2.Циркът с МВР продължава
ЛЮБА МАНОЛОВА24 юни 2008 г.
Продължение от 23 юни
Имало ли е сценарий в свалянето на Румен Петков от поста? Кой стои зад този сценарий, ако изобщо има такъв? С тези въпроси в студиото на "Здравей, България!" разговаряха Цвятко Цветков, член на ВС на БСП и бивш секретар на МВР и Тихомир Стойчев, член на БСП - София.
Димката за сценария подхвърли самият бивш Главен Секретар на МВР, Валентин Петров в интервю за в. "Труд", в което интервю той призна, че е правил снимките на двамата депутати и Коритаров на срещата им в сладкарницата - нещо, което досега официално отричаше. Остава Валентин Петров да признае и как е разбрал за срещата и от кого е бил изпратен и нещата ще се наредят като по конец.
Странно бе, че чак сега Валетин Петров реши да признава за снимките, но в същото време течеше сюжетът "президент критикува премиер" и никой не обърна внимание на тази подробност. В мига, в който държавният глава спря да обвинява Сергей Станишев, се обади и бившият вътрешен министър Румен Петков, за да се закани, че ще извади истината за оставката си и поне трима ще изтръпнат!
Данни за подписани документи и случили се събития, около оставката му трябвало да очакваме, обеща Петков в правешкото село Джурково. Веднага се намериха социалисти, които започнаха да броят кои и колко ще изпищят от извадените истини на Петков.
Дали двете интервюта на Валентин Петров и Румен Петков са свързани, но това няма смисъл да се задава като въпрос. Ясно е, че е налице връщане на бумеранга около скандалите в МВР и тези интервюта поставят началото на това завръщане.
Първото, което се натрапва в това Завръщане на бумеранга около оставката на Петков е, че и Петков и Петров не споменаха конкретни имена и факти, а си позволиха да говорят иносказателно и анонимно. Като знаем колко "смел" бе генерал Валентин Петров да се вдигне и да отиде в почивни дни до Разград, за да изиска документацията по случая с паспорта на Куйович, като знаем колко бърз беше той след ареста на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов, за да се озове в Главна прокуратура, необяснимо е защо същият този смел и храбър Валентин Петров не даде смислено обяснение за пътуването си до Разград и нездравия интерес който го е завел там.
Валентин Петров мълча и за това как при очаквани 4 тона хероин, антимафиотите заловиха само 60 кг и какво се бе случило, за да не преминат очакваните 4 тона границата?
Говорителят на Еврокомисията Марк Грей бе възмутен от частичното фалшифициране на данни, подадени в ЕК за борбата с организираната престъпност. Кой ги бе фалшифицирал тези данни, кой и с чие знание те бяха подадени на еврокомисарите - това така и не бе разяснено от никого от МВР-ведомството, докато Валетин Петров беше Главен секретар, а Румен Петков - министър. Предполагам, че и при новия министър и нов Главен секретар също няма да има признание кой е авторът на фалшифицираните данни, подадени до еврокомисарите.
Какви разногласия имаха бившият Главен секретар на МВР Илия Илиев /доверено лице на министър Петков/ и следващият Главен секретар - Валентин Петров? Нито Петров, нито Петков, а още по-малко пък Илия Илиев признаха и разясниха.
В тази посока остана неясно и какво отношение имаха двамата Петков и Петров към ареста и последвалото пускане от ареста на генерал Илия Илиев.
И най-после: ако е имало действително заговор по свалянето на Румен Петков от поста на вътрешен министър - то той и Главният му секретар Валентин Петров ще трябва да изчакат залавянето на убиеца на хроникьора Георги Стоев, за да го обвинят в този заговор. Защото точно след това убийство на Румен Петков му подадоха оставката.
В студиото на "Здравей, България!", Цвятко Цветков се усъмни дали интервюто на Валентин Петров в "Труд" е негово и дали някой, много известен на гражданството висш и вече бивш чиновник от МВР не стои зад това интервю.
Дали Валентин Петров не е маша на някои хора от БСП, когато дава интервю за "Труд", в което открито обвинява част от социалистическата партия в заговор по свалянето на бившия вътрешен министър? Тихомир Стойчев допусна, че информацията на Петров е дадена от депутат от вътрешната комисия в парламента. Защо Стойчев допусна тази възможност? Вероятно защото е получил надеждна информация в тази посока?
И все пак: случайно ли попадна Валентин Петров на срещата на Коритаров с Атанасов и Танов? Случайно ли 15 минути преди да бъде публикувана снимката от тази среща, Румен Петков съобщи за нейното съществуване?
Нищо случайно не се случва под Слънцето и нищо ново, а само добре забравено старо е казал мъдрецът.
Дали част от БСП е имала план за заговор по свалянето на министър Петков? Ако е така, резонно идва следващият въпрос, а защо Румен Петков остана на високата си позиция в партията? Високо и близо до лидера и настоящ премиер Сергей Станишев.
