В помощ на новите учебни програми по история на България и лично на министъра на образованието Даниел Вълчев

Съдбата не пропуска да ти представи сметката

ЛЮБА МАНОЛОВА
30 август 2006

Протокол от едно заседание или как 23 януари 1989 г. предсказа 10 ноември 1989 г.

Пиша тези редове, за да припомня една малко известна история, която се е случила в навечерието на 10 ноември 1989 г., денят на крайъгълния пленум на българската комунистическа партия. Повод за това мое връщане назад е предложението, което бе тиражирано сред гражданството за връщане на името на НДК - Людмила Живкова. Без и най-малко да искам да накърня паметта на починалата дъщеря на Тодор Живков, предлагам този откъс, който навежда на полезни мисли.

Всичко е било готово, за да поверят на Живков и ръководството на Софийския университет "Климент Охридски"! Това невероятно откритие направих в мига, когато в ръцете ми попаднаха Протоколът от едно заседание и лично писмо на първия до Академичния съвет на известната Алма матер. Фактите около тази история са почти неизвестни. Ето историята:

На 23 януари 1989 година в 14 часа 05 минути започва заседание на Общото събрание и обсъждане на Проект за "Основни положения за дейността на СУ "Кл. Охридски" като самоуправляваща се организация". За някои високопоставени люде, бъдещата съдба на университета е щяла да бъде определена именно в този ден. Ето какво прозвучава на това заседание: /Изказванията не цитирам хронологично. В началото всичко е спокойно и нищо не предвещава развоя на събитията./

Минчо Семов: Обсъждаме особено важен въпрос, ще разискваме бъдещето на университета... Вземат се в предвид препоръките от решенията на Декемврийския пленум и Докладна записка на Тодор Живков... представяме на Вашето внимание пети вариант на проекта...Проектът има цялостен характер... Проектът няма изчерпателен характер..."

Часове наред стават един след друг различни изказващи се, докато...

Пламва искрата!

"Уважаеми колеги, позволете ми да се възмутя. /доц. Николай Василев, от Философския факултет/ Ние бяхме предварително, целенасочено изтощени:...ректор, председатели на осем комисии /един слава Богу отсъстваше/, мнението на университетския партиен комитет, мнението на университетския просъюзен комитет, мнението на комсомолското ръководство, още 11 души... Не че не трябваше да ги чуем /оживление/, не че не трябваше да го имаме зафиксирано... ние сме изправени пред един чудесен сценарий - трябваше да чуем между другото и мнението на противопожарната служба, на бюфетчици, на Червения кръст, на Дружеството на запасните офицери..." /оживление/.

От този момент се начева истинската част от обсъждането

и то по начин на разговор между лица с научни степени, напомнящ силно на площадна крамола/.
На дневен ред се поставят болни въпроси, като този за липсата на демокрация в предложения проект... Кристиян Стефанов Василев, ст. н. с. II степен: "Дадох си труда да прочета внимателно този материал и въпреки че не съм юрист, намерих несъответствия..., подразни ме че при текста за избора на Декан пише "се назначава от Ректора"...Според мен има взаимно изключване или той се избира, или той се назначава...
...после, ...ректорът има право да отстранява от длъжност хабилитирани лица...Според мен този член трябва да се измени така, че събранието трябва да решава този въпрос - глас народен - глас - божи..."

Минчо Семов: Извинявайте, никъде не пише..."
К. Василев: Моля Ви се!
М. С.: Няма такъв текст, моля да се говори с познаване на материала!
К. В.: На страница 28 ...за ректора на университета се казва, че назначава и освобождава от длъжност хабилитирани научни преподавателски кадри, съгласно установения ред.../оживление/
/Поставя се въпросът за престижа на университета./

