8.Паралелната власт

ЛЮБА МАНОЛОВА
16 април 2008

Продължение от 15 април

Дали в пожара на Партийния дом има външна, умишлена намеса? Интерес представляват думите на чавдареца Кирил Милев, думи, които не случайно са забравят и оставят без последствие: "След пожара д-р Владимир Калайджиев /бивш нелегален със Станко Тодоров - бел. Л. М./ ми довери: "Кире, нещо ще ти кажа, но да си остане между нас на четири очи. Когато гореше Партийният дом позвънях на Добри Джуров, за да му съобщя, той ми отговори: "Бягай да спиш, има си хора за тая работа!" След няколко дни научих, че комендантът на София е поискал от Джуров и от Семерджиев, тогава да излезе с една рота войници и с няколко залпа да разгони тълпата пред Партийния дом."
А ето какво е разказал, според Милев Стефан Черешарски от с. Червен бряг, Дупнишко, пред секретаря на тогавашната БКП Владимир Спасов: "Бях вътре в Партийния дом и видях червените барети как поливат с бензин." На другия ден след пожара, В. Спасов излиза с декларация, че се повтаря сценарият с Райхстага, но, че пожарът е дело на Лилов, Луканов , Джуров и сие." /в. "Репортер" от 19 ноември 1993, публикацията не е опровергана - бел. Л. М./.
След пожара президентът на синдикат "Подкрепа" Константин Тренчев прави опити да се свърже с Румен Сербезов от БСП, за да се вземе решение за сваляне на знамето. Пак той поканва вицепрезидента генерал Атанас Семерджиев да предприеме мерки, като единствено овластена фигура в отсъствието на председателя на републиката Желев и премиера Луканов.
Според в."Труд" от 28 август 1990, отец Амбарев цитира думи на Тренчев: "Комунистите не дават нищо доброволно, от тях трябва да се взема със сила"...
Факт е, че на 31 август 1990 г. регионалният директор на МВР призовава за мерки, за да се пресекат опитите за дестабилизация на държавата! Ако някой, който е дърпал конците на този пожар е имал подобно намерение, то той го постига.
На 27 август, само ден след пожара, Александър Лилов произнася думите: "Днес е черен ден за демокрацията в България!"
На 28 август СДС настоява за пълно изясняване на истината за пожара.
На 28 август в 2 часа през нощта, президентът Желев се връща от Варна и свиква съвещание на МВР за положението в страната, в което участват и лидерите на политическите сили, и ръководството на МВР. Луканов е извикан, за да обясни бездействието на органите на реда. Излиза се с Декларация на Министерския съвет на Република България.
Вицепрезидентът Атанас Семерджиев отива в парламента след пожара с касета и заявява, че Тренчев му бил подметнал на площада, че ситуацията изисква "силна президентска власт". Според в. "Дума" от записа на генерала личало неуважително отношение от страна на синдикалния лидер на "Подкрепа" към вицепрезидента.
Още в нощта на 26 август 1990, в студио на БНТ около полунощ Димитър Сепетлиев иска от генерал Семерджиев да бъде разпуснат парламента!

