Граничният главен комисар Красимир Петров бил готов да охранява границите на Европа? Тежко и горко...

Още се помнят гафовете на този универсален полицай от скандалния разстрел в ж. к. "Белите брези" и зимата на януари 1997, когато остави на тълпата да напада и руши парламента

ЛЮБА МАНОЛОВА

23 май 2006

Няма ли кой да обясни на подчинените на министъра на вътрешните работи Румен Петков да не работят с заклинания, обещания, оплаквания и хвалби по медиите, а да запретнат ръкави и да си свършат работата, за която всеки български гражданин им плаща заплата, отделена от данъци?
Най-пресният пример по приказки на едро бе с генерал, Красимир Петров, който се изсили в сутрешно телевизионно предаване и каза.: "Ние сме добре подготвени и в състояние да пазим външната граница на ЕС. Готови сме да охраняваме границите на Европа и смятам, че по нищо не отстъпваме на западноевропейските гранични полицейски структури. От последната проверка, която бе направена, има значително подобрение на дейността ни" се похвали главният комисар Петров, като между другото спомена, че има препоръки да се продължи противодействието срещу корупцията, която все още съществува по границата.

Да пази Господ Европа, щом ще й се падне точно този генерал-главен комисар да й охранява границите! Само два от огромните му професионални гафове са достатъчни, за да вдигнат в стария континент ръце от такъв охранител и пазач! Бившият гребец, шеф на баретите по време на скандалните разстрели на барети в ж. к. "Белите брези", директор на СДВР по време на януарските събития от 1997 г., шеф на охраната в голяма банка и директор на РДВР-Бургас, замени на поста шеф на "Гранични войски" В. Григоров. И сега от генерал е с друго название - главен комисар, за да повярва Европа, че постигаме резултати в борбата с организираната престъпност! Това е положението.

"Белите брези" трябваше да са край в кариерата на Красимир Петров, а се превърнаха в начало на изкачването в кариерата

Цяло чудо е, че след трагедията в ж. к. "Белите брези" военна прокуратура не подведе под отговорност Красимир Петров за това, че бе пратил две от баретите от отряда за антитерористи на акция без предпазни жилетки, без указания, като охрана на частно жилище, в което се бяха събрали няколко висши полицаи и Иво Карамански. Печално завърши тази професионална издънка на Красимир Петров: двете барети бяха буквално разстреляни от полицаи от масовите безредици, никой на разбра защо бяха пратени баретите без заповед на министъра на вътрешните работи /както го изискваше тогава закона - бел. м./не стана ясно и защо не бе съгласувано с полицията това мероприятие. Тогава редица специалисти се изказаха, че барети не се изпращат на акция без предпазни жителки и за охрана, липсваха много детайли, които законът предвижда по правилата в дейността на баретите, които сам Красимир Петров бе пренебрегнал. В резултат двама млади мъже /подп. Марин Чанев, зам.-шеф на отряда на баретите и Георги Георгиев, кадърен и перспективен - бел. м./ бяха убити от свои колеги, полицаи.
На погребението на загиналите барети, колегите им от отряда не пуснаха Красимир Петров и другите височайши особи, като министъра и шефове от най-високите етажи на полицията да присъстват на ритуала - скандалът бе огромен. С времето Петров бе преместен на друга работа, а и си позволи да даде интервю в пресата, в което между другото заявяваше: "За пръв път убиват барети, но отдавна ги купуват на части". Това са думи на бивш шеф на поделението за борба с тероризма, казани след като две от момчетата са разстреляни поради неспазване на правилата за подготовка преди акция. Това ли е моралът на Петров, броени дни след гибелта на двете барети, да прави намеци за корупция? След трагедията, от спецзвеното за борба с тероризма напуснаха над 100 барети, в знак на протест от действията на началника си, но и този вид протест бе пренебрегнат от баш началниците в МВР.

