9.Паралелната власт
ЛЮБА МАНОЛОВА17 април 2008
Продължение от 16 април
Времето преди спечелването на парламентарните избори от СДС е време, в което хаосът са настанява трайно в действащото законодателство. По границата прохожда контрабандата, като се използват старите канали на Държавна сигурност с нови хора. В така наречените фирми или групировки от "нови" хора задължително има и човек от специалните служби, тъй като използването на каналите изисква познания.
Законодателната власт подпомага тази контрабанда с редица нескопосани свои нормативни актове, които подпомагат контрабандата и избягване на законодателно, наказателно преследване. В държавата липсва компютърна връзка между границите, данъчните служби, фирмените отделения на съда, нотариата и полицията, а това е прекрасна възможност да минават безпрепятствено тирове със стоки, пред които митничари си затварят очите. В ход е първоначалното натрупване на капитала.
С чужди паспорти, с фирми регистрирани без знанието на граждани се вкарваха тирове с високо акцизни стоки, които получаваха фалшиви печати върху документите за внос. Органите на данъчните служби и Прокуратурата хващаха инцидентно такива товари и ги конфискуваха, но това бе рядкост.
На сцената се появяват лица като Цветелин Кънчев, космонавтът Георги Иванов, Васил Илиев, Димата Руснака, Младеж Михалев, братята Маргини и много други известни имена. Иво Карамански се завръща от Чехословакия, в готовност са бригади от бивши спортисти по борба, които получават своите задачи от хора в сянка. /Повече за тези лица от прехода ще намерите в "От бухалките до парламента - интерграция на необяснимото" и "Кого награди с орден "Стара планина президентът Първанов?"
Освен това по темата ще намерите и подробности в "Контрабандата в зората на криминалния преход".
Необясними убийства пълнят страниците на вестниците. На 6 юни 1992 година е намерен застрелян офицерът от Интерпол Свилен Панайотов в локва кръв. Куршум е пробил лявото му слепоочие и е излязъл на тила над дясното ухо. Втора дупка от куршум е открита в тавана на срещуположния край на стаята. Трета гилза е намерена на пода, при първоначалния оглед тя не е била открита. Свилен е намерен в стая със заключена отвътре врата, което изключва възможност на евентуален убиец да напусне местопрестъплението. Огромни синини има по гърдите му констатират негови близки в моргата, а в областта на слабините са налице разкъсвания. Травмите са нанесени приживе, но това не се коментира на глас.
Безследно е изчезнало неговото кафяво кожено куфарче, с което офицерът никога не се разделял. Свилен не е левичар, за да се застреля в лявото слепоочие - твърдят приятелите му.
Две седмици преди Свилен да напусне този свят от националното бюро на Интерпол напуска негов колега, работил 17 години в системата на МВР. Самият Свилен е предупреден да мълчи от контраразузнаването.
Свилен е работил по събиране на данни за изнесени зад граница държавни капитали.
Това убийство е обявено за самоубийство. Такива "самоубийства" бележат демократичния преход от началото му до днешни дни.
Смъртта на Свилен съвпада с началото на управлението на правителството на СДС, когато все по-упорито се говори за изнесени милиони зад граница в навечерието на 10 ноември 1989 година. Повече за това убийство ще намерите в "Другите убийства и самоубийства".
Тази версия куца като се вземе в предвид, че само две години след свалянето на Живков в банковите сметки на така наречените задгранични дружества може да се намерят следи от износа на капитали. Сам министър Румен Биков предлага Проект за програма за намиране на изнесените милиони зад граница, както и Проект за установяване на парите на българската държава в задграничните дружества. Назначена е ревизия на тези дружества, която приключва след като кабинетът на Филип Димитров вече се е самосвалил от власт.
Така периодът на управление на това правителство ще се окаже период на обречено търсене на държавните пари зад граница. За износът на капитали може да прочетете подробно в
- "Защо Доклад на Луджев остана без последици",
- "Каналите на Държавна сигурност",
- "Как се крадат милиони",
- "Как се измъкваха пари от родината преди свалянето на Живков?",
- Кой разреши износ на капитали и създаване на задгранични дружества?",
- "В търсене на изнесените държавни капитали".
