4.Ръководство на въздушното движение - този Остров на съкровищата за всяка власт
Как се изграждаше Единния център за управление на въздушното движение, по който строеж всички виновни се оказаха невинни
ЛЮБА МАНОЛОВАПродължение от 23 август
24 август 2006
Това е една история, която също както и останалите други около РВД е завлякла доста пари и е породила редица скандални моменти. Разликата е, че около другите истории в РВД, които се чуваха от парламентарната трибуна в питанията на двама народни представители от "Коалиция за България" - Петър Мутафчиев и Петър Димитров, темата по издигането на ЕЦ за УВД не стана обект на проверки и дебати. По тази причина ще припомня какво се случи около строителството на тази красива и огромна, със скъпи съоръжения сграда. Ето как вървеше изграждането на този най-голям на Балканите Единен център за управление на въздушното движение /ЕЦ на УВД/:
През1997 година Вилхелм Краус току що става министър на транспорта. Стремителното изкачване в кариерата му съвпада с времето за Търга за първа фаза на изграждането на ЕЦ за УВД. Краус не успява да се намеси в изхода на търга за първа фаза, така както той би искал и го разбира. Затова пък Краус, поел управлението на транспорта в държавата, спретва проверки, пресконференции, организирани инсинуации в проправителствения печат и с това забавя началото на строителството като го измества от месец май до 4 юли и по този начин една от основните строителни работи като изливане на бетон влиза в зимния сезон. Грубият строеж на обекта ЕЦ за УВД е на фаза приключване. Според договора за строителство с фирма ИНОС - 1 и в съответствие с подписан месец преди завършването на първата фаза акт Образец №4 /между РВД и ИНОС 1/ обектът е трябвало да бъде завършен в груб строеж на 4 юли. В началото на предишния месец, обаче - юни е подписан Анекс между инвеститора РВД и фирмата изпълнител на етапа с грубия строеж - ИНОС 1 за удължаване на срока по договора за изграждане с един месец. Този един месец на практика е твърде недостатъчен, като се има предвид, че изобщо не е била започната работа по пожарозащитата на конструкцията, времето за изпълнението на която е разчетено на 2 месеца. Определеният в Анекса 1 месец е нереален и заради надвишаването на количествата на извършваните СМР /строително-монтажни работи - бел. Л. М./ с 10 на сто. Всъщност по искане на инвеститора /РВД/ в процеса на работа СМР са надвишени с 10 на сто, без да се взема в предвид пожарозащитата. Първата фаза по предаване на обекта в груб строеж закъснява с три месеца и повлича след себе си и други закъснения.
Европа дава пари, за да ни интегрира в управлението на въздушното движение
За изпълнение на програма по хармонизиране на системата за управление на въздушното движение на Република България, с тази на европейските страни са отпуснати два заема от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ от по 30 млн екю, т. е. общо 60 млн. екю. Заемите са с правителствена гаранция и България поема задължението да съфинансира програмата. Част от програмата включва и изграждането на Единния център за Управление на въздушното движение. Неговото строителство започва през 1997 година, като грубото строителство завършва през 1998 година. През лятото на 1998 година се провежда конкурс за изпълнение на довършителните работи. На първо място е класирана фирма "Главболгарстрой" АД, но Европейската банка /ЕИБ/ не признава резултатите от конкурса и това забавя началото на следващия етап в строителството. Тогава РВД променя условията на том 1 на тръжните документи и без да обявява нова процедура, през м. декември същата година сключва договор за изпълнение на довършителните работи с "Главболгарстрой" АД, като цената на договора е 27 807 436 евро. Впоследствие "Главболгарстрой"АД изпълнява препроектиране на вече изпълнен груб строеж и цената на договора нараства с 13 488 688 евро, като от тях - 3 228 113.04 евро са за невключени в тръжните документи работи, т.е. има едно завишение с около 10 000 000 евро. Сроковете за строителство са удължени за разлика от първоначално приетите - но не е ясно какви ще са неустойките от това забавяне във времето.Действащи лица и изпълнители на изграждането на ЕЦ на УВД