За да потуши скандала, Петров "самоотвержено" поиска военна прокуратура да го разследва, с ясното съзнание, че много началници от МВР са оплескали нещата и никой няма да тръгне да разследва на такова равнище трагедията. Ще завърша този мрачен спомен с две уточнения: след разстрела в ж. к. "Белите брези", барети обявиха версия, различна от следствените данни, но тя не бе взета под внимание, още повече, че след разстрела 2 часа след стрелбата са били заличавани следи. И другото, което остави горчилка в душите на близките, колегите и приятелите на убитите е странния факт, че убитите тогава са били извикани от отпуск за охрана на МВР-началниците, парламентьори с Карамански.

Следващите стъпала в кариерата на главния комисар и пазител на границата

В деня на безредиците в зимата на 1997 г. Красимир Петров / вече шеф на столичната полиция и кандидат за поста министър на вътрешните работи в проекта за кабинет на Николай Добрев - бел. м./ съвсем откровено бездейства. Висши служители от контраразузнаването потвърдиха, че Петров е имал предварителна информация за това, което се готви около парламента, но... не е предприел нищо, за да отцепи подстъпите към сградата и да предотврати безредиците, разрухата и нахлуването на тълпата. В студените дни на януари 1997 г. се провеждат не едно и две оперативни съвещания за обстановката около българския парламент, вземат се решения за успокояване и овладяване на обстановката, но столичният МВР-началник Красимир Петров така и не предприема каквото и да било, за да въведе ред. Затова пък прави нещо много абсурдно, в нощта, когато хората започват да се разотиват, той нарежда /според свидетелства на очевидци - бел. м./ да се извадят палките и да се бият намиращите се на площада пред Народното събрание.
Мнозина си спомнят кадрите, в които Петров пази с тялото си тогавашния вътрешен министър Николай Добрев. Снимката е разпространена тогава от Ройтерс. Той участва в спирането на набезите на най-агресивните нападатели на Народното събрание. "Нека политиците не си мият ръцете с полицията!", казва тогава Петров, твърде удобно изявление за алиби от бездействието му преди нападението.

Пак тогава Красимир Петров дава едно твърде странно за шеф на столична полиция интервю по телевизионния канал "Ефир 2". Ето по-съществената част от него, която пазя в архива си: - Полковник Петров, как се справяте с толкова малко хора?
К. П.: Силите ни са достатъчни, но виждате, че сме търпими и толерантни. Ако действахме, както навсякъде по света, отдавна да сме овладели нещата.
- Очаквахте ли ситуацията да се развие така?
К. П.: Не, тя се взриви в момента, когато хората напънаха кордона.
- Кой даде заповед за използване на вътрешни войски и пускането на димки със сълзотворен газ?
К. П.: Вътрешни войски нямат присъствие при нас и не знам къде виждате Вие Вътрешни войски... Нито съм видял Вътрешни войски, нито нищо. Не знам да е използван сълзотворен газ. Каква е гаранцията, че ние сме пуснали сълзотворния газ, а не другите? ... виждате, че ние продължаваме да сме толерантни и да търпим безчинствата. Вижте колите, счупените прозорци. В коя страна спрямо парламента ще се предприемат такива действия?
- Кой трябва да усмири хората?
К. П.:Организаторите на митинга."

След отказа от мандат на Николай Добрев, Красимир Петров постъпва веднага в Българо-руската инвестиционна банка /където Александър Божков е в ръководството - бел. м./. Петров оглавява службата за сигурност в БРИБ. След сриването на Туристспортбанк и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че при един прокурор, Михаил Дойчев /този, който се прочу с това, че пусна веднъж Дилян Дорон от ареста, та се наложи след това Интерпол да ни го връща - бел. м./ всеки ден отскачал не кой да е, а Красимир Петров...

