Едно писмо - историята подреди мозайката на въпросителните
Дисиденти бяха предимно тези, които комунистическата партия бе изключила от редиците си * Днес, начело на държавата е синът на един от заговорниците по свалянето на Живков, депутат е внучката на Живков
ЛЮБА МАНОЛОВА25 октомври 2006 година
Вчера бе отбелязана много тихо една годишнина - годишнина от писмо, което вече е в историята. Годишнина от писмото на Петър Младенов, документът около който витаеха слухове, перестроечни легенди и какво ли не. В деня, в който то се появява едва ли някой подозира, че след години, бащата на перестройката в България, Андрей Луканов ще бъде разстрелян от наемен убиец пред дома си, синът на единият от заговорниците, свалили Тодор Живков ще бъде министър-председател, внучката на сваления ще стане депутат в парламента и самата партия ще излезе от историческата реанимация, преименувана, с възможност да управлява и да осигури свой президент. Историята е странно нещо - тя намества липсващите отговори в мозайката на времето и дава спокойно отговори на събития, в които годините са загладили и притъпили драматизма и излишните емоции. Ще оставя читателите да усетят разликата между официалната справка и събитията около това писмо
Официалната справка на информационна Агенция "Фокус"
На 24 октомври 1989 г. външният министър Петър Младенов, член на Политбюро на ЦК на БКП, пише открито писмо, с което си подава оставката като външен министър. В писмото са формулирани обвинения срещу управлението на Тодор Живков, който е обвинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза, в която е изпаднала България. Петър Младенов обвинява Тодор Живков, че със съпротивата си срещу съветската "перестройка" изолира България от Съветския съюз.Петър Тошев Младенов е български политик и държавник, първият президент на Република България /3 април 1990 г. - 6 юли 1990 г./. Роден е на 22 август 1936 г. в с. Урбабинци, Видинско. Завършва Суворовското училище в София /1954 г./, философия в СУ "Св. Климент Охридски" /1954 г./ и Института за международни отношения в Москва /1963 г./. Министър е на външните работи /1971-1989 г./. Член е на Политбюро на ЦК на БКП от 1977 г.. Оглавява движението на недоволните в ръководството на БКП от края на 80-те години на ХХ в. Подкрепян от Михайл Горбачов, замества Тодор Живков на поста генерален секретар на ЦК на БКП /1989-1990 г./, след като на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Живков. Член е на Председателството на Висшия партиен съвет /февруари - септември 1990 г./. Подава оставка като президент под натиска на протестиращите студенти заради фразата "Нека танковете да дойдат …", произнесена на 14 декември 1989 г. по време на митинг/. Умира на 31 май 2000 г. в София.
Мигове от кариерата на Младенов
При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарича българските турци свои сънародници и обявява, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбелязва в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков, същият нито веднъж не е поставил въпрос за така нареченото турско малцинство в нашата държава. - бел. Л. М./.Из интервю с Петър Младенов няколко месеца след смъртта на Тодор Живков:
-Веднъж бяхте казали, че Живков е бил невероятно жесток човек?- Вярно. Но по-лошото в неговия случай бе, че начело на държавата стоеше един слабограмотен човек. Аз искрено се съмнявам, че Живков някога е чел нещо от Маркс, Енгелс или Ленин. Живков не четеше и друга литература. Разчиташе единствено на справки, изготвени от кадърни сътрудници.
От 24 до 27 септември във Варна се провежда съвещание на секретарите на комунистическите партии. Присъствали на съвещанието разказват, как на финала Живков се изправил и казал: "Предайте на Михаил Сергеевич Горбачов, че ако Маркс и Енгелс са живи ще ни кажат: "Момчета, рано е още да обявяваме партиите за социалдемократически и да се борим за капитализъм."
Легендата за обстановката на нетърпимост в Политбюро
В Евангелието е казано: "И ето, дойде един момък и рече: Учителю, какво да сторя, за да имам вечен живот?, на което Исус отговорил: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди продай имота си на сиромасите… когато чул това момъкът си отишъл наскърбен, защото бил човек с много имоти"…Лавината от признания и откровености замазваше и замъгляваше случилото се, като в същото време не всички въпроси получиха веднага своя отговор. Закъснелите и поднесени на порции откровения избистриха и един друг феномен от сферата на историята, като превърнаха във фарс и нелепици афиширани пред обществото прояви на смелост и доблест. Образец за това е така нареченото писмо на Петър Младенов, писано в наверечието на свалянето на Живков. Но в спомените си за времето преди 10 ноември 1989 мнозина от участниците и свидетелите на случилото се пропускат предшестващите преврата събития, пропускат и още едно писмо, писано от Станко Тодоров в лятото на 1989 г. и адресирано пак до всички членове на Политбюро. В това писмо Тодоров възроптава, че ролята на Народното събрание и силно принизена.
