3. ПАСЕ се тревожи за медиците ни - родните политици - не

Една сюрия политици кротко са загърбили съдбата на медиците ни в Либия

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 13 септември 2006 година
14 септември 2006

""От Ерусалим до Рим и обратно"
...Нима и Едните и Другите нямаха Пророк?
...Нима и Едните и Другите не проповядваха любов?
..Нима и Едните и Другите не се превърнаха в тирани?
...Нима и Едните и Другите не потъпкаха законите на своите пророци?"
Из "Технология на Съдбата", автор Любиша Георгиевски

Различни ли са хората, с различно вероизповедание? Религията е свято нещо - и за християни, и за мюсюлмани. И Едните, и Другите са започнали пътя си от една точка...

В деня на провеждане на последното заседание на СПИН-процеса, Франсоа Кантие от организацията "Адвокати без граници" заяви пред представители на български медии, че очаква да бъдат потвърдени смъртните присъди срещу българите по делото в Либия. Кантие присъства на заседанието на съда в Триполи в качеството си на наблюдател. Според Кантие, представеният в съда видеозапис от обиска в дома на Кристияна Вълчева е бил лишен от доказателствена стойност. Според думите му, защитата е била в правото си да разполага с този материал предварително, за да може да го проучи. Кантие уточни, че адвокатите не са знаели предварително и имената, и длъжностите на свидетелите, за да могат да се подготвят за техния разпит.

В интервю за Радио Франс Интернасионал, един от адвокатите на българките, Еманюел Алтит поясни подробности от пречките, които създава либийското правосъдие пред българската защита в хода на процеса. "Либийското правосъдие ни поставя пръти в колелата, това се е превърнало вече в нещо като правило. Ние обаче се опитваме да си вършим работата и да защитаваме тези нещастни български медицински сестри, които са в затвора вече повече от 7 години, които са били измъчвани и държани на тайно място. Те се намират в крайно тежко физическо и психическо състояние и не знаят какво ще се случи на другия ден… За съжаление, българските сестри и палестинският лекар се оказват хванати в нещо като политически, социален и културен възел и то от години насам. В Либия се наблюдава една политическа борба за наследяване и всеки се опитва да използва случая със сестрите и палестинския лекар в своя полза и за да победи противниците си. Това обаче е вярно не само по отношение на вътрешнополитическия живот в Либия, това важи и за България, където този въпрос се е превърнал в основен залог. Това важи и в отношенията на Либия със западните страни и особено със САЩ. С една дума, тези нещастни сестри и палестинският лекар се оказват въвлечени в една голяма игра въпреки тях самите".

Едно повторно връщане в годините назад…

Все още се помни как бившият посланик на България в Либия Кръстьо Илов обвини Министерството на външните работи и лично министър Михайлова в некомпетентност и укриване на информация по случая с българските медици. Той съобщи, че на 9 февруари 1999 г. в посолството ни в Триполи е бил получен анонимен факс, че са задържани 23 български медици. Той наредил на консула незабавна проверка и веднага уведомил София за случая. Посланик Илов е изпратил лично няколко протестни ноти до либийските власти, като благодарение на неговата енергична намеса за 6 дни са били освободени 17 от задържаните българи. На 7-я ден от получаването на анонимния факс, от който в посолството са научили за арестите на български граждани - той е бил отзован като посланик.
"Уволнението ми развърза ръцете на либийците по отношение на 6-мата български медици. Истина е, че Надежда Михайлова прикрива своята некомпетентност, като изопачава фактите и заблуждава общественото мнение за либийското дело", каза Илов. Според него единствено пресата отразявала обективно процеса. Илов каза, че са абсурдни твърденията, че българските медици доброволно са сътрудничили на либийското следствие. "Надежда Михайлова говори неистини, за да прикрие грешките си и незнанието си.", потвърди Илов, разкривайки факти от кухнята на събитията.

Пет празни банки, на които пише плазма - протеин - това се оказаха уликите срещу държаните вече седма година в затвора български мадицински сестри! По време на други съдебни заседания, в залата присъстваха представители на посолствата на Холандия, Полша, Испания, Швейцария, Канада, Франция, Италия, Словакия, Чехия, Австрия, Гърция и Палестинската автономия. Дипломатите правеха и правят всичко възможно да помогнат, като държат в течение на събитията своите правителства по СПИН-процеса, обвиненията и начина, по който са били изтръгвани показания от сестрите. Деветима либийски офицери бяха подведени под отговорност пред Обвинителната камара за мъченията, на които са подложили българските медицински сестри при разпитите, за да изтръгнат показания по обвинението. Част от офицерите признаха за мъченията, а и медицинската експертиза потвърди следи от насилие над българките.

