7.Паралелната власт

ЛЮБА МАНОЛОВА
15 април 2008

Продължение от 14 април

Защо и как рухна социалистическата система. Ето какво пише за това време Хенри Кисинджър /бивш съветник по националната сигурност и бивш държавен секретар на САЩ - бел. Л. М./ в своята книга "Дипломацията" /с. 671 - 704/: "И именно когато международното положение на Америка сякаш бе в най-ниската си точка, комунизмът започна да се разпада."

Когато Горбачов поема кормилото на държавата и социалистическата система от страни партньорки, тя далеч не е неуязвима. Налице е липса на баланс при свръх въоръженията, за разлика от разходите в социалната сфера. Икономиката на социалистическия лагер е твърде нестабилна и несигурна със забавените темповете на развитие, преливането на капитали между държавите във самия социалистически лагер на принципа на скачените съдове. Това не може да продължава до безкрайност...
"Икономическите реалности на социалистическия лагер се оказват в противоречие с неговите амбиции за военно господство, надпревара във въоръжаването и диктат в световното пространство. В периода 1985-86 г. настъпва и рязко спадане на цените на петрола на световния пазар, което съвпада по време с чувствително намаление на добива на черно злато в СССР. На прага е поредният силен, напомнящ неизбежния край на социалистическия лагер удар./От книгата "Външният дълг и 10 ноември 1989 в документи и факти" - автор Л. Манолова/.

... Разрушавайки, Горбачов не мисли да гради, не мисли и за бъдещото преобразуване на системата - той не успява да спре, където и когато трябва. "Михаил Горбачов, - отбелязва Кисинджър в "Дипломацията" си - шести наследник на Ленин, израства в държава, чиято сила и престиж са безпрецедентни. Обречен да оглави разпадането на империята, построена с толкова кръв и богатства… начело на ядрена свръх сила, в състояние на икономически и социален упадък." Свръх сила, в състояние на упадък - ето го отговорът на абсурда, който при поемането на властта никой не приема, а още по-малко допуска, че ще преобърне Съюза, социалистическия лагер и света...

Слагайки край на Варшавския договор, съветският ръководител не оставя, не предлага алтернативно решение за отбранителна система на бившите страни - членки на този пакт. С това си действие Горбачов поднася в дар една предизвестена нестабилност в сигурността на страните бивши членки на социалистическия лагер и то във време на нарастващо превъзходство на Атлантическия съюз. Едностранно изтегляне на войски, едностранно съкращение на въоръжените сили и това само срещу: "Надяваме се, че Съединените щати и Европа също ще предприемат някои стъпки." /Реч пред ООН на 7 декември 1988 г. на съветския ръководител/. На какво се дължи подобно необяснимо поведение и позиция на лидера на една свръх държава - на самоувереност, на огромна слабост или на безпрекословно изпълнение на поръчки и ангажименти - това историци и политолози тепърва ще има да разгадават, анализирайки ерата на властване на Михаил Горбачов.

На 19 март при посещение в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията на криза;
Минава седмица и идва вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;
На 23 март 1990 година валутният резерв на държавата е вече само 284 милиона долара;
Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е решение: Българска външно-търговска банка /БВТБ/ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;
Чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" заключават: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;
На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвиква остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест е прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - казва по-късно Луканов и изтъква, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки."

България изпада в дълбока финансова криза. Антикомунизмът, на мнозинството граждани набира скорост. Освен това събитие, не трябва да се забравят и другите факти, довели до 26 август 1990 година:

Перестройчиците от БСП създават СДС на 7 декември 1989 година за да бъде употребен за нуждите на реформата и докато БСП се върне на власт.
Още през месец декември 1989 година новият ръководител на партия и държава - Петър Младенов обещава подкрепа на опозицията срещу съгласието й да се проведе Кръгла маса. Кръглата маса трябва да регламентира прехода, като предстои да се договорят условията за следващите парламентарни избори.
Първото заседание на Кръглата маса се проваля поради неспазеното обещание от страна на социалистите да осигурят на опозицията сграда и средства за вестник.
Провеждането на Кръглата маса е меко казано един юридически абсурд, тъй като свикването й не е регламентирано в нито един закон или подзаконов нормативен акт, но еуфорията замъглява възприятията на тогавашните лидери на опозицията и те приемат да участват в този абсурд.
Между социалисти и опозиция е сключено тайно съглашение въпросът за вината на комунистическата партия да остане в рамките на вътрешнопартийните разисквания в БСП. Бившият политически затворник Янко Янков се опитва да създаде фракция по този повод, но след натиск от страна на редовите членове на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС/Петко Симеонов, Петър Берон, Георги Спасов, Петър Дертлиев, Милан Дренчев и Стефан Гайтанджиев/. Един по един привържениците на антикомунистическите намерения /Драгомир Цеков, д-р Бойко Пройчев, Пламен Даракчиев, Константин Георгиев/ се отказват от тях. Янко Янков е изключен от НКС на СДС. На следващия ден след изключването му, генерал Атанас Семерджиев кани Янков, за да го накара да се откаже от искането си за разсекретяване на архивите на Държавна сигурност. Драгомир Цеков и Константин Георгиев напускат СДС, тъй като не желаят да работят с комунисти.
На 13 март 1990 година БКП/БСП и СДС подписват първото споразумение, в което се изяснява: кой е упълномощен да участва от сега нататък в политическия живот на страната; начинът на провеждане и вида на изборите и какъв да бъде моделът на икономическа трансформация в страната.
Тогава именно отец Христофор Събев огласява изненадващо: "Положителният резултат от Кръглата маса бе това, че хората видяха, че може да се говори против комунизма..."
На 12 юни студентите започват стачка и на 6 юли 1990 Петър Младенов подава оставка. По-късно Желю Желев ще го замести в президентството. Стачката започва три дни след изборите, за които първоначално Желев обявява, че СДС са спечелили, но след това "променя" мнението си и огласява, че печелят комунистите с мнозинство.
Свидетели разказваха за тези дни как лично Желев обикалял барикадите и уговарял студентите да прекратят стачката, тъй като той вече обявил пред международните наблюдатели, че изборите не са били опорочени, а още по-малко пък фалшифицирани.
На 10 юли във Велико Търново се открива тържествено Великото народно събрание, а на 11 юли Движението за гражданско неподчинение обявява, че се създава Градът на истината.
След Кръглата маса Желю Желев е избран с гласовете на комунистите във Великото народно събрание за президент. След години Желев признава пред програма "Хоризонт": "Избирането ми за президент във ВНС беше сделка между БСП и СДС"...

Така се стига до нощта на 26 август 1990 година, когато пламва Партийния дом. Малко повече от два месеца преди това са проведени избори, които комунистическата партия печели и оставя разочаровани много българи, които са били убедени, че комунизмът окончателно си отива.
Последващи разкрития доказват, че на места изборите са фалшифицирани, създава се напрежение, в близост до Партийния дом е построен Град на истината, който предявява определени антикомунистически искания. Репортаж в предаването "Актуална антена" на Българската национална телевизия, излъчен седмици преди пожара, хвърля светлина по закупуването и монтажа на петолъчката върху Партийния дом, закупена от българската външнотърговска организация "Техноимпортекспорт". Руснаците са поставили условие - звездата да е по-малка от...Кремълската. 3 700 вата е мощността на лампите, които работят за осветяване на тази петолъчка.
След падането на Живков народът тръгва и срещу символа на комунистите - техният Партиен дом, петолъчката върху него. Митинги и протести принуждават комунистите да поискат спора за Партийния дом да се разгледа в парламента, разчитайки на мнозинството си там.
Преди да пламне Партийния дом, БТА разпространява съобщение, че двама души са заявили,че ще самозапалят, ако до 20.30 не бъде взето решение за сваляне на петолъчката от сградата на Висшия съвет на БСП. Това са Пламен Станчев и свещеник Димитър Амбарев. Отвън се събира тълпа протестиращи, които са възмутени от "бездушието, липсата на нравственост и съвест от страна на Великото народно събрание и членовете на ВС на БСП, които наблюдават безучастни растящото недоволство от ненакърнимостта на болшевишките символи."
До този ден комунистите шикалкавят в парламента и отлагат решението за петолъчката и Партийния дом, което от своя страна също е вдигнало градуса на напрежението.
Няколко дни преди пожара Любен Корнезов говори за несбъднатия Апокалипсис, но дали това е случайност или има някаква нотка на предупреждение - така и не става ясно.
След пожара комунистите използват случая и събират близо милион от хората, оттук нататък сведения къде са отишли парите няма...

