Децата на Рая
ЛЮБА МАНОЛОВА21 април 2008
МВР-министър, чист като сълза щял да поеме поста след като Румен Петков бе отстранен, съобщава днес в. "Стандарт". Само че празникът на цветята и по-специално на момините сълзи бе вчера. Днес отново сме в очакване какво ще сътвори партията кат променен кабинет. Казвам партията, защото на всички българи е ясно, че в родината управлява една партия, а останалите са нейни производни, както ми обърна внимание мой мъдър приятел.
Ще шкартират зам.-министри и зам.-областни управители, ще създадат министерства, ще хлопнат кепенци на част от държавните и изпълнителните агенции - абе, харчи пари за лудо! Общо взето така се очертаваха нещата в родината. Светли и "прекрасни", до мига, в който Татяна Дончева не седна срещу Цветанка Ризова на четири очи и не попиля на пух и прах цялото партийно войнство барабар със суетата му. Вместо Ризова да го удари на гости и веселби по случай именния си ден, тя извика в студиото най-безпощадния критик на кабинета и действията на социалистическата партия напоследък. Живот - човек не знае какво ще му се случи в следващия миг...
В една държава, в която министър на икономиката и енергетиката твърди, че не е Ален Делон без да е употребявал алкохол или други весели хапчета, една държава, в която бабата на осъден за сводничество му купува мерцедес с пари от продажбата на килимчета, покривки и юргани, в една държава, в която картофен бос с изчислено имущество за 60 милиона евро бе застрелян в Холандия на улицата, една държава, в която застрелват хроникьор на оперативно интересни лица на улицата по обяд, докато около него щъкат деца, майки и хора в обедна почивка - такава държава тепърва има да събира очите на Европейския съюз. Независимо, че е с параметрите по население на един малък японски град.
Та в тази държава 18 години управлява една партия, разроила се междувременно на десетки различни. В тази партия и кабинет, премиерът намери своето първо работно място, МВР-министърът се спаси от следствия и гонения, единият коалиционен партньор взе държавни имоти, земи и гори за свои, че и получи два пъти някои от тях - в тази държава една жена коментира случващото се безпощадно от екрана на телевизия с национален обхват.
Ето какво каза Татяна Дончева в разговора си с водещата Цветанка Ризова:
"... аз съм само човек, който когато 2 и 2, равно, слага 4, и не го интересува дали началникът иска да е 5... Това е сигурно...
Да кажем на г-н Райчев /във връзка с обвинението на политолога, че показалецът на Дончева бил парализиран - бел. Л. М./, че аз съм цигуларка... А той като един евреин трябва да знае, че цигулката е изкуство, което изисква много голяма чувствителност, много голяма дълбочина и на ума, и на сърцето, и маймунска сръчност... евреите са цигулари по нагласа, затова го казвам за евреите. Може би ми давате възможност да уточним две-три неща. Аз наистина в политиката се мъча да анализирам безпристрастно и обективно, независимо дали процесите, които текат, ми харесват или не... В моите 10 години в политиката аз никога не съм била на позиция, в която да вземам решения. Сигурна съм, че ако бъда на позиция, в която се вземат решения, ще говоря много по-близко до начина на Доган, т. е. малко и иносказателно...
Не, аз нямам друго оръжие в политиката освен словото и анализа си... Държавната машина е нещо много сложно... Мисля, че зрителите ви разбират каква е разликата между това политиците на ключови места да се съобразяват само със социолози и политолози, откъсвайки се от здравия разум, от административната култура, от управленската...
България има много голяма нужда от решаването на ключови проблеми, които са национални. Няма по-добра система от демокрацията и няма по-добра система от многопартийната политическа система за решаване на това... Нямам предвид това просто да влязат нови играчи в правителството. Говоря за един друг проблем - ако вие искате да постигнете голям ефект във важен проблем, примерно в това да преодолеем презастрояването на морето или това, което за мен е доминанта напоследък - справянето с мутризацията на България. Това е проблем, който изисква огромни усилия, ако го прегърне една партия, а останалите стоят и гледат отстрани, защото считат, че ангажирането им с този проблем ги лишава от идентичност..
Водеща: Разбрах ви, обаче аз искам да се опитаме да направим един анализ на събитията от последните седмици, просто, защото сте много навътре в този сюжет... Първо искам да ви попитам - вие изненадахте ли се от оставката на господин Румен Петков? Аз лично да, ето, признавам си. Не очаквах да се стигне до там.
Татяна Дончева: А до какво трябваше да се стигне? Да сменя правителството ли?.. Аз ще говоря от мое име, без да се мъча...
... с никого да полемизирам...
