16.Другите убийства и самоубийства
Истините за четворния разстрел останаха в Турция * Висш натиск попречи да разкрият виновните на смъртта на 14 овъглени български войници
ЛЮБА МАНОЛОВА30 ноември 2006 година
Продължение от 29 ноември 2006 година
Приживе Андрей Луканов бе сочен и като потенциален участник в преговорите за продажби на български ток за Турция. През последните 20 години икономиката на южната ни съседка се разрастна и това доведе до по-остра нужда от енергоизточници. Съседите ни от югоизток показаха недвусмислено, че са готови да плащат щедро произведените у нас киловати. Необходимо бе само свързване на енергийните системи. За проучване на техническите въпроси за транзит на ток, /както споменах вчера в началото на разказа на тази история - бел. Л. М./ през есента на 1994 г. в Турция заминават в командировка шефовете на частната фирма "Фльорир", придружавани от главния диспечер на НЕК. Четиримата мъже пътуват за бизнес-преговорите с автомобил. На 11 ноември 1994 година, на един от мостовете преди влизане в Истанбул, където автомобилният поток е спрян, тъй като има бариера и се плащат пътни такси - българите са разстреляни хладнокръвно от турчина Джабар Атак. Убиецът, след като изпразва за броени секунди без проблем пълнителя на своя пистолет "Берета" в българите, намиращи се в автомобила, оставя оръжието си на капака на надупчената кола с четирите трупа и се предава. Четиримата сънародници издъхват на място, без каквато и да е възможност и време да реагират на неочаквания разстрел.
Пред турското следствие Атак по-късно ще твърди, че бизнесмените от "Фльорир" го били измамили с украински въглища за 160 000 долара. Година по-късно Атак е намерен обесен в килията си и българската страна научава за това от съобщение на турските си колеги. Делото е спряно, поради смърт на извършителя, а екзекуцията на четиримата българи остава обгърната в мистерия. Всъщност игрите в тази област не са новост. През 1994 г. държавата ни прекъсна всякакви енергийни връзки с Турция. Причината - убийството на четиримата българи от частната фирма "Фльорир". Отношенията бяха официално възстановени с договор за износ на ток за Турция от 1996 г., чак когато енергиен министър е Румен Овчаров.
Опасни връзки - става дума за много пари
Износът на ток за Турция винаги е бил опасен бизнес. България е имала запазено място на този пазар през 80-те години, когато сделките са реализирани главно чрез външнотърговската "Енергоимпекс". След това търговията с ток минава в ръцете на НЕК, но след 1991 г. трансфер почти не е реализиран. Нееднократно са правени опити за преговори с турската национална компания, но всеки от тях е завършвал с провал.50-годишният Hикола Петев бе главен диспечер на НЕК, командирован да проучи възможностите за износ на украински ток през наша територия за Турция. Връстникът му Нико Керински бе един от тримата съсобственици на фирма "Фльорир" ООД, заела се да осигури сделката. 65-годишният пенсионер Георги Халачев, бивш специалист от енергийната компания, пътува като експерт на хонорар към частната фирма. Те заминават с намерението да договорят крупна сделка за 100 млн. долара, от която НЕК е щяла да вземе 3 млн. транзитна такса.
Официалните "факти", които получава българската страна
При първите си показания убиецът Атак твърди, че българите му дължат 160 000 долара, че той бил търговец на въглища и имал договор с "Фльорир" да му доставят 40 тона лигнитни въглища от Украйна, за което осигурил парите предварително. Според казаното от Атак пред следствието, корабът с въглищата пристигнал в началото на лятото на пристанище Дериндже в гр. Коджаилис. Трюмовете били пълни с прах и турчинът скъсал договора с фирмата, върнал кораба и започнал да си иска парите. През ноември случайно Атак научава, че шефът на "Фльорир" Нико Керински е на преговори в Анкара, ето защо той го причаква на връщане към Истанбул. Заговаря го за дълга, застанал до спрялата кола, получава арогантен отказ, ядосва се и разстрелва Керински и пътуващите с него в автомобила.Веднага след тези показания, които достигат и до българското следствие, става ясно, че причината за кървавия разстрел не е толкова проста. Появяват се предположения, че всъщност Атак е наемен убиец, пратен от турската енергийна мафия, която щяла да понесе загуби, ако в страната влезе украински ток. В енергийните среди никой не е чувал за бизнесмен с име Атак, който да сключва големи сделки - потвърди пред мен, човек, близък до дипломатическите среди.
"Това е наказателна операция на турските енергийни босове, които не желаят да допуснат конкуренция на турския енергиен пазар с по-евтин ток отвън, особено при сделки с подобни мащаби", заяви тогава шефът на управление "Финанси" в НЕК Красимир Кънев.
