5.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

Шефове на държавната АК "Балкан" заживяха в чужбина *Кой нареди преводи от сметките на АК на 6 цифрени суми в долари, кои лица от политиците и бизнесмените персонално трябва да отговарят за ликвидацията и нанесените щети на държавата в десетки милиони долари. *Как вместо арести и дела, България получи иск за 230 милиона долара от Зееви от Арбитражния съд в Париж

ЛЮБА МАНОЛОВА
13 септември 2006

Продължение от 12 септември 2006 година

"Няма проблем да се ликвидира "Балкан"...
Изказване на министри от кабинета "Костов",
цитирано в медиите

На 15 февруари 2001 г. в кабинета на Иван Костов се е състояло тричасово заседание, посветено на скандалите около случващото се в АК "Балкан". Взето е Решение, свързано разпореждане на Агенцията по приватизация - да бъдат предадени на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на "Зееви груп". Даден е срок от седем дни и Леон Хампарцумян обявява на 19 февруари /4 дни след съвещанието при премиера Иван Костов - бел. Л. М./, че "Зееви холдинг" е водил умишлено авиокомпанията към фалит. Материалите по сделката са пратени лично на главния прокурор, Никола Филчев, придружени от документите, които са се намирали в агенцията. Тук трябва да спомена за едно лично писмо на Гад Зееви до Иван Костов, в което в сдържан и добронамерен тон, Зееви обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит! И че самият министър-председател не реагира на предупреждението, нито пък взема, каквито и да било мерки. Писмо с подобно съдържание е написано от адвокатите на "Зееви холдинг" Херцог, Фокс и Нийман и на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие отново до Иван Костов, до финансовия министър Муравий Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в "Балкан", юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспекива за фалит на компанията.

На тези епистоларни признания не реагират нито министър-председателят, а още по-малко пък ресорно отговорните министри на транспорта и финансите. Последно подобно предупреждение е изпратено на 23 ноември, отново до Захари Желязков с копия до Иван Костов и съответните министри. В него адвокатите предупреждават, че "Зееви Груп" не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължават да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и "Зееви Груп" ще бъде принудена да заведе иск срещу АП. Датата на тези писма не е случайна - току що е завършил летният чартър, продадени и ипотекирани са имоти, СИТА-акции, за останали други непродадени СИТА-акции се очакват падежи, слотовете на "Балкан" също са продадени, самолетният парк е символичен и като никога пистата напомня селско летище с 1-2 машини и то от приземили се чужди самолети. Изнесени са десетки милиони долари, приходите от продажби са останали зад граница - "Зееви" подготвя края на "Балкан", като си позволява да продава билети, за полети, които няма как да бъдат осъществени. Скандалът придобива международни размери.

Задава се фалитът на националния превозвач - и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж - на стойност 230 млн. долара срещу българската държава! И тогава, по националната телевизия бе излъчено едно странно интервю. "Сделката /тази за приватизация на АК "Балкан" със "Зееви"- бел. Л. М./ е сключена в дефицит на време" - заяви в телевизионно предаване шефът на Агенцията по приватизация "Левон Хампарцумян. - Разликите в английския и български текст на приватизационните договори не били нищо друго освен дребен технически въпрос, който би следвало от АП да уточнят с купувача. "Тези разлики не били ключовия въпрос по следката" - уточни Хампарцумян. - "Имаме ангажименти в предишни договори - каза приватизационния шеф - и те ще бъдат следени до степен, в която ще се опитаме да разграничиме добросъвестните и добре развиващи се компании от тези, които имат временни трудности и чийто икономически параметри са се променили вследствие на някои промени на пазара. Към добросъвестните ще бъдем благосклонни и ще се опитаме да достигнем разумни промени в ангажиментите, докато към тези, които са недобросъвестни или злонамерени или некадърни, или каквато и да е комбинация от тези три фактора ще бъдем настойчиви от гледна точка на това - не да ги национализираме обратно, а да окажем необходимия натиск, за да може те или да продадат, или да се сдружат, да си стегнат операцията както трябва."

В същото време сделките на Зееви продължават

На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел "Плиска" заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид - без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. "Балкан" продава на ZBI 13-етажната си офис сграда за сумата от 1 440 000 лева, като е разиграна отново схемата с офшорната фирма, пръкнала се от "Зееви". По същия механизъм е продаден и хотел "Космос" в Бургас.

