Ако имаше действаща Прокуратура - законът нямаше да е само на хартия
17 години цари безнаказаност за политици и престъпници * Спазването и прилагането на законите в България не е традиция
ЛЮБА МАНОЛОВА1 септември 2006
"Историята често оставя в сянка задълго,
а понякога и завинаги достойни и
талантливи хора. Често се случва така,
че на гребена на популярността
се издигат крайно посредствени,
безлични, невзрачни
в интелектуално отношение личности".
Д. Волкогонов
За начало ще се върна само 11 години назад, в дните на една студена зима. Денят е 21 януари 1997 г. На Общо събрание на парламентарната група на демократичната левица, министърът на вътрешните работи, Николай Добрев довежда до знание на депутатите следната информация:
"...Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е в това, какво се готвят да направят синдикатите "Промяна" например. Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта - "при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодекса на труда с две изменения - социалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция, и второ, - ще преразпределя профсъюзното имущество".
Из действащия тогава Наказателен кодекс на Република България:
Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Според българския Наказателен кодекс "престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо". /чл. 9,/1/. Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците остана безнаказано. Смехотворно звучат думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е в техните правомощия. Странно е един началник на полицията в столица да се прави на ударен и за друга част от НК, наречена Престъпления против Републиката, където има описани действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха спрямо сградата на българския парламент. Странни събития - така може да нарече всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание.
Демонстранти нарушават закона - ранени са депутати, без значение към коя политическа сила принадлежат.
При наличие на престъпление, Законът дава това право на силите на реда и прокуратурата да изпълнят своите задължения и въведат ред и законност. Никой от страна на Прокуратурата не си прави труда да даде съответните разпореждания за въвеждане на ред и сигурност за гражданите в столицата на България. Полицията също не получава съответни нареждания, с изключение на това, че началникът й, Красимир Петров прави всичко възможно да има безредици с бездействието си и с решението си - да не подсигури подстъпите към парламента още преди да са започнали безредиците.
Така в тези дни на безвластие и подклаждани безредици - прокуратурата не взема мерки да спре хаоса - не прави нищо, за да влезе в ролята си и да приложи закона. В 2 часа през нощта, на работното си място Николай Добре намира факс от Главния прокурор тогава, Иван Татарчев, който иска да му се изпратят всички заповеди, разпореждания, инструкции - писмени и устни по случая. Добрев пита министъра на правосъдието тогава, кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? За случаи на мародерство следователи работят вече, тъй като всичко е снимано, ясно е кои са организаторите.
"Най-опасно е за държавата да продължат безвластието агонията" - казва тогава Добрев и връща мандата за съставяне на кабинет на президента Стоянов. По случая 10-11 януари вървяха две следствени дела. Едното - на Националната следствена служба срещу действията на протестиращите, другото - на Военна прокуратура, която разследваше действията на полицията и ръководството на МВР. "Имам достатъчно материал, който показва кои са нарушителите на закона" - казва три месеца по-късно Николай Добрев в интервю. "Не можем да подкрепим онзи, /Добрев визира Иван Костов - бел. Л. М./който с незаконни средства търси властта, който държи заложници народни представители. И като го питаш вътре в парламента какво става, той като зомбиран казва: "Ами аз изпуснах контрола, не знам - оправяй се".... Абе, кой в 3 часа ще те пусне тебе в Народното събрание да тропаш и да биеш, и да палиш? И каква е тая политическа сила, която на визитката й фигурира понятието "тероризъм"? Защото това е тероризъм, нищо друго. И къде са сега независимите съдебни магистрати, та да отидат и да видят каквото им е дало МВР и да кажат: "Ето ти, Иване, си подстрекател. Ти подстрекаваше хората към беззакония. Ти, Стефане /Стефан Софиянски - бел. Л. М./ през цялото време тука се мотаеше да не спасиш най-ценната сграда, Народното събрание в София, в тоя град, на който си кмет... Да отидат и да оберат бюфета на Народното събрание. Ти тука, еди-кой си - да не казвам кой - сега се занимаваш с обществения ред и сигурността, ти фактически доведе тука бандитите. Ти, кмете на Пловдив, си заобиколен с човек, когото МВР търси от две години за много тежко престъпление, обявен за национално издирване. Ти, кмете на районния народен съвет в Панчарево, скачаш върху колата на Службата за национална сигурност".
