6.Другите убийства и самоубийства
Смърт на депутати потъна в забрава и съмнения * Краят на олимпийския шампион Атанас Комшев от Сеул 1988 година * Как бе застрелян човек, близък до властовия елит
ЛЮБА МАНОЛОВА20 ноември 2006 година
Продължение от 18 ноември 2006 година
Малцина се тези, които помнят, че на 15 септември 1992 година при катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. В същата година, на 5 декември го последва и депутатът от СДС Красимир Чернев. Смъртта на двамата депутати стана повод за шум и догадки, но след това случилото се покри забравата. ДПС продължи да е във властта вече 14 години след това произшествие, но откъм Движението на Доган не се е чул и звук за Капсъзов, ей така, в негова памет. В случая с Красимир Чернев, който бе народен представител от СДС не е по-различно - помнят го единствено близките и приятелите му, докато в синята централа има хора, които и не са чували за него.
Веднага след катастрофите се създадоха анкетни парламентарни комисии, които разследваха обстоятелствата, при които загинаха народните представители Свилен Капсъзов и Красимир Чернев /при пътно-транспортни произшествия!/, истината остана известна единствено в паметта на замесените. В случая с катастрофата на Капсъзов Комисията стигна до заключението, че "следствието може да допусне и втора версия - за предумишлено убийство". От това съмнение не произтече нищо друго и така заключението си остана в папките.
Какви хора бяха Свилен Капсъзов и Красимир Чернев? Неудобни свидетели, честни и неподкупни личности, може би дори идеалисти? На кого пречеха и защо бяха убити двамата политици? Делата и по двете катастрофи бяха набързо приключени и се водеха като обикновени дела за пътни катастрофи. Сатирикът Радой Ралин, приятел на Капсъзов, свидетелства на процеса, че Свилен Капсъзов е смятал, че ще бъде ликвидиран, че той е бил многократно заплашван с писма и по телефона, а шкодата му била ударена отзад, точно когато в Народното събрание се дискутирал проблемът за виновниците за "възродителния процес". Въпреки че фактите говореха за предумисъл, крайното становище бе, че "следствието поддържа и проучва единствено хипотезата за непредумишлено убийство поради непредпазливост". На делото за смъртта на Свилен Капсъзов съдът осъди Георги Едрев на 4 години затвор и глоба в размер на 485 782 лева. Едрев се оказа бивш служител на МВР, специално обучен в курс по външно разузнаване, извършил множество катастрофи, но неосъждан. Оказа се и, че той е имал предизвикани и други случаи с катастрофи със служебни автомобили и раняване на граждани!
За Красимир Чернев - делото се бавеше, за да може изясняването на обстоятелствата да избледнее, тъй като те се отдалечаваха във времето от съзнанието на свидетелите. Прокурорката, според съпругата на Чернев, Зора задържала делото без причина повече от 6 месеца. Пусна се на медиите и обстоятелството за намерени разрешителни за износ на няколко фирми, като старанието бе да се създаде впечатление, че въпросните фирми са били свързани със загиналия депутат. Всъщност разрешителните са се намирали в чантата на съпругата му и тя самата го съобщава в полицията, тъй като няма нищо незаконно в този факт. Към момента на катастрофата, Зора Чернева работи в Министерството на външната търговия.
Странно и необяснимо обаче остава как се изгубват първоначалните показания на обвиняемия шофьор Гидиков, в които той посочва точния час на тръгване от Карлово.
Красимир Чернев беше депутат от Комисията по енергетика и Зора намира в бележника му записано на няколко места фразата "мафията в търговията с въглища".
След катастрофата депутатът Руслан Семерджиев посещава Зора и я съветва да унищожи и изхвърли всички документи, които биха могли да застрашат живота на нея и близките й. Друг колега на съпруга й я среща и й признава, че Красимир е бил застанал на пътя на интересите на групировка, свързана с вноса на енергоносители от бивша съветска република.