А ето и още факти:
Един ден преди запалването се махат решетките на прозорците откъм двореца. И пак Тренчев: "Първо сградата беше пълна с барети - те не се намесиха изобщо. Имаше пълно бездействие на пожарната и милицията."
ДВА ДНИ СЛЕД ПОЖАРА "ДУМА" ПИШЕ:"БЪЛГАРИЯ НЕ ИСКА ДА ГОРИ!"v А ето какво пита депутатът Александър Йорданов /по стенографски запис от заседание на ВНС на 28. 08. 1990 г./:"Кой и кои са сценаристите, режисьорите и участниците в зловещия спектакъл. Кои сили ползваха този акт? Кой е бил дежурен тази вечер като член на ВС на БСП в сградата и каква е неговата оценка за събитията?"
Кирил Маричков, друг депутат от СДС: "Този акт дава повод за консолидиране на сталинстките сили." Димитър Луджев е обвинен от свидетели, че си записвал имена на задържани и ги освобождавал. Депутатът от СДС, Петко Симеонов:"Пожарът нанесе материални щети за БСП и морални за СДС." Александър Лилов, депутат от БСП: "Извършен бе физически погром над сградата, очаква се и над партията."
Свидетел разказва в предаването на БНТ "Отвъд заглавието": "В Партийния дом всичко беше отворено, като турски гробища - разградени. Дори ключове висяха по касите и за това има филм. Да не говоря за това, че ПОЖАРЪТ ЗАПОЧНА НА МНОГО МЕСТА И ТОВА ВСИЧКИ НА ПЛОЩАДА ПО ТОВА ВРЕМЕ ГО ВИДЯХА."
КС на СДС излиза с изявление, в което между другото се казва: "Опожаряването е гнусно и вандалско престъпление. Ние сме заинтересовани да се разбере кой е бил Ван дер Любе на въпросния пожар и кой е неговият Гьоринг."
Българският монарх в изгнание тогава, Симеон II, в интервю с журналиста Габриел Гарсия признава: "Пожарът беше една трагедия. До една година ще знам дали ще царувам отново." Политическо подхлъзване, унищожаване на документи или алиби за изчезнали и прибрани документи е този пожар?

Дни наред западната преса помества анализи за случилото се. Ето част от тях: "Интернешънъл хералд трибюн", чрез Блейн Хардън: "Българските социалисти приеха ново име, но явно това не помага."
"Ди Велт" чрез известния публицист Карл Густав Щрьом коментира: "Когато комунистическият министър-председател Андрей Луканов по стар, изпитан комунистически маниер приписва станалото в София на неофашисти, то човек трябва да се запита дали този министър - председател изобщо е научил нещо от последните политически обществени трансформации."
Джулиана Франтуци, "Еспресо" от 17 септември 1990 :"...започна една съмнителна преходна фаза, при която бившите комунисти, прекръстени днес на социалисти, не са още загубили властта, но желаят диалог относно новата конституция със СДС... хората трябва да разберат какво значи на власт да има комунисти макар и маскирани."
В парламента Андрей Луканов заявява: "Може да се говори за рожден ден на неофашизма и че трябва да се направи всичко този ден да е последен... От нашата оценка - /разбирай оценката на комунистите - Л. М./ - казва Луканов - зависи оценката на историята за нас." Това изказване е поводът немският журналист да направи своите анализи и изводи в "Ди Велт".

Като щети от пожара се обявяват удобно:
  • унищожен фонд "Задгранични органи на БКП 1923 - 1944";
  • изгорели са оригиналите на решенията на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП от 1976 и 1977 и решенията на Секретариата на ЦК от 1985, 1986 и 1987;
  • пострадали са и архиви от Централната комисия по партийна етика.
  • Пожарно-техническата експертиза е установила "значително горивно натоварване в отделни помещения, като причина за обилните пламъци и нанесените щети. Пожарът се е развил като обособени пожари с отделни огнища в съответните помещения. Установени са били и неразвити огнища на пожар в сградата!
На 27 август 1990 е образувано предварително следствие за това, че на 26 август 1990 е извършен палеж и погром над Партийния дом на ВС на БСП. започнати са разпити на свидетели - има задържани лица.
15 души следователи от Главно следствено управление се заемат със случая. На 1 септември 1990 Прокуратурата на въоръжените сили образува предварително производство срещу служители на МВР по повод бездействието им по време на пожара на Партийния дом.
На 7 септември градският прокурор Борислав Йотов дава пресконференция за пожара. Дни след това, пак Йотов признава в пресата, че опитите да бъде разпитан Емил Кошлуков като свидетел по делото за палежа били безуспешни!
На 11 февруари следващата 1991 става ясно, че следствието е приключило и ще бъде внесен обвинителен акт в съда.
На 2 април, 2 месеца след това БТА разпространява, че предстои второ следствие по подпалването на Партийния дом! - бел. Л. М./.
Екипите от следователи се сменят и бройката им намалява с времето.

