Борисов продължава да губи - този път от арменците
ЛЮБА МАНОЛОВА29 април 2008
Два дни преди Великден, в Столична община стана скандал. Причината бе, че групата общински съветници на ГЕРБ изтегли подписите си под предложението на ДСБ София официално да признае и осъди геноцида над арменския народ в рамките на Османската империя. За разлика от общините Пловдив, Русе, Бургас и Силистра, които признаха арменски геноцид и го осъдиха, Столична община не допусна приемане на Декларация за осъждане на геноцида.
"Аз не искам да се конфронтирам с Турция" - призна по-късно в медия Бойко Борисов. Истинската причина за това поведение на Борисов бе, че Турция е приятел на САЩ, а САЩ са държавата, която столичният кмет много уважава.
Според ГЕРБ, подобна декларация би имала национално и международно значение и нямало как да се гласува от СОС, тъй като това било в прерогативите на парламента. Преди време същото предложение бе отхвърлено и от Народното събрание. Коалиционните партньори на ДПС - НДСВ и БСП заявиха, че не бил избран точният момент за нея. Хората на Ахмед Доган демонстративно напуснаха залата и заявиха, че предложението е провокация. По време на гласуването единственият депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов подкрепи документа. Проблемът със спора за това мрачно събитие от историята не мина гладко и в общините, които признаха геноцида. След признаването на арменския геноцид от община Бургас, представители на властта в Турция се опитаха всячески да притискат управата в Бургас заради приетата от местния парламент на 28 февруари декларация, с която бе осъден и признат геноцидът над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 година. В поредицата от остри реакции от страна на южната ни съседка се включиха генералният консул Исмаил Юджеер и областният управител на Одрин Нусрет Мироглу, съобщи в. "Новинар". Скандалът избухна с писмо от Мироглу до кмета на Бургас Димитър Николов, с което заплаши Одрин да прекъсне социалните, културните и икономически контакти с общината, докато решението за обявяване на 24 април за Ден на геноцида над арменците не бъде отменено.
В Пловдив след признаването на геноцида, проблемът бе пратен от областния управител в местният съд и съдът реши, че губернаторът няма право да се произнася до приети политически декларации.
В Бургас, Агоп Мовсесян, който е член на Координационния съвет на арменската общност в града коментира така проблема с признаването: "Дали е доказан геноцидът или не - има много информация, статии от световноизвестни журналисти, различни документи, ние не сме хората, които ще го докажем. Но ние знаем, че го е имало. И затова сме не само тук, но сме и пръснати из целия свят. Не приемаме изявления от типа: "Какво губим и какво печелим от признаването на геноцида?" Нима същият въпрос е бил поставен, когато става дума за евреите?" Мовсепян подчерта, че арменците днес не са против турците. "Ние ги защитавахме, когато им сменяха имената, сега по същия начин си защитаваме и своята кауза. Тези, които бяха причината за самия геноцид, по-късно бяха осъдени и убити, но признанието му е морален акт", смята Агоп Мовсесян според News.dir.bg.
"Столичната община, за разлика от Пловдив, Русе, Бургас и други градове са направили само един жест на съпричастност с едноминутно мълчание, както и в парламента е било - заяви в интервю за в. "Стандарт" известният режисьор Крикор Азарян. - ... Първо арменският геноцид е бил в точка "Разни", а както знаете до "Разни" много често не се стига, а пък като се стигне, зависи колко са "Разните". Нашият народ е свикнал, но от друга страна имаме едно качество - имаме памет, ние сме въоръжени с търпение. Иначе няма как да се обясни, че Армения е една от най-древните народи и е успял по някакъв начин да се съхрани. Аз мисля, че това се дължи именно на тези качества, плюс вярата, разбира се.
Аз разбирам нашите политици, разбирам техните съображения, скрупули и защо не и страхове, което е малко унизително обаче. Унизително, защото, например американската страна отлага този въпрос, макар че всеки президент, като идва, обещава на арменската диаспора, че ще бъде актуален въпросът. Можете ли да си представите - най-мощната, най-великата страна се съобразява с интересите на една Турция, която е много чувствителна към тая тема...
