3.Желю Желев - личните невъзможности в политиката
Неизвестни моменти от срещи и контакти между НКС, парламентарната група на СДС и държавния глава Желев
Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков
16 ноември 2007
Продължение от 15 ноември
На срещата на президента Желю Желев с парламентарната група и Координационния съвет на СДС, на 27 юли, един месец преди Боянските ливади, преди вота на недоверие на правителството на СДС, от пръв поглед си личи, че отношенията му със СДС са в крайно изострена фаза.
Тази среща се провежда месец преди така наречените "Боянски ливади", преди пресконференциите на Бриго Аспарухов и Ани Крулева и двете насочени против кабинета "Филип Димитров". Желев е кротък и неузнаваем, като още в изказването си дава да се разбере, че е склонен да преразгледа своята позиция относно негативизма, който се е натрупал в продължение на близо година между него и сините. В един момент обаче, докато говори депутат от СДС, Желев го репликира, Александър Йорданов се обажда: "Абе, ние не сме се събрали тука в Ганкиното кафене, да чоплим политиката! Това, което искаме е сериозна работа!" Желев са разсърдва, скача и си отива. Не минават и няколко часа и следва изявление на президента по телевизията, че връща закона за пенсиите на партийните секретари обратно. Депутатите разбират, че идвайки на среща с парламентарната група на СДС, той вече е бил записал това телевизионно изявление! Т. е. оказва се, че Желев се е срещнал с ПГ на СДС и НКС, не за да се консултира, а по-скоро, за да наложи своето собствено мнение.
Това всъщност е и последната среща на СДС и Желев. Оттук нататък, на заседанията на НКС идва Алексей Алексеев като представител на президента. Докато в есента на 1992 г. вече и той спира тези посещения. На 18 септември 1992 г., три седмици след т. наречените Боянски ливади, се провежда политическо съвещание на СДС в хотел "Витоша", на което Желев се обижда и си тръгва, тъй като е освиркан от привърженици на СДС, събрали се отвън. ДПС изразява в печата недоволството си от случилото се.
Малко по-късно е определена контактна група за работа с Желю Желев, в която влизат: Светослав Лучников, Йордан Василев и Иван Куртев. Още същия ден те се обаждат в резиденция "Бояна" към 16.30 следобед и заявяват на длъжностното лице, което е на телефона, че има определена група, която иска да се срещне с него. Отговорът е: "Днес е почивен ден, президентът не работи. Обадете се в понеделник."
Естествено оттук започват разтакавания, които обаче не довеждат до среща с Желев. Пише се и писмо, че има решение на конференцията, да се осъществи среща и се изгладят отношенията между СДС и Желев. Тогава, на следващия ден от президентството идва писмо с искане да се предоставят стенограмите от конференцията. Тъй като те все още не са били готови - СДС предлага да дадат касети с видеозапис от конференцията.
На това предложение се получава отговор, вече от началника на канцеларията на президента /а спорът се води между политическа сила и издигнат от нея кандидат за президент/, а не от Желев, че се изисква целият видеоматериал. С ново писмо, СДС изяснява къде да се предостави материалът с човек от СДС, тъй като видеокасетите с в един екземпляр и след прожекцията ще трябва да се върнат обратно. Отговор не идва!
Същия ден, 19 септември, с политическа декларация на СДС Филип Димитров е преизбран за председател на сините, а за главен секретар е определен Иван Куртев.
Вече са минали Боянските ливади, Стефан Савов е свален от поста председател на парламента, предстои да падне кабинетът на СДС...
Десет дни след цялото това разиграване - Желев вече не представлява СДС в президентството - според двете страни, но по различни причини.
На 6 октомври 1992 г НКС приканва Димитър Луджев да се откаже от депутатския си мандат, ако не - да напусне парламентарната група на СДС.
"Съществува легендата, на която доста хора от привържениците и симпатизантите на СДС, все още продължават да плащат данък, че с пресконференцията в Бояна, дадена на 30 август 1992 г. президентът Желев свалил правителството на Филип Димитров - това е записал Желев в книгата си "Моята политическа биография", в главата, наречена "Войната на СДС срещу президента и президентската институция".