На 9 юни, Димитър Йончев обяснява във в. "Дума": "На силен натиск беше подложена г-жа Караиванова, прокурор по делото." Самата Анна Караиванова не желае да говори за този натиск! Делото да се върне на прокуратурата отново за доразследване, разпорежда Софийският градски съд.

На 22 февруари 1992 Ана Караиванова вече не е прокурор по делото за палежа на Партийния дом. Тя е освободена от ВСС по "непригодност", но всъщност това е политическо уволнение, извършено под давление на новия Главен прокурор Иван Татарчев. Предстои внасянето на нов обвинителен акт, прокурорка е Тодорка Миндова.
На бял свят излиза фактът, че прокурорът Арсов не бил допуснат на огледа на пожара от милицията./"Репотер"/. Междувременно става ясно, че прокурор Караиванова е квалифицирала делото като "криминално престъпление по политически подбуди". Това не се харесва на нито една от политическите сили.
На 26 август 1994 се навършват четири години откакто е подпален Партийният дом. По следствието са разпитани 800 души, има видеокасети и огромен доказателствен материал. Няма само край самото следствие, за да може да бъде внесен неоспорим от съда обвинителен акт.
Кой и защо пречи на следствието и това делото да влезе в съда - така и не става ясно в годините. Ясно обаче е друго: комунистите "загубват" интерес към случая с пожара и постепенно тази тема излиза извън обсега на медиите.
Общата щета от пожара възлиза на близо 8 милиона лева тогавашни пари. Десет години от погрома - следственото дело е върнато за пореден път от съда. Единственият висш политик на мястото на пожара се оказва вицепрезидентът Атанас Семерджиев - Луканов и Желев са извън София. През декември 1995 година военната прокуратура прекратява делото срещу тогавашния шеф в МВР, Първан Русинов и зам.-министъра на вътрешните работи, Стоян Стоянов за бездействие, поради липса на престъпление.

Точно след една година, на 19 август 1991, президентът Желю Желев казва: "На 19 август престанах да вярвам на моя вицепрезидент. Поводът е мълчанието на вицепрезидента Атанас Семерджиев по повод съобщенията за преврата в Москва. Щом узнава за преврата Желев събира съветниците си, и научава, че вече са излъчени изявления на френския президент Франсоа Митеран, на Джон Мейджър, на Буш-старши. Докато в президентството се съвещават излиза декларация и на Вацлав Хавел. Желев дава указания на съветниците си за текста на изявлението /според в. "Труд"/ и отива в Бояна, където го чака за среща вицеадмирал Уилям Оуенс, командир на Шести американски флот, който е акостирал по това време в Бургас. На стълбите в Бояна журналисти пресрещат Желев и той прави импровизирано изявление за преврата, а след това се връща в президентството и се свързва с Борис Елцин. Пред Елцин Желев изразява тревогата си от случилото се, като първият му въпрос бил: "Как сте?" На този въпрос Елцин отговорил веднага, че обстановката е сложна , но се държат.
Това твърдение на Желев звучи смешно, тъй като до този момент той никога е не разговарял с Елцин и да започне разговор без да се представи - някак нелепо звучи.
Желев си спомня как се обадил в деня след преврата и на Венцел Райчев и така се свързал с Елцин. Това вече е твърде вероятно, тъй като връзка на Венцел Райчев с Москва е съществувала и това не е било тайна.
Желев споделя в интервюто за "Труд" и как го е жегнала мисълта, че Семерджиев не е споделил нищо с него и мълчал за преврата. "Изключено да не е имал информация най-малкото по линия на военното разузнаване..."
Тук неволно Желев потвърждава моята теория за пряката връзка с Москва от страна на Военното разузнаване- бивше РУМНО. Потвърждава и тезата на читателското писмо от в. "Дневник" за Ордена на зелените чорапи. Хората в сянка, тези, които движеха и движат още зад кулисите случващото се в държавата.

