Социалистите, отново в съзвучие с епохата
Пак ни разсейват със скандали и партийно строителство
ЛЮБА МАНОЛОВА15 август 2006 година
Столичният кмет генерал Бойко Борисов пожела настоящият държавен глава Георги Първанов да оцени работата на кабинета. Когато го избираха за градоначалник Борисов не създаде впечатление, че е човек, който обича да си губи времето и това на останалото гражданство, но явно и него го е пипнал вирусът на политиците. Вместо да осигури спокойно трасе за боклука към Бобов дол заедно с МВР-министър Петков - генералът тръгнал да чака отговори от президента. Къде се е видяло социалист да топи своите - има го в историята на партията, но в онази, неофициалната. Така че няма смисъл столичният градоначалник да чака откъм Президентството да му кажат: да, отнеха на София 100 милиона от бюджета, да - не пускат пари за метрото, да - в правителствения дневен ред липсват мерки за решаване на болния проблем със столичния боклук! Това генералът няма да дочака - не става така в живота на партията на дядо Благоев.
И децата виждат, че отново са блеснали житата, окъпани в топъл дъжд. И родителите им са наясно, че лайтмотивът на Станишев и другари е: първо Европа, пък после ще видим. Тогава какво иска и какво чака кметът на София: да си посипат главите с пепел от кабинета и да му дадат пари? Няма да го направят. Поне не в този мандат. И защо - подходът е погрешен, но кой да му отвори очите на генерала. Това, което не свършват политиците, обикновено решават времето и кризите. И със София ще стане така: ще се зададе месец септември и този път няма да бъде май. Боклукът ще се трупа неизвозен по столичните улици, а от правителството ще чакат да прекрачат прага на Европейския съюз. Боклукът ще продължи да се трупа, а политиците ще наблягат на предизборната кампания за държавен глава. Докато най-после боклукът ще принуди посланиците на страните-членки на ЕС да наденат противогази и инатът на младия Станишев ще се стопи като локва в жегата. Ще дойде време, и премиерът сам ще пожелае да се махне боклукът от столицата на държавата, която шегите на историята и партийната идеология му връчиха да управлява. Понякога на човек му иде да го дръпне на пресконференция и да го запита: "Кажете, как Ви наричаха като дете?" Може би тогата, ако е имало нещо от детството му, ще получат обяснение много от неговите неочаквани изявления и действия. Може би.
Но да се върна към боклука: с времето ще стане непоносимо и всички ще поискат да спре смрадта от отпадъците: едва тогава финансовият министър Орешарски сам ще намери пари за кризата с трупащите се боклуци. Рано или късно количествените натрупвания ще доведат до качествени изменения - по друг начин няма да се реши проблемът на българската столица. Така ще стане, а не с въпроси до президента за това доволен ли е от кабинета. Естествено, че не е доволен Георги Първанов, но на "Позитано" по традиция всичко си остава във фамилията и нищо не се признава пред гражданството. Всичко се пише и отбелязва, но без поправки.
Тези дни си припомних, думите на един генерал от близкото минало - Крум Радонов, който произнесе знаменита фраза, само 10 месеца след 10 ноември 1989 година. "Днес, някои комунисти ни ненавиждат повече, отколкото едно време фашистите или пък сегашната опозиция. Или както има една народна поговорка: "Кажи ми какво добро си му направил, че толкова те мрази!" А те израснаха върху нашата борба, върху кръвта ни!"
Така се получи със социалистите и другите партии, които те създадоха след като свалиха Тодор Живков. Израснаха върху партийното дисидентство, когато всеки изключен от партията и с отнета партийна книжка се превръщаше автоматично в български дисидент. А опозицията я създадоха точно тази дисиденти - тогава няма място за чудене, защо мразят БСП от дясно и от центъра и защо се дразнят от рейтинга на техния президент. Всичко е в границите на нормалното.
Що се отнася до кабинета, мандатът му преминава в Нищоправене и Многоговорене, но ако рече да попита човек, тях и коалиционните им другари, те непременно ще изтъкнат как съществуваме, благодарение на управлението им. Ето министър Миглена Кунева отчете 82 на сто успеваемост от плана за 2006 година - при това положение как да не си премятат синджирчетата и да се заемат с партийно строителство бонзите от "Позитано". В годините на демократичен преход се понаучихме поне на това, че най-чистото пране на пари е в строителството. А за политиците: най-чистото пране на гафове и несвършена работа е в партийното строителство. Ще чертаят тезиси, ще дават интервюта, ще разгърнат програми и партията, макар и 115 -годишна ще получи още едно ляво крило.