Доц. Н. Василев: ...майстори сме на откритията. Най-често откриваме Америки, понякога и велосипеди, сега откриваме принципите на университетското самоуправление... и тук инерцията, и тук стандартизацията... Всичко в България минава на самоуправление, следователно и ние ще станем самоуправляваща се организация. А тук именно беше необходимо да изобретим докрай велосипеда, двете му колела, а не само наполовина, като едноколесните циркови велосипедечета. Защото ние не сме ТПК, не сме завод, не сме селскостопанска единица... Ние сме университет... На мен ми се струва, че награждаването на университета с орден "1 300 години България" е една малка подигравка - 1 300-годишнината на България аз уважавам, уважавам всички увековечаващи знаци, но фактически университетът беше награден за своята 100-годишнина с един орден, който само допреди година беше раздаван като семки..."

Минчо Семов: Нищо подобно, орденът е даден само на Карлово, университетът е втори. Така че моля да се говори компетентно..."

К. Василев: Вижте, в България има стотици предприятия, стотици заводи, стотици... които са наградени с най-високия орден, който не е "1 300 години България", а "Георги Димитров"...Два ордена "Георги Димитров има вестник "Работническо дело". Толкова ли един Софийски университет няма принос в културния живот на България, в научния живот на България..."
Проф. Николай Генчев: За 90-годишинината бяха обещани 590 милиона и бе обещано да се построи нов университет в Лозен...не съм ходил в Лозен, може и да е построен..."
/Университет в Лозен така и не бе построен - дали са били дадени милионите така и не успях да разбера. - бел. мои./

Доц Васил Даков: ...така се получава, че у нас се появиха едни такива авангардисти, знаете ли, раз-раз със сабята като Будьони, а всъщност вършат контрареволюционно дело" /ръкопляскания за спиране на изказването/

И тогава идва пиронът

Седма точка: Предвид историческата, актуална и перспективна роля на университета за формиране и развитието на българската интелигенция, негов председател е Председателят на Държавния съвет на НР България.

/Точката се предлага за приемане, тъй като времето на тези събития е същото, в което предложения, свързани с Живков не се подлагат на обсъждане. Моментът е всъщност Апогея на абсолютната власт на генералния секретар на ЦК на БКП, време, когато интелигенцията в България започва да се надига и опълчва - звучи собствено мнение, различно от очакваното, демонстрира се, афишира се гражданска позиция. /Месеци делят тази университетска история от свалянето на Живков от власт. Мнозина от изказващите ще бъдат наречени дисиденти, ще им се даде възможност за политически просперитет, който ще завърши като икономически и личен. Но всичко това все още предстои...бел. мои/

К. Василев: "Нещо, от което ме заболя сърцето е, че под името на преустройството в нашия университет съществува точка Седма, за така наречения Съвет за университетска стратегия. Оказва се, че няма нищо демократично в този Съвет, защото неговият председател е Председателят на Държавния съвет, който си има достатъчно работа да управлява държавата... Той ще трябва и на нас да ни дава съвети как точно да си гледаме работата, той сигурно ще го върши формално..." /Заплита се интрига, на която и Медичите биха могли да завидят. Никой от присъстващите например не се сеща, че именно Живков е удостоен с "доктор хонорис кауза" от чужд университет! Демонстрира се безкомпромисност, която на улицата би прозвучала направо като "Долу Живков!"

Твърде рано е някой да се усети, че всъщност се провежда мероприятие добре обмислено в политическата полиция на Държавна сигурност - може би? Твърде рано е, а трябва да се натрупват негативи против Живков, защото наближава 10 ноември. - бел. мои/

Останалите членове на Съвета за университетска стратегия се предлага да се назначават от ...Министерския съвет! А кой би спорил или би изразил недоволство от върховния орган на изпълнителната власт по Живково време? И тогава прозвучават думи, които по-късно се превръщат в една от перестроечните легенди:

К. Василев: Така излиза според мен...Ако ние действително искаме да имаме едно самоуправление и Общото събрание да бъде орган, който да управлява университета… в името на демократичните традиции на този университет, в който са освирквали Фердинанд и са освирквали кръволока Цанков на времето, на мен ми се струва, че точка седем трябва да отпадне..."