Защо в Европейската комисия няма скоро да получат данни за ефективна борба с организираната престъпност в България? Защото идват избори и на политическите сили са им нужни парите от организираната престъпност? Защото все още политици са свързани с топла връзка със сенчести структури и лица, или защото в МВР е пълна неразбория по отношение на борбата с организираната престъпност?
Цвятко Цветков спомена една цифра и я нарече много страшна. Това е цифрата, която показва, как в МВР работят служители с по пет години стаж в структурите за противодействие на престъпността. Пет години стаж, което означава, че те са много далеч, на светлинни години от схемите, стратегията и действията на организираната престъпност. Защото тази организирана престъпност не започна през 2003 година, когато тези служители са постъпвали на работа, а по-скоро през 1993 година, когато бе извършено и първото поръчано убийство.
Какви хора бяха елиминирани поръчково и показно през годините, с какви способи и с какво се занимаваха те?
1993 година бе застрелян Стефан Мирославов /Крушата/, като преди това са взривени председател на Ликвидационен съвет и бизнесмен.
1994 следват екзекуцията на Герман Винокуров, бизнесменът Деян Добрев е пребит до смърт, състезателите по борба - Тодор Боев и Стойко Шаламанов също са ликвидирани с куршуми. Следват ги убийството на доц. Цветан Цветанов, на Петко Стоянов - Каратиста, Емил Кирилов - Крокодила, Георги Калапатриев и Васил Илиев...
После идват разстрелите на Георги Николов - Мечката, бивш щангист и барета, на бореца Иван Кудев и зам.-министъра на просветата, Ламбо Кючуков, на бившата барета Пламен Михайлов - Кимбата, Валентин Алексиев - Лисицата, Сергей Шанин, Антон Димитров, за да се стигне до разстрела на Андрей Карлович Луканов. И това е още в далечната 1996 година...
След екзекуцията на Андрей Луканов идват разстрелите на Георги Георгиев, Пламен Иванов - Фалконети, Ергюн Рашид, Юлиан Витанов, Васил Папазов, Петър Петров, Александър Александров, Карамански, Гуслеков, Роберт Стефанов Желязко Колев - Императора, Кристиян Маслев, Георги Сивков, Илия Гьошев, Емил Димитров - Макарона, Поли Пантев, Лъчезар Анев, Петър Петров - Кюстендилеца, Христо Стефанов - Слона, Красимир Станков, Антон Милтенов, Андрей Гордиенко, Валентин Подмолов, Димитър Стаматов, Кало Акопович, Николай Колев, Владимир Димов, Омар Нану. Това са само част от поръчковите убийства само до 2003 година, когато според Цвятко Цветков са постъпили на работа днешните служители в МВР, които се занимават с противодействие на организираната престъпност.
А взривовете, а закланите, а пребитите до 2003 година?
Връзките на жертвите на поръчкови убийства са с различни професии: от борци и щангисти, бивши барети, кредитен милионер, до замесени в контрола на югоембаргото, охранителни босове и обикновени охранители, украинци, търговци на цветни метали, замесени в наркотрафика, крадци на антики, политици, рекетьори, хазартни босове, неудобни свидетели, наемни убийци след изпълнение на поръчката, прокурор, съдия по борба, членове на едрия бизнес, собственици на атрактивни имоти, търговци на петрол.
Спектърът на жертвите на поръчани убийства е безкраен и разнообразен. Един служител в МВР, работещ по организираната престъпност трябва да е вещ по различните области и професии, от които излизат жертвите на показни екзекуции. А това са много професии, много области, това предполага създаването на широкоспектърна база данни, тъй като с всеки изминал миг нещата се променят динамично.
След 2003 година жертвите вече са крупни бизнесмени, политици от различни политически сили, лица, свързани с контрабандата, закупуване на имоти, теглене на големи кредити. Спектърът на професиите на жертвите се разширява с трафик на хора, трафик на жени с цел проституция, наркотрафик, производство на синтетична дрога, продажби на неродени бебета, шефове на водещи спортни клубове, общински съветници и председатели на общински съвети.
За всичко това в звеното на МВР за борба с организираната престъпност все още няма пълна база данни. Под сурдинка се говори за професионални убийци и извършен евентуален внос на професионални убийци при предстоящи, особено важни екзекуции. Но говоренето под сурдинка далеч не дава пълна информация и представа за характеристиката на извършителите на поръчани елиминации на определени хора.
Сътрудничеството със сродни чужди специални служби, разширяването на контактите и добитата информация се затрудняваха и затрудняват от вечните реформи в МВР и службите, от непрекъснатите уволнения, от политическите намеси в работата на специалните служби.
Голям удар върху работата по организираната престъпност бе разкриването на агентурния апарат от сътрудници чрез Прокарването на Законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателното управление на БНА. Действие, което ще има тепърва последствия върху пряката работа на службите и тяхната ефективност, тъй като без наличен агентурен апарат никоя уважавана служба не би се справила ефективно с организираната престъпност.
Борбата с организираната престъпност - това е престъпността срещу която никой вече 18 години не се бори, тъй като определени обстоятелства и непрекъснато сменящи се обстоятелства я превръщат в неразкриваема.