Защо точно сега се пусна мероприятието: ново ляво крило? Отговорът е прост и е в новините: социалистите клекнаха за имотите на Симеон и за да разсеят избирателите ще разгърнат партийно строителство и спорове от рода на доколко лява да е дясно наклонената партия. "Много вероятно е БСП да има обръчи от фирми, данни за корумпирани министри и хора от ръководството на социалистическата партия защитавали корпоративни интереси". Това в общи линии пусна от сутрешно предаване на Би Ти Ви членът на Висшия партиен съвет, Илия Божинов, като изрази надежда, че на предстоящия пленум министърът на вътрешните работи Румен Петков ще присъства и ще си записва. Нищо ново под слънцето: пак блеснаха житата, окъпани от топъл дъжд.
Когато през месец май вървеше неудобният за избирателите на БСП дебат за американските бази - социалисти отново отвориха приказка за национално отговорна партия. Затихна скандалът с базите и номера с партийното строителство мина в чакалнята. Има какво да научи опозицията от Партията-майка, стига да има желание за дълголетие.
"Основната част на корупцията е в икономическия сектор, тъй като там са големите пари", съобщи Илия Божинов и визира конкретно министър Румен Овчаров. Той добави, че Овчаров е от министрите, към които новото ляво крило на БСП отправя най-остри критики заради завоя надясно. Има черен пазар на горива, който спекулативно вдига цените и ние плащаме повече за ток и парно, категоричен беше социологът в сутрешното си телевизионно интервю. По повод предстоящите президентски избори той уточни, че е от поддръжниците на Георги Първанов, но очаква от държавния глава да продължи да бъде социалния президент не само на думи, но и на дела.
Ще настъпят ли кардинални промени в управлението на кабинета, или партийните самокритики ще си останат жалко скимтене - на този въпрос отговор няма и не се очаква. Защото партията и наклонът й в дясно не са в дневния ред на гражданството. Дали ще продължи да бъде Първанов социален президент - също. Защото колкото и да си социален, като ти сложат на кантара от другата страна министър Масларова, бъдещето губи своя смисъл. Колкото до тока и парното - Божинов рецитира познати до втръсване заклинания. Още от мига, в който свалиха Живков - тока и парното все поскъпват. Така че и тук Божинов извади втора ръка аргументи и факти. И накрая: накъде клонял министър Овчаров, на дясно или на ляво: отговорът е в Правилника за движение по пътищата, другари от новото ляво крило. Накъдето ти светне светофара, натам клониш и завиваш. Така новото ляво крило на социалистическата партия върви към скучно и безрезултатно начинание.
Колкото до фигурата на министър Петков, който щял да си записва на коляно по време на партийния форум - и тук Божинов трябва да смени плочата. Защото каквото и да си запише Петков цял народ научи, че стане ли гаф, в който следите водят към партията или правителството, МВР-министърът засекретява гафа или се среща с роднини, за да успокои топката. Другият вариант е да замълчи като ООН по време на военен конфликт, но точно това действие на Петков не му се отдава.
Най-новото изследване на Националния център за изследване на общественото мнение показа, че управлението на тройната коалиция има ниска подкрепа сред електората на трите управляващи партии. "Може да се каже, че има дефицит на доверие към работата на тройната коалиция през първата година от управлението, както сред участниците в самото управление, така и сред опозицията", съобщи Лидия Йорданова, директор на Националния институт за изследване на общественото мнение /НЦИОМ/.
Откъде се появи този дефицит? Отговорът е прост: от шикалкавенето около определяне на кандидатите за президент на различните политически формации. Истината е, че избирателят не го е еня за някакъв си дефицит на доверие у политиците - официално те, подариха държавни имоти на Симеон Кобургготски, а той от своя страна ги покани на поляна във Враня да отчетат успехи от управлението. Телевизиите заснеха цветя и зеленина, а под сенчеста шатра Тримата другари - Доган, Симеон и Станишев - изпаднаха в захлас да се хвалят колко добре управляват държавата. Това бе официалното - другото, неофициално и реално, ще четем в близките месеци до 1 януари 2007 годна в рубриките "афери", "корупция", "източени държавни милиони", "неусвоени средства от европейските пари". Така социалистите отново са в съзвучие с епохата и гледат невинно, в очакване на Доклада на еврокомисарите. Доган и Симеон - също чакат и отчитат успехи. При това положение: количествените натрупвания неминуемо ще доведат до изменения в качеството - въпрос на време е.
