Политическо и партийно цунами разтресе държавата
или още за изкуството да се вземат решения
ЛЮБА МАНОЛОВА27 юли 2006 година
Човек губи всичко за миг по време на война - същото е на път да се случи с една партия, БСП, която си има и президент и управление на държавата, но реши да отвори не една, а няколко войни, за да загуби това, с което разполага. В първата война се отвориха избирателно досиета, в следващата бе ударен от три страни президента, издигнат от социалистите, и най-накрая, за да е сигурен хаосът - хората на червения лидер Станишев се заядоха със софийския кмет, точно когато съобщи за разкрита корупция и сигнали за пране на пари. Така в партията на социалистите нещата отново се объркаха като в лош филм и то преди поредния пленум на ръководството й. Никой не е наясно нарочно ли го правят или се получава спонтанно. Има партии, които додяват на гражданството с много скука и досада - БСП не е от тях. Ето десните - каквото и да правят - все няма смисъл: трябваше да се обединят за президентските избори, вместо това се изпокараха и даже спираха на няколко пъти да си говорят и срещат. И вместо да използват слабостта на противника социалистите заработиха рамо до рамо в една посока с него. И продължиха така, докато не започнаха да си приличат по некоординирани движения и изяви с десните. Тук вероятно ще възникне спор правителствената криза ли подкопа устоите на парламентарната група на социалистическото мнозинство или депутатите объркаха конците и оттам ударът се пренесе в кабинета и на "Позитано". Като спора за кокошката и яйцето може да продължи търсенето на началото на грешките, разнобоя и разцеплението при левите - и да не могат да му намерят края. Стигна до изкристализиране на вътрешнопартийна опозиция на "Позитано" и то с няколко центъра. Едните работеха против сегашния държавен глава и възпрепятстването на кандидатурата му за втори президентски мандат. Друг център се съсредоточи върху проблема - дали да има промени в политиката на правителството или да се мине единствено с кадрови промени. Трети се обявиха за борци с корупцията, четвърти за партийно строителство.
Така в разгара на жътвата и жегата като че ли изчезнаха зрелостта, спокойствието и мъдростта на столетницата - всеки знае, че нормалните хора не говорят със себе си - но БСП доказа, че при партиите е възможно. За целта се извървя неравния път от еднолични обвинения срещу Борисов и се стигна до идеята на Софийската организация на БСП за обявяване на постоянен мониторинг по корупцията и организираната престъпност. Този мониторинг според идеолога му, бившия шеф на ЦСБОП Тихомир Стойчев щял да върне доверието на хората в институциите и партията на социалистите. Като сутрешен гост в тв-предаване, Стойчев извади и примери от близкото минало, за това как навремето в МВР получавали сигнали за тежки въоръжени грабежи на групи с оръжие и обучени хора и как той, като шеф на Централната служба за борба с организираната престъпност лично уведомил Борисов за тези сигнали, а генералът не направил нищо по проблема. "Има характеристика на престъпно начало" подхвърли Стойчев в пространството, но към кого бе адресирано това обвинение той не уточни. В същото време, когато Стойчев забъркваше от телевизионния екран поредната каша за БСП, Цвятко Цветков категорично заяви, че БСП не води и няма да води война с Бойко Борисов. Така част от партията пое хвърления от Иван Костов кокал "Бойко Борисов да се гони и обвинява", друга част си изми ръцете като Пилат Понтийски с тотални отрицания.
Силният удар върху партията столетница дойде само половин час след телевизионните изяви на Цвятко Цветков и Тихомир Стойчев, когато на стола им седна Кольо Парамов, бивш главен ревизор в БНБ, уволнен от Иван Костов, понастоящем член на екипа в Президентството. "Партията трябва да откъсне живо месо от себе си - заяви Парамов и за да не губи ефирно време поясни - веднага трябва да се искат оставките на министрите Румен Петков и Румен Овчаров, което ще освободи БСП от интриги и партийни конфликти". Както се казва - предложено просто и от сърце. Към нарочените за освобождаване от правителството Парамов посочи и Емел Етем и разни фризьорки, за да не се пречи на партията и кабинета. За броени секунди Парамов съобщи и че парламентарната група на левицата е в много тежко състояние, а правителството се тресе от партийни интриги.
Ако някой си мисли, че с думите си Парамов е обърнал мача - ще сгреши. Проблемът е в начина на мислене, а не в правилността на мерките, които предложи бившият банков ревизор. Проблемът на социалистическата партия, е, че хората в нея не обичат да се решават кризите и проблемите им в телевизионно предаване. Лидерът на партията и министър-председател в момента се е запътил към Европа, но в партията и министрите социалисти от кабинета му - нещата все още са на болшевишко равнище. Действа се подмолно, отрича се очевидното, вижда се желаното, а не действителното. Старите партийни бонзи са готови на всичко, само и само да спрат изявите на трезво- и инакомислещите като Николай Камов, Андрей Пантев и отчасти Костадин Паскалев. За бонзите и поддръжниците им комай важат стихчетата на Вилхелм Буш:
"Мъдрецът своята свиня почита.
