1.Контрабандата в зората на криминалния преход
ЛЮБА МАНОЛОВА29 февруари 2008
Всяка година от 1989 до днес - 2008, по границите на Република България потъваха от 1 до 1,5 млрд. долара от невнесени данъци, такси и акцизи при влизане в страната на огромно количество ТИР-ове с бяла, черна техника, алкохол, цигари, кафе и още много, и различни видове стоки. Схемите на нелегален внос се сменяха непрекъснато, докато не дойде моментът, върху тях да сложат ръка, не отделни хора, а цели групировки. И хората, и групировките вършеха тази контрабанда с протекциите на държавни служители от ГКПП и Митницата. Към тях по-късно се присъединиха депутати от различни партии, които имаха грижата да не вкарват законодателство, което би могло да прекъсне този неспирен приток на милиони. В далаверата се включваха и служители на МВР, Прокуратурата, данъчните служби, служители от Министерство на отбраната. Служители от контраразузнаването, които влизаха в схемите и ги разкриваха се оказаха безработни. Всяка власт си назначаваше свои митничари, ГКПП-служители, свои полицаи...
Започнати проверки на различни случаи бяха спирани, за да потънат в блатото на "изтекла давност". Липсата на компютърна система с база данни, която да свърже граничните контролно-пропусквателни пунктове и митницата с данъчните служиби, МВР, Съда, Нотариата, Прокуратурата бе невидимият помощник на контрабандистите. В парламента от време на време се чуваха потресаващи данни за случаи на контрабанда, но те оставаха в архива на стенограмите - забравени и ненужни. Ще извадя на светло част от тези стенограми, както и документи, непубликувани досега в печата.
Държавата губеше стотици милиони - независимо от непрекъснато променящия се курс на долара, в различните етажи на властта се мълчеше за тази черна дупка, в която изтичаха пари, принадлежащи на хазната. Различни политически сили, парламенти и правителства бездействаха, въпреки че имаха данни за ширещата се контрабанда. В трите власти на държавата съществуващи консенсус - да не се пипа контрабандата! И тя продължаваше като нелегален внос на оръжие, нелегален внос и износ на петрол и други продукти по време на наложеното югоембарго, нелегално съхраняване на стоки в поделения на МО и МВР! Прокурори изкарваха мандата си, съдии се пенсионираха с недовършени дела по контрабанден внос - и всичко това се случваше на фона на нежеланието да се направят промени, както в законодателството, така и в превантивния контрол по границите. Институции замъгляваха съзнанието на гражданите с истории за контрабанда под контрола на бившата Държавна сигурност от времето на Тодор Живков, а кой пое каналите на тази контрабанда и кой ги използваше - за това не се говореше, не се разследваше... Така се стигна и до убийства, рискови ситуации, които даваха да се разбере, че властта на сивата икономика е много по-силна от официалната власт в държавата. Първото поръчково убийство в България бе намерения овъглен труп на данъчен служител на сметището край столицата.
Започвам поредицата за зараждането на контрабандата на прехода - контрабанда, която направи мнозина милионери, други разори, трети - получиха своя просперитет в политиката. Като червена нишка в разказа ми за различните случаи върви едно: наличието на безнаказаност за тези, които ощетяваха държавната хазна.
Не си губете паспорта!
Това бе началото. Времето, в което десетки ТИР-ове без проблем вкарваха в страната нелегално стоки за милиони - на фалшиви адреси и получатели. Бдителни служители на Икономическа полиция хванаха част от въпросните случаи, и тогава законодателят измисли преференции за фондации, кооперации, чрез които контрабандата през границите да продължи без проблем...В началото полицейските, данъчните и митническите служби бяха заляти от сходна в същността си информация за тирове фантоми, които бродят из страната. Репортерските ми записки и касетите с изявления и свидетелства са запазили някои от най-характерните случаи. Ето ги:
Шест тира с уиски "Джони Уокър" влизат в Република България от Румъния. Направлението им е Митница "Аерогара - София". Там шестте тира, според уговорката и инструкциите, получени на тръгване, чакат някой да ги освободи, и докато чакат Човека, а Той не се появява, някой... сменя /?!?/ бланките на тировете със стоката, като им дава ново направление: Македония!
