"Атака" - развод по италиански в Страстната седмица

ЛЮБА МАНОЛОВА

Имало един японски адмирал - Ямамото, който става морски командир след подписване на военното споразумение между Германия и Япония през 1942 г. Та този командир изрича една крилата фраза по повод евентуалното спечелване на Втората световна война, която гласи следното: "В боя, както и в шахмата само глупакът си позволява да направи безразсъден ход от отчаяние". Припомних си думите на този адмирал в дните, когато около една нова за политическата ни действителност партия се завихри поредния скандал, инспириран нелепо от лидера Волен Сидеров.

Две коли, удари, счупено стъкло, разрязани гуми, бит и заплашван младеж - това е накратко равносметката от срещата на нищо неподозиращите граждани с колата, която е возела началника на "Атака" Волен Сидеров. От това произшествие вече втора седмица се захранват медии, политици и парламент. На финала на цялата шумотевица лидерът Сидеров и колегата му Чернев са готови за прокурор. Шофьорът на Сидеров също ще го отнесе. Остава още едно действащо лице, което има вина за скандала, но няма да има санкции за него - това е министърът на вътрешните работи, Румен Петков.

Малко отклонение в посока на бъдещото дознание

Къде обърка конците министърът Петков в последния скандал на "Атака": според адвокати по наказателно право и действащия НК, лице, което устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. Министър Петков без проблеми си призна, че е видял записите на камерите от бензиностанция на ОМВ, от които станало ясно, че Чернев не е бил на местопрестъплението. Видял и замълчал, но това не му попречи да заблуди целия парламент, в деня, когато бе обсъдена Декларация против действията на депутатите от "Атака". С това мълчание Петков направи смешни депутатите пред гражданството, остави версии и противоположни показания да се объркат, журналисти да хукнат да търсят истината. По този начин бе свършена голяма част от работата на т. наречените дознатели, за които толкова се размечтаха напоследък от МВР, заменяйки кон за кокошка, като закриха следствието.
Как се справя МВР с престъпността питат евронаблюдатели? Ето един вариант на отговор: не може да се отрече фактът, че при поръчковите убийства, които толкова стресират Европа, българското МВР успява да установи имената на жертвите, постижение, което за ведомството на Румен Петков, а в по-ранни години и на Георги Петканов, Богомил Бонев, Любомир Начев и Виктор Михайлов не е малко...

Да се върнем към драмите в "Атака"

След побоя, блъскането на коли, рязането на гуми и изваждането на пистолет на Волен Сидеров на магистрала "Тракия" приключенията в тази партия преминаха естествено в ръцете на полицейското управление и прокуратурата в Пазарджик. Активът на "Атака" от своя страна спретна партиен съд и разправа над поредния си, изменил на лидера и фамилията му, член. Ако продължават така събитията в телевизионната политическа сила предстои разлъка, която едва ли ще е като предходните, когато депутати напускаха Сидеров и се обявяваха за независими.
За "Атака", преди пътния инцидент на магистрала "Тракия" като че ли прочистването на врага с партиен билет бе приключило, но това се оказа привидно. Последните събития навеждат на развод, стъпка, която доскоро в главата на Сидеров бе недопустима. Засега пистолетът на лидера бе само изваден единствено с цел сплашване, но както е казал руският драматург Антон П. Чехов - щом на сцената има пушка, то тя ще гръмне до края на действието. Това предстои да се случи в "Атака", което вече превръща разводът с Волен Сидеров и акциите му срещу довчерашни съмишленици в развод по италиански.

За ползата от вредата на "Атака"

Има ли политическа акция срещу "Атака" и още ли е водеща политическа сила организацията на Сидеров? В криминалния инцидент на магистрала "Тракия" политическа атака няма, освен ако Волен Сидеров си е организирал сам срещу себе си пътния инцидент, като оприличава действията на личния си шофьор като атентат срещу изключително значимата своя същност. В този смисъл случилото се на магистралата е безспорно политическа акция, но във вид на автогол, който Сидеров сам си вкара.
Другият автогол Сидеров провокира и той прозвуча в изявлението на един социолог-политолог, преквалифицирал се за известно време и като монархист. /Андрей Райчев, който за малко да нарече една своя книга "Социология на мъртвия човек" - бел. моя/. Та именно поведението на Сидеров стана повод Райчев да обяви в предаването на Би Ти Ви "Тази сутрин", че ако влизането в Европейския съюз ни се размине, то причина за това ще бъде, че Европа е установила, че в България има фашисти. Тепърва ще се анализират плюсовете и минусите от появата на партия "Атака" в политическия спектър на българите. Но в минусите, за които Волен Сидеров безспорно обра овациите е фактът, че влюбеният в себе си лидер омаскари понятието патриотизъм, обличайки го в националистични дрешки. Това е непростимото от пребиваването на Сидеров в българската политика. Хаотичните му, на моменти френетични изцепки дадоха повод на глобалисти, американофили и непрекъснато пребоядисващи се бивши марксисти ленинци да набучат на копията си патриотичните идеи и достойнство на малка България. За тях родната литературна класика се превърна в ненужно препятствие в образованието ни, за тях блестящите ни култура, изкуство и историческа традиция са ненужни подробности в настоящето и бъдещето. Ето това предизвика Волен в непремерената истерия на партийните митинги и букета от неизпълними обещания и илюзии, който продължава да развява на обезверените от всички свои управници граждани.
А от подобно поведение посоката е една - към изхода на историята. На върха е самотно, Сидеров, а падането от високо - боли. Допитай се до Иван Костов, Петър Стоянов, Ж. Желев и Надежда Михайлова.