"Между България и Либия очевидно се водят преговори за съдбата на българските медици, но без да се обявява публично предметът на договорките, кои са посредниците и какви са позициите на страните в диалога, заяви депутатът от ОДС Иван Костов, който бе министър-председател по времето, когато бяха арестувани шестимата българи в Бенгази. Поради конфиденциалността на предприетите ходове не може да се каже дали те са правилни и приемливи за България", допълни той. Това изявление Костов направи дни преди посещението на президента Георги Първанов в Либия, което се проведе в последните дни на май 2005 година... Той констатира, че по делото срещу българските медици през последните три години нищо не функционира така, както трябва, а голямата грешка е била в смяната на защитата, защото това не се прави в хода на делото и действа разколебаващо.

Запитан трябва ли да се сложи край на тихата дипломация с Либия, Костов заяви, че няма никакво значение какво е мнението му по този въпрос, защото в момента преговорите са конфиденциални. "Тези, които решават въпроса, според мен го решават встрани от медиите. Не е ясно как се решава въпросът, водят се някакви преговори, ние не сме информирани за тези преговори и без да имаме информация какво точно се договаря от страна на президента, неговите руски контакти и влияния в Либия, от страна на самото правителство, какво Соломон Паси е договорил... Просто ние не знаем. Има знаци, че нещата ще се развият благоприятно, те се дават от г-н Герджиков, председателя на Народното събрание, и от президентството. Така че това виждаме ние, очевидно някакви преговори текат. И като текат такива преговори, като има такива договаряния, а ние не знаем за тях, няма какво да коментираме, просто нямаме основания", отбеляза Костов след настояванията на репортери да коментира развитието на делото в Либия.

Не е ли по-добре Иван Костов да замълчи по случващото се в този съдебен процес, след като неговата министър на външните работи, Надежда Михайлова с дилетантските си изяви на дипломатическото поприще тотално оплете конците. И след като шефът на Националната разузнавателна служба от мандата на Костов, Димо Гяуров също показа вопиющ непрофесионализъм и бездействие по отношение на събитията в Либия, в навечерието на арестите на българските медицински сестри? Нито Гяуров, нито Михайлова понесоха и грам от вината, която имат, изоставяйки на произвола на съдбата задържането и повдигнатите обвинения срещу петте българки. В една Япония, след подобни гафове и от двамата щеше да се очаква най-малкото ритуално и летално да покажат малко достойнство. Вместо това, Гяуров бе възнаграден от президента Стоянов с посланически пост в Унгария, а Михайлова пое партията на сините като лидер! Това са времената и нравите в годините на демократичен преход.
За наблюдатели и експерти по арабските страни, Либия започна съдебен процес срещу петте българки в много деликатен за нея момент. Тя бе на прага на стопляне на дипломатическите си отношения със САЩ и Западна Европа след дълги години на политическа, и икономическа изолация.

Какво правеше в това време ведомството на министър Надежда Михайлова?

Задаваше въпроси в. "Сега" от страниците си, въпроси задаваха и в. "24 часа" и радия. - Министерството на външните работи през цялото време успокояваше, че всичко ще свърши щастливо, въпреки че стана ясно, че е научило за ареста от родната преса. За действията, които описва бившият посланик Кръсьо Илов Надежда Михайлова не обели и дума, но затова пък отзова българския посланик Кръстьо Илов една седмица след мерките, които той вече бе предприел, понеже не се е справил със ситуацията около скандала! След това отзоваване, което няма никакво логично обяснение, цели шест месеца в посолството на Либия България нямаше посланик и това продължи до септември, когато замина новият посланик Людмил Спасов. Отзоваване, липса на посланик с месеци - как по друг начин може да се окачестви подобна ситуация, освен като скандална некомпетентност и политическо и държавническо безхаберие от страна на изпълнителната власт в лицето на правителството на Иван Костов. За една година българските дипломати успяха да изкопчат разрешение за свиждане с арестуваните само 3 пъти, като през това време от Външно се предоставяше изключително малко и най вече, неясна информация. Мотивът за тази непрозрачност бе - да не се пречи и отрази негативно някой коментар или информация на следствието срещу българките. В печата от Външно министерство се пускаха смехотворни съобщения, от рода на:

"Петимата български медици, които бяха задържани в Либия, ще останат в ареста вероятно още седмица. Български граждани няма да пострадат от либийското следствие", успокои след завръщането си Людмил Спасов, когото Външно изпрати точно заради този случай в Либия.