Вечерта на 26 август 1990 Радой Ралин и Йосиф Петров се връщат от неуспешен разговор с Пламен Станчев, проведен на площада пред Партийния дом. Те не са успели да го убедят да не се самозапалва. В телевизията е прекъснат филм и двамата интелектуалци отправят призив към председателя на Републиката Желю Желев да бъде предотвратен опитът за самозапалване на младежа. Явяването им на телевизионния екран има обратен ефект - призивът довежда много хора на площада пред Партийния дом, докато Желев е в Евксиноград и мълчи.

По случайност или нарочно, вместо самозапалване на двама мъже, в Партийния дом пламва пожар. Паралелната власт трябва да спаси официално действащата...
Ето какво са запазили записките ми от тази вечер: подполковник Гурмев, зам.-началник на "Противопожарна служба" при СДВР разказа: "Горяха приземните етажи... хора с факли вътре не съм видял.Имаше много изгорели канцеларии, но вътре не съм виждал факли. /По-късно парламентарната комисия за разследване на пожара ще "види" хартиени факли. - бел.Л. М./...
Допускам, че може да са били напоени с някакви запалителни вещества, но не съм сигурен... Намерихме в много канцеларии натрупани вестници, запалени"...
Свидетел, който пожела да бъде анонимен, сутринта на площада, с опушени дрехи, ръце и лице ми обясни: "Почти във всяка стая откъм "Дондуков" и Пресцентъра имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител - така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6 литрови, повечето еднакви. Намерихме ги вътре. Не видях някой да внася такива бидони, но видях да ги разливат наоколо. Във всяка всяка стая на първия и втория етаж имаше поне по един-два бидона... Към 5.30 часа, когато пожарът вече беше загасен, се оказа, че именно тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пожара.."
В първите часове след пожара свидетели излизаха от подпаления Партиен дом и разказваха как странни хора са наблюдавани да се движат вътре в Партийния дом преди пожара. Странни хора, докато по странен начин са пламвали едновременно стаи от различни етажи. Отвътре, мъже в костюми, с бели ризи преглеждали и подбирали документи в канцеларии на самата сграда. Отвън хора от площада повдигали на ръце младежите, които разказваха какво са видели... Някои от мъжете в канцелариите са били въоръжени и със служебни карти. Часове преди пожара от сградата са били изнесени метални каси, натоварени в камиони, а през това време в партийния дом е имало маскирани командоси, с палки. Маскирани, но дали са били точно командоси - никой не си направил труда да провери. Камуфлажни дрехи на командоси се продаваха на битака в столицата, откъдето всеки можеше да си ги купи. Освен това в казармите също не бе проблем да се изнесат подобни камуфлажни костюми.

В ранното утро на 27 август пред горелия Партиен дом свидетели разказваха, как огънят в някои стаи ту е пламвал, ту е загасвал. По-късно следствието ги загърби като очевидци и свидетели. Единствено вестниците публикуваха техните разкази. Според тези разкази, противопожарните кранове в Партийния дом се оказали повредени. Директорът на милицията по това време/оказал се след време известен приятел на Иво Карамански - бел. Л. М./ Христо Величков потвърди на 29 август, 3 дни след пожара, че "действията на извършителите на погрома пораждат недвусмислени съмнения за една предварителна организация."
Много от очевидците поставяха условия да не си казват имената и свидетелстваха за това, че пожарът като че ли е бил поддържан изкуствено, като ту е пламвал, ту намалявал. Жълто-червеникави пламъци преминавали в бяло и синьо. Отвън се виждало как горенето сякаш започвало от пода на кабинетите, и то в няколко едновременно, на различни етажи. През това време, навън, офицери от противопожарната охрана стоели с гръб към пожара и си говорели за тотото, чакайки заповед за гасене. Граждани наблюдавали отвън пожара твърдяха, че в някои стаи огънят внезапно и рязко загасвал!

Следва продължение

Вашето мнение за статията може да споделите тук

Нагоре