Освен нехайство около сроковете, държавата в лицето на министъра на транспорта В. Краус си позволява да се меси и в други области около строежа на ЕЦ на УВД. За главен експерт на обекта е избран Иван Иванов /В и К инженер/, в длъжностната характеристика на който е записано, че е "представител на министъра"! Всъщност той е кумец на Вилхелм Краус. Ив. Иванов с В и К образованието си е поставен от Краус да ръководи изграждането на една от най-сложните конструктивни системи в държавата /след НДК/. На практика Иванов е този, който взема решенията и се разпорежда на обекта със средствата на РВД - но в същото време нито Иванов, нито Краус носят някаква отговорност за последствията от провалянето по изграждането на обекта.До 1 август 1997 обектът ЕЦ за УВД се ръководи от 7 души. След тази дата е уволнен целият състав на инвеститорското звено, което ръководи строителството на обекта и са назначени над 34 души. От новоназначените, едва10 души са наясно за какво става дума - останалите получават стриктно заплати. По около 2 милиона или 2 000 деноминирни лева на калпак месечно. След уволненията Иванов е вкаран в инвеститорска дирекция, която си има за ръководител, инженер Драганов. Ръководителят от своя страна си има заместник, който пряко се занимава със строителните работи и също така пряко отговаря за тях. Заместникът е и представител на инженера на обекта. Но на практика тези двама души заедно с директора на РВД от този период, носят цялата отговорност /юридическа и финансова/ по усвояване на средствата, отпуснати от Европейската инвестиционна банка за изграждане на обекта. Без да имат реална възможност и власт да вземат каквито и да било решения по това, за което отговарят. В крайна сметка, при несполука с крайния резултат за построен ЕЦ за УВД - изброените по-горе трима души ще бъдат тези, които ще го отнесат за провала и гафовете.
Началникът на обекта - Драганов се оказва научен сътрудник в БАН и в живота си никога не е ръководил строеж. Назначеният за експерт, който ръководи изготвянето на тръжната документация, някой си Г. Станчев, в живота си не е виждал тръжни документи и също е ВиК инженер. Министър Вилхелм Краус налага присъствието на английска консултантска фирма "Вектор" за упражняване на супервайзерски контрол на обекта. Представители на тази фирма обаче затрупват с доклади шефовете на РВД и самия министър Краус. В докладите си, англичаните твърдят, че са налице сериозни пропуски в изготвянето на тръжната документация по втория етап от строителството. Формално погледнато срокът за подаване на документите от фирми участнички е спазен, срокът за решение на Тръжната комисия е определен на 5 седмици, т. е. никой не взема под внимание написаното от наетите английски специалисти. А те струват на българския данъкоплатец около 1 500 английски лири на ден., т. е. англичаните присъстват за камуфлаж.
Представител на Евроконтрол за обекта споделя изумен, че докато в състава на първата Тръжна комисия, определила фирма ИНОС за изпълнител, превес са имали професионалистите, а са участвали и двама души от Евроконтрол. В следващата Тръжна комисия превес имат лаиците - счетоводители и юристи и не е допуснат нито един представител на английската фирма "Вектор", а още по-малко пък на Евроконтрол. Ръководството на обекта няма също представител в тази Тръжна комисия, изключая Краусовия родственик и протеже Ив. Иванов, което е определено прецедент, като се има в предвид професионалната му квалификация.
За началник приобектов склад, където се получава изключително сложно технологично оборудване, което от своя страна изисква поне елементарна техническа грамотност, е назначена 20 годишна девойка, с познания по испански език, средно образование и никаква практика за ръководство на приобектов склад. В склада за времето на следващия етап от изграждането на ЕЦ на УВД се е очаквало да минат материали за над 30 милиона долара!