Преди тази глава в произведението си, Желев се спира подробно на бюджета на президентството, за укази на живков, за това как едва ли не, от него е започнало изграждането и утвърждаването на президентската институция в държавната система на България. Желев пише за това какво прави началникът на кабинета му в един свой работен ден, как е създал Военен кабинет на президента по идея на френския президент Франсоа Митеран. И как едва ли не "попаднал в десятката" ?!? със създаването на военния кабинет, тъй като в цивилното и военното ръководство на армията се появил страх, че той Желю Желев ще има един втори, независим от тях ?!? източник на информация и че не ще могат от структурите на Министерство на отбраната и Генералния щаб да го заблуждават, че провеждат военната реформа! С една дума - Желев си сдиплил такъв кабинет, за да контролира армията, въпреки, че това по Конституция е прерогатив на изпълнителната власт, а той като главнокомандващ има единствено задълженията да приема парадите и да издава укази за пенсиониране и назначаване във военните структури.
Желев признава в книгата си, че реформирал Националната разузнавателна служба с назначаването на Бриго Аспарухов за директор. "С него започнах реформите - пише Желев в книгата си. - Най-напред снехме разузнаването на САЩ и страните от Европейския съюз. Не можехме да разузнаваме тези страни като вражески държави, както е било през периода на Студената война - признава бившият марксист философ и продължава:
... Второто нещо, което трябваше да направим, беше премахването на т. нареченото икономическо разузнаване,..."
Желев набляга на това как Конституционният съд уважавал неговото вето и благодарение на президентството и КС те успели да спрат реставрацията...
Кандидатът, издигнат от СДС пише всичко друго, освен за "оня списък", за фасоните, които си е позволявал да прави на ръководството на политическата сила, издигнала го за изборите държавен глава. И тук не трябва да се забравя следното: в случай, че СДС не го бе издигнала, Желев щеше да е господи Никой в политиката и много от скандалите и срива в дясното политическо пространство щяха да бъдат избегнати. Чак след като вече се озовава в президентството, избран от симпатизантите на СДС, а не от някой друг, Желев започва да работи за себе си, дърпайки чергата изпод тези, които са имали неблагоразумието да го издигнат за кандидат.
Желев пише, че два пъти предупреждавал лидерите на СДС за трудностите и опасностите, които са ги дебнели, но за едно той пропуска да ги предупреди, за това, че вече избран за държавен глава, той самият ще се обърне срещу СДС и ще играе срещу него.
За срещата с ПГ на СДС и ръководството на коалицията Желев пише, като дава простор на речта си, в която не пропуска да подчертае, че е държавен глава и то не защото СДС го е избрал, а е гласувал за него народът!
След Боянските ливади, които представляват една пресконференция, на която Желев критикува правителството, се разпада парламентарната група на СДС, от нея се отделят 23 депутати. Това дава основание и на ДПС, дотогава партньор на СДС в кабинета, да се дистанцира и оттегли подкрепата си за правителството на сините.
Няколко думи за финал на този период от отношенията "Желев-СДС". Малцина от привържениците на СДС знаят какво се е случвало между коалицията и издигнатия от нея кандидат за президент, в месеците след избирането му. Това, което за лидери и депутати е било очаквано - хората приемаха удивени: президентът, избран със синята бюлетина, се отказа публично от синия цвят след избора, като се обяви за всеобщ избраник. Малцина схващаха и пътят, който хвана след избора си марксистът философ, отричайки стачки, протести и недоволства, той изкуствено задържаше развитието в името на "мирния преход". Преходът беше мирен и едва ли заслуга за това имаше Желев.
Дестабилизацията на реформата, в името на още един миг откраднато оцеляване на случайно попаднали в политиката люде, това като че ли бе мотото на Желев. А изпълнението беше брилянтно, трябва да призная, - с бюлетината и гласовете на СДС, Желев се обърна против СДС, защото за доктора по философия, изборната победа от октомври 1991 г. бе нежелана. Нежелана и нелицеприятен факт - него го теглеше към илюзорния център на отритнатите, докато бъде избран за държавен глава. След това започна да действа. В името на свалянето на кабинета, в името на друго правителство - послушно и безлично, но под негово лично влияние. Дестабилизираният парламент, слабият кабинет - това бяха необходимите и чакани резултати, за да бъде предложена необходимостта от здрава президентска власт! С правомощия във външната политика, разузнаването и военната област.
