Промените в съдебната власт в България - Кеят на мъглите
ЛЮБА МАНОЛОВА15 юли 2008 г.
В съдебната власт да остане само съдът, а прокуратурата да бъде подчинена на изпълнителната власт. Тази идея лансира миналата седмица в Народното събрание правосъдният министър Миглена Тачева. Според нея най-добре би било прокуратурата да бъде към парламента, защото той носи отговорност за борбата с корупцията и с организираната престъпност. Следствието също трябвало да бъде част от разследващите органи в изпълнителната власт. Правосъдният министър уточни, че това е нейно лично становище, което ще предложи за дебати на политическо ниво за стратегията 2008-2013 г.
Доколко парламентът като законодателна власт носи отговорност за неефективната борба с корупцията и организираната престъпност - по този въпрос би могло да се спори с месеци, след като е ясно, че законодателите не носят и няма как да носят отговорност за тези несполуки.
Дали действително Миглена Тачева е автор на тази идея или НДСВ стои зад нея? За да се съществи казаното от Тачева е необходимо да бъде свикано Велико народно събрание, което да промени Конституцията. Само отчаяни оптимисти може да бъдат убедени, че в следващия парламент монархистите, съпартийци на Тачева ще имат необходимото мнозинство да прокарат тази безумна идея. За ежедневието ни стана практика да се оправдава всяка нелепа стъпка с Европейския съюз и критиките му към неработещата съдебна система. На среща с родни евродепутати преди броени дни, Тачева подчерта, че очаква предстоящият доклад на Еврокомисията да обърне внимание на липсата на реален напредък в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Според човека на монархистите в родното правосъдие, докато не бъдат създадени условия за качествено разследване, няма как да отговорим на критиките и очакванията на еврокомисарите за осъдителни присъди.
Дали следствието е камъчето, което убива в обувката на Тачева? Дали промяната в подчинението на Прокуратурата ще раздвижи блокиралата съдебна реформа - отговорите за това са както в миналото на 18-те години на преход, така и в настоящето. Безброй пъти бе променяно и удряно кадрово Следствието през прехода, за да бъде докарано дотук - да функционира с орязани правомощия.
Загуба на имунитет, промяна в подчинението на Прокуратурата и Следствието - това ли е панацеята, за неработещата добре българска съдебна система? "Този въпрос ще бъде поставен за обсъждане на експертно и политическо ниво в рамките на Стратегията за реформа на съдебната система за 2008-2013 г.", съобщи министърът на правосъдието Миглена Тачева. Ако нещата ставаха в обсъждане - досега да сме цъфнали и вързали...
Защо пред непосветените Миглена Тачева реши да развява версията, че след Доклада на Европейската комисия, вече било крайно време да се започне дебат по този проблем, тъй като още през 2003 г., редуцирайки следствието, България била поела ангажимент да направи структурни промени в него, които и до момента не са осъществени. Засега осъществено е единствено редуцирането на това ведомство.
Да подчиниш съдебната власт на една държава на парламента, институцията, която от години е с най-нисък рейтинг е повече от управленско безумие. Да си позволиш да обръщаш с краката нагоре една блокирала, заради политически експерименти съдебна система е нещо, което ще доведе до сигурното и окончателно разсипване на Прокуратура и Следствие. Миглена Тачева е министър още година и няколко месеца, а след това? Приказките за носене и поемане на политическа отговорност са прах в очите на Европа и българското гражданство. Вярно е, че Върховният касационен съд попадна в ръцете на един учен, вярно е и, че Главна прокуратура имаше същата съдба, но нека не забравяме, че учените са силни в кабинетите си, а в реалния живот по-скоро пречат и създават проблеми.
Вярно е и, че Тачева е специализирала в Националния център за съдии в Рино, Невада /САЩ/, както и в Националния център за щатски съдилища в Уйлямсбърг, САЩ, но да не забравяме - че в Щатите и Конституцията, и съдебната система са коренно различни като избор, правомощия и начин на действие. Това е друга държава, в която организирането на работата на полиция, следствие и обвинение са коренно различни - прекопирането, пренасянето на този модел в България може да бъде тема на докторат или някаква друга хабилитация, но не и на реално приложение.