Преди мен говори господин Софиянски. Той говори по начин, който е характерен за предизборна кампания. Той има трима депутати. Правилно му казахте, че той може би няма да влезе в парламента освен ако не направят някакво, не знам какво, обединяване, което пак не има дава много шансове... Но, вижте, дори този човек, който до преди два месеца не би си позволил такова говорене. Днес той си го позволява, защо? Защото за тях и за по-широка публика се е създало впечатлението, че правителството изтървава кормилото. А усещането, че правителството изтърва кормилото се създава от неувереност, от неточни реакции, от ненавременни реакции и от усещане за суетене. Първият признак на такова нещо е когато държавната администрация спира и започва да гледа сеир... Вторият признак, който много исках да се избегне, увещавайки премиерът, че трябва да вземе решение за 48 часа, бе да се избегне международната реакция... Мисля, че министър-председателят се заблуди в PR-ските възможности на вътрешния министър, които наистина са огромни, мисля, че това са едни от най-големите PR-ски възможности за тези 18 години. Говоря и за контрол върху социолози и политолози, на които той плащаше, които и до ден днешен плачат с горчиви сълзи за тази оставка, но то е заради бизнеса им. Не е заради БСП, нито заради министър-председателя. В това отношение той не бива да има съмнения...
Не може да спре международната реакция, не може да спре Еврокомисията, която два-три месеца преди това започна да дава много категорични знаци. Аз мисля, че по-добре е да си извадим обица на ухото, отколкото да продължим да нервничим и да се съсредоточим върху това какво имаме да решаваме за останалата една година от управлението. Иначе такива като господин Софиянски ще ни държат изключително назидателен тон, той ще става все по-назидателен и ще ни говори като за предизборна кампания. Всичко това, което говори сигурно е така, само че е по-хубаво да направим така той да говори след една година.
Аз смятам, че той /Румен Петков - бел. Л. М./се държа неадекватно от доста време насам, но не искам да нападам човек, който все едно е подал оставка... Не мисля, че беше добре въобще да се появява оня ден в парламента. Не мисля, че е добро това натрапчиво насаждане на присъствие в един момент, когато има явен негативизъм...
В крайна сметка всеки си отговаря за себе си и реакцията на всекиго може да бъде харесвана и отричана от различни групи хора. Просто смятам, че наистина трябва да се вслушаме в международните коментари... ... прочетох публикацията на Андрей Райчев и в "Класа", където той ни съветва горе-долу да се изпъчим като едни съседи на НАТО - срещата и да кажем на света "Защо не си гледате работата!", не мисля, че това е разумна позиция... Просто позицията на пердето, в кавички, на човека нахалник, на безпардонния човек, на грубияна може би се харесва някъде, но не мисля, че в Европа се харесва, даже не мисля, че на българите се харесва...
Аз говоря за други неща. И те са следните. Международните коментари от последните две седмици вкараха БСП в лексиката. Коментарите на Юрген Рот не са за Румен Петков, те са и за Румен Петков, и за други хора покрай него, и за други фирми. Но там вече започва да присъства БСП. В криминален контекст. Смятам, че това е най-страшното нещо, което може да сполети партията, и мисля, че трябва да направим неистови усилия да ги спрем в началото. Включително всякакви знаци, които са необходими да бъдат дадени, да се дадат. Смятам, че е задължително правителството в името на бъдещето и на членовете на тристранната коалиция, на България, и на социалистическата партия е да покаже изключителна готовност за справяне с корупцията и организираната престъпност и за изчистване на подозрението, че правителството е свързано с тези неща. Това изисква да мислим при подбор на персонажи, при определяне на приоритетите за останалата една година, включително при избор на преговарящи екипи и на всякакви други знаци.
Като бивш прокурор мога да ви кажа, че има много сюжетни линии, които трябва да бъдат изследвани и не може да се отговори на въпроса, който не задавате. Има много сюжетни линии, хваща се сюжетът и се търсят признаци за наказателна отговорност. Част от нещата не са престъпление, но са тежки нарушения на документооборота, на правилата за администрацията в МВР. Има други, които са морално укорими. Има и неща, от които могат да излязат престъпления. Аз не бих искала наистина да давам съвети на колегите, които работят в прокуратурата... Отговорността е на висшите длъжностни лица, така че ако питате кой политически трябва да поеме отговорността, хубаво беше това да се ограничи до вътрешният министър. Ако продължаваме да се суетим, виждате, че се създават вече проблеми и за кабинета. А пък що се отнася до професионалното ръководство, мисля, че там отстраняването на Илия Илиев и Вальо Петров изобщо не може да изчерпи кръга от висши длъжностни лица, които са ангажирани с тази работа... слагане на заместители на Петков означава дискредитиране пред състава и дискредитиране пред Европа. Много сериозни атаки от страна на опозицията, които аз не мисля, че имаме чак такъв ресурс да удържим. По-добре е да работим на чисто. И без това чакаме критичен доклад.