Междувременно полицията получава сигнал и със съдействието на колеги от митница на западната граница изяснява, че в Македония пак не е имало кой да приеме шестте тира! Тировете се връщат и отново минават през България, а оттам си тръгват за Румъния, успешно изпълнили ролята на Летящия холандец. Защо е извършено това странно пътуване и чакане тук и там по митници от две държави - полицията не успява да изясни, тъй като събитията се развиват много бързо. Остават само следите от преминаването на "летящите" тирове и куп неизяснени въпроси.
Вторият случай бе пак с уиски. /Предварително правя уговорката, че имена на граждани няма да съобщавам, тъй като пропуснатите ползи за хазната от далаверите са в размер на огромни стойности! - бел. Л. М./
В този втори случай, от Столична митница звънят на гражданка от столичен квартал и й съобщават, че на името на нейната фирма са получени два тира с уиски. Гражданката получава съобщение, че трябва да заплати митническите такси за въпросните тирове, само че тук идва и препятствие, което мозъците на схемата не са предвидили: оказва се, че жената нямала предмет на дейност "внос" в регистрираната си фирма, за което веднага уведомява данъчната служба в района, където живее.
Тировете са задържани на Столична митница. Митничарите сигнализират на полицията и след проверка се установява, че уискито от двата тира е закупено в Англия на името на неподозиращата нищо гражданка, след което е поръчано на унгарска транспортна фирма да го превози до София. И тук, при пристигането на товара става засечката - веригата на тази добре замислена комбинация се скъсва! Причината е, че месец по-рано данъчните служби са задължили митниците за всеки внос да се изпращат митническите декларации в съответното управление "Данъци". Там всеки гражданин си има данъчен номер и данъчна партида, които удостоверяват, че лицето е данъчно задължено - тази съществена подробност се е изплъзнала от хората, измислили далаверата, тъй като през 1991 година пресата все още нямаше навика да следи какво се изменя в законодателството!
Уискито е конфискувано - двата тира напускат страната! Дължимите суми от акциз, митнически такси и данъци остават неплатени. Лошото за вносителите в сянка е, че те няма как да си поискат товара без да платят за 2600 кашона с 31 200 бутилки отлежало "Балантайн". Уискито е конфискувано от Митницата и схемата се е срутила с трясък, инкасирайки загуби за платен алкохол и превоз... Но това е единичен случай. Случайност, която изважда на дневна светлина факта, че някой си позволява да внася на чуждо име високоакцизни стоки. Причината за схемата е проста: жената, чийто данни са използвани си е загубила преди време паспорта!
Трети случай. Нищо неподозиращ гражданин, жител на столицата, ще го наречем В. М., получава съобщение, че дължи 2 милиона и 600 000 лева неплатени мита за внесена електроника на името на негова фирма, регистрирана в съда! Какво се оказва: В. М. не разполага с такива огромни суми и още повече - няма банкови сметки и нищо общо с внесената електроника. Освен това В. М. не е регистрирал фирма, но такава фирма се оказва в хода на проверката, че е регистрирана в съда?! И то на негово име! Връщайки се назад, В. М. си спомня, че в началото на 1991 г. е бил на почивка, където са изчезнали паспортите на приятелите му, а и неговият собствен. С паспорта му е регистрирана фирма през април 1992 г., и на името на тази "негова" фирма е пристигнала въпросната електроника. Електроника, на стойност 12 милиона и 400 000 лева, при курс 20 лева за долар! Иди обяснявай, че нямаш фирма и не работиш с електроника - кой ще ти повярва! Освен В. М., в хода на проверката се изяснява и че приятелят му получава съобщение, че е "внасял" тирове с електроника!? Така безакцизно и безмитно в страната влизат камиони със скъпоструваща стока, а хората, които нямат нищо общо със закупуването, превоза и получаването на стоката - дължат на държавата неплатени данъци, такси и мита с много нули?! Ще завърша тези случаи с нещо, което звучи като анекдот, но се оказа истина. От полска фирма наш гражданин бе получил за добро търговско сътрудничество... подаръци, като комплект видео и телевизор плюс радиокасетофон! Уточнявам: човекът никога не бе търгувал, нямаше фирма, а най-вече нямаше и представа за какво става дума!