В блокиралата българска съдебна система са заложени твърде много подводни камъни: закони, правени на коляно в парламента, корупция на равнище полицаи, магистрати, политически игри в самата система и непрекъснатото й преструктуриране...
В ефира на Дарик радио, Миглена Тачева заяви: "След изработването на новия Наказателно-процесуален кодекс нямаме проблеми от законодателен характер... Там, където причините са свързани с някакво поведение на съдебната система, разбирайте призовкар не си е свършил работата, прокуратура, съдия, веднага се предлага за дисциплинарно производство", каза още министърът на правосъдието.
Няма да влизам в задочен спор с правосъдния министър, но ще припомня, че в Отчета за реализирането на Програмата за изпълнение на Стратегията за реформа в българската съдебна система за периода 2006-март-2007 г. - за приоритетите в насоките на развитие на съдебната система е записано следното:
"1. Принципите на правовата държава и върховенството на закона.На 28 април 2006 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /обн. ДВ бр. 39 от 12.05.2006 г./, като бе посочено, че Основните промени се отнасят до:
2. Принципите за разделение на властите и независимостта на съдебната система.
3. Максимална степен на защита на правата и интересите на гражданите и обществото и равен достъп до правосъдие.
4. Утвърждаване на европейските стандарти в правораздаването."
Нито дума за подчинение на Прокуратура и Следствие на парламента, това, което настоящият министър на правосъдието напоследък така усилено лансира.
- въвеждане на конкурсното начало при първоначално назначаване в органите на съдебната власт;
- обучението в Националния институт на правосъдието;
- функциите на съдебния инспекторат към министъра на правосъдието.
Приети бяха и антикорупционни мерки за съдебната система, като:
- Приемане на Наредба за деклариране на имуществото на членове на ВСС и магистратите, заемащи ръководни постове в съдебната власт;
- Обучения на администрацията на Висш съдебен съвет чрез квалификационни курсове и програми, с оглед подобряване административния капацитет на ВСС;
- Регулярно отразяване в регистрите за наказателните и дисциплинарни производства, водени срещу магистрати и тяхното периодично анализиране /за периода м. януари 2006 г. - м. февруари 2007 г. са образувани 14 дисциплинарни производства срещу магистрати/;
- Създаване на Съвет за координация на борбата с корупцията в България между Комисията за борба с корупцията /КБК/ при ВСС, КБК към Народното събрание /НС/ и Комисия за превенция и противодействие на корупцията /КППК/ при Министерския съвет и прочие, и прочие.
И пак - нито дума за идеите на Тачева за преминаване на Прокуратурата и Следствието към парламента.
Известно е, че в столицата София има немалко наблюдатели от Европейската комисия, както и посолства на страни-членки на ЕС - какво ще си помислят тези хора, след като непрекъснато получават разнопосочни сигнали за това какво се случва и какво предстои да се променя в съдебната система? На Тачева и нейният партиен лидер Симеон едва ли това им е проблем...
В рамките на новия НПК на ФАР Туининг проект "Усъвършенстване на гражданския и наказателния процес" се проведе обучение на обучители по НПК. Основно в този проект бе установяване на европейски стандарти в работата на всички магистрати.
Всичко, което правосъдният министър напоследък върши, говори за наличие на обърканост и надскачане на професионална компетентност. Ето защо ще препоръчам горещо на Тачева да прочете документа, с който бившият министър на вътрешните работи, Румен Петков отчете дейността на Министерството на вътрешните работи за двегодишния период на работа /август 2005-юли 2007 г./. В този отчет бе казано всичко за дейността на МВР по утвърждаване на европейски стандарти и интеграция на органите на ведомството. Със социалистически плам, Петков бе отчел желано, а не действително, което по-късно създаде определен дискомфорт на властта, в лицето на управляващата Тройна коалиция, но това са подробности от пейзажа...
Ако от Европейската комисия четяха отчети на министри, а не гледаха на живо какво се случва в държавата - никога нямаше да имаме проблеми с доклади на еврокомисари.