Освен продажбите, успоредно с тях върви и натрупване на нови дългове, без да се погасяват старите, като сумата достига 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на "Балкан" от регистрираната в Холандия "Балкан холдинг", също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа - от една страна "Балкан Холдинг" прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на "Балкан". Схемата е прозрачна - "Зееви" даже не крият вече какво вършат пред другия собственик - държавата.

Всичко ли започна от продажбата на "Балкан", решена от министри на Костов?

В Строго секретна Справка е констатирано, че е налице блокиране на седалки и полети от Германия до Мале и продажба на билети по редовата линия на цени за чъртърни полети. Служители от специалните служби сигнализират, че представителят на АК "Балкан" във Франкфурт, П. П. е едновременно и търговски директор на превозвача. Съпругата му, която е германка и нейната сестра имат свои фирми за продажба на самолетни билети, което съставлява част от личния бизнес и печалби на П. П., тъй като се реализират много добри комисионни от продажба на самолетни билети в Германия. Никой не взема мерки по сигнала и не реагира, въпреки, че заедно с изпълнителния директор Филип Мустаков, П. П. е участвал в неясния договор, който е бил подписан от АК "Балкан" за лизинг на два Еърбуса 310-324. Подписването на този договор се осъществява само три месеца преди продажбата на "Балкан" на "Зееви груп" и "Аркия". В договора не е била спомената цената на рентата, която се договаря! В същия документ е посочен като агент-посредник по изпълнение на сделката - представителя на АК "Балкан" във Франкфурт, който е оторизиран с изключителното право да оперира с всички текущи оперативни документи и контролира на практика цялостната финансова дейност, както и взаимоотношенията между страните. Така служител, натоварен с две длъжности /представител във Франкфурт и търговски директор в София - бел. Л. М./ получава изключителни правомощия, в които влиза абсурда сам да си разрешава и сам да си дава нареждания и да се контролира, съчетавайки двете длъжности.

Строго секретна Справка на спецслужбите

Странностите около двата еърбуса не свършват дотук. В същия лизингов договор изрично е посочен Люксембургския съд и Съда на Франкфурт, където П. П. отново е представител! Трупайки едно върху друго длъжности и задължения, в този договор, авторите му пропускат утвърдените от Международната Асоциация по въздухоплаване сертификати, необходими при сключване на подобна сделка на лизинг или покупка на самолети. В част от формулярите е било задължително да е налице набор от технически характеристики от историята и моментното състояние на машините - това не е присъствало в документацията по договора. Не мога да пропусна и липсата на финансово проучване, търговско-икономически план за експлоатация на самолетите - които данни би следвало да аргументират сключването на лизинга.

Това дава основание на министъра на финансите Муравей Радев по-късно да откаже финансови гаранции на въпросния лизинг. Тогава изпълнителният директор на АК "Балкан" Филип Мустаков разпорежда да бъдат продадени акции на авиокомпанията на стойност 4 млн долара, без да е налице решение на Борда на директорите за тази операция. Странно е друго - акциите за 4 млн. долара са продадени на Ню Йорската стокова борса, но сумата не е била преведена и заприходена в счетоводството на АК в София. Тази сума е преведена по сметка на представителството на "Балкан" в Ню Йорк, където представителят Ч. Н. е свързан с представител на "Мултигруп" в САЩ, акционер в казахско-американска групировка.

Още преводи и разпореждания за плащания

Този превод донякъде би могло да се оправдае, тъй като след него Мустаков издава нареждане за превод на суми по текущи плащания на АК "Балкан" - доставки на гориво, резервни части, вноски към ИАТА. До края на февруари от Ню Йорк се извършват преводи на около 2 млн долара отново към доставчици и представителства на "Балкан" във Виена, Москва, Малта, Кипър, България. Чрез нюйоркския представител е била осъществена сделка за преотстъпване на руска и казахска авиокомпании, временно освободения от "Балкан" слот за кацане в Ню Йорк, а за този слот, както споменах вече България е платила 5 млн. щатски долара, без какъвто и да било договор!

