Разкази с очакван край
ЛЮБА МАНОЛОВА15 септември 2008 г.
1. За рейтинга на един президент
Президентът на Републиката пак взе да раздава съдебни поръчки - кой, кого за какво да разследва. След поредният удар на опозицията и Европа върху правителството се наложи да се спасява удрящият дъното му рейтинг. А това е правителството, на което лично Първанов бабува.
Олимпиадата показа, че доверената му по партия Весела Лечева не става за спортен шеф.
С новия проект за Закон за отбраната държавният глава осъмна с орязани правомощия и началникът на ГЩ вече няма да му е подчинен, въпреки че по Конституция президентът все още е главнокомандващ - поне на книга. И като няма за какво - Първанов извади темата за столичния боклук от ръкава, с надеждата, че гражданите са забравили как сам предлагаше места за отпадъците, които по-късно не ставаха за това.
Новият рефрен на държавният глава е: кой печели от боклука и този, който печели да се разследва защо печели.
Още се помни слаломът на държавният глава през хитовите изпълнения: да спасим Атомната централа, да разследваме ОЛАФ и прочие, този път е различно: екипът на Президентството този път е заложил на столичния боклук. Помнел Първанов, че имало осигурен терен за завод на боклука, и от правителството а-ха да решат проблема, но нещата се разсъхнали! А защо не помни държавният глава, че другарите му от соцпартията не пуснаха и лев за строеж на този Завод? Започна да забравя, или паметта му е избирателна?
Картинката е ясна: опозицията събра близо половин милион подписи против кабинета. От ОЛАФ вече не са лоши и перченето откъм Президентството със заповед да бъдат разследвани от ОЛАФ - увяхна. Злоупотребите с европейски пари никнат като гъби след дъжд. МВР-то се е втренчило в пъпа си и само харчи пари за лудо. С новия политически сезон наченаха взривове, улична стрелба - очакват се отвличанията и убийствата. И как може да се спаси властта на Тримата другари: Станишев, Доган и Симеон? Като се удари лидерът на извънпарламентарната ГЕРБ, която има най-висока подкрепа. Тъпо и контрапродуктивно.
Един ден политолозите ще отчетат, че президентът е бил съвестта на мандата на правителството, което не е имало съвест...
И за да не е капо от последните игри, президентът взе, че посети Дом за сираци. Не този в Луковит, където децата разказват как ги бият с пръчки и възпитателите им вземат джобните пари. Не други сиропиталища, които оцеляват на границата на мизерията, а добре подбран и ремонтиран дом с "подготвени" за телевизионния репортаж сираци! Нямаше да е зле като се набърка в темата с децата, държавният глава да даде изявление по два основни проблема: защо близо половината от проституиращите българчета нямат 18 години и как така 11 годишни българчета употребяват наркотици, алкохол и не се интересуват от училище. За проституиращите деца и за децата, които пият и се дрогират - президентът замълча и не отрони и звук. Неприлично е може би за висотата на поста му, що ли? При българските политици, колкото е по-висок постът, толкова по-нисък е рейтингът. Няма логика, но има традиция.
2. Не давайте подписката на Огнян Герджиков!
Ало, опозицията, не давайте подписката против правителството на Огнян Герджиков! Покажете му я само отдалече! Той има опит в изчезването на подписки, демонстрира го с половинмилионната подписка за спасяването на АЕЦ "Козлодуй"!
Ще се съберат още подписи, опозицията ще се почувства силна и какво? Предсрочни избори няма как да се проведат, властта не може да падне, защото кабинетът е решил да се опъва до последно да изкара мандата си.
След изборите някой ще трябва да поеме държавата в свои ръце. Ето върху това си струва да се мисли и работи. За отделна партия от обединената опозиция не е възможно, повечето опозиционни партии искат да управляват сами, което също е невъзможно. Не кой да вземе властта еднолично, а как ще бъде управлявана добронамерено държавата. От партийно оцветени креатури или от експерти - това е въпросът пред опозиционните лидери. Намерят ли отговора - половината работа е свършена. Ако ли не - чакат ни поредни избори, поредно правителство и поредни разочарования...
Калната локва на всяко правителство е била чист сняг когато са гласували за него. Въпрос на избор е.
3. За вълненията на министъра на правосъдието
- "Кой ще разрешава подслушването? - попита водещата в "Неделя 150"?
- "Ще разрешава или министърът на вътрешните работи, или директорът на тази служба, която се създаде в МВР" - бе отговорът на министъра на правосъдието. Кратко и ясно, за да няма не чули, не разбрали.
Какво означава това? МВР-министърът щял да разрешава подслушването вместо съдът, както беше досега. Директорът на службата за подслушване и проследяване също щял да разрешава подслушване.
МВР-министърът контролира дирекцията за подслушване и проследяване.
Дирекцията за подслушване и проследяване ще дава разрешения и след това ще се самоконтролира!
Абе, хайде моля, всеки да говори и коментира само това, от което има понятие. Например госпожица Тачева, министърът на правосъдието поне да го прави. Ще се спестят доста неловки ситуации. В живота действието често догонва мисълта - в случая с министъра на правосъдието, действието непрекъснато я задминава.
Видяхме как министър Тачева удари на камък със закриване на Следствието. Сега е тръгнала да определя кой ще дава разрешения за подслушване... Утре ще присъедини Прокуратурата към министерството си и ще осъмне като една Джанет Рино*!
Слава Богу, че все още имаме действаща Конституция, макар и насочена против мечтите на министър Тачева! Не беше ли важно да се преборим с организираната престъпност, а не с действащите Следствие, Прокуратура, МВР? Всеки мандат с изненадите си! Човек и куче знаят две и двеста... Да не прогонваме скуката с управленско безумие!
*Джанет Рино - Главен прокурор на САЩ, известна със своята агресивност, амбиция, авторитарност и строгост.