Шест години по-късно, Атанас Семерджиев ще каже от страниците на в. "Стандарт":"Желю Желев знаел, че ще се гори архивът на ДС". Семерджиев пояснява, че е уведомил НКС на СДС преди да бъдат унищожени материалите от архива на Държавна сигурност през 1991 година - година след пожара на Партийния дом и годината на преврата в Москва.
Думите на генерала потвърждава и Стефан Гайтанджиев, тогава депутат от ПГДЛ, който през 1991 г. е бил член на НКС на СДС и отговорник за сигурността на "Раковски" 134. Гайтанджиев даже казва: "Аз уведомих лидерите на "Раковски" 134... Докато Желев твърди: "НКС на СДС никога не е разглеждал подобен въпрос". Дали някой ще се хване на въдицата, че видите ли в СДС са били толкова отворени, че са разгледали въпроса с унищожаването на част от архивите на ДС на свое заседание, където се води протокол и стенографски запис! Или не са разгледали въпроса на заседание на НКС...
Желев признава единствено, че са подозирали, че се върши такова нещо /като унищожаването на архивите/ в МВР, т. е. имали са само подозрения.
Тогава бих попитала: като са имали подозрения в НКС на СДС защо не са взели спешни мерки в границите на закона, за да пресекат унищожаването на архивите? Все пак едно такова действие като умишлено унищожаване на архивите на ДС е наказуемо, а знанието, подозрението за едно подобно действие и не предприемането на никакви мерки и вид съучастие. Това няма как Желев да не е знаел...

Страшна и тъжна приказка за хората в сянка, които дърпаха конците за подпалването на пожара на Партийния дом, а след това направиха всичко възможно делото за това да не влезе в съда. Страшна и тъжна приказка за унищожаването на подбрани архиви на бившата Държавна сигурност - безнаказано, без да се предотврати това.
В тази приказка, докато трае пожарът в центъра на столицата, докато делото за него се влачи с години, президентът на страната мълчи и не проронва и дума за отчет кой, кога и какво е свършил по престъплението.

Той се тревожи за Горбачов и за това кога ще излезе неговото изявление в подкрепа на бащата на перестройката, редом с изявленията на редица световни лидери против извършения военен преврат. Ще завърша с откъс от книгата ми "Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти", в който става дума за преврата в Москва:
"19 август, случайна дата ли е това?
За по-голяма част от света датата 19 август 1991 се свързва с опита за преврат срещу Горбачов. Посветени в задграничните милиардни трансфери от Съветския съюз и страните от социалистическия лагер на запад обаче са наясно, че това е пределната дата за промяна на курса по икономическото нелегално стабилизиране на отречената КПСС. Четири дни след 19 август, партийното имущество /някаква останала твърде незначителна част от него/ е блокирано и национализирано. КПСС и Руската компартия са официално забранени. Всъщност приключило е преливането и трансформацията на средства от безкрайното имущество на КПСС. Финансистът на партията Николай Кручина се хвърля от петия етаж на жилището си, подобна участ сполетява и предшественика му - Георгий Павлов. От борда на яхтата си пада и изчезва в океана Максуел, същият, който е живял с увереността, че многото информация, която притежава удължава живота му. Дошъл е моментът, когато информацията се оказва ненужна, а съществуването на Максуел - вредно. Опасната информация поема към Отвъдното с притежателите си."


Следва продължение

Вашето мнение за статията може да споделите тук


В началото | За мен | Анализи | Коментари | Разследвания | За контакти
Copyright © Люба Манолова
designed by Viara Hristova