В навечерието на търга по втората фаза,
за който стана дума по-горе, освен доклада със критики от англичаните от фирма "Вектор", адресиран до РВД и Министерство на транспорта, от Евроконтрол също дават критични становища и доклади до Транспортното министерство за състоянието на строителството на обекта и за качеството на тръжните документи по тази следваща фаза - никой не обръща внимание на забележките. По повод събитията около негативните констатации, експерти от Министерство на транспорта споделиха тогава пред мен, че договорът на английската фирма "Вектор" едва ли ще бъде продължен и за срока на втората фаза. Явно бе, че много нависоко в това министерство някой не искаше да има запознати с това, което се върши на обекта ЕЦ за УВД - така единствено може да се обясни фактът, англичаните да не бъдат включени в Тръжната комисия по втората фаза на строителството на ЕЦ за УВД.Още едно доверено лице успява да настани министър В. Краус в РВД - това е Антонина Костова, зам.-директор на РВД по финансите, със заплата около 5 млн /5000 деноминирани лева/ месечно. Същата Костова се стимулирала парично и от Борда на директорите на летище "София" всеки месец. Ако има достатъчно време читателят, нека изчисли каква пенсия е заработвала с Краусова благословия въпросната гражданка Антонина К. - във всички случаи това е пенсия, на която би завидял всеки един депутат или министър!
Дотук се очертава ясно и неоспоримо едно: ръководството на РВД и това на обекта са били елиминирани нежно от транспортния министър В. Краус от подготовката на Тръжната документация по втората фаза чрез послушните нему лица. Малка групичка хора, подбрана от представителя на министъра Ив. Иванов и Антонина Костова, с главно действащо лице В и К инженера Г. Станчев работи по тази документация. Същата тази групичка взема решение да обедини всички довършителни операции по обекта, като слее архитектурните с инсталационните дейности. Това неминуемо ще доведе до две несполуки предупреждават специалисти: първо - срокът за изпълнение на строително-монтажните работи ще се удължи с най-малко 6 месеца и второ, ще се оскъпи самото строителство. Предварителното виждане, отстоявано от старото РВД-ръководство и уволнения от Краус състав на Инвеститорска дирекция е било за три фази на строителство - груб строеж, довършителни работи и инсталационни работи. Това виждане е имало за цел да се поевтини изграждането на обекта, като се остави главният изпълнител на строителните работи да провежда търговете под ръководството на инвеститора /РВД/ като търси оптимални срокове и цени от производител.
Тук непременно трябва да спомена, че докато не беше министърът на транспорта Краус в течение на нещата около изграждането на ЕЦ на УВД, "Главбулгарстрой" /основен спонсор на фондацията на съпругата на премиера Иван Костов "Бъдеще за България" - бел. Л. М./ загуби търга по първата фаза. Като компенсация за ГБС, на него се гледаше като на неоспоримия кандидат за изпълнител на строителните дейности на втората фаза. Това даваше на ГБС голяма сигурност, че ще спечели търга, потвърдиха още преди провеждането му запознати със ставащото в РВД и главно - Министерство на транспорта. Реално съществуваха два варианта за изход от търга по втората фаза за строителство на ЕЦ за УВД: или "ГБС" печели, след което сегашният изпълнител /ИНОС 1/ ще бъде изхвърлен от обекта, или - печели единствената немска фирма участник, на която пък подизпълнител е ИНОС 1.
ГБС бе предпочитана от министър В. Краус фирма - веднъж заради загубата на фирмата при първия търг и широко афишираното недоволство на транспортния министър около тази загуба. Тези предпочитания и недоволства навеждаха на мисълта само на едно - ако се осигурят пари за ГБС, тези пари /от комисионни/ ще са много и всички ще са доволни. Колкото до сроковете по строителството, които вече бяха удължени с Анекс - то за прикриване на тяхното закъснение тепърва се предвиждаше да се работи!
