4.РВД - поредното очакване за настъпване на давност
В Министерство на транспорта и съобщенията - кадрите /не/ решават всичко * Още за мълчанието на институциите в правораздаването
ЛЮБА МАНОЛОВА18 септември 2006
Продължение от 18 септември 2006 година
В края на миналата седмица в Министерството на транспорта и съобщенията е настъпила голяма суматоха в резултат на публикуваните тук части от поредното разследване за случващото се в Ръководство на въздушното движение, алармираха ме мои източници от това министерство. Самият министър Мутафчиев бил бесен и ругаел наляво и надясно, че излизат такива уличаващи го факти. Заместниците му се снишили и очаквали нарежданията му за ответен удар, но до края на деня, Мутафчиев, на когото всички журналисти му се виждали в черно и ги приемал като врага с пропуск, дал знак единствено за две неща: да му се разпечатат излезлите в тази електронна страница публикации и да мислят юристите му как могат да се разправят с подобни, дръзнали да хвърлят сянка върху партийния му облик журналисти. Освен това нечия гениална главица в министерството на транспрота и съобщенията родила следната спасителна идея: да се даде показна пресконференция за успехите и всички постижения, които МТС е надиплило в навечерието на влизането на България в Европейския съюз. Така, че днес в 11 часа, ако нямате някои спешно занимание, отидете в МТС, да за станете свидетели на афиширания триумф на Петър Мутафчиев и екип.
Що се отнася до искането на Мутафчиев да му се разпечатат публикациите от тази електронна страница, то се чувствам задължена да уведомя господина министъра за следното - на страницата има указан адрес за контакти, и както е прието, вместо да се вдигат скандали и хвърчат искри, да бяха пратили от Пресцентъра на МТС учтиво искане за съдействие и мигом щяха да получат разпечатани публикациите от разследванията. Така поне се постъпва в държавите, които вече са в ЕС.
И още нещо: в края на миналата седмица в медиите изтече съобщение, че налице е реална опасност някои от най-големите контейнерни оператори в света да зачеркнат пристанище Варна като място за бизнес. Причината за това са административни неуредици и липса на координация между държавата и бизнеса по отношение на обработката на контейнеровозите, превозващи стоки, подлежащи на ветеринарен контрол, като храни, напитки, животински субпродукти, суровини за хранително-вкусовата промишленост и много други. На практика едно оттегляне на най-големите контейнерни оператори ще означава загуба на значително количество товари, намалени приходи, увеличение на навлата, а оттам и на цените на храните. Ето това например е задача, която министър Мутафчиев би следвало да разреши, а не да води битки с вятърни мелници, доказвайки, че в транспорта всичко е наред и европейско. Но това са други теми...
Кои са хората, в чиито ръце са съдбините на транспорта и съобщенията?
Малцина знаят, че министър Мутафчиев всъщност е леяр по образование завършил с диплома на инженер металург. В натрупания му професионален опит веднага след като изкласява висшия институт, той тутакси започва работа като технолог, заместник-директор, директор в Завода за спирачни съоръжения към БДЖ. Междувременно върви и партийната му кариера като председател на Общинския съвет и съветник от листата на БСП в община Първомай. След това продължава като зам.-председател на регионалния съвет на БСП в Пловдивска област, и депутат в три парламента. В тези три парламента той е член на Комисията по местно самоуправление, зам.-председател на Комисията по транспорта, председател на Групата за приятелство с Йордания, зам.-председател на Групата за приятелство с Китай, и секретар на парламентарната група на Коалиция за България. Естествено при тази напрегната кариера единственият език, който успява да овладее министър Мутафчиев е руския.Това е натрупаният професионален опит на училия, но неосъществен инженер металург в проблемите на транспорта. Налице е отново партийния избор за професионална кариера.
До министър Мутафчиев е заместничката му Даниела Никифорова, която отговаря за въздушния и водния транспорт. Никифорова се е изучила за счетоводител-финансист до магистратура, след което е работила като зам.-главен и главен счетоводител, началник на отдел "Планов", личен състав, депутат и така до поста зам.-министър с ресор воден и въздушен транспорт.
Весела Господинова е следващата заместничка на Мутафчиев и е с висше образование строителство и архитектура и редица специализации, които я правят по-адекватна към поверения й ресор.
Юджел Атилла е две висши образования - финанси и право.
Красимира Мартинова - е тази, която единствена има връзка с европейски институции и твърде вероятно е именно тя да е получила изчезналия Доклад на Европейската комисия по гражданско въздухоплаване.
Началник на кабинета на министъра, Пепа Моллова-Смоленова е доктор по философия, магистър по история и философия, секретар по международната дейност на Българската федерация по ловна стрелба и майстор на спорта - ловна стрелба, многократен балкански шампион в годините1978, 1980, 1981 и 1982.
Албена Лазарова, парламентарния секретар на МТС е магистър по право, магистър по руска филология, като от чертожник достига до сегашния пост с учение и различни квалификации.
