2.Кой трябва да се чувства омерзен - ние или Чирков?

ЛЮБА МАНОЛОВА
17 април 2008

Продължение от 16 април

Българският народ много се радва на Приказката за Лудия и зелника. Радостта му поне е без пари, тъй и тъй обедняхме демократично, ако започне човек да нарежда от какво и как сме без пари, със списъка като едното нищо ще опашем екватора... Ще продължа разказа си за д-р Александър Чирков с една коледна история. И така: коледните празници са били в разгара си, 1984-а се изнизвала тихомълком, когато в Министерския съвет се получава писмо чрез академик Атанас Малеев до Георги Йорданов. /Дали академикът е бил тайна свръзка или куриер на бъдещия културтрегер от национален мащаб - архивите мълчат. - бел. Л. М./...

Та в това писмо имало молба за изплащане на хонорар на чуждестранния гражданин д-р Томас Бахман, който ръководил и обучавал сътрудници от Клиниката по сърдечно-съдова хирургия цели три месеца. Без никакво заплащане.
Няма да споря с документите от преди шест години, нито пък ще си правя труда да откривам причината за това писмо - дали касиерката е била с лош характер и не е искала да изплати парите на нелишения от права гражданин на ФРГ, та се стига до Георги Йорданов в Министерския съвет, или... Как причината е в определянето на размер на въпросния хонорар, според таблицата, която ползват натуралните българи - документите мълчат.
Въпросът обаче е бил разрешен по мъжки, с държавнически размах - Георги Йорданов прочита на един дъх писмото и не се колебае. Все пак Бъдни вечер е - какъв по-добър подарък от даряването на известна суми пари? С вълшебната думичка "Съгласен" мургавият сливенчанин Йорданов ощастливява и сърдечноболните, и доктора, дошел от далечна ФРГ за тях.
Коледната щедрост на Йорданов обаче развързва ръцете на безчет юнаци. Вместо да се харчат пари в чужбина, тук, у нас добре обучени лекари щели да поемат лечението на немалкия брой сърдечно болни граждани. Министерството на народното здраве си отдъхва облекчено, тъй като до този момент не било в състояние да плати на германеца. На пръв поглед всичко е в реда на нещата, с изключение на едни малки, досадни подробности, които както често срещаните неравности по асфалта дращят текстовете на българското законодателство.
Нашият народ има една отличителна черта - трудно вярва и за да бъда по-конкретна и точна ще обясня за какво иде реч.
Години наред в театъра, за да направят някого заслужил или народен артист трябваше да изиграе голяма роля - било от класиката, било от репертоара на драматурзите соцреалисти. В това отношение любими роли бяха крал Лир, а за жените актриси - комисарката от "Оптимистична трагедия" на Вишневски. В живота на нищо не подозиращия средностатистически българин са се случвали например едни такива неща, за които сега близо 9-те милиона население силно си скубят косите. Работата е много проста - в бюджета ни е имало пробойна, подобна на тази, която съсипа "Титаник" още при първото му плаване. Само че тук, нашата пробойна е била отворена посред бял ден и не от коварно плаващи ледове, а от ловки мъже на високи постове, които ако не друго, поне са имали самочувствие на държавници. Един от тях бе Георги Йорданов и за него вече стана дума. Друг такъв държавник е бил също Георги /или както галено го наричаха, Гриша/ Филипов. И той като съименника си решил да играе престижната роля на национален финансист. Не че министърът на финансите липсвал - точно обратното, бил си налице. Не че самият министър на финансите, Белчо Белчев го е "молил" да поеме ролята на собствения му пост. А още по-малко пък заради получаване на звание "заслужил", "народен" артист... Та ето какво се е случило:

Един ден, неизвестно по какви причини, министър Белчо Белчев решава да потърси мъдростта на някой от партийния ешелон. Съдбата решава това да е Гриша Филипов. Случаят е бил труден, а в същото време е трябвало да се действа решително и бързо. Ето какво разказват документите з бързината и решителността:

До Председателя на Министерския съвет, др. Гриша Филипов ТУК

Доклад от Белчо Белчев - министър на финансите
ОТНОСНО: тълкуване на член единствен от т. 3 от Постановление №58 на Министерския съвет от 10 юли 1974 г.
Другарю Председател,
С оглед подобряване на здравното обслужване на населението в нашата страна е сключен договор с проф. Чирков... С това се отговаря на нуждите за извършване на квалифицирани сърдечно-съдови операции, както и... като помощник на проф. Чирков е привлечен и д-р Бахман. Определеното по договора месечно възнаграждение за ... и за ... е... Договорът предварително не е бил съгласуван с министерството на финансите и в него не е третиран въпросът за данъка на изплащаните възнаграждения. Съгласно член 1 от Закона за данък върху общия доход, чуждите граждани плащат данък върху доходите си, придобити в страната. От извършената проверка е установено, че определените по договора възнаграждения са изплащани без да е удържан данък".