Успоредно с прохождащата контрабанда, по време на управлението на кабинета на СДС, прохождат и търговията с дрога, трафикът й през територията на нашата страна. Прохождат и износът и вносът на крадени коли, магистралните обири, специално законодателство дава път на нахлуване на десетки секти в страната, а заедно с тях и представители на чужди разузнавания.
Поставено е началото на разграждането на държавния износ чрез закриване на Министерството на външноикономическите връзки /МВиВ/под предлог, че там работела главно комунистическа номенклатура. Всеки един що годе интелигентен служител от това министерство се впуска с контактите си зад граница в частния бизнес. Държавата е лишена от едно солидно перо за хазната.
В това време на слабо управление групировки съставени от бивши спортисти поемат трафика на крадени автомобили, начеващия трафик и пласиране на дрога и все още нерегламентирания законно хазарт.
Как са се изнасяли държавни милиони от страната? Това бе най-подробно разработено от мен в документални поредици във в. "Демокрация" и в първата част на книгата ми "Външният дълг и 10 ноември 1989 г. в документи и факти". По времето на управлението на правителството на СДС продължаваше износът на държавни милиони към тези дружества, това бе факт, с който малцина бяха запознати. /от книгата "Външният дълг..." - бел. Л. М./.
КАКВИ БЯХА ПО-КРУПНИТЕ ЗАГУБИ ЗА ДЪРЖАВАТА ОТ ЗАДГРАНИЧНИ ДРУЖЕСТВА КЪМ МАРТ 1992 година?
Справки от разпиления архив на закритото МВиВ сочеха като загуби: "Хохлойтнер" - Виена - 18 млн щатски долара, "Рьоперверк" - 69 млн. ДМ, "Сомиф" - 621 000 долара, над 20 млн. ДМ, 10 млн. долара, "Технимар Минералимпекс" - 7 млн. долара, "Ортман и Хербст" - изясняваше се в момента на публикацията, и т. н., и т. н.Към времето, в което се заех с тази тема в тежко състояние се намираха и почти всички дружества на "Балканкар". Управниците имаха информация за фалити на такива български фирми с държавно капиталово участие като: "Рекорд" - Англия, "Нордкар търг" - Дания. Тежко бе състоянието и на "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, /констатираха специалисти с настояване за финансова проверка/, "Дантрък". Безпокойство сред запознати експерти икономисти будят дружества като АЕП - Германия /на "Микропроцесорни системи" - Правец/, "Сетеф" - Франция, СТА - Венецуела /на "Технология на металите"/ и редица други фирми. Изводите и констатациите си тези експерти правят, доколкото това е възможно /поради ограничения достъп до документацията на задграничните дружества/ навреме и писмено до съответните висши държавни чиновници, но без резултат.
Факт и то неоспорим е, че още с поемане на властта /1991 г./ кабинетът на Филип Димитров решава да се ревизират общо 55 задгранични дружества от екипи на Министерство на финансите. Резултатите от тези проверки е трябвало да се очакват през есента на 1992 - точно по времето, когато неистовите организирани усилия за сваляне на това правителство са в апогея си. Но колкото и да е невероятно - кабинетът на Ф. Димитров пада, заради съвет на Иван Костов, че трябва да иска вот на доверие заради авторитета на България в международните институции. Не правя пряка връзка, но не може да не се направи паралел между двете събития.
Малко отклонение или как се инвестираше, когато държавата не разполагаше с пари и факти за това, как милиони валута потъваха с неясна цел и още по-неясен срок на връщане.
|
|
| Справка на фонд "Заеми за оборотни средства" към 30 юли 1990 година | |
Из Справка на фонд "Заеми за оборотни средства" към 30 юли 1990 година: "АГРОКОМЕРС" - заем от 160 000 валутни лева. С резолюция на Андрей Луканов това задължение отпада.