Вие разбирате, че изобщо не е въпросът за срещата с братя Галеви само и единствено... И затова много се чудя на тези лъскачи на обувки от политологията, които толкова усилено лъскат ли лъскат един имидж, твърдейки, че това било аналогичен случай, като едни от световната практика. Неслучайно говоря за екип, а не за човек...
Ситуацията в МВР е изключително критична и там не може да се разсъждава за човек, пък бил той и най-световния гений като министър на вътрешните работи. Говоря за екип, за хора съмишленици, които трябва да покриват няколко ключови параметъра. Да знаят кои са Галеви, разбирани като всякакви оперативно интересни лица, да знаят за какво отиват в МВР, какво могат да свършат за останалата една година, за да създадат основата за извършване на реформи, разбират от администрацията на МВР, могат да се ползват с доверието и уважението на състава. Казвам доверието и уважението на състава. Могат да дадат възможност за кредит на доверие от страна Еврокомисията, и от страна на външните институции и се ползват с общественото доверие, че наистина имат желание да свършат тази работа, а не да създават някакви привидности за няколко месеца време...
Смятам, че най-лошият съветник на хората, които взимат решения, е в критична ситуация да правят резки движения. Ние преди няколко месеца водихме пунически войни с министъра на вътрешните работи дали може към ДАНС да има ДОТИ и ДОИ. Тогава се вадеха от хиляда и осем дерета вода, че това не е възможно технически, политически, административно, фактически и всичко друго. Когато едно държавно ръководство преди няколко месеца е отчело тези неща и е решило, че ще има ДОТИ и ДОИ и на двете места, е много несериозно няколко месеца по-късно, в резултат пак на PR упражнения, да каже, че нашият колосален проблем бил броят на СРС-ата. Нашият колосален проблем е, че не се спазва законът, което не означава, че трябва да правим нов закон, а че трябва да осигурим спазването на стария закон и трябва да пипнем там, където това е необходимо. И второ, аз намирам за много полезно да има ДОТИ и ДОИ и в МВР, и в ДАНС. И да подслушват и мен.
Искам да има здрав парламентарен контрол за това, искам МВР да се състезава с ДАНС, да се състезава с ДАНС за борба срещу тежката организирана престъпност. И от ДАНС също да знаят, че в съответната служба на МВР, която се занимава с организираната престъпност, могат да прихванат хора от ДАНС, които са кривнали от пътя... За това също си има начини. Но да правим макияжни упражнения, след като е ясно, че в МВР проблемът е настаняването на организираната престъпност и оперативно интересните лица по етажите на МВР - от най-високия до най-ниските. Тази работа трябва по някакъв начин да бъде изчистена...
В МВР има специален ред, с който се работи, специални правила на секретност и специални правила, в които е ясно във всеки един момент кой е чел нещо. И когато изведнъж се окаже, че шефът на кабинета на ръководителя на министерството решава кое да се завежда, кое да не се завежда, когато се оказва, че се искат едни справки, съдържащи изобилие от класифицирана информация не по установения ред през оперативния отчет, където веднага ще лъсне до кого е изпратена тази справка, а вместо това се правят с байпас други упражнения, когато се назначават на високи позиции хора, за които предварително се знае, че вероятно имат връзки с определени оперативно интересни лица, трябва да се работи по друг начин. Смятам, че в политиката става това, което е възможно..."
Това прозвуча в неделния ден привечер от телевизионния екран. Със сигурност на някои съпартийци на Дончева не им е станало приятно от откровенията на Дончева, но те живеят в свой свят, различен от този навън. Те живеят в свой рай, със забележително лекомислие, неадекватни и влюбени в себе си. Като Децата на Рая...
Какво ще сътвори Партията до Великден отсега е трудно да се прогнозира, защото засега се лансират кадрови промени и цифрови ограничения в структурата на изпълнителната власт. В същото време е изключително важно как ще се излезе от ситуацията, в която набута бившият МВР-министър и партия и държава. Европа ни гледа - на път е следващият Доклад за борбата с организираната престъпност, а еврокомисарите няма да приемат партийно шикалкавене и демонстрация на измислено самочувствие във водещите ни политически лидери. Поне това е един плюс за членството ни в Евросъюза!
Що се отнася до бившия МВР-министър, поведението му напоследък ми напомни думите на Кенеди за един друг президент Ричард Никсън: "Той си отиде така, както и дойде, без да прояви класа".