Или:

"Още не е повдигнато обвинение срещу задържаните в Либия български медици, те продължават да бъдат свидетели по случая за заразените със СПИН деца в болница в Бенгази", обясняваше говорителят на Външно Радко Влайков.

"Имаме официални гаранции от либийска страна, че ще постъпи по най-благоприятен за българските граждани начин", закле се Спасов вече като посланик в началото на октомври 1999 г.

Цяла година Външно всъщност полагаше повече усилия да опровергае публикациите в пресата, че нещата около задържаните медици са сериозни, отколкото да предприеме необходимите действия и потърси помощ от чужди неправителствени организаци и държави, за да даде знак в Либия, че държавата не е изоставила петте си гражданки на произвола на съдбата. До родината достигна информация, че консулът на България в Триполи, Олег Маринов обяснявал на други българи, работещи в Джамахирията, че и той не знае къде петте медицински сестри и "...либийците не дават никаква информация" - разказваха пред българската преса наши сънародници, опитали се да научат нещо за съдбата на медиците ни...

Единствените меродавни източници за случващото се в Либия със сестрите можеше и може вече 7 години да се прочете и научи от българските медии. Те нямаха и нямат свои постоянни представители на държавна заплата в Либия, те нямат и преференциите на политическото влияние на някоя партия или Движение, но затова пък ако някой информира вярно българите за случващото се с нашите медицински сестри, това бяха и са точно медиите. От България, с изключителен професионализъм български журналисти, с помощта на достоверни свои източници и помощ от колегията в чужди издания, и електронни медии единствени бяха и са в състояние да помогнат на случващото се в Либия на СПИН-процеса.

В интерес на истината трябва да отбележа, че след напускането на Михайлова и Иван Костов от изпълнителната власт - настъпиха видими промени в съпричастността на държавата по този съдебен процес. Отпуснати бяха пари и бе осигурена защита за обвинените, алармирани бяха неправителствени чуждестранни организации, правителства, които се заеха да следят съдебния процес и дали в хода му се спазват правата на защита и обективност. Всеки външен министър даде своя принос в усилията да се помогне на защитата на обвинените български медицински сестри. Ще пропусна непремерените и на моменти не толкова сполучливи изяви на бившия дипломат №1, Соломон Паси, ще пропусна и изявленията на зам.-министъра на външните работи в този кабинет, Феим Чаушев, който ту вижда пуснати сестри наесен, ту се изказва неподготвен за процеса и как би завършил той. Всички нормални хора в България, а и по света искат сестрите да бъдат пуснати и оправдани, и цялата тази продължила с години тежка битка да приключи благоприятно. Но...

Едно е преводачка, служителка в партийна канцелария да удари тавана в кариерата с пост на министър, второ е бивш втори по ранг в спортно министерство да достигне висотата на втори по ранг в дипломатическото ведомство на държавата, и трето е - математик и НАТО-мечтател да тръгне да търси помощ от Еврейска организация по съдебен процес в арабска държава! Където и да пипне човек - дилетантски импровизации сменят безхаберие, или словесни изхвърляния и това, в помощ на пет българки, които седем години гният в либийски затвор в очакване на най-страшните присъди! Все някога и все някак СПИН-процесът в Либия ще приключи. Независимо от изхода му /дай, Боже да е добър!/ животът ще продължи по един или друг начин. Това, което не може да продължи обаче е - политици, замесени с безхаберие и непрофесионализъм да продължават да присъстват в събитията на България. Далеч по-нормално би било да станат и да напуснат, за да намалят отблясъците на позорно лично поведение и отношение към една човешка драма. Независимо, че в държавата ни няма кой да им потърси и представи сметката за поведението им към СПИН-процеса.
"Нима и Едните и Другите не бяха слепи за днешния ден заради утрешния?" попита Любиша Георгиевски. Този въпрос не се нуждае от отговор.