При един прецизен финансово счетоводен анализ, свидетелстваха експерти пред мен, се установява, че е налице неправомерно разпореждане с активи на държавна компания. От една страна Мустаков покрива текущи разходи, без да има нужните приходи, от друга - по схема, осигурява източване на финансови средства. За продадените СИТА-акции дълго време липсва представен баланс на принципала, Министерство на транспорта и държавата, като носител на определени права.

нарежданията за парични преводи към и от Ню Йорк

Краят на тази тъжна история

който правосъдието ни запрати в архив. Прави впечатление, че по време на всички безобразия и открито нарушаване на законите, държавата, в лицето на изпълнителната власт бездейства и остава безучастна. И то към случай, в който се нанасят щети в размер на десетки първоначално, а по-късно и на стотици милиони долара. Подобни действия на служители в АК "Балкан" и бездействия на министри, полиция и магистрати нанасят съкрущителен удар, както върху икономиката на страната, така и върху приходи за хазната.

последното парламентарно питане преди фалита

В този смисъл, твърде показателно звучи и последното парламентарно питане на депутата Петър Димитров от Коалиция за България, внесено на 13 март 2001 година и насочено към вицепремиера Петър Жотев. Питането е относно спиране на полетите на националния превозвач и носител на националния флаг. Ето оригиналния текст:

Уважаеми, г-н Жотев,
Спирането на полетите на АК "Балкан", отнемането на лиценза и стартирането на процедура по обявяване на несъстоятелност пряко засягат националните интереси, авторитет и достойнство, тъй като Авиокомпания "Балкан" по договор е носител на националния флаг.

В тази връзка моето питане към Вас е:
1. Приватизационният договор гарантира ли непрекъснат достъп на държавата до Авиокомпания "Балкан" и нейната документация. Правени ли са проверки в Авиокомпанията след приватизацията и ако не са правени, кой е отговорен за това?

2. Как е влязъл в сила Договорът за приватизация, след като са налице факти и събития, които не позволяват това.

3. През периода на приватизация има ли събития, които са предполагали плащане на неустойки на българската държава от купувача и ако е имало търсени ли са такива?

4. В Приватизационния договор има ли клаузи, които позволяват неговото разваляне? Ако няма, кой е отговорен за тяхното отсъствие?

5. През периода след сключване на приватизационния договор настъпили ли са събития и факти, които предполагат предявяване на иск от българска страна в Арбитражния съд в Париж? Ако има такива, защо българската държава не е предявила иск срещу "Зееви груп", а приватизаторът е предявил иск за 230 милиона долара?

13 март 2001 г. С уважение: Петър Димитров, Народен представител"

След приключване на изпълнението на летния чартър за 2001 година Ф. Мустаков регистрира по Коледа със собственика на едноличното дружество "Българиан еър чартър" (БAC) Е. Музика друга частна фирма, "Авиейшън сървис груп", в която вече е съдружник, заедно с финансовия директор на БAC. Сергей Димитров. И в БАС основната дейност е записана като: въздушен транспорт без разписание, както и ремонт и техническо обслужване на самолети и гражданска самолетообслужваща техника, превоз на пътници и товари по редовни чартърни авиолинии - др. - досущ като някои от основните дейности на "Балкан". Така на практика - бившият вече изпълнителен директор на АК "Балкан" участва във фирми с държавно участие и в други - с частно. Мустаков придължава да работи в авиобизнеса, но вече като частник, в противоречие със Закона за конкуренцията. Събитията в "Балкан" приключиха преди 5 години - все още има възможност да се проверят парични преводи, сметки и преливането на държавни милиони в частни ръце. Все още е възможно да се проверят и установят щетите, нанесени на АК "Балкан" и държавата с нейното ликвидиране от купувача й Гад Зееви. В договорите и решенията по случая има много еднолично взети решения и поставени подписи.

Каква бе причината за толерантното до глупост поведение на държавата към собственика на авиокомпанията "Зееви"? Една-единствена: лични разговори и ангажименти на четири очи, нерегламентирани парични преводи в неизвестни сметки. И тук идва голямата въпросителна: кой персонално покровителстваше от много високо в изпълнителната власт "Зееви" и позволи да безчинстват и излагат националния флаг? Кой и доколко за своя сметка?