Прокуратурата остана глуха и няма на казаното от Николай Добрев.
И още свидетелства от първа ръка
"Към 8 часа на 10 ти /януари - бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.Нещо повече - президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.
Доказателствата, потулени в архив
8 часов филм с всички кадри, направени от БНТ и от кинолюбители. На него ясно се виждало как някои кметове, много служители на столични общини. И ако човек се вгледа внимателно, върху един от автомобилите се вижда и този човек. Нито едно от тези доказателства не е използвано и всичко е прибрано в архив.Костов, Софиянски, Стоянов - как нарушиха закона
Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения "черен петък", онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. "24 часа". Ето още от казаното тогава от Добрев: " Няколко пъти разговаряхме/с Костов - бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: "Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.""Но такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: "Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите." Той ми заяви: "Аз нося отговорност, оправяйте се вие".... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента - бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: "Останете по местата си!"
Така в дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Някой нареди да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой даде на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчини на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите - с премиер - Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент - Петър Стоянов. Срещу тези трима политици - закон и разрушен парламент се оказаха безсилни.
Днес се спори кой и как ще спечели президентските избори
Настоящият кмет на София, генерал Бойко Борисов загърбил поведението на Петър Стоянов в януарските събития води дебат кого да подкрепи за бъдещ държавен глава. Друг участник в януарските събития - Иван Костов се обяви за поддръжник на законите и поиска столичният кмет да освободи поста, поради констатирани нарушения. Третият участник в събитията от януари 1997 година - Стефан Софиянски регистрира своята политическа сила за предстоящите избори. Шефът на МВР от онези дни - Красимир Петров е вече генерал, главен комисар е директор на Национална служба "Гранична полиция". Петров е онзи полицай, който не подсигурява подстъпите на парламента и дава възможност тълпата да доближи и атакува сградата на Народното събрание.Главният прокурор на Републиката - Борис Велчев съобщи за забавени дела - десетки, хиляди и се закани да има наказания за прокурори, неизпълнили служебните си задължения. В случая сигурно е едно: сред тези дела няма нито едно за действащи политици, защото по традиция Прокуратурата досущ като Темида си е вързала очите и не действа според законите в страната.
В живота не се случва нищо ново - а само добре забравено старо твърдят мъдреците. Да се забравят и загърбват престъпления, да се толерират висши чиновници от властта - това винаги е дърпало и ще дърпа назад развитието на държавата.
Така през годините, с бездействието на Прокуратурата нямаше търсене на наказателна отговорност за: изчезналия Пенсионен фонд, за източени банки и държавни предприятия, за средствата на 393 задгранични дружества, за аферата "Сапио", която спряна, дочака давност, за тези, които предизвикаха инфлацията 1997 и за броени седмици я "оправиха", за опита за сваляне на правителство, за явна контрабанда, за поръчкови убийства, за политически връзки в аферата "Акрам", за неизползван по предназначение заем от Световната банка, за кредитните милионери, които сложиха в малкия си джоб обикновените граждани, за спирането на АЕЦ "Козлодуй", за подписване и затваряне на преговорни глави по влизането на България в Европа, без да се оповестява съдържанието им, за безнаказано заграбване на имоти от частни лица, за изземване на функциите на прокуратурата от депутати и лидери на партии, за личното облагодетелстване на политици, докато са на власт - и още, и още много престъпления.
За повечето от тях ще стане дума в следващите дни в продълженията по темата.