Най-силните доказателства, че нещо не е както трябва
България получава когато следователят от Националната следствена служба, зам.-директор на службата, Румен Георгиев заминава за Турция с чартърен полет, платен от НЕК. Българите летят в 3 часа през нощта, като заедно със Георгиев в самолета са и лица, които могат да помогнат за бързо разплитане на обстоятелствата по разстрела с превод от турски и добри познания в областта на енергетиката. Турската страна изобщо не се впечатлява, че за това дело пристига следовател от такъв висок ранг, тя предоставя на Георгиев някакъв протокол за разпит на Джабар Атак. Но дали действително е имало разпит, дали издържа мотивът на турската страна, че Атак е стрелял в състояние на силен афект - това турците изобщо не си правят труда да изяснят на българската страна. "За мен това беше едно много интересно дело, в което версията на отсрещната страна не бе особено убедителна и нямаше събрани категорични доказателства в нейна подкрепа - припомни си Румен Георгиев моменти от командировката и факти от самото дело. - Съжалявам, че нямам време, бих написал книга за този случай, въпреки че делото бе спряно поради отказ на турската страна за сътрудничество с нас и вина на турската прокуратура, която не пожела да ни съдейства в работата по следствието. Що се отнася до версията на турската страна, за самотен убиец, на когото застреляните българи са дължали пари, и как Джабар Атак си се разхождал по моста на Босфора, който води към Истанбул, как вади изведнъж пистолета си и с 15 изстрела убива всеки поотделно в спрялата кола на българите, които чакали, за да платят пътната такса" - нещо в тази версия много сериозно куцаше - припомни си следователят случая. На 16 метра от мястото на четворната екзекуция има патрул на жандармерията, който не реагира на изстрелите, което няма логично обяснение. На 20 септември 1995 г. убиецът Джабар Атак бе намерен обесен в килията си в затвора на град Измит. Лекарите намират следи от насилие по тялото му. Те допускат, че някой е бутал, дърпал, а може би и вдигал затворника, без да е оставил следи от резки удари, съобщи журналистът от вестник "Сабах" Сали Ерктюрк. Дали е съществувал и съществува още този убиец - за българската страна така и остава неясно, тъй като след самоубийството на Атак българското следствие не получава смъртния акт и на искането да им бъде изпратен - турската страна отказва! Както е имало отказ за обиск в дома на Атак. Така всичко, което българите получават като оскъдна информация, за разлика от отказите остава като недостоверен елемент от така и неприключилото следствие. Турската страна подчертава в отказа си да сътрудничи и даде повече информация, че инцидентът засягал националната сигурност на страната им! Така остават неизяснени и следните обстоятелства: на какъв език са ги говорили преди разстрела Керински и Атак, след като Керински не е знаел турски, а Атак е знаел добре само родния си език. Не е допуснато да бъде направен оглед на колата, в която са убити четиримата българи... Между България и Турция има двустранна спогодба за сътрудничество, но в този случай, а и по-късно по случая с потъналия кораб "Хера" - турската страна отказва каквото и да било сътрудничество. "По принцип не е прието една държава да отказва сътрудничество, след като е налице двустранна спогодба - поясни следователят Румен Георгиев. - С Турция сме имали случаи по трансграничната престъпност, в които сме работили добре и сме си сътрудничили, но по четворното убийство - не се получи!" Убийството на тези четирима българи се прибави към Списъка на останалите "други" убийства, като тях то не бе разкрито и няма вероятност това да се случи някога. В него енергийни интереси, засягащи националната сигурност на съседна Турция бяха "решени" от наемен убиец, който се отправи в небитието, за да няма свидетели и участници на четворната екзекуция.Камион пълен със сълзи, стенания и ужас изпепели 14 военнослужещи
На 11 август вечерта, в 22,45 часа, на столичното Околовръстно шосе, военен камион ГАЗ-53, с 14 военнослужещи в него се отклонява от платното, в което се движи и влиза рязко в насрещното платно на шосето, след което се удря челно в трактор Т-150 и след минути избухва в пламъци. Войниците, които са в него изгарят живи, в стенания и ужас. Всичко намиращи се около газката наблюдават безмълвни застинали пламъците, в които изгарят живи момчетата. Около горящия камион са спрели минаващи коли - возещите се в тях пътници и трактористът стоят и гледат бе да мръднат или се притекат на помощ как загиват войниците. На мястото на удара и последвалия след минути пожар, в момента на взрива на газката се намират няколко двойки полицаи - и те стоят и слушат писъците и нечовешките стенания на горящия ад. Никой от хората на шосето не прави и най-малък опит да помогне, никой даже не се втурва към камиона. От газката се търкулва горящото тяло на едно от войничетата - по-късно то ще бъде единственият свидетел на трагедията. Другите войници при удара падат в дъното на камиона един върху друг и докато се окопитят избухва взривът.Случилото се е най-голямата трагедия в историята на българската армия. За дошлите на мястото на трагедията линейки и пожарни коли остава единствено след направинея първоначално оглед на отцепения район от полицаите да разчистят отломките от пожара, сред които се натъкват на части от тела, овъглени крайници.
