17.Другите убийства и самоубийства
Висша намеса попречи да бъдат разкрити виновните на смъртта на 14 овъглени български войници * Потъналият кораб "Хера" завлече на дъното на Босфора тайната за 14 изчезнали моряци
ЛЮБА МАНОЛОВА1 декември 2006 година
Продължение от 30 ноември 2006 година
Доброволното явяване на Иво Карамански в Съдебната палата поставя точка на слуховете, че е бил забелязан край горящия камион с войниците. Появата му пред следователите ражда и една от основните версии на разследването, че неизвестен стрелец или стрелци са опитали атентат срещу Карамански, но той е успял да се измъкне невредим за сметка на случайно улучения камион с войничетата.
Именно показанията на Карамански обръщат на 180 градуса хода на разследването. Той потвърждава откритието на стария оръжейник, който е забелязал пробойните във вратата на камиона, че по газката вероятно е стреляно.
"Опитвахме се да гасим камиона, докато хората от спрелите наблизо 3-4 коли и автобус само гледаха - разказва Карамански, който е вторият основен свидетел по започналото следствие. - По-късно видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи. Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака, извиках му да скочи от камиона и то се претърколи на асфалта, беше живо и виеше от болка. В този момент избухна резервоарът на газката" пише в показанията си Карамански. Няколко пъти той повтаря пред следовател, че чул изстрели, преди камионът с войниците да се взриви. Седмици по-късно, когато става ясно, че Кръстникът е основният очевидец на сблъсъка, той разказва още по-подробно трагедията, но в тези по-късни показания Карамански вече не твърди, че е имало стрелба. Това ново, коренно различно поведение на така наречения Кръстник дава ясен сигнал на следователите, че вторият, различен разказ е недостоверен. Карамански не е знаел в момента на показанията, които дава, че на вратата на газката вече са открити две пробойни и разтопено олово.
"Най-ужасното беше, че войниците ме гледаха в очите и горяха, не можеха да мръднат, а аз не можех да им помогна Иво Карамански. Защо Карамански твърди че не е могъл да им помогне, защо не прави и най-малък опит да стори нещо за горящите живи момчета - това остава неизвестно и поражда редица въпроси. Дали е бил в шок Кръстника от случилото се и чутата стрелба, дали се се сетил веднага, че куршумите вероятно са били предназначени за него? Карамански е чул пукота на изстрелите и осъзнава, че се стреля със заглушител.
"Стрелба по вратата на камиона е причината да се сблъскат военната газка и движещия се с 20 км/ч трактор - от Москва пристигат балистичната, техническата, химическата и трасологическата експертиза, като заключенията на руските експерти криминалисти допълват и покриват българските експертизи и някои заключения по инцидента.
Шефът на Прокуратурата на Въоръжените сили, полк. Николай Колев търси и други доказателства, свързани с евентуалната стрелба - наблюдаващият делото, полк. Кирил Гогев пък е убеден, че е стреляно по камиона, и затова нарежда парче от ламарината на лявата врата към шофьора да замине за Москва. В един вестник се появи съобщението, че в меките части на тялото на шофьора е имало следи от куршуми. От Съдебна медицина не се съгласиха, че от овъгленото тяло на войника е било възможно да се извади куршум! Така вместо следствие, нещата тръгват по линия на спорове, отхвърляния на факти и доказателства.
Как се стига до катастрофата? За да се попълни оскъдният военен бюджет, двете поделения на загиналите военнослужещи изпращали войници да строят жилищни кооперации и във фаталния ден, момчетата са се забавили с тръгването от обекта. Още на другия ден, в събота момчетата от зачерненото поделение получават разрешение да се обадят в къщи на близките си, за да кажат, че са живи, а на тези, с които връзка не е била установена са изпратени телеграми, за да не се тревожат за децата си.
На сутринта в неделя, в моргата на Военномедицинска академия близки и родители влизаха по фамилии, като снимките на тленните останки бяха забранени. Писъците на майки, сестри и съпруги огласиха коридорите на подземието. "Само пепел е останала от децата!" - каза със сетни сили майка, явно не разпознала сред останките сина си. На родителите, които не успяха да потвърдят самоличността на синовете си, в болницата им взеха кръв, за да направят ДНК изследване на останките и открият кои са децата им. Някой обясняваше на чакащите с тих глас, че момчетата са изгорели като факли и много бързо, че не са усетили нищо, но очевидци от мястото на трагедията вече бяха разказали за писъците на момчетата, докато пламъците са погълнали телата им.
"Защо са се връщали толкова късно - възмущаваха се близки на загиналите войници, - експлоатираха ги, момчетата работеха на най-различни обекти"! И тогава се занизаха портиворечията: Главният прокурор тогава Иван Татарчев и прокурорът на Въоръжените сили, Николай Колев дадоха категорични изявления, че по камиона не е стреляно.
"Стреляно е по Карамански, за когото е било известно, че ще мине оттам, стреляно е от две страни, от човек на шосето и от блоковете през поляната срещу шосето" - обясни следовател, помолил за анонимност. В момента на стрелбата, колата с Карамански и другите пътници в нея, се опитала да изпревари камиона с войничетата, идвайки отзад. Точно тогава убийците стрелят по Кръстника. Това твърди пред следователите свидетел и очевидец на случилото се, който пътувал през една кола в колоната, от тази на Карамански.