... арменците нямат активен политически живот. Това е известно чувство на коректност и благодарност към българския народ и държава, които са ни приютили след геноцида. Това ни кара да бъдем коректни граждани, които повече енергия влагат в културно-просветна дейност, отколкото в политическа дейност. Това може да е и качество, но може би е и някакъв недостатък, защото много плахо се чува арменският глас в България".
По време на двудневното си посещение в България, министър-председателят на Турция, Реджеп Ердоган си позволи да дава напътствия и да прави коментари по обявеното признаване на геноцида към арменците от страна на няколко общини: "Първо Пловдив, после общинските съвети в Бургас и Стара Загора приеха решения, които определят трагичните събития от 1915 г. като "геноцид". Тези декларации ни натъжиха и предизвикаха у нас разочарование. Неоснователните арменски твърдения във връзка със събитията от 1915 г. са тема, към която турският народ изпитва твърде голяма чувствителност... общинските съвети в една страна не са оторизирани институции за взимане на решения по спорни исторически въпроси, касаещи други страни. Международното право изрично посочва къде и кои може да се произнесе по подобни въпроси. Ако тези правила се престъпят и политически институции тръгнат да взимат решения, без да са оторизирани да го правят, това е погрешно, защото се потъпкват правните норми."
Ще припомня, че Арменският геноцид, наричан още Арменският холокост, е насилствената масова депортация и убийства на над милион и половина арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 година в Османската империя. Той е факт и едва ли някой историк ще се намери да го оспори. Погром върху арменците в Турция е имало не един, а три пъти, сочат историци. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия.
През февруари 1915 година всички 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. На 24 април в Цариград, както и в другите големи турски градове, са арестувани и убити всички арменски интелектуалци.
Общо около един милион арменци са убити, а оцелелите след края на Първата световна война емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Според британски източници, жертвите на арменския геноцид са над милион души, докато турските историци говорят за "няколкостотин хиляди", пострадали "в гражданска война, в която има жертви и от двете страни".
Какво е отношението на света към това варварско изтребване на живи хора от началото на миналия век? Канада е първата държава, която прие закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо.
На 12 октомври 2006 френският Парламент също прие Закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Към януари 2007 в света остават едва няколко държави, непризнали официално арменския геноцид, освен Турция, сред тези държави е и България. След като българският парламент не успя да приеме декларация за осъждането на арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуваха декларация от името на градския парламент. Това са: Пловдив, Бургас и Стара Загора, а как завърши гласуването в Столична община вече поясних - с не гласуване на осъдителна Декларация и единствено едноминутно мълчание. Колкото и да е странно, Комисията по външни отношения на Камарата на представителите в САЩ одобри проекторезолюция, в която масовите убийства на арменци от османските турци бяха окачествени като геноцид. А САЩ както е известно са голям приятел на Турция и турското правителство призова Конгреса да не дава ход на "безотговорния" текст, който "може да изложи на опасност" двустранните отношения между Турция и САЩ.
Защо се върнах към този въпрос от историята? По време на великденските празници получих писмо в пощата си с упрек за мълчанието ми по проблема. И въпреки че вече бях споменала около посещението на Ердоган за геноцида над арменците, днес отново повдигам този въпрос. Още повече, че след като в Столична община се провали гласуването на предложената Декларация за арменския геноцид, кметът Борисов се опита да прехвърли вината върху проваленото гласуване на хората на Иван Костов. Дали ДСБ подложи динена кора на Борисов и ГЕРБ или Декларацията бе желание София да не изостава от градове като Пловдив, Бургас, Русе и Силистра - ще оставя на съветниците на Борисов да гадаят и анализират това.
Резултатът от оттеглянето на общинските съветници от подписи в бъдещата Декларация обаче хвърля сянка на съмнение върху праволинейното досега и предсказуемо поведение на първата в рейтингите на социолозите политическа сила. Това поведение е подобно на поведението на настоящия парламент, където реакцията на депутатите бе подобна. Често Борисов твърди, че този парламент е изчерпал лимита на доверие - тогава една подобно препокриване на политическо поведение на ГЕРБ и това на парламента по сериозен въпрос къде отрежда място за хората на Борисов? Също към изчерпване ли?