Директор на "Връзки с обществеността" е Валентина Лулева, с българска, новогръцка филологии като образование и специализация - журналистика. Две години е отговорен секретар и главен редактор на информационно-издателския комплекс "Импулс", откъдето минава през Асоциация на Българските авиокомпании, за да заработи при министър Мутафчиев.
Това е екипът на Петър Мутафчиев, в чийто ръце са съдбините на родния транспорт, за професионализма на отделните му членове оставям всеки читател сам да си направи изводи, а аз ще продължа с разследването за РВД, което толкова развълнува самият министър и шеф на пловдивските социалисти - Петър Мутафчиев.
Дали кадрите решават нещо?
Често възникват въпроси кои са лицата, с пряко отношение и участие в случаите на безстопанственост и нанесени щети за милиони в държавно предприятие РВД. Тук ще започна с имената на бившите шефове Живко Желязков и Антонина Костова, които са управлявали и решавали проблемите в РВД в мандата си от 1997 до 2001 година. При тях започва драмата с "Аления Маркони системс" и комбинациите около радарите. Към тези двама бивши началници идва веднага името на сегашния генерален директор в РВД - Цветан Дилов, който е работил с Костова и Желязков и в момента продължава с всичка сила наченатото от тях дело. Дилов е служебното лице, което персонално като председател на Експертния съвет взема решението за модернизацията на радарите без търг.Следващият виновник е Димчо Божков, който и до сега участва в Експертния съвет, взел решението за модернизацията на радарите без търг. За него запознати с проблемите на РВД и отношенията и договореностите по радарите потвърдиха, че точно Божков се е опитал да укрие от проверяващите комисии, назначени от министъра на транспорта, изплатените без основание на "Аления" четвърт милион долара. За това прегрешение преди четири месеца е бил уведомен писмено и устно и Главния прокурор на Република България, Борис Велчев.
Тук се нарежда и експертът по радиолокация, Димитър Добрев, който е лежал в затвора 1983-1990 г. заради закупените през 1982 година стари радари от "Селения" /старото име на "Аления" - бел. Л. М./ за РВД. Добрев е бил девет години експерт и ръководител на отдела за радиолокация, след което се изнася в родината на Джордж Буш в качеството си на регионален директор. Лична негова инициатива е модернизацията на радарите без търг. В момента Добрев живее в САЩ и продължава да работи като експерт.
След излизането на първите части от второто разследване за случващото се в РВД, продължиха да идват мнения и отзиви от читатели и да настояват да продължа да изнасям данни за пропилените милиони в РВД без последствия за виновниците. Ще дам едно сравнение за цените, които похарчи РВД и които се плащат за подобни действи в други държави. "Аления - Маркони - Системс" получи, както вече подчертах без търг поръчка за 15 милиона долара, като предавателите на първичните радари останаха старите, работили 20-25 години. В съседни държави, Македония например, си купиха чисто нови комплекти радари - първични и вторични за по 3,5 млн. Кой, как, и по каква причина си е позволил да пропилее в пъти повече милиони за оборудване, което може да се осигури срещу съвсем прилична сума - изнесох, като дадох имена и факти. Това явно не се видя достатъчно на Главния прокурор Борис Велчев, защото той не само, че не реагира на сигнала до него от април месец тази година, но запазва мълчание и по изнесените тук, документално подкрепени факти с имена и цифри. Междувременно сегашният генерален директор Цветан Дилов е направил опит да прехвърли отговорност на избрания в момента Управителен съвет, като е поискал УС да подкрепи приемането на поредната софтуерна версия от трета фаза. Припомням, че през 2001 г. именно Дилов сключва като генерален директор договор с Аления за фазов подход при изпълнение на трета фаза. По този начин крайният срок за завършване на протяжната сага "Договор с Аления" получи възможност за удължаване на крайния срок за завършване на сделката с РВД, без да се плащат неустойки от италианците. Та именно сега целта на Дилов е отговорността на бъдещите технически проблеми, които неминуемо ще възникнат да бъдат прехвърлени и поети от колективен орган, та ако някога се стигне до търсене на отговорност, то одобрението от УС ще мине като решение, което Дилов е бил длъжен да изпълни.
И за да бъдем прегледни и ясни, оттук нататък ще уточня по какви пера са пропилени милионите от РВД с усилията на ръководството му:
- По договорите с хотелите "Копитото" и "Морска звезда" - общо над 20 милиона - без проведен търг.
- За закупуване на три моноимпулсни радара и частична модернизация на петте първични от "Аления маркони" - 15 млн долара, без търг.
- Втора фаза по изграждане на Единен център - 45 млн долара, при спечелен търг за 27 млн и удължен срок за изпълнение.
- Трета фаза по изграждане на ЕЦ - досега са дадени 36 млн евро, при оферта на "Аления-Маркони-Системс" от 26,5 млн евро и срок за завършване до 2003 година. Все още не е завършен проектът.
Следва продължение