Строго поверителни писма, в които ставало дума за трансфер на над 20 млн долара зад граница, получил Чернев, в сметките на Зографския монастир депутатът установил, че има около 30 млн долара. Като външно търговски служител съпругата на загиналия депутат Красимир Чернев осъзнаваше сериозността на въпросните факти и данни, до които се беше добрал Чернев. И в тези случай, както и в редица други, личното куфарче на жертвата изчезва и след време някаква секретарка от парламента го връща на Зора празно?
Странностите около смъртта на депутата Красимир Чернев не спират дотук: някакъв мерцедес се опявява веднага след катастрофата, взема сина на Черневи и го откарва за малко на 300 метра от местопроизшествието, след което той е върнат с лада до катастрофиралия автомобил на баща му. Един и същи следовател разследва двете катастрофи завършили със смърт на народни представители, в последствие се оказва, че е лично познат с виновника за едната катастрофа.
Тези "други убийства" остават в графата забравени, както и жертвите, които са отнети от близките им. А тези жертви са депутати - народни представители не катастрофират всеки ден все пак...
Отидоха си и четирима от свързаните с обвиненията по показания на Али Агджа
Единственият, който запази хладнокръвие след умишлено раздухания скандал, около атентата срещу папата, полковник Жельо Василев загина години сле това при катасрофа на подбалканското шосе на 5 км от Мъглиж.В момента, в който италианските власти издават заповед за ареста му, Василев е вече в София, а по-късно българските власти не го пускат, въпреки желанието му да свидетелства и свали от себе си обвиненията. След края на процеса в Рим, Василев продължава да работи в Разузнавателното управление на Генщаба на Българската армия. Когато атлантици тръгват на среща с папата, никой не се сеща за Жельо Василев. Самият Василев страдал много, разказаха негови приятели от това, че не е получил официално потвърждение от Римския съд за невинността си и пълна реабилитация в очите на хората. Още се помнят разказите на Василев, как е бил следен по време на целия си престой в Рим. Полковникът напуска Италия поради изтичане на срока за задграничната му работа. След години, след края на скандала той получава орден. Полковникът приема доста твърдо необмислените изявления на премиера Филип Димитров САЩ, че България е отговорна за атентата срещу папата.
Така след Бекир Челенк, който почина от сърдечен удар и то година след като бе освободен, почина и защитникът на Сергей Антонов - адвокатът Александър Доспевски.
През 1992 г. при неизяснени обстоятелства бе убит един от авторите на версията за българска връзка журналистът Угур Мумджу. Мумджу потвърждаваше по необясними причини измислиците на американската журналистка Клеър Стърлинг.
Черната серия от отправили се към небитието бе последвана от смъртта на полковник Жельо Василев, който загина при челен сблъсък от москвича на някакъв пловдивчанин. В нощта срещу деня на катастрофата, Жельо Василев си припомнил нелепите лъжи и измислици на Али Агджа, които прерастнаха в тежки обвинения в последствие и съдебен процес срещу българина Сергей Антонов. Обвиненията на Агджа станаха повод на съдия-следователя Иларио Мартела да поиска да разпита Жельо Василев и Тодор Айвазов. Самият Агджа беше тотално объркан в говоренето на лъжи, като при описанието на Василев го описа като висок 185 св, с черна коса, всъщност Василев бе с 20 см по-нисък и косата му бе посивяла. Агджа бъркаше и името на полковника като ту го назоваваше Желев , ту Жельо - всички тези разминавания с истината Мартела лично установи след като дойде в София да разпита лично Василев и Айвазов. Доказано бе и че Василев не е бил в Рим в дните, за които Агджа е посочил, че се е срещал с него. Разпитът на Василев бе една от основните причини процесът да бъде прекратен "поради липса на доказателства". Италианците не признаха вината си, че са позволили да бъдат заблудени и не обявиха Сергей Анонов за невинен.
