За Европейския съюз, гледната точка и Стокхолмския синдром

ЛЮБА МАНОЛОВА

Вчера ни запознаха с Доклада на еврокомисаря по разширяването за присъединяването на България към Европейския съюз. След вчерашното събитие на целокупното гражданство стана ясно, че истината не е специалност за управниците ни, тъй като повече от година се разминават понятията колко работят действително управниците ни по покриване на критериите за присъединяването на България в Евросъюза и колко мислят, че вършат нещо, срещу повече от прилични заплати.
Днес, един ден след вчерашното дългоочаквано събитие стана ясно, че всичко си зависи от гледната точка. От гледната точка на Пол Де Граве, един от икономическите анализатори в групата на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу България има повече нужда от ЕС, отколкото той от нея. Европейската комисия /ЕК/ отложи за началото на октомври окончателната си препоръка дали България и Румъния да се присъединят към ЕС през 2007 г., предаде Ройтерс. Влизането на София и Букурещ в Евросъюза все още може да се забави с една година, ако двете страни не демонстрират достатъчно напредък, предупреди Еврокомисията. Председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу заяви пред Европейския парламент в Страсбург вчера, че България трябва да завърши съдебната реформа и да премахне всяка двусмисленост относно независимостта на магистратите. Шефът на Еврокомисията също така поиска от София да засили мерките за справянето с организираната престъпност. В преки предавания по радия и телевизии чухме, "вероятно, в случай че", "през октомври ако" - това бяха преобладаващите изрази, които звучаха в Страсбург по отношение на България. Предпазни клаузи не бяха наложени, което не означава, че октомври месец няма да бъдат задействани.
По друг начин приеха политици от управляващото мнозинство и опозицията случилото се в Страсбург. От тяхна гледна точка: "Докладът е стимул, той е обективен и сериозен, и е успех на цялото общество" заяви МВР-министър Румен Петков, "Докладът е обективен и положителен" коментира министърът на земеделието, Нихат Кабил, "Докладът е балансиран и отчита прогрес" - сподели министърът на външните работи Ивайло Калфин, "Докладът е ръководство за справяне" - призна министъра по европейските въпроси Миглена Кунева.
Еврокомисарите си казаха направо, че очакват държавите да направят всички усилия, да предприемат незабавни корективни мерки в проблемните сектори и че влизането в Европа може да се забави с една година, ако не бъде демонстриран достатъчно напредък в покриване на критериите.
От гледна точка на управляващите оценките в мониторинговия Доклад станаха повод да се поздравят с успех, премиерът се почувства окуражен и стимулиран. "Стана пределно ясно, че ако България не бе формирала правителство през август миналата година, днес тя щеше да се раздели с европейската си перспектива. За този успех, за това, че нашият път продължава, благодаря на всички българи" каза в обръщение Сергей Станишев. Министър-председателят разграничи "всички българи" от "някои кресливи родни политици, които не надскочиха партийния си егоизъм и си позволиха да черпят дивидент за сметка на националния образ пред европейските структури".

А всичките българи? Те как трябваше да се почувстват, когато даже не са наясно какво ги чака след приема в Европейския съюз, не знаят и съдържанието на главите, които министър Миглена Кунева затваряше. Как да съдействат, когато може да се окажат жертва на недомислици, които ще унищожат различни отрасли от хранително-вкусовата промишленост? Известно е, че продуктите за производство на тази промишленост на българските географски ширини имат неповторим вкус и привличат туристи. Как българинът да стане участник в присъединяването на държавата към Европа, след като политици харчат парите от еврофондовете и за да стигнат до българинът частник е трудно, даже невъзможно?

16 години преход гражданството в България е жертва на политическия си елит и излюзиите, които този елит му разгръща по време на предизборни кампании. И макар и жертви, гражданите всеки път избират едни и същи люде от различните партии, въпреки че както и да го погледне човек - социални грижи, здравеопазване, вътрешен ред и сигурност, правосъдие - българинът си е винаги жертва. Жертва, която постепенно е свикнала с политиците си, привързала се е към тях, подобно на Стокхолмския синдром, където жертва и палач се обикват.
Така ако на избори, лидерът на една партия си признае: "Всички истини, които ще ви кажа са безсрамни лъжи", това няма да попречи гражданството да се преобрази в електорат и да отиде да гласува. Политиците не правят никога подобно признание, но зад обещанията им то прозира и е толкова популярно, че спокойно би могло да си го закачат в парламента.

И още нещо: 5 месеца е срокът, в който държавата ще трябва да проведе докрай очакваните от Европа реформи, като за нас шестте области, предизвикващи сериозно безпокойство, са: създаване на съответната интегрирана система за администрация и контрол в земеделието /Глава 7/, създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти /Глава 7/, по-видими доказателства за резултати в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност /Глава 24/, по-ефективно и ефикасно прилагане на законите за борба срещу измамите и корупцията /Глава 24/, по-интензивно налагане на мерки срещу прането на пари /Глава 24/, засилване на финансовия контрол при използването на средствата от структурните фондове /Глава 28/.

Реално погледнато, за 5 месеца подобни задачи са неизпълними, но от посока на правителството не се чува и звук за непосилните срокове. Как ще действат социалистите, на принципа на вожда си от средата на миналия век, Георги Димитров, който ги учеше, че за двадесет години ние /българите - бел. м./ трябва да свършим това, което други страни са направили за сто? Или?
Реално 16 май 2005 г. успокои премиера Сергей Станишев и той изтълкува залегналото в мониторинговия доклад за шанс да остане на поста си. За всички е ясно, че от министрите, които досега не се справиха, няма смисъл да очакваме, че за пет месеца ще надскочат себе си и ще се превърнат в отличници.
Опозицията, която не може да се справи с едно елементарно обединение в дясно, за да излъчи подходяща личност за кандидат президент, пожела ново правителство в рамките на този парламент. Ясно е, че нито ново правителство ще имаме, а още по-малко пък в този парламент, където аритметиката не дава възможност за промени - днешното правителство бе избрано с неимоверни усилия и задкулисни компромиси.
Така след 16 май България е изправена пред неизпълними задачи: влюбено в способностите си правителство да изпълни очакванията на еврокомисарите за пет месеца срок. Петте месеца всъщност ще се стопят в отпуски, парламентарни протакания - избори за нов парламент не се предвиждат. Задаващите се президентски ще се проведат в края на дадения срок за промени и покриване на критериите. За опозицията е ясно, че смени на министри премиерът Станишев няма да допусне, още повече, че ще се наложи да попадне под контрола на тройната коалиция. Не извършените смени ще се оправдаят с необходимостта от политическа стабилност. Засега управниците са спокойни, че парите от Европа ще продължат да пристигат, реформите ще продължат, макар, че досега се извършваха в погрешна посока. Корупция не се преборва за пет месеца, още по-малко пък за този срок се възкресяват следствени действия от не доокомплектован дознателски апарат. Единствено сигурното е, че предстоят месеци на работа, наблюдения и нов доклад. В който едва ли някой ще си направи труда да отбележи, че българските граждани не знаят какво ги очаква след влизането в ЕС. Стокхолмският синдром ще се появи отново в президентските избори - стига да се появи поне още един кандидат.