5. Как се краде хотел или готови за следващи жертви
Как започва процесът с присвояването на хотела * Пълномощно на иврит, което в превод е Акт за раждане * Вписан имот в нотариален акт, който е нива, а не хотел * Покупки и препродажби при наличие на възбрана * Баща продава на сина си, обикновена гражданка, която живее в жилище натъпкано с роднини брои кеш милиони, ипотекира, не обслужва ипотеката и също продава
ЛЮБА МАНОЛОВА29 септември 2006
Продължение от 28 септември 2006 година
Докато събирах документи по случая със сградата на бул. "Мария Луиза"№30 попаднах на писмо на Жак Ешкенази, който се явяваше в ролята си на пълномощник на наследниците на двамата братя Коен, собственици на сградата до момента, в който решават да напуснат България, като с предварителен договор и срещу 4 милиона платени лева те прехвърлят собствеността на сградата на Въшо Белински.
Още подробности около пълномощията на адвокат Ешкенази
Само месец след обнародването на Закона за реституцията, адвокат Жак Ешкенази научава по някакви свои канали за тази сграда и се урежда с пълномощни, които впоследствие се оказват документи без стойност по спора за собствеността на сградата на хотел "Здравец". Предварителният договор между братя Коен и Въшо Белински е обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение. /по граж. Дело №8836/96 на Софийски районен съд, 35 състав-бел. Л. М./.Следва покупка на имота от Мариян Петров, или т. нар. Мариян Първи с пълномощно, което не е подписано от четирима от "продавачите", наследници на братя Коен, поради което въпросното пълномощно е нищожно поради липса на съгласие от тяхна страна, т. е. то не поражда действие. Това коментираха експерти по гражданско право.
Така нареченият пълномощник Жак Ешкенази, за когото дотук написахме доста факти, е бил упълномощен само от двама наследници, което го поставя в ситуация на извършител на действия без представителна власт, т. е. без право на такива действия, каквито той предприема, като реституция на имота и продажбата му на Мариян Първи. В този скандален случай истинските собственици се оказват изправени и безсилни пред действията на лице, в случая Ешкенази, от чуждо име, без да е упълномощен. Става ясно, че както реституцията, така и сделката се оказват нищожни от правна гледна точка.
В пълномощното на Ешкенази, което той представя пред Столична община липсват данни за имота на "Мария Луиза" №30 - той не е описан, а още по-малко пък е конкретизиран като местонахождение, площ граници и съседи. Така развяваното пълномощно, което заблуждава СО не е валидно за хотел "Здравец". В документите представени, за да бъде реституиран имотът липсваха и права, дадени на Ешкенази, да се разпорежда с имота. Това, че пълномощното, което СО не си прави труда да преведе от иврит е всъщност Акт за раждане бе черешката на тортата за проявеното чиновническо безхаберие.
Това става повод през 2004 година Столична община да обяви реституционните заповеди по имота на "Мария Луиза" за нищожни и да издаде след задълбочена проверка на внесените документи от истинските собственици нова реституционна заповед, с която им връща имота. Този момент е твърде важен, защото в хода на съдебното дирене, съдии си позволиха да пренебрегнат този акт на Столична община и не се съобразиха нито с факта, че пълномощното на Ешкенази е било общо и не е включвало имота и делегирано разпореждане с него. Съдиите не се съобразяват и с факта, че не съществува нито един документ, в който да е цитиран от наследници на братя Коен самият имот. И още редица "недоглеждания", си позволяват съдиите, лягайки на имунитета и ненаказуемостта, които им гарантира служебното положение. В коридора на съда, пред вратата на съдебната зала, близка до интересите на банката размахваше закани на висок глас като твърдеше, че тя определя къде и кой състав да гледа делата, тя определя и датите и от нея зависят решенията, които произнася съдът! Но затова ще стане дума по-нататък...
Защо се върнах към момента с действията на Ешкенази с пълномощните, причината за това е, че поисках Справка от главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на банка ДСК, Виолина Маринова. В искането ми пред г-жа Маринова аз настоях служебно да бъде направено следното Уточнение: дали е извършено плащане на основание на член 23, ал първа, "б", "А" от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол /ЗСВЦВК/. Това бе информация, което не е конфиденциална, а още по-малко пък бе класифицирана. Позовах се на писмо на Министерството на финансите - №Ж-94-00-0004 от 18 февруари 1993, с което е било разрешено на гражданина Жак Ешкенази по ЗСВЦВК да внесе реализираната сума от продажба на имот на бул. "Мария Луиза" №30, по Сметка 11 "Местни лева" в ДСК на името на чуждестранно лице.
