6.Паралелната власт
ЛЮБА МАНОЛОВА14 април 2008
Продължение от 13 април
"През юни 1989 година, на лична среща, в разгара на изселническия поток Горбачов похвали Тодор Живков, че ние имаме гъвкав подход към пробела с българските турци и обеща някои посреднически действия" - припомни си съветникът на Живков, Костадин Чакъров, в интервю през месец май 2002 година. Според Чакъров българският първи се отишъл от този свят като сиромах, докато Горбачов имал 680 000 долара годишен доход, надхвърлящ три пъти този на президента на САЩ. Но не за това цитирам Чакъров, а заради двойнствената позиция на съветския генерален секретар.
Дали събитията преди 10 ноември и след това дадоха жертви? На първо място ще спомена жертвите, от взрива във вагона "Майки с деца" на гара Буново, най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен бе на на 9 март 1985 г. Същият ден избухва и бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен. Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България. Мотивите на действията на държавната власт по това време, са обединени под термина "възродителен процес". При взрива, загиват седем души от които две деца. Взривът е трябвало да избухне в тунела след Буново, но маневри са причина влакът да закъснее с 2 минути.
Заедно с жертвите от атентатите на 30 август 1984 жертвите са осем, включително две деца, а ранените - 51 души.
На 25 април 1988 трима души са осъдени на смърт, а четирима други, включително една жена, получават присъди от една до пет години затвор за поредица от бомбени атентати.
Емин Мехмедали /Елин Маджаров/, Аптула Чакър /Алцек Чакъров/ и Сафет Ереджеб /Сава Георгиев/ са осъдени на смърт и екзекутирани през 1988 г. В памет на тримата осъдени на смърт е били издигнати паметни плочи край с. Трънак. Плочите с имената им са докарани от Турция и са на турски език. Близо десет години по-късно, бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление, с което разпорежда да се разрушат тези плочи. По този повод Ахмед Доган заплашва с втора Босна и Косово в България, като развива тезата, няма 100 процентова сигурност, дали тримата са, взривили вагона за майки с деца на гара Буново, са терористи. "Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм" , заявява Доган, цитиран от Frog news.
На 29 декември 2005 година, дата от одишнината, на която БКП решава да върне имената на българите мюсюлмани, Насуф Мутлу от Дружество за справедливост, права, култура и подкрепа на Балканите се обади в студиото на "Здравей България!" от Бурса и обяви: "Възродителният процес беше една голяма трагедия за кроткото и миролюбиво турско малцинство. В същото време той нанесе едно голямо черно петно върху челото на целия български народ, който не заслужаваше това."
Дали българският народ бе този, който реши и тръгна към смяна на имената, дали българският народ проведе тази смяна, та да говори Мутлу за черно петно върху челото му?
Дали българските мюсюлмани бе редно да се наричат "български турци", след като в България по Конституция няма други национални малцинства освен българското - има етноси, религиозни, към които спадат и българите мюсюлмани.
Водещият на предаването Коритаров много удобно изкриви нещата, за да се стигне до тези смехотворни названия и обвинението срещу целия български народ.
Ще се върна отново към читателското писмо от в. Дневник" "Страшна и тъжна приказка за Ордена на зелените чорапи", в което е написано следното: "Каква стана тя? Преди време военното разузнаване беше юмрукът на партията, а сега държавата стана юмрукът на шпионите с пагони. Да се пита човек, военното разузнаване ли работи за държавата или държавата работи за военното разузнаване? Че му и плаща на всичкото отгоре!? То си стана, като в османската империя - плащаме си данък защото ни притежават. Едва ли може да се намери по уродлива форма на управление. Изборите са си избори, но служба "Военна информация" си има "квота" за министри, зам.министри, депутати, които не се отчитат и не следват волята на избирателя, а заповедите на някой, когото те би трябвало да контролират!?"
Паралелната власт - пагони, партийни книжки и бивши спортисти от силови спортове - налагаха се на обществото мнения, манипулации, които на всичкото отгоре бяха и противоконституционни, но кой бе в състояние да изправи пред съд една власт в сянка?
18-месечната Тюркиян бе изпусната от ръцете на майка си на митинг и тълпата от протестиращи мюсюлмани я смачква. Това бе обявено в парламента неведнъж за убийство! Никой не възрази.
Така, както никой не възрази и срещу манипулациите на Коритаров за възродителния процес, за правото на носене на забрадки в училища и университети, за възвеличаване на образа на Ахмед Доган. Защо като обективен журналист, за какъвто иска да го приемаме, Георги Коритаров не направи предавания за жертвите на гара Буново, за плановете на терористите да дестабилизират България? Той единствен е наясно. Както и хора близки до него.
Преди свалянето на Живков на 10 ноември 1989 г., жертва на неизяснени причини и обстоятелства стана и дългогодишният шеф на Управлението за безопасност и охрана, генерал Илия Кашев. Една смърт, която едва ли ще бъде изяснена някога, тъй като зетят на Кашев е днешният председател на парламента, Георги Пирински, комунист/социалист, верен на политиката на партията.
