ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ - по следите на изгубеното време

Цял работен ден и половина използваха депутати и министри, за да работят в посока "мисия невъзможна"

ЛЮБА МАНОЛОВА

Животът е пълен с недоразумения, политиката - също. И най-голямото недоразумение след 16 години преход в България се оказаха самият живот и самите политици. Да вземем вотът на недоверие: всички са недоволни, но всеки си има свое виждане и гледна точка към наводненията например. За управляващите наводненията са си нормално природно бедствие и трябват много пари, за пострадалите - природните бедствия няма да спрат, а пари за тях уж се дават, но до засегнатите райони не стигат и се губят някъде по пътя.

Необходим ли беше вотът на недоверие?

След признанието преди време на младия Сергей Станишев, че ако тръгнат да ревизират предишното управление, кабинетът му ще падне и коалицията ще се разтури, вотът на недоверие се оказа ненужен. От най-високо равнище преди вота гражданството чу, че управлението на коалиционните партньори НДСВ и ДПС не трябвало да се разследва и ревизира, тъй като проверки и следствени действия определено биха катурнали днешната управляваща коалиция. Колкото и Европа да иска арестувани министри, колкото и ЕС да очаква конкретни действия срещу корупцията на хора от високите етажи на властта.
Другото, което направи ненужен вотът на недоверие бе изказването на вицепремиерката Емел Етем преди 10 дни, че "проблемът на хората, останали без къщи след предишните наводнения, си остава лично техен." На въпрос дали се предвижда да бъдат построени къщи за хората, пострадали от последните наводнения, Етем припомни, че след наводненията миналата година държавата е осигурила фургони за хората без домове и добави: "Хората бяха настанени във фургони и преживяха зимата. Оттук-насетне не очаквайте да ви отговоря, че ще им бъдат построени къщи".
Към политическото шоу се прибави и излетът на президента Първанов в дните на вота, из селищата по Дунава. На въпрос на журналисти защо не е в парламента при обсъждането и гласуването на вота на недоверие, държавният глава си издекламира урока, че пътуването му до бреговете на Дунав е израз на неговото отношение към вота. Той препоръча депутатите да не си губят времето с безполезни дебати. В деня на гласуването на самия вот, депутат от ДПС заяви, че е национално предателство на прага на Европа да се иска вот на недоверие на кабинета! Този изблик ми припомни думите на един от критиците на Аденауер, че "той е добър европеец, но лош германец".
"Парите са отишли за българските граждани" смутолеви младият премиер от трибуната на парламента, но не уточни за нуждаещите се граждани, пострадали от пороите и наводненията ли са насочени парите или по принцип са употребени за български граждани. В деня на гласуването на вота Станишев бе доста объркан, защото обясняваше, че при "силна демокрация има и силна опозиция", нещо, което определено не се отнася за държавата, начело на която е в момента младежът. Едва ли има българин, който да не е наясно, че в България и демокрацията е слаба и опозицията.
Като изкоментира дебата за свършеното и несвършеното от кабинета по преодоляване на щетите от наводненията, премиерът подчерта, че "дебатът е ненавременен", като че ли държавният глава, негов съпартиец се е отправил към Дунава на риболов.
И за да не прозвучи словото му съвсем цинично, Станишев обяви, че "имотите и жилищата на българските граждани са грижа на българското правителство. За тези, които следят новините от пострадалите райони стана ясно, че за момента грижите на управниците са под водата - каква самоотверженост все пак. В деня на гласуване на вот на недоверие се разбра и друго, природните бедствия за министър-председателя ни Сергей Станишев са постоянна тема и той непрекъснато носел картината на наводнените селища в себе си. За населението останало без покрив, поминък и храна пороите и наводненията са си откъдето и да ги погледне човек реалност, която ги сполетя миналата година и която тепърва ще се развихря и тази година. Независимо, че министерството за бедствия и аварии на г-жа министърката Етем нямало своя сграда - какво е една липсваща сграда за министерство срещу десетки хиляди домове, училища и обществени сгради под водата. Проблемът със сградата изобщо не е за подценяване, тъй като една такава сграда и обзавеждането й би глътнала много милиони и общините пак ще бъдат изправени пред ужаса да са безпомощни пред бедствията от порои и наводнения.

Празни приказки по време на наводнения

С едно наум, че словото му от парламентарната трибуна се следи от посланици на страни членки на ЕС, премиерът хвърли в залата твърдението, че "се виждало как граждани и институции си взаимодействали при преодоляване на природната стихия. Колкото до липсващите пари в едно такова взаимодействие - те бяха пропуснати в бързината на речта на Станишев.
Сегашното правителство е принудено за свърши работата на предишни правителства, оплака се министър-председателят, забравил, че тримата коалиционни партньори БСП, НДСВ и ДПС по един или друг начин най-много са управлявали държавата. Правителството на Любен Беров и сегашният кабинет с мандат на ДПС, правителството на Жан Виденов - с мнозинство на БСП, а НДСВ бе коалиционен партньор на ДПС и в миналото правителство и в сегашното. Тогава коя политическа сила точно е проспала проблемите с изграждане на диги, инфраструктура и почистване на реките има в пред вид Станишев така и не стана ясно.