Последните присъди по нашумели дела и случаи са крещящ пример за това какво се случва в държавата и колко безнадеждно е очакването съдебната система да заработи ефективно. Вече всички знаем, че за смъртта на децата от "Индиго" бяха постановени условни присъди и административни глоби.
След промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които толкова много се гордее правосъдният министър Тачева, при сделка в едно наказателно производство, се минава към бърз съдебен процес, при признание - няма разпит на свидетели, не се правят експертизи. Единственото, което се случва в съдебната зала са пледоариите на прокурор и защита, след което съдът постановява присъди под минималните!
Пак в НПК, в три текста от член 143 до член 145 - са указани предложението и редът за извършване на разпознаване на труп. В случай, когато причинителят на смъртта е полиция или служители антимафиоти- разпознаване не се предвижда. Така в случая с убийството на Хари Милковски - набеден, че е един от похитителите на английския заложник Кристоу - не бе разрешено на майката на Милковски да разпознае сина си в моргата. Доводът на прокурора бе, че видите ли - убитият Милковски бил с документи за самоличност и по тях бил разпознат и идентифициран от органите на разследването!
Именно след промените в НПК, последваха бързи съдебни процеси, признания от подсъдими за отвличания, убийства, трафик на дрога и прочие тежки престъпления и съдът бе наводнен буквално с леки присъди - условни или административни глоби.
По изменението и допълнението на НПК с процедурата за съкратено съдебно следствие - за изнудване с насилие над жертвата в българския съд се постановява условна присъда от 1, 5 година.
За трафик на 300 кг. кокаин по операция "Лунна светлина", четиримата обвиняеми, признали деянието си, получиха година и девет месеца присъди, които след престоя им следствения арест ги извадиха на свобода.
На българското гражданство трябва да е ясно, че при споразумение с прокурора, съдът е длъжен да постанови присъди под минималните, предвидени в Наказателния кодекс. Нещата минават като в приказка: няма разпити на свидетели или вещи лица, съдът изобщо не изследва дали едно или друго твърдение е истина - нещата се претупват и като резултат - няма адекватна наказуемост. И това са само част от последиците на промените в НПК, които се очакваше да "разтоварят" съда.
Откъде трябва да започне промяната в съдебната система, за да бъде тя работеща и ефективна? Дали не е късно и безнадеждно да се очаква тази система да се промени? Добро ли е законотворчеството на парламента - помага или пречи на борбата с корупцията и организираната престъпност? Защо преди 10 ноември не депутатите, а експерти юристи, светила ковяха законите и ги внасяха в Народното събрание за обсъждане и гласуване?
Въпросите и проблемите на българската съдебна система не са един и два, и далеч не се изчерпват с поредния политически напън на една отиваща си от политическата сцена партия като НДСВ, да сложи край на все още работещите Прокуратура и Следствие.
Вярно е, че правомощията на Следствието бяха орязани, но и това бе направено по политически причини от умници в парламента...
Вярно е също така и, че почти всеки министър на вътрешните работи си правеше свой закон за МВР...
В навечерието на поредния Доклад на Европейската комисия, отново сме свидетели на акция на за дозагробване на Прокуратура и Следствие и то в момент, когато е кристално ясно, че дознанието в МВР не само, че не е доокомплектовано, но и няма изгледи да заработи ефективно.
Не са една или две посоките, от които има пробойни в съдебната система: като са започне от законодателството, корупцията, липсата на професионализъм и морал, и се стигне до политическите амбиции да бъда сложена черта на тази система. Ето защо трябва да се намери начин да бъде спряна Миглена Тачева в устрема й и тя да остави следа от присъствие по промени в родното правосъдие.
Ще напомня само на работилата като преподавател, лектор, съдия, началник-управление в правосъдната администрация Тачева, че едно е да пееш в хора на варненските юристи "Nota bene", а съвсем друго да променяш, режеш, кроиш и съсипваш на живо, в името на неясни политически амбиции следствието и прокуратурата на една държава.