С началото на следствието - започват въпросите без отговор
Първото, което без спор установяват дошлите за огледа е, че нещо отклонява камиона от платното в насрещното движение и въпреки, че минават близо две минути, водачът не успява да овладее волана и да се върне в правилната половина на шосето.При огледа на произшествието прави впечатление, и че камионът не е имал спирачен път - т. е. водачът му не е направил и опит да спре, когато насреща му се задават светлините на трактора. Скоростта на газката е била малка, на трактора - също, но неизвестно защо газката не успява и да спре, а се удря челно в трактора. За това отклонение от платното за правилно движение и за следващото оставане в насрещното движение, за факта, че не е напревен и опит да спиране може да има само едно обяснение, а то е, че водачът на газката не е бил в състояние да изправи камиона, нито да го спре и така да избегне челния удар - маневра, която при малка скорост от 60 км в час не е проблем. Ако се допусне, че водачът не е бил в състояние да се справи със ситуацията, то за следователите трябва да има сериозна причина за тази липса на реакция.
И тогава идва една случайно откритие - две пробойни по вратата на камиона открива дни след трагедията стар служител на поделението, който е и оръжейник. Колкото и да е била огъната вратата от пожара и високата температура, опитното око на служителя вижда пробойните и обръща внимание на разследващите "По камиона е стреляно!"
Пробойните са на височината на седалката, цветна снимка от огледа ги е запечатала много ясно, но до този момент никой не обръща внимание на тези пробойни. Някои скептици се опитват да оправдаят пробойните с това, че вероятно са стари, но газката е ремонтирана съвсем наскоро от бащата на шофьора и той потвърждава, че не ги е видял при ремонта.
При проведената експертиза в Института по криминалистика откриват и топче олово, но и това не впечатлява кой знае колко разследващите случая.
В парламента е даден доклад на Военна прокуратура, и депутати чели доклада и присъствали на обсъждането споделят, че под седалката на шофьора е открита много кръв за наличието на която няма обяснение! Лекари правят неофициално предположение, че толкова кръв може да изтече само от разкъсана артерия на крака на шофьора...
На другия ден след погребението, от прокуратурата търсят родителите на шофьора Юлиян Тодоров, но тогава научават, че са закъснели, тъй като момчето е кремирано, въпреки че насрочената дата за кремация е била за след две седмици.
Стреляно е от около 15-20 метра твърдяха депутати запознати с хода на следствието неофициално. Оръжието, според прокурора полковник Кирил Гогев е било автоматично с калибър 5,6, но за да не се чуят изстрелите вероятно е бил използван заглушител. Тези догадки вече обръщат в една по-определена, различна от първоначалната посока следствието и то със сериозни подозрения. По намерените доказателства явно става дума за умишлена стрелба, която е улучила по грешка движещата се газка, като мишената явно е минавала по това време по същия път и е засякла фатално камиона. Така куршумите предназначени за друга мишена попадат фатално в камиона с нищо неподозиращите войници и довеждат до мъчителната им смърт.
По каква причина са дадени изстрелите, някои от които попадат във водача на газката - откъде и по кого се произведени истрелите - отговор дава внезапната поява на Иво Карамански 16 август 1995 г., в Съдебната палата в София пред вратата на военната прокуратура! До тази поява, според очевици той е бил разпознат от хора, намиращи се на мястото на изгорелия камион. Слуховете за появата и присъствието на Карамански на мястото на трагедията плъзват из София - на висок глас се повтаря чутото и това явно стига до самия така наречен Кръстник. Минава време, твърденията на хората, разпознали Карамански остават без последствие, докато сам той не решава да отиде и даде показания.
Точно седмица след трагедията, дни, през които следствието е вървяло в посока взрив и пожар, дни, през които става известно откритието на стария военнослужащ за пробойни във вратата на камиона, дни, в които е погребан шофьорът на газката-ковчег - в един момент появата на Карамански пред следователите преобръща делото! Преобръща го с това, че се получава потвърждение за стрелба около мястото на трагедията с изгорелите войници. Вече два независими един от друг източника поддържат една и съща теза, а това заслужава определено вниманието на следователите, колкото и да не се иска на някои среди от властта, магистратурата и военните.
Следва продължение по неяснотите около разследването на трагедията със смъртта на 14-те военнослужащи на столичното Околовръстно - разследване, завършило без разултат, както повечето от случаите с "другите" убийства.
Очаквайте и последния случай от поредицата, случай, който е обвит с най-много мистерия и догадки, случай, в който безсилието на управниците замрази разкриването на истината. За отговорите в този последен случай от поредицата ще трябва да минат години, в които ще се надяваме само на чудо, за да научим истината за смъртта на 5 намерени мъртви и 14 изчезнали без следа българи.