Ще спра дотук, за да си поемат въздух данъкоплатците - то, като погледнеш, поне въздух им остана! Но докато дишат с пълни гърди ще уточня няколко несъществени подробности от историята с чужденеца Бахман и законодателните колебания на няколко комунисти :

• Оказва се, че хонорарът и размерът му /става дума за парите, получавани от др Бахман - бел. Л. М./е определян неизвестно от кого;
• Става известно, че докато министърът на финансите не е знаел размера на този хонорар, с "разрешение" на Г. Йорданов, въпросните пари на чужденеца са му изплащани... от някого, някъде и неизвестно защо не са удържани данъците по тези хонорари;
• Не прави впечатление на първия финансист в републиката, че вместо него е разрешавано, вместо него е бил определян размер на хонорар в западна валута и този хонорар е бил изплатен, без да е удържан данък върху общия доход.

Министър Белчо Белчев говори в писмото си за третиране на въпроса за данъка и за момент "забравя", че в родното законодателство данъкът върху общия доход не се третира, а се удържа!
Необяснимо защо министърът на финансите ни не се впечатлява от не удържания данък, даже не допуска мисълта, че е извършено нарушение на действащото законодателство. С пословична "разсеяност" Белчо Белчев продължава доклада си до Георги Йорданов:

"По силата на чл. 53 от ЗДОД, Министерският съвет, с Постановление № 58 от 10 юли 1974 г. е освободил от данък "заплатите и другите възнаграждения на чуждестранните специалисти, заети на работа в строителството, промишлеността и други отрасли на народното стопанство". Изразът "и други отрасли на народното стопанство" не е достатъчно ясен по своя обхват, и по-конкретно, отнася ли се за извънпроизводствената сфера , в случая до здравеопазването.
С оглед да не се създават трудности... целесъобразно е Министерският съвет да даде тълкувание в смисъл, че тази разпоредба се отнася и за договора с проф. д-р Чирков и д-р Бахман, независимо от това, че същите са били заети в сферата на медицинското обслужване.

МИНИСТЪР: /Подпис/
Б. Белчев"

Не ми е известно с какво се е занимавал председателят на Министерския съвет от 1986 г. Г. Филипов по време на антифашистката съпротива - касиер ли е бил в съпротивата, с парите на въстаническите зони ли е боравел, или от буржоата е стръсквал средства за идеята на бъдещото бляскаво равноправие. Тази тема не бе засегната в белетристиката на писателите ни соцреалисти, когато беше време. Сега времената се промениха и напоследък майсторите на перото и белия лист неизвестно защо обърнаха гръб на биографиите на знаменити сънародници от политбюро на ЦК на БКП.
Не е известно и защо жив министър на финансите иска тълкувание от човек, който няма доказани връзки с решаването на национални парични проблеми? А е само ... председател на Министерския съвет. Закон е имало, Постановление на Министерския съвет - също. Какво тогава е смутило гения на финансите? Вероятно непреодолимото желание да натика в текста на някакво постановление и здравеопазването ни като отрасъл на народното стопанство и така да реши проблема с не удържаните данъци на германеца Бахман?

В края на тази история неминуемо ще останете с отворена уста от бързината на финала, с който са били разрешени колебанията на министъра на финансите.
"Съгласен - 16.I.1986 г.", собственоръчно написва ръката Гришафилипова.От името на Министерския съвет и от свое име! Така, с една единствена дума председателят на Министерския съвет оставя зачервени от срам, ако бяха живи, кохорта китайски и гръцки мъдреци.
С това "Съгласен", лаконично и почти класически са изтълкувани наведнъж и Законът върху общия доход и Постановление №58 на Министерския съвет! Ето такъв беше размахът на бившите ни държавни и партийни ръководители - почти половин век.
"Съгласен" и се появява закон. Къде ще ти губи време един Гриша Филипов да тълкува Постановление или да събира юристи в Министерския съвет за това? Та той от прекомерна заетост така и не успя да проговори на родния си български език!
Замах имаха хората, но след тях се появи нещо като бумеранг, от който така ни се зави свят, че звездите вече си ги гледаме и на дневна светлина. Нека си търсят любителите на загадката за натрупания външен дълг как похарчихме милиарди за няколко години, нека си цъкат юристите, четейки текстове от Наказателния кодекс... От това полза няма.
Щетите от разрешението да не се удържат данъци в разказаните случаи се измерваха в западногермански марки и бяха няколко милиона.
Въпросното Постановление №58 обаче за мен бе далеч по-интересно с текста, който разрешаваше да не се удържат данъци на чужденци, работили в нашата страна.

На колко чужди граждани, не са били удържани данъци от работилите в България преди 10 ноември 1989 година и какъв е бил размерът на тези суми в съответната валута - това никой никога не пожела да провери и уточни. Както е казал народът - битият - бит и прочие.

Следва продължение

Вашето мнение за статията може да споделите тук