Наводненията и пороите тепърва предстоят и

както е тръгнало в предстоящата предизборна кандидат президентска кампания кандидатите ще бъдат принудени да обикалят като едни венециански гондолиери избирателите си. Ето, в деня на вота, днешният държавен глава бе транспортиран до крайдунавски град, за да каже, че "при бедствията трябва да се мисли, да се мисли дългосрочно, да се мисли как ще се преодоляват". Какво друго според Георги Седефчов са правили пострадалите от наводненията във физкултурните салони, палатки и фургони месеци наред, освен да мислят, защото на студено сън не идва.
При наводненията 2005 статистици обявиха, че 2 милиона българи са пострадали от наводнения. Тези два милиона българи са същите, които едва ли ще си направят труда да отидат да гласуват за избор на държавен глава. Каквито и пируети и волни съчетания да прави Георги Първанов, колкото и да се старае.

Имаше ли полза от вота на недоверие?

"Правителството е неспособно да защити интересите на българските граждани и е неподготвено да се справи с последствията от миналогодишните наводнения, са записали десните в мотивите си". Това ли е национално предателство, да се търси сметка за похарчени незнайно къде и за какво 250 милиона? Преди десетина дни председателят на парламента Георги Пирински каза, че: "Българските граждани трябва да усещат силата на държавата, която ги защитава". В случая с искания вот на недоверие гражданите усетиха, че държавата е абдикирала чрез министрите в настоящия кабинет, а съдбата им е оставена в ръцете на опозицията. Все пак чрез вота се чу, че в парламента има народни представители, макар и от опозицията, които са наясно с драмата на пострадалите от наводненията и пороите 2 млн. българи. И популизъм да беше - наложително бе да се потърси сметка за похарчените пари от ведомството на Емел Етем. До вота на недоверие единствено журналисти проверяваха, разследваха и изнасяха данни за фирми и лица, които са получили средства, но не са свършили работа по покриване на щетите от стихията. Какво ако не неспособност и корупция може да спре десетки милиони лева, да не стигнат до потъналите във вода общини? В медиите месеци наред се изнасяха данни и факти за злоупотреби и какъв е резултатът: журналисти и опозиция бяха обвинени в национално предателство.
"Умният човек членува някъде, а не се опитва да бъде себе си" мъдруваше един от героите на Станислав Стратиев, Паскал. Така и маса умни хора в годините на преход се свързаха с БСП или ДПС без изобщо да се опитват да бъдат себе си. Членството, връзката им с Движението на Доган им донесе пари, подкрепа, добро развитие на бизнеса. Що се отнася до тези от българите, които се опитваха и продължават да опитват да бъдат себе си и не им е до политика, голяма част от тях са безработни, други, от наводнените райони живеят на палатки фургони, намятали в някоя лодка спасеното имущество и плуват ли плуват - поне това им остана. Помощи и средства до тях не достигат, защото умните хора, членуващи някъде са се погрижили за оползотворяването им.
Или както казваше Лин Бяо, известно време главнокомандващ китайската армия на въпроса за какво служи властта: "Политическата власт е инструмент, с който една класа потиска друга". Тогава трябва ли да съдим политиците, да им се обиждаме, че сме в различни класи? Председателят Мао твърдеше, че "няма съзидание без разрушение", но продължението се премълчаваше. А то е: "Разрушението означава критика и осъждане - то означава революция". 16 години кой ли не от политическата класа не се постара да даде своя принос в разрушаването на държавата на българите - съзидание така и не се състоя.
Малцина са тези, които знаят, че в Ялта , в борба за отстояване на британските интереси Чърчил е отсякъл: "Докато в тялото ми има живот, няма да разреша предаването на британските интереси". Към този епизод бих прибавила и думите на американския генерал и президент на САЩ Дуайт Дейвид Айзенхауер, които уви за България днес звучат твърде актуално: "Няма защита за такава страна, която съсипва собствената си икономика". Младият български премиер явно е пропуснал покрай ушите си тези личности от историята, а и далеч не е нито Чърчил, още по-малко пък го интересуват предупрежденията на някакъв си Айзенхауер.
Не ми остава нищо друго освен да припомня на премиера и коалиционните му другари, любимият цитат от Оскар Уайлд, който японският министър-председател Коное често си препрочитал: "Колкото и да е ужасно това, което светът ми стори, това, което аз сам си направих, е още по-ужасно".

А кабинетът е в началото на управленския си мандат...