На 7 и 8 юли 1989 г., в Букурещ се събират на поредното заседание на Политическия консултативен комитет страните-участнички от Варшавския договор. В българската делегация участват Тодор Живков, Петър Младенов, Георги Атанасов и Добри Джуров. По повод това съвещание на ПКК Георги Атанасов заяви след време в интервю, че на 6 юли 1989 г. в Букурещ решили с Младенов, че е дошло време да се сваля Живков. И това станало в навечерието на традиционната среща на дипломатическия корпус в Смолян. Тогавашният посланик на България в Румъния, Цветан Николов обаче опровергава думите на Г. Атанасов: "Българската делегация пристигна в румънската столица на 6 юли 1989 г. Живков, заедно с началника на УБО ген. Г. Милушев отсяда в резиденция. В хотел са настанени останалата част от делегацията - Г. Атанасов, П. Младенов, Д. Джуров, и Д. Станишев. На едно от заседанията на ПКК Живков държи реч и се оттегля да отдъхне. След като излиза при останалите български делегати и посланика отиват Горбачов и Е. Шеварднадзе /тогава външен министър/ и министър-председателя Николай Рижков. Ръкуват се и тръгват да се разходят. Горбачов разговаря с Джуров, Рижков с Атанасов, а Младенов с Шеварнадзе. Димитър Станишев /баща на днешния премиер - бел. Л. М./ върви с посланик Николов. След почивката заседанието продължава - Живков нищо не научава за тези разговори. На един от обедите, на който Живков отсъства Джуров се обръща към Младенов с думите: "Момчета, разберете, трябва да се действа бързо, защото няма да си намерим място в България, където да се скрием!… Мисля, че няма да допуснем такова нещо - да закъсаме до такава степен, че след това да се чудим къде да се скрием".
Какво интересно се случва в тези дни в Букурещ, какво е точно събитието, което по-късно ще хвърли своя оттенък в най-новата история на България? По време на това заседание, какато споменах по-горе, извън програмата, Петър Младенов и Добри Джуров се срещат и разговарят с… Михаил Горбачов! Без да уведомят Живков, даже тайно от него?! Тодор Живков е настанен в отделна резиденция, отдалечена от мястото, на което се е провеждало заседанието. Джуров и Младенов са били настанени в хотел - факт, твърде удобен, за да си изпълнят зад гърба на Живков намеренията за преврат. Прави впечатление и друго: по време на Букурещката сесия на Политическия консултативен комитет /ПКК/, среща между Горбачов и Живков не се осъществява, което е твърде покозотелно за бъдещата съдба на българския ръководител на партия и държава!?
Как превратът можеше да се размине на косъм
И така: на 28 август 1989 Живков е трябвало да лети от Варна за София. Времето е лошо и екипът му е принуден да чака в Евксиноград. Рано сутринта на същия ден, министърът на отбраната Добри Джуров звъни на генерал Милушев в почивната станция на МНО с искане, да му се изпрати мерцедес от гаража. Налагало му се да пътува някъде из околностите на Варна.След около час Живков е на летището и там виждат, че самолетът на Добри Джуров се готви за полет, а Елена Джурова и Велко Палин /Зав. отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП - бел. Л. М./ нервно се суетят около самолета. Джуров вижда Милушев и се провиква: "Попитайте, моля Ви, другаря Живков, може ли да пътуваме с него?" Причината била следната - самолетът на Живков ТУ - 154 издържал на лоши метеорологични условия и бил по-надежден от самолета на министъра на отбраната Джуров. Живков дава съгласие и политат.
Велко Палин сяда до генерал Милушев в по-малкия салон. Възбуден и непредпазлив, Палин споделя с Милушев, че се наложило да променят плановете и маршрута си. По телефона се обадил генерал Семерджиев и доложил за "неприятен инцидент": човек, който се представил за активен борец, сигнализирал, че членове на Политбюро и генерали готвят преврат срещу Тодор Живков. Междувременно Палин съобщава и на Джуров за разговора, който е имал с генерал Милушев. Това стряска заговорниците и министърът дръпва настрана Милушев с молба: "Вижте, това, което Сте чул от Палин, не го казвайте на другаря Живков - ние ще имаме грижата за случая. Да не безпокоим излишно Живков!"
Месеци по-късно, в кабинета на новия генсекретар генерал Милушев чува коментара на П. Младенов по августовския случай и издънката на Велко Палин: "Слава Богу, че тогава Сте си мълчал. Значи сме били на косъм от провала! - възкликва единият от Тримата другари. - Ако беше разбрал Тодор Живков, главите ни щяха да отидат!"
