3. САЩ - двойните стандарти на хегемонията

"Съществува един физичен закон,
че в природата няма действие
без противодействие.
Същото явно важи и за човешката природа,
тоест за историята." Гор Видал

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 13 декември

17 декември 2007

"Смяна на режима", вторична щета", "доктрина на добрите намерения" - цялата тази лексика бе наложена от САЩ през миналия 20 век. Няма друга държава в света, голяма част от историята на 20 и 21 век на която може да бъде описана с название на държави: Гватемала, Панама, Корея, Сиера Леоне, Хондурас, Мозамбик, Венецуела, Судан, Кения, Камбоджа, Конго, Заир, Перу, Еквадор, Сомалия, Филипини, Либерия, Гренада, Лаос, Египет, Виетнам, Никарагуа, Куба, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Косово, Кувейт, Саудитска Арабия, Кюрдистан, Ливан, Либия, Афганистан, Иран, Ирак. Това е историята на САЩ и нейните военни операции. Това е историята на новия Голям брат на България.

Дали бе шанс да сменим СССР със САЩ, това ще се опитам да припомня в следващите редове... Централното разузнавателно управление на САЩ, ЦРУ, разработи или взе участие в свалянето на правителства в Иран, Гватемала, Чили, Никарагуа, Хаити, Ирак, и някои балкански държави, а освен това постави свое протеже в Грузия. Пак ЦРУ бе в дъното на убийството на Патрис Лумумба в Конго през 1960 г., в организирането на опити за убийство на Кастро.
Руският кинорежисьор Юрий Гримов заяви неотдавна, че американците се считат за Батмани, които спасяват мира, но безопасно ли е това?

Да вземем Афганистан, бен Ладен и талибаните, които бяха обвинени едва ли не в нападението на Световния търговски център без съществуват каквото и основание и факти за това. Стигна се дотам издание като "Уолстрийт джърнъл" да напише, че "Криминалния случай е без значение. Целта е да се унищожи бен Ладен и неговата организация - както и всеки, който се изпречи на пътя на САЩ".
Афганистан бе нарочен като гнездо на тероризма, американските бомбардировачи прекъснаха засаждането на посевите, което от своя страна намали с 80 на сто годишната реколта зърно, изнесе "Асошиейтед прес на 18 октомври 2001 г.
Осем месеца по-късно Световната програма по прехраната докладва, че запасите от пшеница са изчерпани и няма пари да се попълнят. Международни агенции по прехраната обсъдиха така създалата се ситуация и стигнаха до извода, че поради разрушенията от войната, на повече от един милион души няма възможност да се достави помощ, което означава, че ги застрашават реално болести и гладна смърт. /"Индипендънт он сънди", 9 декември 2001 г. - бел. Л.М./.
Стигна се дотам, даже Карла дел Понте да настоява, че най-добрия начин да се накаже бен Ладен е чрез Международния трибунал в Хага.

Вярно е, че сам Буш предупреди афганистанците, че ако не предадат бен Ладен и неговите помощници, ще бъдат бомбардирани, което и стори.
Британският началник-щаб Майкъл Бойс пък добави, че докато населението на страната не осъзнае, че трябва да смени своите ръководители, бомбардировките ще продължат! Не зная как са си представяли Буш и Бойс, че точно население като това на Афганистан е толкова политически зряло, че да поеме върху себе си отговорността за управлението на страната.
Бомбардировките над Афганистан се превърнаха във факт, въпреки че според следователите от ФБР, следите за атаките на Световния търговски център сочеха към извършители от Германия и Саудитска Арабия. За да излезе от неловкото положение да противоречи на официалната политика на Белия дом, сам директорът на ФБР, Роберт Мюлер се измъкна с обяснението че всичко било замислено в Афганистан от висшето ръководство на Ал Кайда.

Когато през април 2002 година, саудитският принц Абдулах посещава САЩ, за да подтикне Вашингтон да обърне внимание на трудностите, които създава на съюзниците си от арабския свят с подкрепата на израелския терор и репресии, най-безцеремонно му е заявено, че неговата загриженост е без значение. "Идеята е да разбере, че ако ни е смятал за силни по време на "Пустинна буря", то днес ние сме десетки пъти по-силни" - пояснява тогава служител от президентската администрация. - "Събитията в Афганистан демонстрират на какво сме способни".
Според експерти във Вашингтон и Пентагона, ако САЩ са твърди, упорити и действат решително, особено в тази част на света, другата сама ще отиде и ще ги уважава заради твърдостта им, т. е. няма да им пречи в начинанията. За съжаление тази позиция илюстрира комплекси, които имат твърде трагични последици за население, което не е виновно в нищо.
Що се отнася до Израел, в определени моменти той се държи точно както САЩ. Пример за това е отвлечения през юни 1984 г. ферибот, пътуващ между Кипър и Ливан. Фериботът е обстрелван с картечници и принудително закаран в Хайфа, където пътуващите на него 9 души пътници са свалени и отведени на разпит. Петима са освободени, а останалите четирима, сред които жена и ученик, задържани. Две седмици по-късно са пуснати още двама, а за съдбата на останалите двама не се съобщава нищо.
Или отбелязаното в "Таймс", че преди войната от 1982 г., израелският флот редовно посрещала кораби и ги претърсвали ги за терористи. Даже отвличането на самолет от Израел на 4 февруари 1986 г. се приема като "грешка" от Вашингтон и не е подложено на критики.