"ТЕРАТОН" - заем 8 269 000 вал. лева, с безсрочен срок на погасяване. Заемът е прехвърлен за изпълнение от "Икомев" на "Тератон" /"Икомев" е задгранично дружество с държавен капитал - бел. моя/.Лесно са отпускани кредити - връщането е било трудно или е невъзможно, а това са държавни пари, и то валута. Вероятно точен ще се окаже един от експертите по външна търговия, който ми каза: "Те не са отпускани, за да бъдат връщани!"
"КИНТЕКС" - 13 908 вал. лева заем. При просрочване, с писмо са дадени указания на БВТБ /днешното название на "Булбанк", като тази финансова институция се среща и под по-старото си наименование БВТБ - бел. моя/ да погаси задължението от текущите постъпления на предприятието.
"ТЕЛЕКОМ" - 128 000 вал. лева. При просрочване, с писмо са дадени указания на БВТБ да погаси задължението от текущите постъпления.
"ИНТЕРКОМЕРС" - 5 338 000 вал. лева. Погасява се чрез сума, дължима на държавния бюджет и дължимата сума се редуцира на 3 329 000 вал. лева.
"ХРАНЕКСПОРТ" - 747 000 вал. лева. Поискана е програма за погасяване на кредита.
"БУЛГАРГЕОМИН" - 3 235 000 вал. лева. Ръководството вместо плащане дава програма за разсрочено издължаване на кредита.
"АГРОКОМПЛЕКТ" - 4 270 000 вал. лева. Вместо плащане, ръководството представя програма за разсрочено издължаване на кредита.
"МАЙМЕКС" - 13 500 вал. лева. Просрочването трябва да стане повод за указания БВТБ да погасява задължението от текущи постъпления на предприятието.
С Разпореждане под номер 93 на Министерския съвет от 14 август 1992 / за защита на държавните интереси в областта на външната търговия/ се възлага на министъра на търговията до 30 ноември 1992 да извърши проверка на дружества и предприятия с цел, установяване на държавното имущество в страната и чужбина. Как всъщност се стига до това разпореждане, което така и не е било изпълнено, поради краткия срок на управление и свалянето на правителството на Ф. Димитров?
На 26 март 1992 г., на заседание на Министерския съвет, при разглеждане на т. 7 от дневния ред, министърът на отбраната, Димитър Луджев внася Докладна записка за възстановяване на правителствената комисия по злоупотреби при износа, по време на наложения мораториум, както и за извършени задгранични инвестиции по дружества и фирми извън страната. В тази записка Луджев изнася факти от т. наречената Бяла книга /която така и не видя бял свят/. Целта на Луджев в този момент е, при възстановяване на комисията, той лично да я оглави. Нищо чудно самият Луджев да е бил съвсем наясно с предстоящото му освобождаване от поста, който е заемал и да е търсил /той и хората зад него, като тогавашния държавен глава, Ж. Желев и бивши казионни политици, с реална икономическа мощ след 10 ноември 1989 - бел. Л. М./ различни варианти за оставането му в коридорите на властта под каквато и да е форма. Истината по разследването на изчезналите държавни пари зад граница в този момент търси и друга Комисия по разследване на причините за икономическата криза към Народното събрание, с председател Румен Биков. Това става причина на военния министър, Д. Луджев да не му се уреди въпроса с оцеляването на министерския пост.
От 3 до 16 милиарда долара са изнесени от страната някъде от 1985 г. до 1997 г. - като икономистът Иван Ангелов твърди, че изнесените пари са 2-3 млрд, докато синдикалният лидер Кръстьо Петков назовава цифрата 16 млрд. долара. Как, къде, от кога, по какъв начин - и двамата не казват.
Финансовият министър, Иван Костов от кабинета на Филип Димитров нарежда да се извърши ревизия поне на 17 задгранични дружества в чужбина, и то при положение, че броят им към този момент е 395, официално към 1990 г.. След 1990 г. всяко едно от тези задгранични дружества се разроява на по 3 до 5 нови и сметката им вече трудно се хваща. Ревизията на Костов констатира отклоняване само на 3,5 млн долара.
Следва продължение