Странно убийство преди 10 ноември бе и това на служителя на МВР, Петър Бонев, който имаше задачата да натовари и транспортира протестиращите еколози от градинката в "Кристал" до Южния парк. Бонев си отиде и отнесе тайните около този, така дълго употребяван "протест", който създаде митове и легенди за предстоящия 10 ноември и даде едно рамо Живков да падне от власт. "Протестът" никога повече не се повтори, въпреки, че мнозина от участниците му са живи и здрави - а имаше толкова екологични поводи през годините на промени за протести... Но нямаше политик като Живков за сваляне... След Бонев си отиде и неговата съпруга Росица и за тази двойна трагедия едва ли ще се чуе каквото и да било. /Повече ще намерите в разследването "Спомням си..."/.
В интерес на обективността трябва да призная, че в предавания на Коритаров се появиха двама души, които до известна степен балансираха нещата, свързани с етносите в страната. Това бяха Минчо Минчев от Общонародния комитет за защита на националните интереси и Димитър Попов - бивш премиер на България.
"ДПС е продукт на БКП и на турските служби, заяви в предаването "Здравей, България!" на Нова телевизия лидерът на ОКЗНИ Минчо Минчев. Той потвърди, че решението за създаването на Движението е взето от Андрей Луканов и Александър Лилов. Минчев показа в студиото Справка от 19 март 1991 г., внесена на закрито заседание на Министерския съвет, според която ДПС е получавало подкрепа от Турция. Според справката, първите контакти на Ахмед Доган с турски представители датирали от пролетта на 1990 г. В справката се съобщавало за 145 случая, при които 34 членове на Централния съвет на ДПС и регионални активисти са се срещали със служители на турското посолство у нас и турските генерални консулства в Пловдив и Бургас. Така дипломатите получавали информация за определени лица, които представлявали интерес за турските специални служби, следели са развитието на процесите и тенденциите сред мюсюлманската религиозна общност. Те получавали данни от поверителен характер за работата на Великото народно събрание, президентството и Министерския съвет.
Според същия документ на 12 юни 1990 г. пред политическия съветник Калеф Калъч Ахмед Доган е заявил, че втората му мисия след борбата за права на турското население е да изгради турско самосъзнание сред помаците, да ги научи на турски език и да ги приобщи към турската нация.
Това още в 1992 година бе започнало като организация и действия. По този повод в Народното събрание бе внесен Доклад за провеждане на втори възродителен процес и турцизиране на българските мюсюлмани чрез усилено изучаване на турски език. /Повече може да прочетете в 2 части на анализа "За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история"/.
Този Доклад не бе разгледан, а още по-малко пък дискутиран, въпреки, че в него имаше много тревожни примери. Причина за неглижирането на доклада е отношението, което имаше тогавашният президент Желю Желев, който не позволи да се шуми до Доклада, изготвен от нарочно създадена парламентарна комисия! Така нещата бяха потулени, а заканата на Доган бе в ход на реализация. Повече за тези събития ще намерите в поредицата "Жестоки игри".
Бившият министър- председател Димитър Попов потвърди, че Справката, показана и коментирана от Минчев е автентична и поясни, че в 1991 година е имало напрежение, тъй като хора, които не са си върнали имената /тюркоезичните/ не са били погребвани! "В някои райони имаше повод за някакво напрежение - поясни Попов в студиото на Коритаров. - Спомням си много добре, че имаше случаи, в които починали граждани не бяха погребвани, затова защото преди смъртта си не са възстановили старото си име... починал е да кажем в понеделник и стои ден, два, три, поради някаква намеса не се извършват обичайните треби и той стои непогребан... После разбрахме каква намеса. Под влияние на ръководители на ДПС е ставало такова задържане, вероятно, за да се внесе в съзнанието на останалите, че трябва да има някакъв ред и това е редът, който това Движение е определяло в тези райони..."
Попов показал и заснети кадри за спрени погребения, на които ясно се виждал и самият Ахмед Доган. Попов обяснява как президентът Желев отказва да види заснетите кадри в желанието си час по-скоро да приключи с този проблем, а и не желаел да се разбира за присъствието на Доган в спрени погребения...
В момента, когато трябва да се извърши регистрацията на ДПС Димитър Попов е секретар на Централната избирателна комисия и председател на Софийския градски съд. "Аз знаех няколко дни преди срока за заявяване на участие в изборите за Велико народно събрание, че това Движение не е регистрирано..." уточни в студиото на Коритаров Попов. Попов нарежда да се извърши проверка къде са дислоцирани организациите на това Движение, има ли някаква етническа особеност, тъй като Конституцията забранява регистрация на политически партии на етническа и религиозна основа.