Причина за това мое искане бе, че бях получила и сведение от официални източници, работещи в Израел, че според чуждестранните лица, наследници на бившите собственици на имота, продажба на хотела на "Мария Луиза" е била извършена, но в друга година /още преди 9 септември 1944 г. - бел. Л. М./и на други лица в България. В исканата справка до г-жа Маринова пояснявах, че пуснатото искане от Ешкенази до Министерство на финансите е било използвано от него за алиби, а не продиктувано от сериозните му намерения да преведе сумата в Сметка 11, както е по закон. Тази сума според сведенията, които получих, никога не е била внасяна и превеждана в Израел.
Отговорът на банка ДСК, който получих бе, че операциите по сметки представляват банкова тайна, а освен това, Сметка 11 отдавна не съществувала, но при евентуално разрешение от Районния съд за разкриване на банкова тайна, би изисквало точни данни за лицето, на името на което е открита сметката.
Всъщност данните за лицата, "упълномощили" Жак Ешкенази сеизчерпваха с - местонахождение - Израел и нищо повече. А с такива "точни и подробни данни" бе невъзможно да се получи каквато и да било информация. Така желанието ми данните, че Ешкенази не е внесъл парите от продажбата на хотела да бъдат потвърдени и от друг източник удариха на камък.
Бил ли е използван хотелът като апортна вноска?
Редица вестници в продължение на няколко години писаха как банка БУБ на Васко Нинов използвала хотел "Здравец" като апортна вноска при получаване на първоначалния лиценз, или при завишаване на капитала на банката, според настъпили нови изисквания. Единият синдик на банката застъпи противоречива теза по съдбата на хотела, докато адвокат на БУБ бе категоричен, че хотелът е бил използван за завишаване на капитала.Ето становището на БНБ, което получих, и което е било изработено въз основа на архива в самата БНБ.
"С Решение №338 от 23 декември 1993 г., Управителният съвет на БНБ е приел, че ще даде разрешение за извършване на банкова дейност на "Балканска инвестиционна банка" АД, гр. София, при внасяне изцяло на минимално изисквания капитал. Със същото решение на учредителите на банката е препоръчано да сменят наименованието й, тъй като вече съществуват банки с подобно наименование. По-късно, въз основа на дадено разрешение от УС на БНБ, наименованието на банката е променено на "Балканска универсална банка" АД. Към документите е приложено удостоверение от изпълнителните директори на банка "Славяни" АД, според което по набирателната сметка на "Балканска универсална банка" АД е била внесена сумата от 200 милиона лв., като уставен капитал. Не се установяват данни набирането на минималния капитал за лицензиране да е било извършено чрез апортна вноска на недвижим имот или друго имущество".
Това е истината - в далечната 1993 г., когато банката получава своя лиценз, собственик на хотела все още е Мариян Първи, докато по-късно се случва така, че банка БУБ купува два пъти въпросния имот, като между двете покупки има и ипотека в размер на един милион долара, ипотека, която както се оказва по-късно не е била изплащана на банката.
В тази посока е и признанието на единия синдик на банката, Мартин Христозов: "...банката няма правен интерес от воденото от ... Белинска ... дело,...както и че следният недвижим имот - /хотела на "Мария Луиза" №30 - бел. Л. М./... не влиза в активите на горепосочената банка, отчужден е от банката, като същият е собственост на трето лице..."
"Воденото от банката дело, се явява абсолютно безпредметно - обясни пред мен този синдик, тъй като банката била отчуждила отдавна спорния имот, предмет на съдебно дирене. Имотът не влиза в активите на банката..."
Спорове, фалшиви и неясни документи, реституция през пръсти - всички тези събития са по един или друг начин свързани с един имот, хотел в центъра на столицата. Имот, който е затворен вече осем години, със счупени прозорци, рисково извършен ремонт. Докато вървят съдебни дела по случая - този имот трябва да бъде укрепен, за да не се срути върху минувачите по оживения булевард "Мария Луиза" или върху летящите автомобили, чийто поток не секва.
Банкерът Васко Нинов се скри от съда след завръщането си под чуждо име в страната. Делото по фалита на банка БУБ върви вяло, като за четири години от 20 призовани свидетели са се явили едва четирима, но необяснимо защо съдът не е поискал строги мерки за довеждане на другите призовани свидетели. Делото се води за изнесени над 30 милиона долара зад граница, присвояване на средства в особено големи размери и нанасяне на щети на българската държава.