Разказах за случайно заловените контрабандно преминали границата стоки, с ничий получател. Схемата е предвиждала: откраднати документи, фалшива регистрация в съда, използване на данни от регистрирани фирми на името на нищо не подозиращи граждани и най вече: разчиташе се на слабия контрол, случайността, и липсата на изградена база данни, свързваща ГКПП, митници, полиция, данъчни служби, съд... Това бе началото, но това бяха и единични случаи на заловени стоки, които митницата бе успяла да конфискува. А другите - тези, които непрекъсното минаваха границите на държавата без проблеми?
Следващ етап: голям канал за контрабанда излезе на дневна светлина
Историите с регистрация на фирми на името на хора, които си нямат понятие, че имат фирми, историите с вноса на стоки на името на граждани, които не бяха и чували за такъв внос предизвикаха няколко пробива и схемата бе заменена тутакси с по-добра и усъвършенствана. Сътворена бе по-усъвършенствана, бих казала за времето си - гениална комбинация, която даде възможност контрабандата през границите да продължи без проблеми.На 1 октомври 1992 г. на Столична митница се озовава най-законно /откъм придружаващи документи/ тир, натоварен с цигари. Камионът пристига от Холандия и в търбуха му чакат цигари "Ротманс" и "Лексингтън". Фирмата, която транспортира стоката е холандска и се нарича "Центрум транспорт" - тя е истинска, както и самият тир.
Въпросният камион, шофиран от турски гражданин, преминава граничния контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ и по написаното в документите се насочва към Столична митница за разтоварване, т. е. обработване на товара, който носи.
В митницата обаче не се явява получателят, който да освободи товара! Това става повод Столична митница да изземе цигарите, камиона и да поговори с шофьора. От дума на дума става ясно, че той е пресякъл границата с още един свой колега, но докато той се е опитвал да се свърже с фирмата, посочена за получател, колегата му най-неочаквано изчезнал от Столична митница с камиона и товара си!
На 6 октомври "изчезналият" тир се появява в района на Столична митница, като разтоварен на ГКПП "Калотина". В документите, които представя за разтоварването, стои ударен печат на митница "Аерогара-София". След като започва да описва мястото на разтоварването обаче, шофьорът на камиона Факреттин Йоздан навежда митничарите и полицаите на мисълта, че мястото е... друго, а не Калотина! Ето защо тръгват и той ги завежда до "Аерогара - София", което се оказва - "Търговия на едро", складова база Илиянци!
Няма лъжа - няма измама. Доказва се, че човекът действително е донесъл в Илиянци стоката, разтоварил я е, съответните "служители" са му ударили печата върху документите и... За беда използваният печат от "митницата на "Аерогара София"" е с 1 милиметър по-голям... от истинския. Камионите и цигарите са конфискувани и шофьорите си заминават.
Какво се оказва: докато Факреттин е чакал като колегата си на Столична митница, идват и го намират добри хора, които веднага го отвеждат в складова база "Илиянци". Там му оформят документите, разтоварват цигарите и го отпращат. Фирмата на тези добри хора, получатели на цигари и притежатели на печат от митница, е "Фивепи". На пръв поглед всичко върви гладко, докато любопитни полицаи не правят експертиза на ударения печат в Илиянци...
На 10 октомври, същата 1992 г. в страната влизат още два тира по същата схема. Надушили обаче какво се е случило, те поемат обратния път -неразтоварени! На ГКПП - Брегово им е направена проверка и следва - конфискация на цигари и камиони, защото шофьорите не могат да дадат смислени отговори: защо се връщат без да са разтоварили, говорили ли са с някого, предупредени ли са, за да поемат по обратния път. А тези два тира, също са били с направление - митница "Аерогара София", т. е. Илиянци...
Складът на фирма "Фивепи" в Илиянци е запечатан с опис на стока за милиони левове! Служителите от "Фивепи" заявиха, че нямат представа кой е закупил и праща цигарите, тъй като те са имали инструкции - да получават, да разтоварват, и да бият печата на митница "Аерогара "София"!
Следва продължение