Четвъртият дан по таекуондо не спаси доц. Цветан Цветанов
Шефът на Българския спортен съюз, и основател на Асоциация "Защита", доц Цветан Цветанов бе намерен застрелян на улицата в софийския квартал "Изток" на 30 август 1994 година. Огнестрелни рани по жертвата са били открити в главата и гърдите му.Непотвърдена версия лансира, че по доцента е стреляно от минаваща кола, което практически трудно би осъществило пет попадения точно в главата и гърдите на жертвата. Пусна се и версия за това, че убийството е било извършено някъде другаде и трупът е бил изхвърлен близо до дома на доцента. Шест месеца следователи търсиха следи от екзекуторите, но такива не бяха открити и делото бе спряно и мина в архив. Малко преди убийството на Цветанов бях в командировка по регистрирания от него паралелен спортен съюз, който бе предявил претенции за прехвърляне на спортни имоти, които не бяха нито малко нито евтини. Сметките на Цветанов да придобие чрез съюза си спортни бази удариха на камък, но явно бяха раздразнили някого, още повече, че претенциите на Цветановия Български спортен съюз бяха насочени и към парите от Спортния тотализатор.
От друга страна бе пусната версията за петролни сделки и натрупани дългове, но както е известно мъртвите не изплащат дълговете си, така че и тази версия отпадна с времето.
При Цветанов известно време е работел като охрана и украинецът Герман Винокуров, разстрелян в дома си доста преди доцента.
Като юрист, Цветанов бе работил с протекцията на бившия Главен прокурор Костадин Лютов и точно тогава той защитава аспирантура. След като Димитър Луджев става министър на отбраната, Цветанов поема поста на шеф на ЦСКА и от тази позиция доцентът се развихря да раздава обекти, като при смяната на министъра на отбраната се разбира, че липсват 12 милиона. Години се бави регистрацията на неговия Български спортен съюз, който трябва да бъде дубликат на БСФС и да получи правото на обекти от разбитата в национален мащаб спортна база. "Много знам и ако отворя уста, глави ще хвърчат"! многозначително заявява доцентът, което стряска определено депутати и прокурори. След това му изявление, шефът на Военна прокуратура Лилко Йоцов се оттегля от Цветановата "Защита", това оттегляне е последвано и от дадения заден ход от депутата Иван Палчев, въпреки че член на "Защита" е депутатът от БСП Николай Добрев.
Единственият начин доцентът да бъде спрян от желанието му да посегне на спортни бази и имоти в един момент се оказват куршумите. По традиция, след разстрела изчезва личната червена чантичка с документи на жертвата, която Цветанов винаги носел със себе си, разказват негови приятели. Мечтаното казино в Берковица също остава неоткрито след смъртта на доцента, който бил наясно, че според Наредбата за издаване на разрешение за организиране на хазартни игри, казино може да се отвори в град с над 200 000 жители, какъвто Берковица, родният град на Цветанов никога не е бил.
И при това "друго" убийство никой от живеещите наблизо не чува изстрели. Спортната зала "Д`ескрим" потъва в траур. До близкото училище е намерен краден фиат, който е бил пребоядисван три пъти. В колата разследващите намират и клонче от шипковите храсти, където е бил открит трупът на доцента. Поради отпуск на следователя Богдан Карайотов, следствието по разстреля на Цветан Цветанов е поето от Деньо Терзийски и шефа на отдел "Тежки престъпления срещу личността" Ботьо Ботев. Резултатът е нулев, въпреки че срокът на разследване се увеличава с два месеца до момента, когато прокурорът Нестор Несторов го прекратява и праща в архив.
Юрист, преподавател, доцент Цветанов се движи сред хора като Илия Павлов, президента Желев, Стефан Гайтанджиев, бореца Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, съветника на Желев - Алексей Алексеев, зетят на Добри Джуров - Георги Христов, Слави Бинев. Мнозина сочат убийството като много добре платено и поръчано, пред вид мястото, което той е заемал в обществото.
Минути след изстрелите по Цветан Цветанов е приета Национална програма за борба с престъпността. Куршумите изпреварват тази поредна мярка на управниците!
Това убийство мина в графата "друго", тъй като жертвата му не е от средите на гангстерските групировки, а принадлежеше към една по-елитна прослойка, в която имаше политици, борци, сделки с петрол, желание за участие в хазартния бизнес, опити да се заграбят държавни имоти и спортни обекти.
Следва продължение за персийската вълна от убийства, убийства на полицаи и шефове на пристанища, убийства, свързани с едва прохождащата контрабанда