Поръчковите убийства
Още в първите поръчкови убийства се открояваха замахът и смелостта на извършителите убийци, всичко говореше за това, че са действали безспорни професионалисти, хора, които не пропускат жертвите си. Самите жертви бяха улучвани смъртоносно сигурно, независимо от мястото на атентата. Дали екзекуциите се извършваха посред бял ден или по обичайния маршрут на жертвите, проучван с внимателно и с вещина - резултатът винаги без сигурен. Убийците улучваха задължително набелязаните си жертви в главата и изтеглянето им от местопрестъплението ставаше спокойно и без да бъдат притеснени от каквото и да било, след което "потъваха" в страната или в чужбина. Извършителите на убийства в повечето случаи нямаше шанс да бъдат проследени, тъй като следите им се замаскираха изключително вещо и професионално.
Мащабите на покриване на следите след убийствата издаваха и издават строга и изключително съвършена организация на различните покушения. Убийствата на доц. Цветанов, Иван Кудев и Георги Стоев говорят за едно съвсем спокойно изтегляне на извършителите пред очите на много хора. Дали съвършеното покриване на следите на убийствата можеше да се преписва единствено на извършителите им? Начинът, по който убийците се изтегляха говореше по-скоро за една блестяща, перфектна и интелигентна организация, организация, професионално отиграна. А що се отнася до убийците - в повечето случаи те се оттегляха спокойно от местото на престъплението със сигурността, че няма да бъдат заловени и никога няма да се стигне до тях. Никога, за да може отново да бъдат използвани при други случаи, като професионалисти.
Кои и какви бяха хората, които организираха и все още организират убийства?
Кои са хората, които винаги безотказно успяваха да "почистят" след престъпниците, да осигурят извеждането на извършителите и да заличат всякакви следи след тях? Отговорите на тези въпроси на пръв поглед бе прост и същевременно страшен, тъй като ни препращаше и препраща към уменията на уволнени и изведени от системата бивши бойци на тихия фронт. Масовите уволнения след 10 ноември 1989 година оставиха на улицата десетки хиляди служители от специалните служби, а те трябваше да се прехранват - себе си и семействата си. Единственият начин да го направят бе да продължат да използват уменията и контактите, знанията си, но вече в частна полза.
Повече от 18 години няма яснота къде и как продължават да служат десетки хилядите уволнени от специалните служби, няма яснота и в чия полза заработват хляба си. А това е много важна информация, тъй, като тя би дала яснота кой и как ползва днес уменията и контактите на уволнените от поделенията на бившата Държавна сигурност. За жалост такава база данни няма никъде в структурите на МВР, споделиха служители, които все още работят в тези структури.
Далеч съм от мисълта да обвинявам някого от уволнените служители от спецслужбите, но все пак не без значение е изясняването на въпроса: как бивши състезатели по борба, вдигане на тежести и гребане, успяваха да си осигурят професионални убийци. Изясняването на този въпрос е толкова важно, колкото и отговорът на другия проблем: по силите на бивши състезатели по борба, вдигане на тежести гребане и прочие силови спортове ли бе да организират професионално прикриването на следите на извършителите на поръчкови убийства, както и извеждането им от страната, прикритието им, пътуванията, смените на транспорт, отсядането в хотели и осигуряването на автентични документи за чужда самоличност.
Мащабите на тези дейности и размахът им предполагаха и продължават да предполагат добре отигран - професионален почерк, какъвто редови членове на силови спортове не притежават.
Другото нещо, което липсва в борбата с организираната престъпност, и по-точно поръчаните убийства е осигуряването на пълен достъп до банкови сметки, тъй като по този начин можеше да се "хване" осигуряването на заплащането за услугата. Дали хонорарът на убийците ставаше с пари кеш, или се извършваше по банков път - възможностите за отговори не са една или две. И тук идва следващата трудност: достъпът до банкови сметки, контролът на излизащите от страната парични трансфери и откриване на безименни сметки, контролът на пратки и най вече на тези от ВИП-изхода на аерогарата, този контрол бе ограничен. Тук правомощията на разследващите по отношение на достъпа все още не са толкова големи. А това е въпрос на законодателство, законодателство, което вече 18 години все още не е изпипано докрай и в детайли.
В дългия списък от пречки по разкриваемостта в борбата с организираната престъпност ще се наложи да прибавя и липсата на адресна регистрация по домови книги, която адресна регистрация се извършваше стриктно в миналото. С голяма лекота тези домови книги бяха захвърлени и контролът кой къде живее отпадна тотално. Едно е да се прави формална адресна регистрация в районните полицейски управления, а съвсем друго - да съответства тя на действителното местонахождение на едни или други лица.
Тук ще дам за пример как в която и да вземем чужда държава, етажната собственост одобрява приемането на едно лице да обитава даден имот под наем. В България това одобрение липсва, а оттук и жителите на кооперациите в големи градове нямат понятие кой става наемател в имот в тяхната етажна собственост. Това изключително много затруднява издирването на оперативно интересни лица и бързото установяване на тяхното местонахождение.
Следва продължение