Един ден Попов се връща от заседание на ЦИК и научава, че Иван Велинов председател на фирменото отделение в съда е регистрирал Движението, по нареждане отгоре! Нареждането дошло от кабинета на Андрей Луканов.
"ДПС се регистрира като движение, а не като политическа партия, регистрирано бе по нареждане на покойния министър-председател Андрей Луканов. Няколко дни преди изборите за ВНС това движение все още не бе регистрирано. Обади ми се Андрей Луканов и той ме попита дали мога да отида в кабинета му в Министерския съвет - там бяха Иван Велинов, председател на Върховния съд и Васил Мръчков, тогавашният главен прокурор. "Как се е получило регистрирането на това движение", ме попита Луканов, а аз му отговорих: "По Ваше нареждане", каза в предаването на Нова телевизия Димитър Попов, министър-председател на България в периода 1990 - 1991 година. "Аз казах, че това е поправимо и обясних по какъв начин", каза още Попов. Димитър Попов пояснява, че в случай, че Софийска градска прокуратура обжалва това решение, въз основа на пропуски при регистрацията, нещата били поправими и регистрацията можела да отпадне. " - Ние не сме Ви поканили, за да ни учите как се постъпва, а за да разберем какво е станало - нахвърля се върху Попов в кабинета на Луканов, Иван Велинов.
- Г-н Велинов, аз не се блазня от мисълта Вие да сте ме поканили. Аз дойдох тук по покана на министър-председателя на Република България и ще бъда тук, докато той има нужда от мене" - му отговаря Попов. Създава се конфузно положение и малко по-късно Попов се оттегля от срещата...
"Пътят на България към Европа ще бъде опорочен, ако не се позволи на ДПС да участва в изборите - казва пред дипломата Виктор Вълков Катрин ла Люмиер, генерален секретар на Съвета на ЕВропа. Дали в случая Люмиер е наясно, че се държи арогантно и непочтително с една суверенна държава, намесвайки се във вътрешните й отношения? Известно е единствено, че Вълков не е реагирал.
"Имаше международен натиск за регистрацията на ДПС, той бе много любопитен и се осъществи през лятото на 1991 година. От Великото народно събрание ме информираха, че едно писмо до министър-председателя, в превод, се раздава на всички народни представители. Твърдеше се, че писмото е от тогавашния министър-председател на Турция Месут Йълмаз. То имаше странно съдържание: "Г-н премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана, ще дойдете в Турция, ще се разберем. Трябва да бъде регистрирано ДПС като политическа партия", раказа Димитър Попов.
"Изготвих отговор, който гласеше: "Г-н премиер, такова писмо аз не бих си позволил да напиша и до моя слуга. По-добре е да забравите, че сте писал подобно писмо, а аз да забравя, че съм го прочитал". После разбрахме, че това писмо е било съставено с помощта на тогавашния посланик на Турция в България, Ялчън Орал", добави бившият министър-председател в телевизионното студио. Той посочи, че писмото е било изготвено в София и след това изпратено в Турция, като Йълмаз не може да не е знаел за него. "Във връзка с тази история, няколко дни по-късно, посланикът на Великобритания ми предаде устно, че правителството на Нейно Величество кралицата на Англия ще бъде доволна, ако г-н Димитър Попов използва своето влияние, за да се получи регистриране на ДПС като политическа партия", съобщи Попов. Малцина днес са наясно, че регистрация на Движението за прави и свободи като политическа партия не е извършвана. "Страхуват се от нас, тъй като знаят, че зад гърба ни е Турция" казва Ахмед Доган и това е било записано в Справката на Минчо Минчев.
"Да обясняваш историята си с географията си - не е най-точния начин да разбереш истината" казваше отишлия си без време от този свят писател Станислав Стратиев. В колко малко държави са прочели Стратиев на Балканите показаха Македония и Косово!
На 26 април 1990 г. Софийски градски съд регистрира ДПС по закона за лицата и семейството, а няколко дни преди крайния срок на регистриране ДПС тихомълком е регистрирана за участие в следващите избори през октомври 1991 година. За тази регистрация Софийски градски съд отказва на ДПС участие, като отказът е потвърден и от Върховния съд на Република България. Тогава Месут Йълмаз отново пише писмо ДПС да бъде допуснато до изборите.
ЦИК регистрира ДПС за тези избори от 1991 г. и Върховния съд приема тази регистрация - така с завои и полузаконни действия ДПС отново се явява на избори.
"Сгрешихме!" ще признае генерал Григор Шопов, който има пряко участие в провеждането на така нареченото преименуване. Петър Младенов и Станко Тодоров не обелват и дума за тези събития приживе.
Преди 1989 година багери и фадроми разрушаваха гробове на мюсюлмани в Родопите. Това бяха събития, които видях с очите си. След 1989 година мъртъвци стояха пред прясно изкопани гробове и чакаха ДПС да им разреши да бъдат положени в земята, заради несменени християнски имена...
Следва продължение
