Кой е най-чистият начин за убийство на хора?

Закони, съд и традиции за пълно оневиняване са в основата на абсурдните последици за виновниците за човешка смърт и разбиване на съдби по пътищата

ЛЮБА МАНОЛОВА

14 декември 2006 г.

Ако има човек, който иска да отстрани физически свой враг, то няма по-чист начин за това от една автомобилна катастрофа на трезва глава, в лоши метеорологични условия. Това показва черната статистика от автопроизшествия в страната, както и другата, още по-зловеща статистика на последиците за жертви и извършители.

Ето какво съобщи в сутрешното студио на Нова телевизия, репотерът Марин Николов:

• Месец ноември, 2003 година, в столичния квартал "Дружба". Пиян полицай убива тричленно семейство. Майка, баща и дете. 32-годишният Кирил Малинов изоставя колата си и бяга от мястото на инцидента. След няколко часа се предава сам. Срещу него е повдигнато обвинение в умишлено убийство. Две години по-късно виновникът продължава да кара автомобили по улиците на София на свобода.
• Пак ноември 2003 година, на столичния булевард "Александър Малинов", лека кола блъска 14-годишната Дафина Георгиева, докато пресича на пешеходна пътека. Момичето умира на място, причината - несъобразена скорост. Делото се отлага периодично, прокуратурата го прекратява, а след това, заради медиен интерес го връща за доразглеждане.
• В същата година на булевард "Цар Освободител" полицай и висш чиновник убиват с двете си коли 20-годишната Анна Брезоева докато пресича. Автомобилът на полицая удря Анна и приятеля й от едната посока на улицата. Момчето до осевата линия, а момичето в насрещното платно. Там го удря колата на чиновника. Делото набира скорост, но в последствие експерти променят разказа за събитието. Полицаят получава присъда от 10 месеца затвор условно. Чиновникът е оневинен.
• 16 август 2004 година, на улица "Гурко" в София, тойота "Корола" блъска мотоциклетист и премазва крака му. Днес 25-годишният Георги Бегов е инвалид, а според протокола на дежурния дознател инцидентът е станал при неизяснени обстоятелства.
• 23 юли 2006 година, село Микре. Сблъсък между опел "Астра" и мерцедес отнема живота на баба, дядо и внуче. Шофьорът на мерцедеса също умира.

Близки на пострадали, загинали, оцелели от катастрофи - това мълчаливо, ощетено от съдебната система общество години наред се бори с вятърните мелници от действието или бездействието на полиция, експерти, прокуратура, съд - в повечето случаи без резултат. Да загубиш майка си, баща си и детето си е равносилно да ти изтръгнат сърцето, изпепелят душата и обезсмислят досегашния ти живот.

Що се отнася до следствието - действителността е повече от апокалиптична - 900 души следователи са работили по транспортни дела, срещу 9, работещи днес. Катастрофално съсипан квалифициран потенциал, който би могъл да работи за разкриване на подобни престъпления.

Бащата на убитата при автокатастрофа, Анна Брезоева уточни детайли в студиото на Нова телевизия, които дават и още факти колко гнила е системата по отношение на правосъдие и наказание. Година и половина след катастрофата, която убива 20-годишната Анна, висшият чиновник е зам.-министър, оневинен напълно поради липса на достатъчно доказателства. Другият виновник за смъртта на Анна, полицаят получава 10 месеца условна присъда! Двама от свидетелите изменят първоначалните си показания. Следователят и военният прокурор дават заключение, че двамата са виновни, четиричленната експертиза, техническата експертиза излизат с противоречиви данни. За родителите на мъртвата Анна са изчерпани всички процесуални възможности да търсят справедливост.

Да прекрати дело прокурор по катастрофа, в която има ясно заключение, че причината за причинена смърт е несъобразена скорост - това е действие, което оневинява човека причинил смърт. Само една дума "непредумишлено" е достатъчна, за да се даде условна присъда. Една дума срещу причинена смърт.

Да се подменят водачи, причинили катастрофа - това е практика за някои служители от органите на КАТ. Тук, в тази електронна страница писах как бившият министър на транспорта Пламен Петров помля скъпи служебни автомобили на държавно предприятие Ръководство на въздушното движение, докато беше член на правителството на Симеон. Нито щети, нито санкции бяха потърсени и приложени към този самозабравил се министър. В една от катастрофите бе заменен виновният министър с шофьора, действие, което е било извършено пред очите на дошлите служители на КАТ. Реакция от тяхна страна липсва.