На 24 октомври Петър Младенов внася писмото си оставка при Живков, а на другия ден, 25 октомври дейци на Екогласност събират подписка в градинката срещу "Кристал" за водите на реките Рила и Места. Забелязва се дипломатическо раздвижване, тайните служби също са неспокойни и в крайна сметка активистите от Екогласност от "Кристал" са качени в лекотоварни коли и извозени в Южния парк - нещо, което чуждите радиостанции раздухват с охота.
Писмото на Младенов
Писмото на външния министър Петър Младенов, в дните преди преврата, бе обвито с ореола на някаква изключителна смела постъпка против Живков. За какъв документ става дума всъщност: писмото на Петър Младенов е писано след договорките на тримата превратаджии /Джуров, Младенов и Луканов/ с Горбачов в Букурещ, зад гърба на Живков - т. е. елементът на смелост липсва категорично. "Скандалното" писмо на Младенов - така нарича епистолярните излияния журналистът Тома Томов в излезлите в печата негови, забележете, разследвания върху спомените на съветския дипломат Валентин Терехов.Ще се върна на квалификацията "скандално" за писмото на Младенов. Какво скандално съдържа това писмо, след като повече от половината от съдържанието му е подборна автобиография, в която няма и помен от скандал. След пространните автобиографични данни в началото на писмото, Младенов споменава за своя насрочена среща работен обяд с посланика на САЩ, Сол Полански. За тази среща, както и за всички подобни, Живков бил уведомен - споменава Младенов, но и тук няма скандал.
10 минути преди срещата с Полански, Младенов влязъл в кабинета си и му съобщили, че по телефона го е търсил Тодор Живков. В същото време при секретарката му го чакал зам.-министърът на външните работи Иван Ганев. Докато се свърже с Живков Младенов чул заместникът му да му заявява, че тъй като предстои среща с посланика на САЩ, то на нея следвало да заяви, че САЩ се вмесват грубо в българските вътрешни работи и че преустройство в България е възможно само с Тодор Живков. "Не зная кой му беше дал подобни инструкции да говори така безцеремонно с мен - пише в писмото си до партийните си другари Младенов. Когато обаче на телефона се чува раздразненият глас на Живков, казаното е повторение на думите на Иван Ганев. "…такива срещи, където ще се занимаваме с въпроси "ала-бала", не са нужни" - са думите на Живков. Младенов проявява твърдост /според собственото му писмено признание/ и тогава Първият възприема по-внимателен тон.
Във връзка с този инцидент, ако може да се нарече така, Петър Младенов се обръща към Политбюро на ЦК на БКП, както и към членовете и кандидат-членовете на ЦК на БКП, без пропуска и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, като иска съответните партийни органи да вземат отношение към тази груба, некоректна и с нищо незаслужена нападка!
"При това отношение на др. Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет към мен, аз не бих могъл да изпълнявам повече задълженията си нито на член на Политбюро на ЦК на БКП, нито на министър на външните работи на НР България. С това мое писмо моля да считате, че съм подал оставката си от двата поста." - заявява писмописецът Младенов.
След заявката за оставка външният министър изобщо не се оттегля, а се впуска в най-различни действия. Той отказва на Живков да оттегли писмото си, но затова пък търси с Андрей Луканов начин писмото му да попадне при господарите от Москва. На следващия ден от написване на писмото, Андрей Луканов заминава за Москва - на заседание на Изпълкома на СИВ, където той представлявал България. Луканов конспиративно минава покрай Младенов, взема писмото, и уж на път за в къщи, всъщност се отправя към Аерогарата и се качва на самолета за Москва. В съветската столица Луканов търси Валентин Терехов и му дава да прочете писмото. На 26 октомври Луканов и Шарапов се срещат в някаква градинка, писмото на Младенов е предадено, с искане да стигне до Горбачов. И тук идва съвсем естествено въпросът: кому е било нужно писмо, адресирано до Живков да се носи до Москва, за да стигне до Горбачов? На превратаджиите, на Младенов, като бъдещ приемник на Живков е отговорът.
"Това е нож в стомаха на Живков - коментирал Андрей Луканов. - Опитай се да го извадиш и умираш на място."
Ще оставя на читателите да преценят как някаква автобиографична справка с разказана случка как Живков е повишил тон на Младенов и той "се е обидил" може да се превърна в история. Вероятно радетелите за историзъм на това писмо имат в предвид разнасянето му из София и Москва и връщането му, за да бъде връчено на Живков? Всъщност около тази украсена с какви ли не конспиративни факти история има един важен момент, а той е, че един от перестройчиците и бъдещ заговорник по свалянето на Живков стратегически се оттегля, за да излъска ореола около своята личност и да може логично да оглави партията и държавата след преврата като герой. Дали?