Януари отвори очите и за това какви политици са Стоянов и Костов

В случилото се в дните на януари и февруари 1997 г. има много неизяснени факти, които преобръщат представата за безредиците от площада пред парламента. Ето един миг от тези събития: "Има достатъчно документи, които потвърждават, че намирайки се върху един гигант полицай, президентът /Петър Стоянов - бел. м./ вика на тълпата :"Останете тук!" А вътре в парламента, по време на заседанието на Председателския съвет той заяви, че ще направи всичко възможно да се приглуши конфликтът и хората да се разотидат. Това е записано." - Думите на Николай Добрев, публикувани са във в. "Труд", но вече девета година никой не си и прави труда да опровергае така описания епизод. Никой не потърси отговорност за подстрекателство - нито прокурор, нито постъпват сигнали за проверка от полицията.
"В материалите по следствието, които съм предал в Главна прокуратура още на 20 януари, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /разбирай депутати и кабинет/ не се съгласят с нашата позиция." Цитатите дават в една неизвестна светлина днешните възкръснали от пепелта десни политици - Иван Костов и Петър Стоянов.
Три месеца след тези събития Николай Добрев признава пред една журналистка в интервю: "нападението, демонстрациите и протестите през януари и февруари са тероризъм, съдебните магистрати трябваше да кажат: "Ти, Иване /за Иван Костов/ си подстрекател, ти подстрекаваш хората към беззаконие...Ти, тука, еди-кой си - да не казвам кой - който сега се занимаваш с обществен ред и сигурност, ти фактически доведе тука бандитите". /Всички тези признания на Николай Добрев са направени в кафе-сладкарницата на Правец, на среща с избиратели на 6 април 1997 г./ и публикувани по-късно във вестник... Миналото дава много отговори за бъдещето. Припомних този епизод, защото двамата десни политици отново са на път да яхнат вълната на вътрешнополитическите събития.
Така като се проследи жизненият път на главния комисар Красимир Петров, който преди да влезе в МВР, е състезател и треньор по академично гребане, като на световното първенство за младежи през 1971 г. в Блед, Югославия, печели сребърен медал в четворка с кормчия. Контузия отказва Петров от веслата и то като майстор на спорта. В предишното поколение гребци са бъдещите полицаи Виктор Михайлов и Иван Бацаров, а след него идват Иво Карамански, Румен Николов -Пашата. В живота на Петров подобно на гениалния Пикасо има син, червен, отново син, жълт и пак червен периоди.
Голямата кариера на Красимир Петров започва през 1992 г., когато е назначен за шеф на баретите. Това става при първото управление на СДС, с премиер Филип Димитров, вътрешен министър Йордан Соколов и главен секретар на МВР Богомил Бонев. Кадровият ход е неочакван, като се има предвид, че дотогава Петров отговаря за охранителната полиция в СДВР. Това е т.нар. му син период, така започва изкачването нагоре...

При повторното си връщане в системата на МВР като директор на РДВР-Бургас. Красимир Петров е представен лично от тогавашния главен секретар ген. Бойко Борисов. "Необходимо е да се направят много промени в цялата система и започвам точно от Бургас, защото Георги Пенев (тогавашният директор на РДВР-Бургас - б.а. ) ми е личен приятел и знам, че няма да ми се разсърди. Решил съм да раздрусам малко хората в бургаската дирекция и затова пращам Краси Петров - той е известен с характера си и възможностите си. Бургас е неспокоен град", казва тогава Борисов.
Бургас и регионът обаче си остават неспокойни и въпреки усилията на Петров. Все пак там интересите са огромни, а концентрацията на представители на подземния свят голяма. Няколко поръчкови разстрела и взривове наистина разтърсват района през този период, и то все емблематични. Като разстрела на боса на ВАИ холдинг Георги Илиев, убит от снайперист в Слънчев бряг.
Така или иначе, вече и този период от живота на ген. Петров е зад гърба му, защото той се върна в София и бе назначен за директор на Главна дирекция "Гранични войски". И като такъв заяви оферта да охранява Европа!