Доц. Н. Василев: Автономия, единственият човек, който каза, да не си играем като деца с нея, беше проф. Генчев... /Същият проф. Н. Генчев вече е попитал "Защо в университета се изучават пет идеологически дисциплини, пак той е "прозрял", че утре "тотално ще бъде променено съдържанието на история на БКП"./

"...болен е университетът в няколко посоки и точно в ония, в които е болно нашето общество" - пророчески изрича историкът Николай Генчев.

Финал за размисъл

Два дни след това заседание, на 25 януари, всяко хабилитирано лице от Софийския университет получава лично писмо от Тодор Живков. В него пише простичко и без титли към името на изпращача следното:

"До
Академичния съвет на Софийския университет
"Кл. Охридски"

Другари,
Тези дни бях информиран, че в обсъдения от Общото ви събрание Проект за дейността на университета като самоуправляваща се организация се предвижда създаването на Съвет за университетската стратегия под председателството на председателя на Държавния съвет на НР България.

От проверката, която се направи се вижда, че такова предложение не е внасяно, нито обсъждано в Секретариата и в съответния отдел на ЦК на БКП. Лично аз съм изненадан от тази инициатива, тъй като наред с всичко друго, самото предложение е неправилно.

Моля с настоящето писмо да бъдат запознати по подходящ начин участниците в събранието.

Т. Живков"

Какво се е случило всъщност?

Няма и следа от гнева на Първия - твърде нетипично за провала на дела, организирани по негово искане и с негово знание. Няма гонки от политическата полиция на "смелите" участници, няма сваляне от постове, изключване от партията - както ще стане при Комитета за Русе след време. Нещо не се връзва с обичайния почерк на Живков... Почерк от времето, когато вдигнатата ръка в знак на съгласие се превръщаше като недъг. Кой твърди, че е лесно да си посипем главите с пепел - нали трябва да можем и да ги повдигнем, за да се погледнем в очите. Всяко време има и своите герои - мнозинството от нашите, българските се появиха на светло след свалянето на Живков - като антиживковисти, но в случая не и като антикомунисти. Те изплуваха неочаквано от Голямото успокоение на инертността в родната бездуховност. Университетът бе за поколения българи съществен факт от биографията - в Софийския университет влизаха децата ни. Университетът бе, както правилно бяха преценили някои служители вероятно от Шесто управление - мястото откъдето Можеше да започне началото на края на Живковото управление. А тази история тук, се оказа малка брънка от това, което Престоеше...

Месеци преди свалянето на Тодор Живков на него му бе показано от Москва, че няма да може да продължава да управлява както досега. Москва бе направила вече своите договорки със Запада, факт, за който нито Живков, нито близкото му обкръжение са подозирали. С идването на Горбачов - пътят надолу за социализма ставаше все по-стръмен и обречен. Съветският ръководител даваше ясни сигнали, че не приема българският си колега начело на държавата. Сигнали, които не всички около Живков разгадаха. Но щом за едно такова събитие, като това, председателят на Държавния съвет да оглави Университета - Живков отстъпи, то с този свой жест и той самият даде да се разбере, че е наясно какво предстои. Тук, хората, които го познаваха бяха наясно, че никога и в никакъв случай не бе възможно да се предложи нещо, свързано лично с Живков, без той да е известен и съгласен. Ето защо остава вероятността за отрезвяването, което бе започнало у самия първи в държавата и партията. Вероятност, която го караше да върши и несвойствени за него самият неща - като това сам, да подпише писма до членовете на Академичния съвет на най-старият университет в държавата - софийският "Климент Охридски".

За този текст използвах: Протокол от заседанието на Академичния съвет, проведено на 23. 01. 1989 г. и копие от Лично писмо на Първия до всеки член на Академичния съвет на столичната Алма матер от 25. 01. 1989 г., както и спомени на участници в съвещанието.