8.Другите убийства и самоубийства
Екзекуции с неизвестен извършител завършват в архива
ЛЮБА МАНОЛОВА22 ноември 2006 година
Продължение от 21 ноември 2006 година
В средата на месец юли 1995 година в София пристигна новината, че в Москва е загинал при катастрофа българин, банкерът Петър Ненков.Ненков бе вицепрезидент на Първа руска банка и е бил ударен смъртоносно, докато е карал колата си от някаква "Волга", която буквално е разцепила автомобила на българина. В София долетя и версията, че на пътя е имало разсипан пясък, което се оказало фатално за колата на Ненков, която занесла по пясъка. Освен това бе съобщено, че шофьорът на банкера също е бил в колата, както и някаква жена. В първите дни след катастрофата в България се мълчеше по случилото се, след което вестта за смъртта на Петър Ненков бе придружена с данни от сделка с Булгартабак и износ на родни цигари за Русия на стойност 140 млн долара! Гарант по сделката тогава бе Първа източна международна банка, а изнесената партида е била заплатена отчасти и се е очаквало пълно покриване на дълга по цигарения износ. Версията: руска връзка, изнесени цигари, неплатен дълг не остана дълго в публичното пространство, тъй като е известно, че убитите не плащат дълговете си. Поръчково убийство също не успя да мине като теза, след като самите "извършители", директорка на държавно руско предприятие и шофьора й също бяха пострадали при катастрофата и в тежко състояние бяха откарани в болница.
Вярно е, че на този свят няма нищо случайно, а още по-малко пък пътен инцидент с банкер и летален изход може да мине в графата случайности. Другото, което бе лансирано в медиите, бе, че Ненков е бил неудобен някому и затова е бил и елиминиран чрез катастрофа на пътя. Повече от 200 души изпратиха банкера в гробището в Бояна, като сред тях имаше и чужденци. Московските следователи продължиха да работят по случая, но резултатът не бе разкриване на престъпление. Така тази смърт на младия, 38-годишен банкер влезе в поредицата "други убийства", въпреки, че няма разкрити извършители и поръчители и до ден-днешен.
В чужбина или в родината бе изборът за това дали даден престъпник да е жив или мъртъв
От 15 до 25 000 франка струваше на Интерпол задължението да обяви някой за издирване. Тези разходи бяха само за разпространяване на съобщението в системата на организацията и не включваха разходите на отделните страни за разгласяване, задържане и съхранение на даден издирван арестант. Въпреки строго регламентираните правила в един момент се оказа, че в България дълго бе пребивавал латиноамериканец, издирван от Интерпол за търговия с кокаин, пуснат в целия свят в системата на тази организация. Издирваният беше успял да се ожени за българка и така да легализира пребиваването си у нас. Но тъй като той бе сочен за диспечер на кокаина от колумбийските картели за Източна Европа, в крайна сметка бе заловен и върнат в родината си.Така по линия на Интерпол бе засечен и така нареченият трънски банкер Георги Крумов на гара във Виена 7-8 дни след като изчезна от родината. Крумов бе издирван защото хвана пътя за чужбина с 100 000 долара в различни валути. Поради лоша телефонна връзка, след сигнала, че е открит Крумов, българските полицаи са имали броени минути за да потвърдят дали желаят още той да бъде задържан. Докато това стане, банкерът отново изчезнал неизвестно в каква посока.
Разминаване съпътстваше и залавянето на милиардера Марк Рич, който бе пуснат в системата на Интерпол от САЩ за издирване. Петролният магнат изобщо не се укриваше, след като захранваше с петрол българският "Нефтохим" и контактуваше неофициално с родни политици, някои от които днес не са сред живите.
Няма да отварям дума за това с какви усилия бе докаран издирван от Интерпол плевенски бизнесмен, който тутакси бе пуснат от ареста от шефа на отдел "Следствен" в Главна прокуратура, Ангел Ганев. България бе в системата за световно издирване и за удоволствието да е там плащаше всяка година по близо половин милион долара. Въпреки този половин милион мнозина от българите успяха да се измъкнат от страната, като с тази си стъпка гарантираха, че остават живи и невредими.
Цитирах примери за сътрудничество с Интерпол, защото мнозина от жертвите в "другите убийства" не бяха сред издирваните лица, но това не ги спаси от смъртта, а още по-малко пък вдигна мъглата около смъртта им.
В началото на месец юли 1996 година извън столицата, на Витоша бе открит трупа на застреляния заместник-министър на образованието Ламбо Кючуков. Трупът е открит от случайно преминаващи туристи, но поради липса на документи не е бил разпознат веднага, съобщиха печатни и електронни медии. По първоначални данни смъртта на Кючуков е настъпила в ранния следобед между два и пет часа в местността "Бялата вода". Четири изстрела в тялото изпращат в небитието Кючуков, който е бил видян за последно жив около университета. Половин час преди срока за предполагаемия час на смъртта. Около разкритието на кого е намереният труп на Витоша отпаднаха тутакси версиите за политически мотиви за убийството, за връзки с борчески групировки, или за някакъв неуспешен бизнес, натрупал дългове. Часове след откриването на убития зам.-министър, в района на Централна гара около новотел "Европа" бе открит и друг труп, на мъж без документи, с обезобразено лице. Връзка между двете убийства не бе намерена, поради липсата на документи в жертвите и обезобразеното лице на втория труп. Единственото, което ги свърза бе, краткото времево разстояние между двете убийства и познатото правило, че екзекуторите често споделят съдбата на жертвите си.