Самият Карамански с всеки изминал ден след катастрофата бил все по-категоричен в твърдението си, че ако е бил мишена, то едва ли би слязъл да помага. Всъщност Кръстника слиза и се опитва с пожарогасителя си да потуши пожара. Пред погледите на поне - 10-15 души от спрелите коли, които не помръдват от местата си. В дните след трагедията стана ясно и друго - от камиона при ударната вълна изхвърчат две момчета, но едното разбива главата си на асфалта и умира, а другото изпада в кома и по чудо оживя.
От Софийската военна прокуратура помолиха, ако има очевидци или хора, които знаят нещо за инцидента, да се обадят, за да дадат сведения за случилото се. Не се доказаха войници, употребили алкохол, нямаше улики за това, че на шофьора на камиона му е прилошало... всичко тънеше в мъгла и неизвестност.
Всъщност случилото се на Околовръстното шосе на София не бе обикновено пътно-транспортно произшествие. Поискана бе сателитна снимка за мига на катастрофата, но отговор от Щатите така и не се получава.
Без отговор остават и въпросите: защо са работили на частен обект до късно войниците, защо обектът, на който са работили не е свързан с транспорта, какъвто бе профилът на поделенията на загиналите войници. Имали ли са застраховка момчетата - всички тези въпроси така и не получиха ясни отговори. Още следи от крушуми освен по вратата на колата бяха открити и в пътната табела край инцидента. Старши лейтенант от полицията е бил категоричен, че е чул изстрели на около 150 м от мястото на инцидента. Тези изстрели са произведени преди влизането на камиона в насрещното движение - Карамански чува 2-3 изстрела, свидетели говорят за 3-4. Прокуратурата приема изстрелите като косвени доказателства и прокурорът, майор Боян Тошев, подчинен на Николай Колев спира делото, докато не бъде открит неизвестният стрелец. Така никога не се разбира кой е стрелял, и дали е бил целен точно Иво Карамански.
Бивши разузнавачи съветват следствието да поиска помощ от САЩ и Русия за разплитане на трагедията с изгорелите войници. Оказа се, че поне 40 сателита правят снимки над България, а снимките от мига на катастрофата можели да осветят движението на камиона и точно какво се е случило. Дали е имало друга кола около камиона, дали е стреляно в посоката на движение на камиона от минаваща кола или от прикрит убиец наблизо, дали изстрелите са произведени от двете страни или от едната.
Поредната трагедия отнела живота на невинни момчета остана неразкрита, като се нареди след убийствата на двете барети в ж. к. "Белите брези". И двете трагедии бяха свързани с името на Иво Карамански и неясни решения и действия на полиция, следователи и прокурори.
В жестоката смърт на войниците и съмненията за стрелба и зле изпълнено покушение срещу минаващия по това време Карамански - хора, близки до кабинета Виденов видяха реална опасност за оцеляването на самото правителство, което бе повече от абсурдно! Оставки при подобни инциденти са се подавали и се подават, но в други държави, не в българската и все пак да роптаеш желанието да се разкрие причината за такава трагедия е повече от нелепо, както и натискът следствието да върви по точно определен коловоз.
Потънал кораб завлече на дъното на Босфора тайната за изчезването на 14 моряци
Кораб с 19 моряци и двама украинци, плаващ под камбоджански флаг потъна на 13 февруари 2004 година в 12 часа и 50 мин. на 14 км /7,5 мили - бел. Л. М. /от входа на Босфора в Черно море. Това бе първото съобщение, което бе разпространено за случилото се. Въпреки проведената часове наред спасителна операция, според генералния директор на управление "Брегова охрана и спасителни операции" в Истанбул, капитан Бариш Тузар, членове на екипажа не бяха открити. Корабът "Хера" е бил натоварен с въглища и е пътувал от Керч до Гебзе, Турция. Хора от екипажа на българския кораб "Вежен" виждат потъването на "Хера", което става за 2-3 минути.Между моряците на "Хера" е синът на зам.-директора на пристанище Варна, Иван Станков, който е втори помощник капитан, а според радио "Варна" на "Хера" е бил и синът на един от съсобствениците на мениджъра на кораба, "Провидънс Шипинг" - Стефчо Минев.
Силно влошеното време и снеговалежи прекратяват издирването на членове на екипажа, скоростта на вятъра е 90 км в час, а вълнението е 6 бала. Изчакваше се становището на турските власти, за да бъде обявен национален траур в България. Тъй като инцидентът бе извън териториалните български води, Турция бе тази, която трябваше да реши кои спасителни екипи да се включат в издирването. Свръхтовар, разцепване на кораба, удар от друг кораб, защо не е пратен сигнал за бедствие, защо "Хера" потъва толкова бързо - предположения и версии се сипеха в медийното пространство веднага след случилото се, което се оказа най-голямата морска трагедия за България.
Към тези факти се прибавиха и откритието, че четири часа преди потъването на "Хера" е бил подаден сигнал за проблем до турския трафик-контрол, а малко преди да потъне от "Хера" са поискали да ги изтеглят на буксир.
Млад леко облечен човек на спасителен плот вижда капитанът на "Вежен" на два метра от кораба си, но бурята, силният вятър и снеговалеж не позволили да помогнат на този човек, който внезапно изчезва. След 40 дни турски водолази изваждат пет трупа на моряци от "Хера" - двама украинци и трима българи. Морето не изхвърля други тела.
Три подводници, от които две турски и една руска са забелязани около "Хера" преди потъването й, според сателитни снимки, обявяват две евродепутатки: Елен Флотр и Моника Франсони. Това съобщение взривява духовете на близки и приятели на изчезналите моряци.
Следва продължение, от което ще стане ясно защо роднините на моряците от "Хера" твърдят, че те са живи, както и много други смущаващи обстоятелства в тази най-голяма, в историята на българския флот, трагедия.