И тук идва време да попитам: защо цивилни, мирни афганистанци трябва да бъдат подлагани на страдание, насилие и убийства заради действията на арабски фанатици? Кой доведе въпросните "фанатици" в Афганистан през 80-те години, кой ги въоръжи и построи базите им? САЩ и ЦРУ.
Не трябва да се забравя и че Осама бен Ладен е бил подкрепян и от демократи и от републиканци в САЩ, и то още по време на участието си във войната на ЦРУ за прогонване на съветските войски от Афганистан. Това бързо се забравя, когато на САЩ е необходим враг.
Ето защо и обръщението: "Талибаните трябва да бъдат свалени с въстание на афганистанската нация" не върши работа. Афганистан е държава, в която религията е водеща и в националното самосъзнание и в политиката, която отстоява - позиция, непонятна за Вашингтон и Лондон. И тук има нещо, което не е толкова популярно. Още Клинтън и неговата администрация са разполагали с план за разгърната война с Афганистан. Планът е даден на следващия обитател на Белия дом. Всъщност планът на Клинтън е предаден на Кондолиза Райс от Санди Бъргър, въпреки че тя упорито отказва да го признае.

През 1996 Судан екстрадира Осама и 3000 негови съмишленици, като преди това предлага на САЩ да им предаде Осама. САЩ си правят оглушки и пренебрегват това предложение. Но след две години, в духа на традициите, администрацията на Клинтън нарежда ракетно нападение над фармацевтичната фабрика на Ал Шифа, на основание, че Судан укривал терористи като бен Ладен!
Предаването на Би Би Си "Нюз найт" съобщава на 6 ноември 2001 г. как няколко дни след нападенията над Световния търговски център,11 членове на фамилия Осама се качват на самолети и необезпокоявани от никого, излитат за Саудитска Арабия. Но тогава все още, становището на Белия дом е, че роднините на бен Ладен са извън всякакво подозрение.

Този факт съобщава и режисьорът Майкъл Мур във филма си "9/11 по Фаренхайт". По време на появата на филма обаче бен Ладен и фамилия са вече нарочени за терористи и врагове на САЩ. Мур съобщава във филма си как бащата на президента Буш работи за семейния бизнес на бен Ладен в Саудитска Арабия чрез международната консултантска фирма "Карлайл Груп", както и още много скандални факти и разкрития, но резултатът е, че излъчването на филма му е забранено в САЩ.
И друг факт, който не е полкова известен - този, който е начело на САЩ, Джордж Уокър Буш, моли сенатския лидер Том Дашъл да ограничи сенатското разследване на събитията от 11 септември. Вицепрезидента Дик Чейни повтаря въпросната молба, като претекстът е, че едно разследване "ще отнеме ресурси и персонал". Пред близките на загиналите при нападенията на Световния търговски център обаче Буш с ръка на сърцето слуша химна и е сериозен и съпричастен! Голямата политика означава често голямо лицемерие.
Какво се случва около нападението на двете кули близнаци? Отвлечени и отклонени са от маршрута им четири самолета, които през цялото време до удара в кулите са на екрана на радарите за въздушен контрол.
Пенсионираният ветеран Стан Гоф, преподавател в академията Уест Пойнт и негови колеги задават въпроси, на които Гор Видал дава трибуна. Всички експерти са удивени защо не е следвана стандартната процедура в случай на отвличане на самолет?
Изненадани са и нямат обяснение защо не са пратени изтребители, които да проверят какво се случва. А следващата стъпка, при подозрение за отвличане и опасност за хората долу, е заповед на президента за елиминиране на самолетите. Нищо такова не се случва около четирите отвлечени самолета.
След ударите се твърди, че президентът не е бил уведомен, но уволнени и наказани за този пропуск с трагични последици - няма.
Даже когато първият от самолетите се забива в кулите, Буш все още не е информиран "официално". В същото време прави впечатление, че към отвлечените самолети не са изпратени прихващачи, което също е много сериозно нарушение. И по това нарушение не са наказани служители, допуснали пропуска с прихващачите.

