват. А те са необходими, за да може да се работи превантивно по решаване на проблемите с малтретираните деца в семействата.
Децата са най-ранимото нещо и грижата на държавата за тях би следвало да е сред приоритетните във всички власти: и изпълнителна, и съдебна, и законодателна. Това е начинът да бъдат защитени от насилието и жестокостта на възрастните. Друг начин те да израстнат в свят без насилие и жестокост - няма. А каквото е детството на един човек, такъв е той в живота. Насилието, проявено в ранна възраст и липсата на обич - един ден се връщат като бумеранг под формата на престъпления, жестоки убийства и издевателства над околните. Това ли ще е бъдещето на България?