Това е стар закон.
Макар боклук да предпочита
Тя дава и бекон."
Докато в ляво пространството се тресе от крамоли и борба кой да е най-близо до лидера Станишев, така нареченият шеф на СДС, Петър Стоянов изигра добре единствения си коз, като предпочете да спаси лидерският си пост в синята партия, вместо да се кандидатира за кандидат от десницата на президент. Дискретният чар на демокрацията просветна като бърз слънчев лъч, в момента, в който в новините бе съобщено, че Стоянов оттегля кандидатурата си за предстоящите избори за държавен глава като обявява подкрепата си за Неделчо Беронов. Така пропаднаха плановете на двама сини колеги на Стоянов - на Надежда Михайлова, която подтикна Стоянов да се кандидатира за президент с тайната мисъл, че след загубата тя ще си върне партията на син поднос, и на Иван Костов - който качи няколко стотни към минималния си рейтинг, критикувайки бившия държавен глава Стоянов. Михайлова остана без надежда за партия, поднесена на тепсия, а Командира си загуби боксовата круша и топката е в неговата врата, тъй като при неуспех на Беронов ще трябва да го отнесе не друг, а говорещият врели-некипели Командир. Софиянски веднага скочи и заяви, че Петър Стоянов и Иван Костов са минали в историята. Погледнато реално далеч по-добре е да се мине в историята, вместо при следователя и прокурорите, но за Софиянски това е въпрос на лични предпочитания. Народът е казал - колкото по-скоро, толкова по-добре. Е, това със срока малко се разтегли във времето, но важен е крайният резултат: Стоянов засега се размина с ролята на прелъстен за кандидат и изоставен след изборния крах, а това хич не е малко. Сега ще потекат едни анализи, колко е мъдър, колко е толерантен, колко милее за десницата бившият президент - да има само кой да бърше сълзите от телешкия възторг, в който се очаква да изпаднат малцинството сини избиратели. Исихазмът* в сините редици бе прагматично изместен нелеки лични решения, но до обединение или победа в президентските избори едва ли ще се стигне.
Толкова за дясното - там все още блуждае и сянката на Анастасия Мозер, която също иска да става държавен глава и нищо друго освен това. Остава само да седне и да си сметне с пръстите на ръцете коя част от гражданството ще се мине да пуска бюлетина за нея. Не се четат достатъчно и редовно социологическите проучвания, а това води до лични огорчения. Цял печат написа с най-едрите шрифтове, че народът иска красив мъж за президент, и тук веднага питаме: в кое от двете изисквания се вижда щерката на Гемето?
В нашата страна липсва необходимото уважение към старостта. От мига, в който бе произнесено името на Беронов, придружено със снимка - започнаха емоционални обаждания с колоритни предположения в едни от най-гледаните тв-предавания. Българите са свикнали да им се случват работи, дето изобщо не могат да се случат на други народи и в други държави. Колкото повече се доказва, че следващият десен кандидат е много непознат и на възраст, за която в родината предлагат пенсия и почивка - толкова повече Костов ще повтаря, че Беронов ще е следващият президент и точно той ще пребори сегашния държавен глава Георги Първанов. Така че най-добре е да се мълчи и да се чака. Да се чака дали Първанов ще се кандидатира за втори мандат на държавен глава, да се чака как лидерът на Атака Волен Сидеров ще успее да се пребори за победа в задаващите се президентски избори и най-после - да се чака кого ще извадят монархистите от ръкава за техен кандидат. Движението за права и свободи няма да издига кандидат за президент и по традиция накрая ще подкрепи печеливщия кандидат на балотажа.
Знаменателно или не - точно на годишнината от рождения ден на дъщерята на Живков - Людмила в политическото пространство се завихри цунами. Цунами, което е с епицентър София, но се очаква да достигне градът на пленума на БСП - Габрово. Всичко се свежда до изкуството да се вземат решения показаха събитията, а там където има вакуум от мерки и промени по невзети решения -идва разрушителната сила на цунамито.
В близките дни ще се търси отговори ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент и какво накара Петър Стоянов да излезе от надпреварата. Едно е сигурно: Борисов няма да рискува с явяване на президентски избори - не му е време за подобна стъпка. Колкото до саможертвата на Стоянов: причината е в някакъв вид предложение на което той не е могъл да откаже.
* В практиката на исихастите е описано как те стояли, втренчени, концентрирани в пъпа си, в пълно мълчание и вярвали, че само така ще видят силната светлина на Божественото сияние.