В крайна сметка, както вече споменах, търгът за доизграждане, за довършителните работи на ЕЦ за УВД спечелва "Главбулгарстрой", като елиминира сериозни европейски фирми. Европейската инвестиционна банка отказва да признае резултатите от конкурса, което силно смущава инвеститора РВД и ресорния министър Краус. Ето защо е предприета нетрадиционна стъпка: РВД променя тръжните документи и сключва договор без конкурс с ГБС- напук на европейските експерти, които настояват за почтен и обективен избор. Цената на договора е 27, 8 млн екю, но това очевидно не е достатъчно за ГБС, който прави препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 ,48 млн екю. Част от тези пари са за работа, която изобщо не е включена в тръжната документация.
По-горе вече споменах, че стойността на финансовия договор между ЕИБ и Република България за проекта ЕЦ на УВД е за 60 млн. екю. Целият проект за изграждането на ЕЦ е около 110 млн. щатски долара. По-далечната цел на изграждането на тази сграда е създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение - цел, която би оправдала разходите около строителството на ЕЦ за УВД.
В същото време италианците поканват балканските държави и ги събират на съвещание в Италия с намерение да съдействат да се създаде ЕЦ за УВД за Балканите на територията на град Бриндизи.
Как щяхме за изгубим приходи в десетки милиони долари
от такси за прелитащи и кацащи самолети над и на територията на нашата държава - без проблем е правилният отговор. Италия събира балканските държави, за да ги вкара в нейния си проект за ЕЦ за Югоизточна Европа, още повече, че италианците имат подкрепата за това свое начинание на правителството си. В парламента депутатът Петър Мутафчиев пита царският транспортен министър Пламен Петров защо се чака и какво се чака, та не се обяви и работи по перспективата България да стане ЕЦ за УВД на Балканите. На това питане Петров отговаря, че има вече подписан Протокол за разбирателство с италианската страна, според който Бриндизи и София ще управляват трафика в района на Югоизточна Европа, т. е. има отстъпление на държавата върху част от управлението на въздушното движение в района на Югоизточна Европа. Отстъпление, което ще донесе загуби за държавата ни и с което министърът се хвали от трибуната на парламента!Така по време на мандатите на управление на Иван Костов и Симеон стана ясно, че управлението на транспорта в държавата е било поверено в ръцете на един безогледен към парите на Европа политик от общински калибър и друг управленец - лаик, любител на катастрофи с държавни автомобили и поклонник на почивка за сметка на държавно предприятие. Царският министър се снима на яхта в Монако, на която присъства и Иван Тодоров - Доктора /днес жертва на поръчково убийство - бел. Л. М./, вместо да направи всичко възможно България единствена да поеме трафика на самолети, като Единен балкански център на управление на въздушното движение. Вместо да защити националните интереси министърът на Симеон, Пламен Петров се хвали, че имало споразумение с италианците, което е ни повече, ни по-малко отстъпление от необходимата за защита на националните интереси позиция - България да води трафика на самолети за района на Югоизточна Европа.
Разказах тази поучителна история, за да добие читателят представа как в годините на демократичен преход за министри се назначаваха неподходящи люде, които нехаеха за мнението на Европа по случващото се в България и си позволяваха да правят каквото им душа пожелае. Те нехаеха и за националните интереси и за парите на държавата и най-вече за това, което щяха да оставят след себе си в ресора, който ръководеха. Вярно е, че в период на революционни промени всичко бе възможно, и все пак бе недопустимо да се пренебрегват с лека ръка елементарни изисквания и норми в професионални области като транспорта. Недопустимо бе да се пилеят от хора непрофесионалисти средства в милиони и резултатът да не интересува оторизираните от държавата висши чиновници.
След броени месеци България ще влезе в Европейския съюз и не е без значение с какво ще застанем редом до останалите държави-членки.