Тук не мога да не припомня и десетките случаи, в които не се разпитват свидетели на катастрофи, не се вземат кръвни и алкохолни проби според изискванията, служители на "Пътна полиция" си затварят очите, когато се изправят пред прокурор, виновен за пътно-транспортно произшествие. Така често към следствието и съда тръгват негодни доказателства, липса на доказателства, неразпитани свидетели или се посочва виновник, който след това със силен властови натиск бива оневинен.

Срещу тези "хитрости", превърнали се в традиция, близките на жертвите, оживелите пострадали са безсилни. Как да има сили за търсене на правосъдие и справедливост младо момиче, загубило крака си в катастрофа? Да свиква със страшната действителност да продължи осакатено живота си или въпреки случилото се, да се заеме да осъди виновника за преобръщането на житейската й съдба? Ако е вярно, че стилът, това е човекът, то по отношение на наказанията на виновните в автомобилни катастрофи - вече логично наблюдаваме обезлюдаване.

"Причината за катастрофата край Бяла не е в пътя, проблемът е, че трябва да е по-широк - изрече в едно изречение два взаимноизключващи се тези министърът на регионалното развитие и благоустройството, Асен Гагаузов. А колко пъти е бил поставян въпросът за разширяване на пътната отсечка от катастрофата на моста на река Янтра - Гагаузов спести от хуманност към самия себе си. Защото едно е широкият път, а далеч по-различна и рискова е тясната пътна лента и припряността на шофьор, който тръгва да изпреварва.

Силен вятър, хлъзгав път, несъобразена скорост, неправилно изпреварване - на курсовете за водачи на МПС не се говори как да се реагира, а често точно тези обстоятелства се оказват фатални за възникване на тежко пътно-транспортно произшествие.

Правете пътища, а не паметници! - възкликна някой в дните след трагедията край моста на река Янтра при Бяла. Призивът заглъхна като ненужно изпусната фраза.

Едно отношение предвижда закона за налична и установена концентрация на алкохол в кръвта на млади водачи на МПС, а съвсем друго - за водачи с по-дълъг стаж, което на практика означава, че не може едно и също поведение да се квалифицира като нарушение за един шофьор, а за друг да не е. Младите шофьори ще бъдат наказвани много по-често и то за нещо, което е безнаказано за по-възрастните. По парадоксален начин "младите" ще бъдат глобявани не защото са направили нещо по-лошо от "старите", а защото са млади.

Десетки пешеходци загиват всяка година на пешеходни пътеки сочи статистиката, но полицай застанал до пешеходна пътека трудно може да бъде забелязан.

Не тежестта на законово предвидените, но неизпълнявани наказания, а чувството за тяхната неизбежност може да промени ситуацията, показва практиката по превенция на автопроизшествията в други държави. В България липсва и тежест на наказанията и неизбежност като прилагането им в практиката - тогава каква промяна може да се очаква във войната по пътищата?

Статистиката показва, че без контрол за спазване на правилата, всяка промяна би била обречена на неуспех.

Хуманизмът на министри към самите себе си е на път да надживее гражданите, които са имали неблагоразумието да ги изберат и пратят в политиката. Това показват зачестилите напоследък пътно-тронспортни произшествия - за други житейски обстоятелства не отварям и дума. Що се отнася до използването на автопроизшествията като най-чистият начин да бъде елиминиран някой: то условията, предложени от политическата класа в последните 17 години са повече от благоприятни. Подходящо законодателство, разбита пътна мрежа, служебно поведение на полиция, експерти, прокурори и съд - всичко е впрегнато, за да се създадат обстоятелства, щадящи виновниците за нечия смърт или осакатяване.

Самонадеяността, безразсъдството са превърнати от законодателите в непредумишлено действие. Остава само един въпрос - жертвите на автопроизшествия - убити или осакатени - в коя графа попадат? На условно преобърнат живот, на непредумишлено лишаване от възможност за реализация, щастие и съществуване или на смърт по нечия непредпазливост?

Остават загиналите по пътищата: те са убити по непредпазливост, непредумишлено, условно поели към небитието. Убийците им продължават напред без проблеми - без присъди, без щети, без спомени.

Чиста работа и в рамките на закона. Кой би помислил?