Въздушните сили остават на земята, а отвлечените самолети, 4 на брой си летят на екраните на радарите без някой да ги прихване или засече. Даже когато един от самолетите се насочва към Пентагона - никой не реагира, поне с евакуация на служителите там или със спешно вдигане на изтребители.
Генерал Ричард Майерс, действащ по това време като председател на Обединения съвет на началник-щабовете също няма реакция по инцидентите. Майерс се намира в сградата на Конгреса и споделя с някакъв сенатор, че е видял по телевизията репортаж как един самолет се е разбил в Световния търговски център, но помислил, че става дума за малък самолет и незначителен инцидент!
По-късно Майерс казва, че никой не го е информирал за удара по втората кула и чак когато бил ударен и Пентагона някой пъхва в ръката на Майерс клетъчен телефон. Пред Сенатския комитет по въоръжените сили Майерс признава, че след разговора по телефона, решението било в този момент да се започне с излитането на изтребителите. Дали е некомпетентност или обикновено бездействие - това така и не се изяснява. Факт е обаче че никой не е наказан за липсата на адекватна реакция в рамките на вече приети документи.

Дали единствено и само тероризмът е причината за американското военно присъствие в Афганистан?
През октомври 1996 година германският "Франкфуртер Рундшау" съобщава, че компанията "Юнокал" получила от страна на управляващите в Кабул разрешение за строеж на газопровод от Туркменистан през Афганистан до Пакистан.
Това е голям успех, удар за "Юнокал", който не е чужд на афганистанците. /"Юнокал" е компания за проучване и добив на нефт - бел. Л. М./, която кани често афганистанци, да се обучават в умения за изграждане на газопровод. Този успех на "Юнокал" засяга плановете на бившия работодател на днешния държавен секретар, тогава бивша служителка на "Шеврон", Кондолиза Райс.
След удара по кулите Осама е обявен за злодей, който трябва да бъде изправен пред съда. Обявен е за такъв без каквито и да било доказателства за съпричастност, нито тогава, нито по-късно.
Проектът за газопровода е изоставен от управляващия режим на талибаните, а това е далеч по-основателна причина за нападение и "уличаване" на Осама за виновник за нападенията.
Осама бен Ладен се превръща в анти американец около 1991 година, след като САЩ и Саудитска Арабия отказват да му позволят да води джихад /свещена война/ срещу Саддам Хюсеин по време на първата война в Залива.
Освен това неприемливо за Осама е САЩ да имат бази в Саудитска Арабия, близо до двата най-свещени града на исляма.

Още Клинтън бомбардира Судан и Афганистан, което също допринася за окончателното обособяване на "Ал Кайда" като организация. Бомбардировките провокират други арабски държави да набират хора и финансират "Ал Кайда", даже такива, които до момента на бомбардировките са били враждебно настроени към Осама и талибаните. Осама и "Ал Кайда" се превръщат в най-значимите символи за света на исляма.
Когато започва и самата инвазия в Афганистан, набирането на хора и финанси се увеличава още повече. По-късно, когато САЩ нападнаха Ирак - ефектът се повтори, част от арабския свят, която до този момент гледаше на Ирак враждебно заради политиката на самия Саддам, възвеличи съпротивата на иракчаните срещу САЩ и другите съюзници.
Борбата с терора остана някъде на заден план и бе изместена от амбицията да бъде свалено правителството на Хюсеин. Атаките срещу Световния търговски център изиграха важна роля и за нахлуването в Афганистан, и за нападението над Ирак - и в двата случая - арабските държави бяха обявени едва ли не за виновници за атаките срещу кулите, за терористи, Или казано по друг начин с един куршум САЩ удари два заека, независимо, че като причина за инвазията в Ирак бяха оповестени борба с тероризма и притежание на оръжие за масово унищожение т. е. към момента на начало на инвазията нямаше никакви доказателства за агресията на САЩ.

САЩ не искаха петрола на Ирак, те целяха контрол върху добива на този петрол, като за целта бе необходимо да бъде свален Саддам Хюсеин от власт.
Петролът и целта за смяна на властта се оказаха достатъчен повод за масови убийства, като това във Фалуджа, както и за разрушаването на древни паметници на най-старата световна цивилизация. В американския печат преди нападението над Ирак, постоянна тема бе как Ирак стои зад 11 септември, как Ирак е непосредствена заплаха за сигурността на САЩ, т. е. Ирак трябваше да поеме своята отговорност! На бял свят се появи и терминът "вторична щета", с който термин се описваха смъртните случаи на цивилни.

И ако веднага след нападенията над Кулите, процентът на вярващите в тезата, че Ирак е виновен бе 3 на сто, то по-късно, след целенасочена пропаганда, този процент нарасна за година до 60 на сто.
Друг начин за това хората в САЩ и света да повярват, че войната срещу Ирак е справедлива - нямаше.
Следва продължение