Ето защо във въздуха останаха да висят без отговор въпросите:
- Кой остава президент, след като е шантажирал публично депутат с досие за съпричастност към специалните служби?
- Кой остава президент, след като зад гърба му негов съветник от кабинета се договаря в чужди държави по неясни сделки?
- Кой остава президент, след като втори негов съветник го напуска не по болест?
- Кой остава президент, след като се е вкопчил в Националната разузнавателна служба и не е допринесъл и буква за изготвяне на концепция за националната сигурност? А е главнокомандващ.
- Кой остава президент, след като е дал мило и драго да свали действащо правителство от политическата сила, която го е издигнала за кандидат за държавен глава и е гарантирала избора му чрез гласовете на поддръжниците си. И най вече:
- Кой продължава да бъде президент, след като се е отказал от бюлетината, с която е избран? Има ли някъде в цивилизования свят подобно политическо поведение?
За него главното съдържание на перестройката "представлява борбата на интелигенцията срещу бюрокрацията"! Той написа, че "такава уникална ситуация в историята на духовната култура може да възникне, защото част от самата бюрокрация - нейната най-умна и най-далновидна част - разбра, че съветското общество се нуждае от радикални промени във всички области на социалния живот". Бившият партиен член, марксистът философ твърдеше, че "работата не била в "перестройката", а в гласността и публичността. Голямото и реално нещо било направено чрез публичността..." Всъщност Желев се вълнуваше по-скоро от партийната /на БКП/ бюрокрация, номенклатурата на комунистическата партия, а не изобщо бюрокрацията.
За Желю Желев тези, "които отричат Горбачовата перестройка са политически екстремисти, хора, неспособни да мислят и виждат нещата в исторически план.."
Той пропагандираше, че гласността разяла, подобно на киселина политическите, идеологическите и моралните устои на комунизма и по такъв начин отворила пътя на "нежните революции".
В книгата той си спомня за това как е протекла срещата в апартамента на Андрей Луканов с "опозицията": "Луканов дойде по халат и чехли. Разказа за последните събития в ЦК. Говори ни за писмото на Петър Младенов до ЦК и някои други истории." Обвинява Блага Димитрова за тази среща на опозицията с управляващите. Каква опозиция са на 13 ноември 1989 г. Желев, Вагенщайн, Петко Симеонов, Стефан Продев и други - това е отделна тема. Истината е, че съществена част от опозицията /в която се включват и Желев, Светлин Русев, Нешка Робева/ и преди и след свалянето на Живков са опозиция единствено на самия Живков и управлението му в партията и държавата.
Желювата опозиция не е антикомунистическа - тя е опозиция на случващото се в БКП преди свалянето на Живков от постовете му в партия и държава. И тази опозиция се бори за смяната на Живков, въпреки че в декларация поставя въпроси за радикални промени в законодателната система, както и цялостната политика на страната.
Желев пише за свалянето на режима на Живков, пише и за "български турци", въпреки, че става дума за българи мюсюлмани, мнозинството от които не знаят турски език. Той удобно "прескача" петгодишния срок от преименуването 1984-85 година и "избухналото" недоволство, чак след пет години по това преименуване, като оправдава конспиративната организация, която създават Държавна сигурност и техни агенти мюсюлмани със сменени имена. А че от тази конспирация следват терористични актове - Желев, опозиционерът, не споменава и подминава. Независимо, че има дадени жертви и от двете страни... Как бе създадено СДС, какво казаха в годините, хора, били близо до него, какво вършеше Желев и какво се случваше вследствие на негови решения и действия в политическия живот на България - как минаха годините от така наречената от самия Желев "политическа биография" -
Така ще стане ясно, че едно се случваше, друго виждаше Желев, трето излезе в книгата му. Неудобните моменти се прескачаха, като този със закуската във Френското посолство ....
четете в продължението за началото Следва продължение
