Човек трябва да знае кога да спре, според Еклезиаста

"11 Тогава разгледах всичките дела,
които бяха извършили ръцете ми,
И труда, в който се бях трудил,
И ето всичко беше суета
и гонене на вятъра,
И нямаше полза под слънцето."

Еклезиаст 2 /11/

ЛЮБА МАНОЛОВА
29 май 200 година
Той направи равносметка на живота си, но не прозря, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. Поиска да бъде и Ден и Нощ, в представите на своята публика от телевизионни зрители. Денят да е нормалният човешки страх от издевателства, сътворил лъжа, последвана от следваща и още много лъжи. Денят за него бе, че е служил на България и настоя да остане в съзнанието на хората дълъг Ден без Нощ. Нощта да е бяла и светла си пожела той, човекът от малкия екран - става, но не на тези географски ширини. Денят за него бе да пише ситно и подредено, да докладва, да донася да слухти, да коментира, да насочва. Като Деня той диплел лист, след лист "... от мой приятел разбрах, че еди-кой си споделил със свой колега... употребява наркотици", "има нестабилни позиции по някои въпроси", "...щом сутрин излиза "Работническо дело" и го виждам по павилионите - не го чета...", "...дочул разговор...подхвърлил, че "генерал Ярузелски заковал на поляците маршалски жезъл..", "По повод на предстоящото тогава откриване на бюста на Леонид Илич Брежнев, Райчев подхвърлил, че вече се изходил по голяма нужда зад него...", или написаното стихотворение, разказания виц, кой пие и кой употребява наркотици, "сведение за поведението на студент Славянска филология", "мой приятел разговарял с а. , студент, женен, с две деца, " приятелят ми имал възможност да попадне в компанията на...", "приятеля ми дочул и подхвърлени реплики за Керенски...", "...по преценка на приятеля ми, Вл. Р. нямал никакви задръжки по отношение на изказванията си...", "Доста често Вл. Р. си служи с анекдоти, чието съдържание в по-лека или по-груба форма е политическо и е насочено към уронване престижа на СССР и персонално на Леонид Брежнев", "..моят приятел споделил, че С. е присъствал на сватбата на Вл. Р. в униформа на белогвардейски офицер...", "мой приятел посетил дома на Вл. Р. и станал свидетел на...".

Дали от толкова помия България е била по-защитена в годините? Дали от надничането в човешките души, ровенето и инсинуациите за предателство е пробила някаква светлина? Откъде?

Той поиска да бъде Денят и да продължава все така до следващия ден - без Нощ. Но в унижението, в лъжите и клеветите няма нито мъдрост, нито сполука. Дните се превръщат единствено в печал, а трудът да се очернят хора - в мерзко безумие. Дали оправданието и липсата на мярка носят радост - едва ли. Поне не за околните.

3 "Има време за всяко нещо,
и срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време да умиране,
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото,
3 Време за убиване и време за изцеляване,
Време за събаряне и време за градене,
4 Време за плачене, и време за смеене,
Време за жалене и време за ликуване,
5 Време за разхвърляне на камъни,
и време за събиране на камъни...
7 ...Време за мълчание и време за говорене"

Еклезиаст 3 /7/

Човек не бива да надскача себе си. Един човек поиска да бъде Денят и Нощта, но не успя, защото в делата му имаше много тъмнина и болка, посята в душите на други хора. Срокът за разкаяние към тези хора, пострадали от писанията на доброволен заявител, не е разтегливо понятие, времето му отдавна мина, тъй като разкаянието стана не по лично решение, а под натиска на обстоятелства и събития. Цяла зрителска аудитория бе залята с полуистини и манипулирани версии за едно жалко битие. Дали в представите на този, който поиска да бъде и Деня и Нощта, зрителската му аудитория пред малкия екран му идва в изкривеното стъкло на големия диоптър духовна нищета и късогледство - не е ясно. Но да оправдаваш безброй лъжи с нови такива - този избор минава и най-търпеливите представи.

"Единствената причина да си мълча досега бе от етика към чуждите служби" каза той в обръщение към зрителите на телевизията, в която работи. Но каква е връзката на Албания, Китай и Румъния с български студенти, разказващи вицове за Брежнев - това остава загадка. Необяснимо, тъй като точно тези държави не бяха сред почитателите на съветския ръководител Леонид Илич Брежнев. Така че да поднасяш извинения на републики и държави с току що проходила демокрация, за битови донесения от студентските години на нищо неподозиращи младежи - и накрая да твърдиш, че си правил всичко за родината - подобна постановка няма да мине и пред най-западналия читалищен съвет за театрална самодейност.

След събарянето идва градене, но не с тухлите от стария градеж. Събраха са много камъни от тази съшита с бели конци сага за лошата Държавна сигурност и репресирания младеж, намерил изход в доносите. Доноси с цитираното по-горе съдържание не се пишат насила, по поръчка или със заплаха, а единствено и само доброволно. Събраните камъни в душите на предадени приятели и семействата им не стават за хвърляне - те съградиха Грамада на Доброволния заявител. "Сега ще бъда по-мотивиран в работата си на журналист - заяви той, с което уби и последната надежда, че истината извиква достойнството в самопреценката на минали тежки грехове.

Времето за говорене свърши и идва времето за мълчание. Човек може да иска да е Денят и Нощта, но трябва да знае кога да спре. Трябва. Поне според Езклезиаста.