Кючуков бе зам.-министър в три правителства, в медиите не бе разпростанено каквото и да било негово политическо пристрастие. Той бе лансиран във властта благодарение на проф. Николай Василев и фактът, че се бе задържал в три кабинета като зам.-министър говореше, че е професионалист, без особени амбиции за политическа кариера и лични изяви. За колегите си убитият бе необщителен, не е поддържал постоянни контакти извън служебните. Негови колеги от министерството разказаха, че именно Кючуков бил наясно с финансирането на Студенско дружество "Академика" и на фирма "Студентски общежития и столове", както и с провежданите ежегодни търгове за учебници от министерството. Далаверите около тези фирми, изтичането на финансови потоци от тях към политически партии, използването на въпросните фирми известно време за безакцизен внос /по време на нормативно уреденото от Иван Костов обстоятелство да не се облагат подобни фирми - бел. Л. М./ бяха насоките, към които започнаха да търсят следователи причините за убийството на Ламбо Кючуков. Тук бе и спряганата ревизия на образователното министерство за изтекли милиони левове и долари към частни фирми, в която бе замесено и името на Кючуков. Според ревизията Кючуков и шефът на финансовия отдел на Министерство на образованието отпускали пари на фирми, без документи и сериозни основания за държавно финансиране. Друга версия се роди от подозренията, че е имало скандал с отказан заем от 65 млн долара от Световната банка - подозрения, които сам Кючуков опроверга официално, завеждайки дело за клевета. Ревизорите упрекваха зам.-министъра, че не е направил необходимото министерството да си получи дължимите суми за разпространение на учебници от общините - дългът от които бе над 110 млн лева. Това забавяне заплашваше да затрудни отпечатването на новите учелници.
Всички тези подозрения и несъстоятелни обвинения сочеха, че са налице опити Кючуков да бъде отстранен от поста си, тъй като този пост бе привлекателен и даваше възможност за получаване на комисионни и лично облагодетелстване.
Само ден след като бе открито тялото на зам.-министъра с убийството му се зае соченият за криминалист №1 полковник Ботьо Ботев. Първото, което той свърши, бе да докладва на МВР-министър Любомир Начев, че около жертвата няма участие в далавери и политически мотив за разстрел.
Фактите
В деня на убийството Ламбо Кючуков бе изпитвал студенти до последно, след което споменал, че бърза, защото има много важна среща и излязъл от Университета. До местопрестъплението не бе намерен автомобил, но следи от гуми, оставени поради проливния дъжд от предишния ден сочеха, че кола опел вектра е докарала Кючуков на Витоша. Това обстоятелство наведе разследващите на тезата, че жертвата се е познавала с човека, който я е довел на мястото на убийството. Това довеждане сочеше и че убийството не е плод на случайност, а е било замислено предварително. Направен бе нескопосан опит разстрелът да бъде квалифициран като битов, но този опит не издържа.Всичко, което се случваше в дните на следствието водеше към един извод: нещо се криеше, зад усилията да се приключи следствието с мотива - битово убийство. Зад тези усилия стоеше сериозна причина от още по-сериозни отношения и контакти с определени лица и организации.
За известно време бе лансирана версията, че доцентът е убит някъде другаде, тъй като никой не бе чул изстрелите, а след това трупът му е бил докаран на Витоша и изхвърлен там. Самият Кючуков не е имал лична кола припомняха си негови студенти в коридорите на Университета, а служебна той не е ползвал този следобед уточниха хора от следствието, помолили за анонимност.
Зам.-министърът е бил спокоен човек, поне така го помнеха и описаха студентите му, той чакал второ дете и бил щастливо женен. От нито едно място, където е работил Ламбо Кючуков не се чу той да се е чувствал заплашен или притеснен.
От местопрестъплението бе изчезнала кожената чанта на доцент Кючуков, с което той е бил в Университета и с която си е тръгнал оттам. Какво е било съдържанието на изчезналата чанта - журналистите бяха оставени да гадаят. Близо до мястото, където бе намерен трупът на зам.-министъра, бе открит чадъра му, който той носел в чантата си.
Така всичко около екзекуцията на Ламбо Кючуков тънеше в неизвестност, докато не бе арестуван с обвинение в умишлено убийство Пламен Миронов, шеф на застрахователнна компания "БГ план". До ареста си, Миронов се беше явявал на улица "Развигор" без проблеми като свидетел, но при едно от отиванията си там, той е бил задържан стана ясно от наетия от обвинения Миронов адвокат Еню Комитов. Веднага след ареста шестима следователи са отишли и обърнали наопъки офиса на "БГ-план". Обиски са били проведени и в домовете на служители от дружеството на Миронов. Оказа се, че Кючуков е бил сред един от основателите на "БГплан" и до последно е работел за нея. Самите служители от "БГплан обаче отхвърлиха тази информация, като уточниха, че Кючуков е посещавал офиса им само като приятел на Миронов.
Приятели на убития пък потвърдиха, че доцентът е работел по проект за застраховане на образователното министерство, но срещнал съпротива във ведомството. Оказа се, че в деня на убийството Кючуков е бил с Миронов в офиса около обяд, като двамата се разделили пред Университета, където Кючуков е трябвало да изпитва студентите си. Миронов пък се върнал в офиса си, но нямал вид на човек, който току що е разстрелял някого, заявиха служители на компанията.
Появи се версия, че в деня на убийството Кючуков е носел със себе си 48 000 ДМ, за да пазари къща в Бояна. На мястото, където бе намерен трупът е имало следи и от присъствието на жена, за която следователите предполагаха, че е брокерка и е карала автомобила, следите от гумите на когото бяха на местопрестъплението. Тази жена не бе открита никога.
Затова пък следствието арестува още един заподозрян в убийството на зам.-министъра...
Следва продължение, от което се разбира краят на тази следователска сага. Ще прочете още за един арест, който бе предаван по телевизията на живо, както и за още други убийства.
Следва продължение
